Специално за Econ.bg

Божидар Данев е роден на 5 ноември 1939 г. в София. Завършва с отличие висшето си образование в Техническия университет в София през 1965 г., след което постъпва на работа в Институт по кибернетика при Българската академия на науките (БАН). За периода 1991-1997 г. е главен изпълнителен директор на Софийската фондова борса. През 1993 г. е избран за председател на Българската стопанска камара (БСК). Включва се в развитието на социалния диалог в страната. През 2006 г. е избран за зам.-председател на Икономическия и социален съвет на България и на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Член е на Европейския икономически и социален комитет (EESC) и ръководител от българска страна на работната група по Лисабонската стратегия към EESC. Член е и на работната група на високо равнище за свободното движение на хора в ЕС.

На 15 февруари 2011 г. Божидар Данев е избран за изпълнителен председател на БСК. Той е член на Управителния съвет на европейския проект за професионална мобилност ESCO от февруари 2011 г.

С него разговаряхме между първото и второто четене на Бюджет 2012, в разгара на дискусиите за пенсионната реформа и на протестите в БДЖ.

Акценти:

• Не само най-ниските пенсии трябва да се увеличат догодина
• Пенсионната система е като черна кутия
• България не може да избяга от текущите демографски процеси
• Проблемите в БДЖ ще окажат натиск върху Бюджет 2012
• Дълговата криза в Европа може да не е толкова негативно явление за България
• Страната не може да усвоява чуждестранни инвестиции заради лошата бизнес среда
• Бюджет 2012 не решава проблеми
• Ние почти унищожихме дребния бизнес. Отиваме да унищожим малкия и средния

Г-н Данев, доколко е необходимо увеличение на пенсионната възраст от догодина?

Божидар Данев:

Трябва да кажа, че пенсионната система е в сериозна криза. Това е най-големият разход на бюджета – над 8.5 млрд. лв. В тази сума влизат 3.5 млрд. лв. осигурителни вноски и 4 млрд. лв. трансфери и субсидии от бюджета. За голямо съжаление голяма част от мерките, които правителството предприе миналата (2010 г. - бел.ред.) и по-миналата година (2009 г.) по отношение на пенсионната  система, се оказаха неработоспособни. Деформацията продължава. Само ще спомена за някои промени, които доведоха до неща, които бяха прогонозируеми за нас.

Както знаете, приходната част от бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) непрекъснато страда от липса на постъпления. За да се промени това положение, 2010 година беше взето решение за увеличаване на осигурителната тежест с 1.8 процентни пункта, вдигане на минималните осигурителни прагове с 5.6%, а работните заплати скочиха с 5.8%. В резултат на тези три фактора, които трябва да увеличат приходната част от на бюджета, ние виждаме, че реално дефицитът се увеличи с 300 млн. лв. Системата не отработва, както се иска на някои хора.  Защо? Защото голяма част от икономиката мина в "сивия” сектор. Също така много работни места бяха закрити, в резултат на което няма платци на входа на системата. Всичко това се случи заради промените на някои от тези параметри.

Така че, когато се пипа пенсионната система, нещата трябва да се променят деликатно. Говорим за една деликатна система. Не трябва да се правят революционни промени, а меко и плавно да се лекуват дефектите. Сред тях е натовареността с извънредно много социални плащания, които не са свързани с осигурителен принос, тоест – пенсионната система играе социална роля. Като че ли в момента имаме съгласие на правителството тези социални плащания, които са много на брой, да бъдат изведени (от системата) от началото на 2013 г. Като пример могат да бъдат дадени пенсиите на земеделските работници, вдовишките пенсии, пенсиите за инвалидизиране на деца в доработоспособна възраст и редица други. Всички те деформират системата и за съжаление този момент на очистване се отлага – последното за момента е за 1 януари 2013 г.

