Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Госпожо Проданова, напоследък все по-често се говори за това, дали и колко са готови българските фирми да работят на пазара на ЕС. Каква е оценката ви за пловдивския регион?
Добрина Проданова:
Мисля, че не е зле да си припомним, че в самия ЕС ежегодно има обновление на фирмите, по статистически данни около 20%. Този процес на излизане от пазара на неприспособените безусловно ще засегне и българските фирми. По-сериозните стопански единици вече се ориентираха в обстановката и знаят, че трябва да обърнат особено внимание на качеството. В крайна сметка това основно ще реши дали фирмите отговарят на европейските изисквания, или няма да успеят. Така че те трябва да обърнат особено внимание на стандартите.
Как следите развитието на фирмите?
Добрина Проданова:
Сред новите ни дейности е издаването на ежегоден каталог, т. г. е петото му издание. С него ще посрещнем през 2005 г. 110-годишнината от създаването на Пловдивската търговско-индустриална камара. В този каталог правим класация на 100-те най-силни пловдивски фирми, като ги класираме основно по обема на продажбите, по размера на печалбата, но и по редица други икономически показатели. Има и анализи, които са любопитни, защото показват тенденциите на развитие на региона. Ежегодно около 30% от фирмите в каталога се сменят. Освен това средният годишен темп на нарастване на обема на продажбите на тези 100 фирми е 20%, тоест пет пъти по-висок от средния икономически растеж на страната.
В пловдивско е особено развит хранително-вкусовият бранш. Нямате ли впечатлението, че той напоследък усеща близкото членство в ЕС най-вече като заплаха?
Добрина Проданова:
За хранително-вкусовите фирми особено важни са стандартите и системите за безопасност на храните. НАССР например вече не звучи като непонятна абревиатура, все повече компании от бранша въвеждат тази система. Фирмите не трябва да имат никакви илюзии, че гратисният период за въвеждане на някои от изискванията ще продължи дълго.
Доколко тук ще помогне подписаното наскоро споразумение между община Пловдив и три италиански области за създаване на клъстър на хранително-вкусови компании?
Добрина Проданова:
В случая клъстърът ще помогне на фирмите от региона да намерят пазари, ще ги подкрепи и в конкурентната борба. Ние се включихме като подизпълнител в този проект, чийто ръководител за България е Центърът по предприемачество. Като камара предложихме в проекта да се включат всички общини от Пловдивския регион. Във втория етап на проекта смятам, че тези контакти ще бъдат установени и местните общини ще може да ползват опита на италианските именно при развитието на клъстърите, при запазване на позиции като запазени марки.
Как ще коментирате скорошния конфликт около избирането на новото ръководство на БТПП?
Добрина Проданова:
Вече 15 г. търговските камари или палати са полезен елемент в пътя на пазарната икономика в България. Мисля, че конфликтът, който се получи, е до голяма степен естествен и неизбежен. БТПП също върви към своята европеизация. Затова тя трябва да огледа своята структура, вътрешните връзки, взаимодействието между централната и регионалните палати и да потърси по-подходящ модел. Именно идеята на господин Чернев и на палатите от инициативния комитет е да започне и да се развие дискусия, да се чуят мненията на всички палати коя е по-добрата структура и по-добрата организация. Защото в момента има известна неравнопоставеност, мисля, че това е точната дума, неравнопоставеност между регионалните камари и палати и БТПП, макар че като юридически лица сме абсолютно равни. Но с времето по силата на получаването на функции от центъра към областите се е получила известна зависимост, която си струва да се анализира. Не мисля, че в случая се търси показност на конфликта. Не, нашата цел е да се разгори дискусия, да се чуят мненията на специалистите, на бизнеса, на големите фирми. Защото при влизането ни в ЕС или трябва да има закон, който да регламентира тези взаимоотношения, или сами трябва да потърсим тяхното усъвършенстване. През следващата седмица ще има заседание на Съвета на председателите и се надявам на този съвет да се чуят нови мнения, нови становища как да продължим, как да усъвършенстваме договора, който съществува между нас. Трябва да решим и как да се подкрепят някои регионални палати. В момента има палати, които са и финансово, и организационно много слаби. Те не могат да отговорят на потребностите на бизнеса. Защото палатата няма значение като организация сама за себе си. Тя има значение само като организация, която подкрепя предприемачеството. В момента има едно несъответствие - ние сме най-голямата работодателска организация и трябва в тристранния съвет да представляваме тези потребности. А как може да ги представлява една палата, която е от двама или трима души.
