Специално за Econ.bg.
- Г-н Димитров, кое налага въвеждането и използването на международни счетоводни стандарти в България? По какъв начин това ще повлияе върху икономическото развитие на страната?
Петко Димитров:
- Въвеждането на международните счетоводни стандарти (МСС) в страната е част от стремежа ни да станем в по-голяма степен елемент от европейската и световна стопанска среда. Международните счетоводни стандарти представляват средство за оповестяване на състоянието и резултатите на предприятията в много страни по света. За съжаление, МСС и тяхното въвеждане имат само непряко въздействие върху икономическото развитие на страната. По-скоро обратното – ако икономическата среда у нас бе по-благоприятна, те щяха сами да намерят своето място.
- До каква степен българските търговски, производствени и бизнесорганизации са подготвени за въвеждането на международните счетоводни стандарти?
Петко Димитров:
- Международните счетоводни стандарти представляват стройна и непрекъснато развиваща се система. Степента на подготвеност на предприятията зависи от това доколко са компетентни ръководителите и счетоводния персонал. Има доста предприятия, които и в миналото са съставяли отчети по международни счетоводни стандарти, тъй като това е било необходимо за отчетност в чужбина или привличане на финансиране. За голяма част от предприятията обаче, счетоводната отчетност служи за целите на данъчния и друг административен контрол, поради което международните счетоводни стандарти по-трудно ще намерят своето място.
- Ще има ли сектори, в които преминаването към международните счетоводни стандарти би било по-сложно и ще отнеме повече време?
Петко Димитров:
- Стремежът на системата на международните счетоводни стандарти е да се обхване стопанската дейност по целия свят с цялото й многообразие, поради което са налице редица алтернативни третирания на някои основни отчетни обекти. Освен това напоследък се наблюдава постепенно "отдалечаване" от принципа на историческата цена и преминаване към справедливи стойности на активите и пасивите, включително специфично третиране на обезценката на активите и оценката на финансовите инструменти. Към момента не е ясно как тези много субективни оценки ще се свържат с вездесъщото у нас данъчно третиране, което смея да твърдя още дълги години ще е много по-приоритетно от "вярното и честно представяне" на финансовото състояние по международните счетоводни стандарти.
- Получават ли българските бизнесорганизации достатъчна информация за същността на международните счетоводни стандарти и за практиките в други страни?
Петко Димитров:
- Оригиналният текст, както и непрекъснатите промени на международните счетоводни стандарти и свързаните с тях документи са на английски език. Голяма част от отчетните обекти и термини в МСС не съществуват на изток от Белград и преводът им на български език е проблематичен. Това се вижда и в новите национални счетоводни стандарти, където терминологичният апарат звучи противоречиво, тъй като представлява частично успешен опит да се преведат международните счетоводни стандарти на български език. В този смисъл, и сега, а може би и за в бъдеще, истински информираният по МСС специалист ще е този, който чете стандартите и промените в тях на английски език.
- Как ще се измерва успеха на отчетността по МСС в България?
Петко Димитров:
- Когато предприятията станат достатъчно печеливши, те сами ще се насочат към МСС – тогава предприятията ще пожелаят да са по-прозрачни, за да привлекат банково и/или капиталово финансиране от международните фондови пазари. Плащането на данъци ще е голямо удоволствие – то ще показва на публиката колко съответното предприятие е преуспяло. При това положение успехът на МСС у нас просто няма да има значение – в условията на стопанско благоденствие никой няма да си задава този въпрос. В този смисъл въвеждайки по нормативен път МСС, ние донякъде слагаме каруцата пред коня. От друга страна, безспорно прилагането на МСС е неотменим атрибут на привеждането на нашата нормативна уредба съгласно изискванията на Европейския съюз. Следва да се има предвид обаче, че поради своята гъвкавост и препоръчителен тон, МСС ще служат трудно на необходимостта счетоводната отчетност да служи за данъчни и контролно-административни цели.
- Как ще се измерва успеха на отчетността по МСС в България?
Петко Димитров:
- Когато предприятията станат достатъчно печеливши, те сами ще се насочат към МСС – тогава предприятията ще пожелаят да са по-прозрачни, за да привлекат банково и/или капиталово финансиране от международните фондови пазари. Плащането на данъци ще е голямо удоволствие – то ще показва на публиката колко съответното предприятие е преуспяло. При това положение успехът на МСС у нас просто няма да има значение – в условията на стопанско благоденствие никой няма да си задава този въпрос. В този смисъл въвеждайки по нормативен път МСС, ние донякъде слагаме каруцата пред коня. От друга страна, безспорно прилагането на МСС е неотменим атрибут на привеждането на нашата нормативна уредба съгласно изискванията на Европейския съюз. Следва да се има предвид обаче, че поради своята гъвкавост и препоръчителен тон, МСС ще служат трудно на необходимостта счетоводната отчетност да служи за данъчни и контролно-административни цели.