Пенсионната система е деформирана и защото голяма част от осигурените не внасят необходимите вноски. В това число влизат работещите в структурите на МВР, Министерството на отбраната, част от Министерството на правосъедието. Те, според сегашното законодателство, имат право да се пенсионират, ако са събрали 25 години трудов стаж. Фактически тези хора се пенсионират  на сравнително млада възраст – един постъпил в системата на 25 години, ще се пенсионира на 50, а друг постъпил на 20 – на 45 г. Оказва се, че те ще получават много дълго време пенсии, които не са малки. Това означава, че осигурителният принос трябва да се увеличи с 24 процентни пункта. Може да си представите за какво сериозно решение става въпрос, за да може действително приходната част на бюджета да разреши покриването на тези раннопенсиониращи се служители.

Деформация има и при първа и втора категория труд. Явно е, че системата има нужда от сериозно саниране. Към това бих добавил тежката демографска картина в страната, нарастващата емиграция и закриването на работни места, което е достигнало драстични размери – 260 хил. за последните 2 години + 22 хиляди самоосигуряващи се. Това са хора, които не плащат социални осигуровки. Тук бих включил и разширяващият се "сив" сектор. Явно системата ще има хронични дефицити от приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО).

Според разчетите на НОИ дефицитът в бюджета му трябва да намалее с 2.3 млрд. лв. към 2017 г. Как гледате на тези цифри? 

Божидар Данев:

За мен в условия на криза тези разчети са твърде условни. Ние знаем по какъв начин дълговата криза в Европа засегна страната ни. Общо взето тези прогнози, които се правеха до момента на базата на предвидения ръст на икономиката ни, се оказаха некоректни. Затова аз бих бил твърде предпазлив, за да мога да дам подобни предвиждания.

С тези мерки, които се предлагат, за мен само отлагаме процеса на "пълно саниране” на системата. Сред предлаганите от държавата промени е и държавните служители сами да плащат осигурителните вноски. Аз не искам да навлизам в детайли в тези механизми, които предлагаме като бизнес организация. След около година и половина може да се наложи отново да се правят промени в пенсионната система.

Първо, ние не създаваме прозрачност в тази система. Парите на входа къде отиват на изхода? Кой е приносител на средствата в началото и кой е техен потребител в края? Един основен проблем на пенсионната система е, че тя е като черна кутия в момента.

Трябва ли възрастта за пенсиониране да бъде увеличена и за трите групи работещи?

Божидар Данев:

Ние виждаме, че първо трябва да бъдат приложени останалите инструменти, които предлагаме (от БСК – бел. авт.). Впоследствие на базата на оценка на въздействието да се реши с какви стъпки да бъдат променени както осигурителният стаж, така и възрастта за пенсиониране. Смятаме, че промяната трябва да стане плавно, по-меко и при всички случаи едновременно. И по този начин няма да настъпят сътресения и смущения на пазара на труда. Мога веднага да направя една прогноза:  увеличаването на възрастта за пенсиониране на заетите в различните рискови професии с 2 години и на останалите с по 1 година може да доведе до смущения в младежката заетост. В момента безработицата сред младите е много съществена и запазването на тези работни места само за пенсионери ще доведе до проблеми в осигуряването на места за младежка заетост.

Казвате, че увеличението на пенсионната възраст трябва да става плавно? Откога?

Божидар Данев:

За мен България не може да избяга от тези демографски процеси. В големи кръгове у нас се спекулира, че продължителността на живот е доста ниска в сравнение с други европейски страни. Да, това е така, но никой не отчита, че детската смъртност в страната е 9 на сто. Тя снижава рязко продължителността на живот у нас. За сравнение – детската смъртност в скандинавските страни е 1-1.5%.

Тоест, в България е налице демографска криза и трябва да бъдат предприети мерки за лекуването й. Тема на друг разговор е как може да се случи това практически. Ако само гледате данните - населението в България през последните няколко години намалява от около 8 милиона и няколко хиляди на 7 милиона и няколко хиляди. Миналата година населението е намаляло с 42 хил. души, през 2009 г. – с 50 хил. Това не е въпрос само на смъртност. Явно емиграцията продължава, въпреки кризата в Европа. Тоест, емиграционните процеси няма да бъдат спрени и те ще доведат до допълнителни промени във философията на управление на пенсионната система.

