Специално за Econ.bg

- Г-н Чавдаров, Агенцията за икономически анализи и прогнози представи план за развитие на България в периода 2000 – 2006 г. Кой участва в разработката на този план?

Валентин Чавдаров:

- Разработването на Националния план за икономическо развитие е част от усилията на правителството за по-ефективно усвояване на европейските предприсъединителни фондове. В Агенцията за икономически анализи и прогнози се създаде дирекция "Национален план за развитие". Основната функция на дирекцията е актуализация и подобряване на качеството на Плана за икономическо развитие, подготвен от Министерството на регионалното развитие през 2001 г. Планът се реализира чрез оперативни програми, които се разработват с обединените усилия на министерствата на икономиката, на труда и социалната политика, на земеделието, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройство, на енергетиката и на енергийните ресурси и министерство на финансите. Също така, правителството създаде Координационен съвет по Националния план за икономическо развитие, който има за задача да разгледа и приеме Плана и Оперативните програми. След одобряването Планът се внася в Министерски съвет. Очакваме това да стане на 20 март тази година.

- Кои са основните проблеми на българската икономика, които Националният план за икономическо развитие адресира?

Валентин Чавдаров:

- Множеството от проблеми на българската икономика можем да обособим в две големи групи според институционалния сектор на икономиката. Първата група проблеми се отнася до неправителствения сектор: висока  безработица, ниска инвестиционна активност, монополен пазар на енергия, съобщителни и транспортни услуги, неразвит финансов пазар, висок дефицит във външната търговия, лошо качество на техническата инфраструктура.

Втората група проблеми се отнася до публичния сектор: силна централизация на публичните финанси и ниска ефективност на управление на общинските финанси. Последното се дължи на раздробеността на общинските финанси и ограничените възможности на общините да дефинират и финансират собствена инвестиционна програма. Средният разход на общинските бюджети през 2001 г. е бил 7.1 млн. лева. Това е по-малко от минималния бюджет на проектите, финансирани от ИСПА. Раздробеността на общинските финанси поражда трудности пред общините да реализират по-големи проекти за подобряване на качеството на местната инфраструктура.

Със Закона за държавния бюджет 2003 г. се направиха две важни промени в практиката на съставяне на бюджета. Първо, постави се началото на програмното ориентирания бюджет. Програмно ориентираният бюджет акцентира на програми и резултати от тях, които министерствата изпълняват, а не на приходи и разходи. Втората промяна адресира фискалната децентрализация. Законът за държавния бюджет дефинира кои са държавните дейности и свързаните с тях разходи на територията на общината и кои са източниците на финансиране на тези разходи. Разграничаването на държавните и общинските разходи, както и източниците на финансиране на тези разходи са необходимо условие за по-голяма свобода и отговорност на местните власти  при дефиниране на приоритетите на разходите на общинските бюджети.

Планът за икономическо развитие се реализира чрез пет оперативни програми. Наименованията на програмите добре илюстрира икономическите проблеми, които те адресират: повишаване на конкурентноспособността на икономиката; развитие на човешките ресурси; подобряване на базисната инфраструктура и опазване на околната среда; развитие на земеделието и на селските райони; балансирано и устойчиво регионално развитие.

- Бихте ли ни представили в най-общи линии оперативните програми?

Валентин Чавдаров:

- Оперативната програма Повишаване на конкурентноспособността на икономиката адресира необходимостта от разширяване на присъствието на българските стоки и услуги на международните пазари. Дефицитът на външната търговия със стоки е над един милиард долара от 1999 г. насам. Приходите от приватизация бяха основният източник на финансиране на търговския дефицит. В дългосрочна перспектива не можем да разчитаме, че ще финансираме търговския дефицит с продажба на държавни активи. Нещо повече, целта на приватизацията е не само да финансира дефицита, но и да модернизира управлението и да повиши производителността на труда. Повишаването на износа и подобряването на  външнотърговското салдо е необходимо условие за постигане на дългосрочен икономически растеж. Оперативната програма Конкурентноспособност съдържа мерки, насочени към насърчаване на иновациите, намаляване на енергийната интензивност на индустрията, развитието на туризма и на малките и средни предприятия. Съвкупността от тези мерки ще доведе до повишаване на производителността на труда, както и изграждане на жизнен сектор на малки и средни предприятия.

