Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Агенцията за малки и средни предприятия /АМСП/ ще се преструктурира в Изпълнителна агенция за насърчаване на предприемачеството към Министерството на икономиката. В нея ще се влее Изпълнителната агенция за търговия. Това предвижда проектозакон за малките и средните предприятия на кабинета. Неотдавна доклад на Сметната палата констатира, че АМСП не работи достатъчно за подобряване на нормативната и финансовата среда.
- Господин Деспотов, как ще коментирате доклада на Сметната палата, според който агенцията не е подобрила достъпа на фирмите до финансиране?
Ангел Деспотов:
- През миналата година проведохме национален форум за МСП в резиденция Бояна. Участваха около 120 представители на бизнеса, чуждестранни донорски организации и на посолствата. Достъпът до финанси е важен и касае всеки предприемач. С Главна дирекция Предприятия на ЕК организирахме в София четвърта кръгла маса по този проблем. Беше ускорена и завършена процедурата по договаряне на гаранционна схема между Насърчителна банка и Европейския инвестиционен фонд, като на 2 юни 2003 г. беше подписано споразумение за създаване на фонда. Това споразумение не само е първото в България, но и в региона. Проектът за учредяване на фонда е готов и неговото изпълнение може да започне от февруари или март тази година.
- Как ще действа фондът?
Ангел Деспотов:
- Фирмата се обръща за кредит към търговска банка, а банката към фонда. Тоест фондът гарантира на банката, а банката отпуска кредита. Управителният съвет на фонда ще определи условията, на които трябва да отговарят проектите за финансиране. Основното е, че ще се гарантират инвестиционни кредити между 20 хил. и 500 хил. лв. Типичният размер на една инвестиция в производство варира между 50 и 500 хил. лв. Ще бъдат гарантирани от 50 до 80% от искания кредит. УС на фонда ще разглежда всеки проект, за да се убеди, че отговаря на предварителните условия и че е икономически рентабилен. Едва тогава ще се взима решение за издаване на гаранция. По такъв начин е сигурно, че обезпечения ще се дават на МСП.
В момента има множество добри проекти, които не може да бъдат реализирани. Тоест фондът няма да "канибализира" сегашния пазар, а напротив. Полето за действие е широко.
В ЕС средното съотношение между отпуснати кредити и БВП е 140%, а в България е около 25%
Т. е. кредитният обем на пазара в сравнение със средното отчисляване в европейските страни може да се увеличи поне 6 пъти. Нашият кредитен пазар е слабо развит. Този фонд ще се отрази положително върху него.
- Колко кредита на година ще гарантира фондът?
Ангел Деспотов:
- Няма ограничение. Механизмът е направен така, че няма горна граница на обема кредити. В момента официалният процент лоши кредити е около 2, а размерът лоши кредити на малки и средни предприятия е близък до 0%. Т. е. фирмите си правят много добре сметката и не взимат средства просто за да ги изхарчат. Те имат реалистични бизнеспланове, които се изпълняват. Един от механизмите, който защитава ликвидността на фонда, е сключване на насрещни гаранции с други фондове, като например Европейския инвестиционен фонд. Както една застрахователна компания поема рискове чрез презастраховане, така и гаранционният фонд ще сключва насрещни гаранции. Фондът има и собствен капитал, който също служи за обезпечение. Капиталът му ще бъде в размер на обезпеченията, които е издал, а няма да е предварително фиксиран, както е при други фондове. Например гаранционният фонд за микрокредити е с конкретен размер.
- Значи гаранциите няма да са държавни?
Ангел Деспотов:
- Не. Ако фирма има нужда от кредит, а банката, която ще го предостави, от обезпечение, фондът трябва да убеди банката, че неговите гаранции струват пари. Така че държавата не е намесена. Но тя може да подкрепи този фонд, като поеме част от неговите разноски. Държавата вече съдейства за създаване на този фонд, защото ни подпомогна да разработим проекта. Така че съдействието на държавата не бива да се интерпретира само с отпускане на определено финансиране.
- В ЗМСП се предвижда създаване на фонд с държавна гаранция. Няма ли противоречие?
Ангел Деспотов:
- Има необходимост от различни типове финансови инструменти. В момента у нас има няколко фонда, които са частни и финансират фирми на база донорско участие. Но те не могат да изчерпят необходимостта от финансиране и има недостиг от финансови инструменти.
- Какъв ще е ефектът от промяната на определението за МСП?
Ангел Деспотов:
- Актуализацията на определението се налага заради хармонизиране с европейското законодателство. Предприятията, които досега са били големи, ще се третират като средни. Положителното за тях е, че ще имат достъп до програми на ФАР, насочени към МСП.