Коментарът Ви за решението само най-ниските пенсии да бъдат увеличени догодина? Трябваше ли златното швейцарско правило да бъде отменяно?

Божидар Данев:

Вижте, златното швейцарско правило беше въведено по настояване на синдикатите. При него, както знаете, се взимат предвид 50% инфлацията и 50% ръстът на осигурителния доход при увеличаването на пенсиите. За осигурителния доход на колко лица говорим? Каква е масата на средства? Средният осигурителен доход не е показателен за постъпленията. В много страни не прилагат швейцарското правило. Тоест правителството намира едно решение, което се прилага от част от страните – пенсиите да бъдат индексирани единствено с инфлационния индекс. Това е едно добро решение в тази среда, която е в момента.

Що се отнася до това дали само най-ниските пенсии трябва да се актуализират... Не, категорично. Това допълнително води до недоверие в пенсионната система. Това е така, тъй като с ниски пенсии обикновено или са хора, които са били коректни, но имат нисък осигурителен принос, или става въпрос за лица, които не са били коректни и не са внасяли осигуровки в размер, кореспондиращ на необходимия им доход. По този начин бих казал, че насърчаваме част от некоректните, а наказваме тези, които имат голям осигурителен принос към системата.

И по този начин държавата тласка бизнеса към "сивия" сектор. Защото се оказва, че колкото и да си плащал, не можеш да вземеш средствата, които си гарантирал за своята пенсия. И обратното – колкото по-малко плащаш, като че ли е по-добре. Защото твоята пенсия винаги ще се актуализира. Тоест като че ли е по-добре социалните плащания аз да си ги слагам на депозит и да внасям минимални плащания и оттам нататък да получавам минимална пенсия, но да си имам приход от натрупаните средства по депозита.

Кога е подходящ момент да се говори за намаляване на социалните придобивки на силовите ведомства?

Божидар Данев:

Аз мисля, че в момента е силно подходящо. Смятам, че правителството, тъй като вижда какво става в другите страни, ще прояви достатъчно разум и компетентност, за да могат по един или друг начин тези привилегии да бъдат санирани. Те са наследство от тоталитарно време, когато тези предимства се даваха на някои хора, за да може да бъде запазено статуквото. Ние в момента имаме демокрация и няма нужда да даваме подобни привилегии.

Във всички случаи обаче трябва да дадем повече свобода на тези хора, които работят в сектор "сигурност”. Например да взимат решения, да участват в синдикални организации, както и да организират протести. Това са съвсем нормални неща в една демократична страна.

Доколко е реалистичен заложеният в Бюджет 2012 икономически растеж? 

Божидар Данев:

Мисля, че ние бяхме първата организация, която съобщи, че 2,9% (каквото беше първоначалното предложение на правителството - бел.ред.) не е реалистичен икономически растеж. Като че ли има отрезвяване в момента. Знаете, че увеличението беше намалено на 2,3%, сега разбрахме, че май приходната и разходната част са сметнати на 1%. Така че ние смятаме, че тъй като ситуацията в Европа е трудно прогнозируема, трябва да бъдем изключително по-предпазливи. В крайна сметка да се готвим за зима, но ако дойде пролет, ще бъде чудесно.

Коментарът Ви за идеята ръстът на БВП в бюджета да не бъде фиксиран, а да бъде определян в някакви граници?

Божидар Данев:

Все пак трябва да има прогноза, защото на основата на този макроикономически индикатор се правят другите сметки, например – каква ще бъде приходната част на бюджета. Ако не знаете какъв ще е ръстът на БВП, трудно ще може да определите какви са приходите във фиска, какви трябва да бъдат разходите. Не трябва да забравяме, че в условия на криза ролята на бюджета нараства неимоверно много. Това е така, тъй като разходването на публичните средства гарантира функционирането на икономиката в едни поносими граници.