Оперативната програма Развитие на човешките ресурси фокусира на инвестициите в човешки капитал чрез квалификация и преквалификация, насърчаване на предприемачеството, икономическа и социална интеграция на групи в неравностойно положение на пазара на труда (дълготрайно безработни, роми, хора с ниско образование и др.). Целта на тази програма е намаляване на безработицата чрез подобряване на качеството на човешкия капитал.

Програмата за подобряване на базисната инфраструктура и околната среда се състои от инвестиции в подобряване на качеството на транспортната инфраструктура, подобряване на качеството на въздуха, водите и управление на отпадъците. Тези инвестиции са изключително скъпи и не са по възможностите на държавния бюджет. В допълнение на това, към повечето от тях няма частен интерес, защото произвеждат публични стоки, т.е. стоки, които веднъж произведени се потребяват от всички Реализацията на тази програма е необходимо условие за подобряване на пътната инфраструктура и доближаване до екологичните стандарти на ЕС.

Програма Развитие на земеделието и селските райони фокусира на приспособяване на земеделието към стандартите на ЕС по отношение на регулациите на отрасъла, качеството и маркетинга на крайния продукт и укрепване и съхраняване на културното наследство и традиции на селските райони.

Целта на оперативната програма Балансирано и устойчиво регионално развитие е намаляване на различията между регионите по отношение на заетост, доходи и жизнен стандарт. Опитът е показал, че пазарните сили по-скоро задълбочават различията между регионите и по тази причина ЕС подчертава необходимостта от регионална политика, която да коригира дефектите на пазара по отношение на междурегионалните различия.

Успешното прилагане на изброените по-горе оперативни програми ще доведе до достигане на икономическите, социални, екологични и административни стандарти на ЕС в такава  степен, че членството в Съюза да стане възможно в началото на 2007 г.

- Какъв е принципът на финансиране заложен в НПРИ?

Валентин Чавдаров:

- Един от основните принципи на финансиране на фондовете на ЕС е принципът на допълняемост. Този принцип означава, че европейските фондове не трябва да изместват местните фондове при реализация на програмите. Спазването на този принцип предполага Националният план за икономическо развитие да отразява инвестиционните приоритети на социалните партньори (предприемачи, работодатели, неправителствени организации), за да се гарантира участието им в реализацията на плана.

- Какъв извод бихте направил, кое е основното предизвикателство за България до 2006 г.?

Валентин Чавдаров:

- Българската икономика е изправена пред множество предизвикателства: висока безработица, ниски доходи, монополен енергийния пазар и др. Тези проблеми често се дискутират и тук едва ли можем да добавим нещо. Струва ми се, че голяма част от икономическите проблеми се коренят извън икономическата система. Например, неефективното прилагане на законите поражда съществени икономически проблеми. Съществуването и прилагането на законите е необходимо условие хората да правят бизнес без изобщо да се познават. Съвременният бизнес е много по-безличен и по-добре регулиран в сравнение с бизнеса през 30-то години. Може би ефективното прилагане на законите ще стимулира повече чуждестранните инвеститори, отколкото данъчните облекчения.

Ако се ограничим само върху предизвикателствата, свързани с Националния план за икономическо развитие, то те произтичат от капацитета на държавната администрация да формулира съществени икономически проблеми, да ги конкретизира в програми и ефективно да администрира практическата им реализация. Друго важно предизвикателство е преминаването от едногодишен разходноориентиран държавен бюджет към многогодишен програмно ориентиран бюджет. Този преход ще гарантира гладкото изпълнение на скъпи многогодишни програми.

Планът за икономическо развитие се реализира чрез пет оперативни програми. Наименованията на програмите добре илюстрира икономическите проблеми, които те адресират: повишаване на конкурентноспособността на икономиката; развитие на човешките ресурси; подобряване на базисната инфраструктура и опазване на околната среда; развитие на земеделието и на селските райони; балансирано и устойчиво регионално развитие.

- Бихте ли ни представили в най-общи линии оперативните програми?

