Специално за ECON.BG
- Д-р Чомаков, как бихте представил Пловдив?
Д-р Иван Чомаков:
- Това е много съблазнителен въпрос. Аз съм кореняк пловдивчанин. Родното место е най-хубавото за всеки човек, независимо дали то е в България, в Европа или в пустинята. За мен Пловдив е най-хубавият град. Град, който има особено настроение, особен дух. Град, който е запазил консерватизма в добрия смисъл на думата. Това веднага се чувства. С богатата си история и култура, Пловдив на възраст е по-голям от самата държава. Ние казваме, че да се наречеш пловдивчанин не е просто да кажеш къде си роден, а е нещо като титла. Срещал съм се с много хора, от различни слоеве на обществото и от различни градове, но всеки от тях намира някаква връзка с Пловдив. Това дава самочувствието на пловдивчани.
- Кои са силните отрасли на икономиката в Пловдив?
Д-р Иван Чомаков:
- За да говорим на тази тема, трябва да се върнем няколко години назад. Пловдив и пловдивска област бяха най-големите индустриални зони на България. Годините на преход и реформи в икономиката се отразиха най-много на онези региони в България, където беше струпана икономиката на държавата. В Пловдивска област имаше над 300 предприятия и фирми от различен калибър. Пловдивска област е и един от най-големите земеделски райони в България, който произвежда над 30% от зеленчукопроизводството в държавата. Все още е много трудно да се говори за това кои от тези структури се реанимират и започват да работят. Все още има един хаос, какъвто хаос има и в държавата по отношение на възстановяване на икономиката. Мисля, че това е нормално, защото ние сменихме принципните неща в икономиката си, загубихме рязко пазарите си и всичко това се възстановява много трудно. Едва през последната година и половина се забелязва известен ръст в икономическото развитие на града. Последните две години има около 200 милиона лева инвестиции, през общината или директно в икономиката. Друг е въпросът защо инвеститорите не демонстрират инвестициите си. Това е един от сериозните проблеми на държавата. Все още има нещо, което трябва да се доизкусури, за да може тези хора наистина да показват, на града, на държавата и извън нея, какво става в Пловдив или в България. Приватизацията в града почти е приключила, 90% от собствеността е променена. Това се съчетава с интереса на инвеститорите към Пловдив. Става въпрос за инвестиции в индустрията. И в двете индустриални зони се чувства съживяване в тази посока. Разбира се, спомените отпреди 15-20 години за огромни заводи и работническа класа на тълпи никога няма да се случат отново. Всяка държава си има специфична икономика и бизнес. Ако държавата е абдикирала от нещо е именно от това, че не посочва макрорамката, тенденциите, в каква посока да се развива България като индустриална държава, като лека промишленост, като земеделие. Да вземем например туризма. България е красива, има природа, история, култура, концентрат от красиви неща на една малка територия, но ние не умеем да покажем всичко това, нямаме дори министерство на туризма. Нещата се движат малко хаотично, на принципа на налучкването. Разчитаме на това, че българинът е находчив. Особено младите хора, които имат по-свободно мислене и са авантюристи в добрия смисъл на думата. Може би тези хора ще оправят държавата. Ние сме преходът и сме длъжни да създадем предпоставките хубавите неща да се случат.
- Какви, според вас, трябва да са финансовите взаимоотношения между държавата и местната власт? Какъв ще е ефектът от фискалната децентрализация?
Д-р Иван Чомаков:
- Това също е един много голям проблем в България. Вярно е, че в много области ние работим на принципа на махалото – отиваме от една крайност в друга. Преходът по отношение на децентрализацията, не само финансовата, но въобще на управленската, обаче, продължи дълго. Местната власт в България все още е най-крехка, тя е с най-малко правомощия, с най-трудно законодателство. В период на преход трябва да се дава възможност за по-леки процедури. Всички говорим за това,че трябва да привличаме инвеститори, но зад тези инвеститори стоят не само проекти, но и пари. Трябва да се научим, че в системата на пазарни отношения и конкуренция, в която живеем сега, парите не чакат. Парите всеки ден трябва да генерират печалба. Колкото по-висока е степента на централизацията, толкова повече бягат инвеститорите. През последните две години централизацията в държавата се увеличи и затова чуждите инвестиции от над милиард и шестотин милиона сега са едва шестотин милиона. Има нещо, което пречи на хората с пари да реализират идеите си. До този момент може би има децентрализация на проблемите към местната власт, но не и децентрализация на възможностите. Нещата стават трудно, тромаво, с много усилия. В момента България е атрактивна с това, че ще влезе в ЕС. Там съществува квотен принцип и ако нашите инвеститори не побързат, тези квоти ще бъдат ангажирани от чуждите инвеститори. Не става въпрос само за икономиката, а за всички сфери на живота.