Законодателството
Понятието средно предприятие вече е валидно за фирма с персонал от 50 до 250 души и оборот от 13 до 78 млн. лв. Дружество ще попада в тази категория и ако активите му са от 9 млн. до 52 млн. лв. Това е записано в дефиницията за малко и средно предприятие, което парламентът прие при първото четене на Закона за малки и средни предприятия. Досега средно предприятие е до 100 души и оборот до 3 млн. лв. С новата дефиниция драстично ще намалее броят на големите дружества у нас. Така компании като Идеал Стандарт-България, Хемус Ер, Приста ойл, Летище София, ОЦК-Кърджали ще са средни по показателя оборот. Те присъстват в класацията на БТПП за 100-те фирми с най-големи приходи от продажби за 2002 г., като са реализирали оборот под границата от 78 млн. лв. От класацията на палатата обаче става ясно, че за големи ще се считат само първите 30 компании, сред които са НЕК АД, БТК ЕАД, Булгаргаз ЕАД, МобилТел ЕАД, Петрол АД и ЛУКойл-Нефтохим-Бургас. Годишните приходи на тези дружества варират от 1.9 млрд. за НЕК до 350 млн. лв. за ЛУКойл. Съответно много от средните сега предприятия ще станат малки. Според новите критерии малки ще са фирми с персонал до 50 души и годишен оборот до 13 млн. лв. Микрофирми ще продължат да са тези, чийто персонал е до 10 души, без да има изискване за оборот и активи.
- Няма ограничение. Механизмът е направен така, че няма горна граница на обема кредити. В момента официалният процент лоши кредити е около 2, а размерът лоши кредити на малки и средни предприятия е близък до 0%. Т. е. фирмите си правят много добре сметката и не взимат средства просто за да ги изхарчат. Те имат реалистични бизнеспланове, които се изпълняват. Един от механизмите, който защитава ликвидността на фонда, е сключване на насрещни гаранции с други фондове, като например Европейския инвестиционен фонд. Както една застрахователна компания поема рискове чрез презастраховане, така и гаранционният фонд ще сключва насрещни гаранции. Фондът има и собствен капитал, който също служи за обезпечение. Капиталът му ще бъде в размер на обезпеченията, които е издал, а няма да е предварително фиксиран, както е при други фондове. Например гаранционният фонд за микрокредити е с конкретен размер.
- Значи гаранциите няма да са държавни?
Ангел Деспотов:
- Не. Ако фирма има нужда от кредит, а банката, която ще го предостави, от обезпечение, фондът трябва да убеди банката, че неговите гаранции струват пари. Така че държавата не е намесена. Но тя може да подкрепи този фонд, като поеме част от неговите разноски. Държавата вече съдейства за създаване на този фонд, защото ни подпомогна да разработим проекта. Така че съдействието на държавата не бива да се интерпретира само с отпускане на определено финансиране.
- В ЗМСП се предвижда създаване на фонд с държавна гаранция. Няма ли противоречие?
Ангел Деспотов:
- Има необходимост от различни типове финансови инструменти. В момента у нас има няколко фонда, които са частни и финансират фирми на база донорско участие. Но те не могат да изчерпят необходимостта от финансиране и има недостиг от финансови инструменти.
- Какъв ще е ефектът от промяната на определението за МСП?
Ангел Деспотов:
- Актуализацията на определението се налага заради хармонизиране с европейското законодателство. Предприятията, които досега са били големи, ще се третират като средни. Положителното за тях е, че ще имат достъп до програми на ФАР, насочени към МСП.
Законодателството
Понятието средно предприятие вече е валидно за фирма с персонал от 50 до 250 души и оборот от 13 до 78 млн. лв. Дружество ще попада в тази категория и ако активите му са от 9 млн. до 52 млн. лв. Това е записано в дефиницията за малко и средно предприятие, което парламентът прие при първото четене на Закона за малки и средни предприятия. Досега средно предприятие е до 100 души и оборот до 3 млн. лв. С новата дефиниция драстично ще намалее броят на големите дружества у нас. Така компании като Идеал Стандарт-България, Хемус Ер, Приста ойл, Летище София, ОЦК-Кърджали ще са средни по показателя оборот. Те присъстват в класацията на БТПП за 100-те фирми с най-големи приходи от продажби за 2002 г., като са реализирали оборот под границата от 78 млн. лв. От класацията на палатата обаче става ясно, че за големи ще се считат само първите 30 компании, сред които са НЕК АД, БТК ЕАД, Булгаргаз ЕАД, МобилТел ЕАД, Петрол АД и ЛУКойл-Нефтохим-Бургас. Годишните приходи на тези дружества варират от 1.9 млрд. за НЕК до 350 млн. лв. за ЛУКойл. Съответно много от средните сега предприятия ще станат малки. Според новите критерии малки ще са фирми с персонал до 50 души и годишен оборот до 13 млн. лв. Микрофирми ще продължат да са тези, чийто персонал е до 10 души, без да има изискване за оборот и активи.
