Специално за Econ.bg


Българската асоциация по водите (БАВ) е сдружение с нестопанска цел, което е учредено на 1 декември 2005 г. в София. Тя е правоприемник на Българската асоциация по водоснабдяване и канализация (БАВК). БАВ е резултат от сливането на БАВК и БНАКВ (Българска национална асоциация по качество на водите). В нея членуват юридически и физически лица /експерти/, които имат интереси, свързани с водоснабдяването и канализацията, включително качеството и пречистването на питейни, индустриални, селскостопански и отпадъчни води; управлението, опазването и използването на водните ресурси. Юридическите лица са корпоративни членове. Към тях се отнасят регионалните и местните търговски дружества "ВиК", проектантски, строително-монтажни, производствени, експортни, импортни и други фирми. БАВ е неправителствена организация с най-голяма концентрация на фирми, на научни, ръководни и изпълнителски кадри от различни специалности, обслужващи ВиК. За предизвикателствата пред водния сектор у нас и за възможностите на фирмите от бранша да усвояват средствата от еврофондовете разговаряме с председателя на Управителния съвет на БАВ и зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии Валери Николов.


Г-н Николов, какви според Вас са основните причини за липсата на комуникация между неправителствените организации и правителството във водния сектор?

Валери Николов:

Бих казал, че през последните две години бяха изградени едни добри връзки в тази насока. Според мен това е правилният път.

Бих добавил също така, че липсата на комуникации между нестопанските организации и правителството като цяло е по-скоро въпрос на традиция. Смятам, че с времето това ще претърпи промяна в положителна посока. Тези връзки трябва да бъдат особено интензивни, за да могат да бъдат решавани общи за страната проблеми.

Според мен на неправителствените организации им предстои много работа от гледна точка на нуждата от съобразяване с новите европейски тенденции.

Според Вас разполагат ли общините с нужния потенциал за усвояване на европейските структурни фондове?

Валери Николов:

В много от по-малките общини не достигат специалисти в областта на образователния сектор и административния капацитет, камо ли за подготовка на сериозни проекти по европейските програми.

Казвам това с най-добри чувства, без да упреквам когото и да било и смятам, че при един по-добър контакт между неправителствения сектор, в който е съсредоточен експертният потенциал, и общините могат да бъдат изготвени и реализирани качествени проекти. Това трябва да се свърши колкото се може по-бързо, за да не бъде изпуснат моментът за усвояване на средствата от европейските фондове. При един негативен сценарий ще бъдем виновни всички заедно - не само общините, неправителствените организации или държавният сектор. Всички сме призвани да изиграем своята роля в този процес и колкото по-бързо осъзнаем това и започнем да действаме заедно, толкова по-добре.

Вие твърдите, че във водния сектор има множество специалисти, които обаче не се търсят. Положението е коренно различно в множество други сектори – там липсват подготвени кадри. Как се стигна до това положение?

Валери Николов:

Въпросът е сложен и не може да бъде разглеждан едностранно. Кризата за квалифицирани кадри в стопанството на страната е налице и очаквам тя да се засили още повече през следващите няколко години. Това е един от основните проблеми в държавата.

През последните три години в големите проекти в България, изграждани по линия на предприсъединителните европейски програми, бяха наемани чужди изпълнители, супервайзъри и консултанти. Ако до момента оправданието беше, че българските компании не отговарят на определени критерии от ЕС, то това вече не е така. Затова отсега нататък българските фирми не трябва търсят готови проекти за участие в европейските търгове, а сами трябва да ги подготвят. Колкото по-активно започнем да привличаме български специалисти по тези проекти, толкова по-бързо проектите ще бъдат подготвени.

Чия според Вас е вината за това, че българските фирми не отговарят на критериите за участие в големите европейски ВиК проекти?

Валери Николов:

Според мен този процес започва да отшумява, тъй като редица български фирми вече успяха да се докажат и на международния пазар. По времето, когато се работеше по програми като ФАР и ИСПА, българските фирми трябваше да отговарят на определени критерии като брой изпълнени обекти, капацитет, оборот и др. Вече са налице фирми, които могат да участват самостоятелно в такива проекти.

Вече имаме стабилен опит и от гледна точка на специалистите, и от гледна точка на фирмите, и аз като българин силно се гордея, че много български фирми имат потенциала и възможностите да бъдат движеща сила в този процес през периода 2007-2013 г., тъй като няма нищо по-страшно от това да не можеш да усвоиш средства, пристигащи по европейските структурни фондове.

Възможно ли е през следващите 7 години да бъде излъчена голяма българска проектантска фирма, която да се наеме с изпълнението на големите инфраструктурни проекти?

Валери Николов:

Смятам, че вече са налице такива фирми. С течение на времето те се научиха да се обединяват при изпълнението на определени проекти. Оптимист съм по отношение на това, че българските специалисти ще могат да посрещнат европейските предизвикателства

Говори се, че е възможно ЕС да въведе предпазна клауза заради забавянето на изграждането на пречиствателните станции у нас. Възможно ли е да избегнем това?

Валери Николов:

Убеден съм, че България, с потенциала, с който разполага като страна, може да се справи с това предизвикателство. Аз дори гледам още по-оптимистично напред: смятам, че страната ни ще усвои много голяма част от парите по европейските фондове с активното участие на българския бизнес и българския научен потенциал.

Интервю на Петър Чернев