Трябва ли да бъде увеличена минималната работна заплата от 1 май догодина?

Божидар Данев:

Ние сме против увеличаването административно на минималната работна заплата от 270 на 290 лв. Това е така по няколко причини. Първо – миналата година ние увеличихме минималното възнаграждение от 240 на 270 лв. Това доведе до закриване на работни места. Ние почти унищожихме дребния бизнес. Отиваме да унищожим малкия и средния. 48 на сто от българските предприятия имат вече 0 заети.

Това са неща, които трудно се възстановяват. Те лесно се ликвидират, но трудно се възстановяват. 22 хил. души се самоосигуряват и не са на трудовия пазар. Самоосигурените обикновено са ръководители на фирми в малкия и средния бизнес

Проблемът е много сериозен. Фалшиви са илюзиите на синдикатите, че като се вдигне минималната заплата, потреблението ще се увеличи. В момента то трябва да се покачва, но трябва да се увеличат и промишленото и инвестиционното потребления. Защото, ако се увеличи битотово потребление, това означава да внасяме стока. България в момента импортира над 80% от хранителните стоки, които се консумират от масовия потребител. Така че битовото потребление е свързано и с транспортните услуги, където всичко е вносно.

Добавката за стаж към заплатите трябва ли да бъде премахната?

Божидар Данев:

Тази добавка е въведена от Йосиф Сталин. В крайна сметка един работодател, който цени служителя си, не се интересува толкова от неговия стаж, колкото от това дали съответният човек върши или не своята работа. Това е така особено в условията на технологична революция, която е посеместна по целия свят. Нека оставим в крайна сметка преценката на работодателя, който е поел риска да оцени съответния човек и съответно да му измени заплатата. Това не означава, че на възрастните хора не може заплатите да са по-високи, но да оставим тази преценка на работодателя. Все пак новото поколение идва с нови знания, умения и компетентности.

Доколко проблемите в БДЖ** ще "потопят" допълнително Бюджет 2012?

Божидар Данев:

Засягате един много деликатен въпрос. Само ще кажа, че страна, която претендира, че трябва да капитализира геостратегическото си местоположение, не може да няма железница. Това, че последните правителства, включително и това, очакват ножът да опре до кокала, не трябваше да се случва. Тоест, трябваше да бъдат взети превантивни мерки.
За мен един от изходите е един пилотиран фалит* на подразделението "Пътнически превози" ЕАД. В същото време трябва  да се извади карго транспортът от системата, тъй като той е ключов за развитието на сектори на икономиката, които в момента са в основата на валутния баланс на страната. Трябва също така да се премине към едно сериозно реструктириране на системата, включително и с болезнени съкращения. Това трябва да бъде направено по всички правила на всички международни отношения, в които участва България.

За мен натискът, който проблемите ще окажат върху бюджета за догодина, ще бъде доста сериозен. Първо – България дължи 160 млн. евро на Германия за мотрисите "Дезиро". Драматичното е, че ако тези влакчета бъдат изтеглени, по доста направления няма как да бъде осъществяван пътнически транспорт. Причина за това е фактът, че голяма част от подвижния състав не е била обновявана от много време. Част от мобилността на трудовия ресурс ще бъде ликвидирана и косвено ще се създадат много сериозни проблеми в икономиката.

За мен БДЖ трябва да бъде запазена, да бъде "санирана" и да се използват всички възможности, които предоставят еврофондовете. Друг е въпросът за ефективността на разходването на тези средства – досега виждаме, че в голяма част от държавните дружества няма ефективност както за харченето на публичните средства, така и на парите, взети по различни зааеми. Нито едно правителство не е направило много сериозна промяна в тази насока. Ние нямаме доверие, че държавата може да управлява добре тази система. 

Според Вас нужно ли е наистина 2000 души да бъдат съкратени от системата на БДЖ?