Валентин Чавдаров:

- Оперативната програма Повишаване на конкурентноспособността на икономиката адресира необходимостта от разширяване на присъствието на българските стоки и услуги на международните пазари. Дефицитът на външната търговия със стоки е над един милиард долара от 1999 г. насам. Приходите от приватизация бяха основният източник на финансиране на търговския дефицит. В дългосрочна перспектива не можем да разчитаме, че ще финансираме търговския дефицит с продажба на държавни активи. Нещо повече, целта на приватизацията е не само да финансира дефицита, но и да модернизира управлението и да повиши производителността на труда. Повишаването на износа и подобряването на  външнотърговското салдо е необходимо условие за постигане на дългосрочен икономически растеж. Оперативната програма Конкурентноспособност съдържа мерки, насочени към насърчаване на иновациите, намаляване на енергийната интензивност на индустрията, развитието на туризма и на малките и средни предприятия. Съвкупността от тези мерки ще доведе до повишаване на производителността на труда, както и изграждане на жизнен сектор на малки и средни предприятия.

Оперативната програма Развитие на човешките ресурси фокусира на инвестициите в човешки капитал чрез квалификация и преквалификация, насърчаване на предприемачеството, икономическа и социална интеграция на групи в неравностойно положение на пазара на труда (дълготрайно безработни, роми, хора с ниско образование и др.). Целта на тази програма е намаляване на безработицата чрез подобряване на качеството на човешкия капитал.

Програмата за подобряване на базисната инфраструктура и околната среда се състои от инвестиции в подобряване на качеството на транспортната инфраструктура, подобряване на качеството на въздуха, водите и управление на отпадъците. Тези инвестиции са изключително скъпи и не са по възможностите на държавния бюджет. В допълнение на това, към повечето от тях няма частен интерес, защото произвеждат публични стоки, т.е. стоки, които веднъж произведени се потребяват от всички Реализацията на тази програма е необходимо условие за подобряване на пътната инфраструктура и доближаване до екологичните стандарти на ЕС.

Програма Развитие на земеделието и селските райони фокусира на приспособяване на земеделието към стандартите на ЕС по отношение на регулациите на отрасъла, качеството и маркетинга на крайния продукт и укрепване и съхраняване на културното наследство и традиции на селските райони.

Целта на оперативната програма Балансирано и устойчиво регионално развитие е намаляване на различията между регионите по отношение на заетост, доходи и жизнен стандарт. Опитът е показал, че пазарните сили по-скоро задълбочават различията между регионите и по тази причина ЕС подчертава необходимостта от регионална политика, която да коригира дефектите на пазара по отношение на междурегионалните различия.

Успешното прилагане на изброените по-горе оперативни програми ще доведе до достигане на икономическите, социални, екологични и административни стандарти на ЕС в такава  степен, че членството в Съюза да стане възможно в началото на 2007 г.

- Какъв е принципът на финансиране заложен в НПРИ?

Валентин Чавдаров:

- Един от основните принципи на финансиране на фондовете на ЕС е принципът на допълняемост. Този принцип означава, че европейските фондове не трябва да изместват местните фондове при реализация на програмите. Спазването на този принцип предполага Националният план за икономическо развитие да отразява инвестиционните приоритети на социалните партньори (предприемачи, работодатели, неправителствени организации), за да се гарантира участието им в реализацията на плана.

- Какъв извод бихте направил, кое е основното предизвикателство за България до 2006 г.?

Валентин Чавдаров:

- Българската икономика е изправена пред множество предизвикателства: висока безработица, ниски доходи, монополен енергийния пазар и др. Тези проблеми често се дискутират и тук едва ли можем да добавим нещо. Струва ми се, че голяма част от икономическите проблеми се коренят извън икономическата система. Например, неефективното прилагане на законите поражда съществени икономически проблеми. Съществуването и прилагането на законите е необходимо условие хората да правят бизнес без изобщо да се познават. Съвременният бизнес е много по-безличен и по-добре регулиран в сравнение с бизнеса през 30-то години. Може би ефективното прилагане на законите ще стимулира повече чуждестранните инвеститори, отколкото данъчните облекчения.

Ако се ограничим само върху предизвикателствата, свързани с Националния план за икономическо развитие, то те произтичат от капацитета на държавната администрация да формулира съществени икономически проблеми, да ги конкретизира в програми и ефективно да администрира практическата им реализация. Друго важно предизвикателство е преминаването от едногодишен разходноориентиран държавен бюджет към многогодишен програмно ориентиран бюджет. Този преход ще гарантира гладкото изпълнение на скъпи многогодишни програми.