Връзката между участниците в процеса за въвеждане на новите технологии в образованието се къса

24.04.2003 | 01:00
по статията работи: econ.bg
 

Специално за ECON.BG

 

- Г-жа Донева, бихте ли ни представили Центъра за европейско образование и мултикултурни комуникации (ЦЕОМК)?

Мария Донева:

- Центърът за европейско образование и мултикултурни комуникации е сдружение с идеална цел. Интересите му са фокусирани в областта на европейските тенденции на съвременното образование и обучение и мултикултурните комуникации. Идеята, която се опитва да наложи центъра е, че гражданското общество е информираното общество. Затова, нашата цел е да инициираме публични дискусии по проблемите в българското общество, като  приоритет ни е образованието. Проблемът за развитието на образованието е от ключово значение за развитието на всяка една нация, а за нас той е особено актуален. Въпросите за модернизацията на образованието са въпроси за бъдещето на България.

- Осъзнава ли се значението на новите технологии в образованието в България?

Мария Донева:

- Контактите, които имаме с различни социални групи, работещи в областта на обучението и образованието очертаха интересна картина. Проблемите по внедряване на новите технологии в образованието и обучението се осъзнават по различен начин от много широк кръг институции, организации и личности в обществото. Свидетели сме на усилията на държавните институции да работят за развитие на информационното общество в България. Неотдавна МОН представи Стратегия за въвеждане на ИТ в средното образование. Агенция "Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии" към МТС има цялостна стратегия за  развитие на ИТ индустрията в България. Докладите, които получихме за участие в конференцията, говорят за това, че научната общност има достатъчно потенциал за развитие и внедряване на новите технологии. Производителите на софтуер също следят световните тенденции в бранша. Някъде, обаче, връзката между тези три сфери се къса и практически, реалната картина за внедряване на новите технологии в образованието и обучението не е оптимистична.

- През месец май организирате конференция на тема "Новите технологии в образованието и професионалното обучение". Това ли е начинът тези три сфери да се срещнат?

Мария Донева:

- Да, според нас това е начинът трите сфери да се срещнат и да си подадат ръка. Конференцията ще се проведе на 16 и 17 май с помощта на Министерство на образованието, Агенция за информационни технологии съм МТС, Пловдивския университет и БАИТ. Целта на конференцията е да се даде възможност на представители на администрацията, на научните среди и на производителите на софтуер да се срещнат, да обменят опит и мнения, да представят постиженията си в областта на новите технологии в обучението и да създадат една обща визия пред перспективите за модернизация на българското образование и обучение. Почти всички университети в страната изявиха готовност за участие.

- Има ли държавна стратегия в тази област?

Мария Донева:

- Има стремеж и опити от страна на държавните институции да решават тези проблеми, но големият проблем е доколко държавата успява да придаде публичност на своите усилия. Опитът на бившите източноевропейски страни показва, че тези проблемите за модернизация на образованието се решават с участието на частните фирми. В България в тази насока има още какво да се направи. Необходимо е държавата да формулира по-точно нуждите си в тази област за да може частният бизнес и научната общност да откликнат по-адекватно на тези нужди.

- Според вашите наблюдения, има ли интерес към новите технологии от страна на самите обучавани?

Мария Донева:

- Използването на дистанционната форма на обучение помага хората да се обучават без да се откъсват от работното място. Идеята за възползване от предимствата на новите технологии се приема с желание от обучаваните. Друг аспект са възможностите за използване на новите технологии при реализиране на социални приоритети на обществото. Наскоро участвахме в европейски проекти за използване на дистанционната форма при обучението на инвалиди. Един от аспектите на модернизация на образованието на Запад е създаване на възможност за неговата достъпност и откритост, което се реализира благодарение на новите технологии. Това облекчава достъпа до образование на социално незащитени категории хора. Този аспект на приложение на информационните технологии е съвсем в началото на развитието си в България.

- Какво е нивото на модернизация на образованието в България спрямо другите европейски страни?

Мария Донева:

- Засега имаме много да наваксваме в това отношение. За съжаление, самите участници в процеса за въвеждане на новите технологии в образованието и обучението не се познават помежду си. Това е един феномен за България. Тази изолираност на различните заинтересовани групи е една от пречките за решаване на  проблемите.

Друг проблем е, че много от хората, които се занимават с проблемите на образованието нямат достъп до европейските програми. Въпросът винаги опира до липсата на финансиране, а всъщност има голямо количество европейски проекти. ЕС си е поставил като цел да повиши развитието на информационните технологии и създаването на европейско информационно общество. У нас има идеи, но за съжаление не се знаят възможностите за финансиране.

 

- Има стремеж и опити от страна на държавните институции да решават тези проблеми, но големият проблем е доколко държавата успява да придаде публичност на своите усилия. Опитът на бившите източноевропейски страни показва, че тези проблемите за модернизация на образованието се решават с участието на частните фирми. В България в тази насока има още какво да се направи. Необходимо е държавата да формулира по-точно нуждите си в тази област за да може частният бизнес и научната общност да откликнат по-адекватно на тези нужди.

- Според вашите наблюдения, има ли интерес към новите технологии от страна на самите обучавани?

Мария Донева:

- Използването на дистанционната форма на обучение помага хората да се обучават без да се откъсват от работното място. Идеята за възползване от предимствата на новите технологии се приема с желание от обучаваните. Друг аспект са възможностите за използване на новите технологии при реализиране на социални приоритети на обществото. Наскоро участвахме в европейски проекти за използване на дистанционната форма при обучението на инвалиди. Един от аспектите на модернизация на образованието на Запад е създаване на възможност за неговата достъпност и откритост, което се реализира благодарение на новите технологии. Това облекчава достъпа до образование на социално незащитени категории хора. Този аспект на приложение на информационните технологии е съвсем в началото на развитието си в България.

- Какво е нивото на модернизация на образованието в България спрямо другите европейски страни?

Мария Донева:

- Засега имаме много да наваксваме в това отношение. За съжаление, самите участници в процеса за въвеждане на новите технологии в образованието и обучението не се познават помежду си. Това е един феномен за България. Тази изолираност на различните заинтересовани групи е една от пречките за решаване на  проблемите.

Друг проблем е, че много от хората, които се занимават с проблемите на образованието нямат достъп до европейските програми. Въпросът винаги опира до липсата на финансиране, а всъщност има голямо количество европейски проекти. ЕС си е поставил като цел да повиши развитието на информационните технологии и създаването на европейско информационно общество. У нас има идеи, но за съжаление не се знаят възможностите за финансиране.

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Мъж е в бара, пие и изглежда навъсен. - Какво ти е на теб? – пита барманът. - Бях женен три пъти и три пъти станах вдовец. Барманът иска да знае подробности. - Ами, първата се отрови с...
На този ден 30.12   1699 г. – С указ на цар Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово. 1703 г. – При земетресение в Токио загиват около 37 хил. души. 1853 г....