Божидар Данев:

Не познавам добре "кухнята на дружеството". Въпреки това мисля, че съкращенията може да бъдат постигнати например с автоматизация, която в момента не се вижда, нови технологии и др. В крайна сметка обаче не мога да кажа доколко тези 2 хил. души са ключови. Защото ние чуваме от синдикатите, че без тези работещи системата ще се обезкърви и единствено те разбират от жп превоз.

Това е една много голяма "кухня”, която има своите детайли. За голямо съжаление, нито една държавна институция за момента не може да се оправи в нея.

По този повод ще си позволя да кажа нещо доста остро – всички кризи в момента са породени от съотвения политически елит, който е в държавното управление. Те взимат решения да теглят заем или заеми, които са по-големи от съотвения брутен вътрешен продукт. Постига се някак електорално спокойствие, а всъщност работата на следващите правителства се минира. Така че, ако има някой виновен в цялата тази криза, това са политическите елити на всички тези страни, които ни вкараха в дълговата криза, и от които България ще е потърпевша.

За това трябва да се внимава много дълговата експозиция на България да не се увеличава, страната ни да бъде някакъв  "остров на финансова стабилност". Ако това се случи, чуждестранните инвестиции ще започват да навлизат в страната. Само 3 млрд. евро дойдоха у нас, след като стана ясно, че останалите икономики са разклатени.

Как оценявате опасността дълговата криза да засегне и България?

Божидар Данев:

Аз предполагам, че дълговата криза в Европа не е толкова негативно явление за България. Може да се окаже, че изведнъж в нея ще нахлуят средства поради определена стабилност.

Големият проблем на страната е, че дори да дойдат тези средства, те не могат да бъдат усвоени заради лошата бизнес среда, която не се подобрява, а се влошава. Друг проблем е липсата на компетентен трудов ресурс. Пари се усвояват с компетенции и умения. Самият факт, че парите от ЕК ние не можем да ги усвояваме, показва, че ние нямаме достатъчен капацитет като трудов ресурс

Дава ли Бюджет 2012 гаранции?

Божидар Данев:

Вижте, Бюджет 2012 е много предпазлив. В него няма реформи, а само местене на пари от едно място на друго – например към средното образование. Бюджетът за догодина няма да реши нито проблема с младежката заетост, нито трудностите, свързани с образованието, проблемите с префинансирането на определени системи. Така че трябва да има малко политическа смелост, за да бъдат взети тези решения, преди да почнат новите електорални поклони през 2013 г.

Какви промени бихте искали да видите в бюджета за догодина?

Божидар Данев:

Първо искаме да видим една прозрачност. Голяма част от субсидиите и трансферите, които плаща бюджетът, да влизат през съответните министерства. Тоест – да е ясно субсидията къде отива, а не бюджетът да се прави непрозрачен за обществото. Това е нещо, което дължим на обществото.

Бюджетът на България трябва да конвергира към бюджетите на останалите страни от Европа. Структурата на разходите у нас се различава значително от тази на останалите държави от Стария континент, които са показали, че могат да се справят добре със своето развитие.

*Обявяване на дружеството във фалит и влизане на синдик в него. Впоследствие се изготвя план за изчистване на задълженията и се предприемат мерки за формиране на компания-наследник или оздравяване.

**Стачката в железопътния превозвач приключи в дните преди Коледа. Тогава бяха подписан колективният трудов договор (КТД) в "БДЖ Пътнически превози", след като няколко дни по-рано стана факт и КТД в "БДЖ Товарни превози". В споразумението се посочва, че отпуските се намаляват с два дни и вече стават 20 дни. При пенсиониране железничарите ще получават като обезщетение вече по 8 заплати, а не 9, както е било досега. Освен това заплатите няма да бъдат намалявани до 1 юни 2012 г. След тази дата обаче в сила ще влезе бонусната система при заплащането на труда на железничарите. Към момента около 1000 души доброволно са напуснали дружеството.