- Какво искате да се промени в Пловдив?
Д-р Иван Чомаков:
- Има няколко неща, които задължително трябва да станат в Пловдив, но не бяха от възможностите на кметската власт. Ние разчитаме най-вече на хората с техния потенциал. Имаме висококвалифицирани специалисти, които имат възможност с много малко преквалификация да се адаптират към новите условия. Най-трудното, но и най-важното е да се тръгне да се възстановява икономиката. Това е основното, за да може Пловдив да стане проспериращ град. Историята и културата не са достатъчни. Тук се роди идеята за изграждането на индустриалните зони за бърз икономически растеж. Между Пловдив и Асеновград има много земя, навремето плодородна, но сега замърсена от оловно-цинковия завод, която не става за друго освен за индустриална зона. Другата голяма идея беше за газификацията на града. Всичко, което зависеше от общината беше направено. Оставаше да получим само един лиценз от държавата, за да стартира най-големият проект за газификация в държавата. Не ни са даде лиценз, сега отново чакаме. Газта, като гориво е един шанс за възстановяване на икономиката, за поддържане на екологията, за създаване на работни места по изграждане и поддръжка на системата, създаване на нови производства. Може би, хората, които отиват на ниво национална власт много бързо забравят, че властта в България вече е сбор от местна власт. Разумната децентрализация ще се отрази много добре на общия статус на държавата.
- Какви, според вас, трябва да са финансовите взаимоотношения между държавата и местната власт? Какъв ще е ефектът от фискалната децентрализация?
Д-р Иван Чомаков:
- Това също е един много голям проблем в България. Вярно е, че в много области ние работим на принципа на махалото – отиваме от една крайност в друга. Преходът по отношение на децентрализацията, не само финансовата, но въобще на управленската, обаче, продължи дълго. Местната власт в България все още е най-крехка, тя е с най-малко правомощия, с най-трудно законодателство. В период на преход трябва да се дава възможност за по-леки процедури. Всички говорим за това,че трябва да привличаме инвеститори, но зад тези инвеститори стоят не само проекти, но и пари. Трябва да се научим, че в системата на пазарни отношения и конкуренция, в която живеем сега, парите не чакат. Парите всеки ден трябва да генерират печалба. Колкото по-висока е степента на централизацията, толкова повече бягат инвеститорите. През последните две години централизацията в държавата се увеличи и затова чуждите инвестиции от над милиард и шестотин милиона сега са едва шестотин милиона. Има нещо, което пречи на хората с пари да реализират идеите си. До този момент може би има децентрализация на проблемите към местната власт, но не и децентрализация на възможностите. Нещата стават трудно, тромаво, с много усилия. В момента България е атрактивна с това, че ще влезе в ЕС. Там съществува квотен принцип и ако нашите инвеститори не побързат, тези квоти ще бъдат ангажирани от чуждите инвеститори. Не става въпрос само за икономиката, а за всички сфери на живота.
- Какво искате да се промени в Пловдив?
Д-р Иван Чомаков:
- Има няколко неща, които задължително трябва да станат в Пловдив, но не бяха от възможностите на кметската власт. Ние разчитаме най-вече на хората с техния потенциал. Имаме висококвалифицирани специалисти, които имат възможност с много малко преквалификация да се адаптират към новите условия. Най-трудното, но и най-важното е да се тръгне да се възстановява икономиката. Това е основното, за да може Пловдив да стане проспериращ град. Историята и културата не са достатъчни. Тук се роди идеята за изграждането на индустриалните зони за бърз икономически растеж. Между Пловдив и Асеновград има много земя, навремето плодородна, но сега замърсена от оловно-цинковия завод, която не става за друго освен за индустриална зона. Другата голяма идея беше за газификацията на града. Всичко, което зависеше от общината беше направено. Оставаше да получим само един лиценз от държавата, за да стартира най-големият проект за газификация в държавата. Не ни са даде лиценз, сега отново чакаме. Газта, като гориво е един шанс за възстановяване на икономиката, за поддържане на екологията, за създаване на работни места по изграждане и поддръжка на системата, създаване на нови производства. Може би, хората, които отиват на ниво национална власт много бързо забравят, че властта в България вече е сбор от местна власт. Разумната децентрализация ще се отрази много добре на общия статус на държавата.
