Разговори за икономиката: Съвместна рубрика на "Сега" и Центъра за икономическо развитие

Красимир Петров, програмен директор на Центъра за икономическо развитие, разговаря с Мартин Димитров, депутат от ОДС

Мартин Димитров е завършил магистратура по международни икономически отношения. Работил е по международни проекти в Института за пазарна икономика в партньорство с Европейския съюз, МВФ, Американската агенция за международно развитие. Сега е депутат от ОДС.


В сивата икономика, както аз я разбирам, няма нищо лошо. Сивата икономика означава, че има регулаторни механизми на държавата, които пазарът заобикаля. Така пазарът работи въпреки регулациите на държавата. Не ми е ясно защо в България всички хулят сивата икономика и водят битки с нея. Какво е твоето отношение?

Мартин Димитров:

Сивата икономика не е нещо лошо. Проблемът не е в бизнеса, който е сив, а в държавата, която налага скъпоструващи условия и принуждава бизнеса да става сив. Да започна с решението за ограничаване на сивата икономика - намаляване на данъците, разрешителните и лицензионните режими. Големият сив сектор е сигнал, че държавата налага много големи разходи за работа в дадена територия. Когато сивата икономика е голяма, това е сигнал за намаляване на данъци.
Сивата икономика води до няколко проблема. Когато имаш голям сив сектор - това налага много фирми, които влизат на пазара, също да са сиви, защото иначе не са конкурентоспособни. Сивата икономика може да е и бариера пред чуждестранните инвеститори. Те нямат необходимите инструменти, за да стъпят на пазара.

Причина за сивата икономика е скъпоструващите регулации.

Изследванията, в които съм участвал, показват, че много фирми имат сенчеста дейност. Сива икономика - това са сделки, които стават на доброволна основа, но остават нерегистрирани от държавата.

Редно ли е да се прави връзка между сивата икономика и корупцията?

Мартин Димитров:

В България по различни изследвания сивата икономика е между 6 и 8 млрд. лв. Това, разбира се, не са точни данни, защото тя е сива. Има косвени показатели, по които се правят изводи. Наличието на сивия сектор корумпира. Когато има толкова пари в сивата икономика, това създава натиск за корупция. Фирмите, които не плащат данъци, корумпират данъчния служител.

Самият факт, че има държава и регулация, означава, че има база за корупция. Наличието на сива икономика е допълнителен стимул за корупцията...

Според мен е важно как може да намалим и корупцията, и сивата икономика. Сега ние се борим с крайния резултат от тях, а трябва да се погледнат причините. Те са висока осигурителна тежест и скъпи регулации. Скъпоструващите регулации за бизнеса пораждат корупция и сива икономика. Единият засилва другия и обратно в лош цикъл. Когато държавата насочва усилията си да се бори с крайните резултати, това понякога дава обратен резултат. Важно е да се намалят причините и за двата феномена, за да бъдат ограничени.

Дали ако се намали данъчната тежест, осигурителната тежест или разходите за бизнеса, ще намалее сивата икономика?

Мартин Димитров:

Много хора твърдят, че дори да се намалят разходите за бизнеса, сивият сектор няма да намалее. Криенето на данъци е скъпо нещо. Купуването на фактури също е скъпо. Когато криеш данъци, не получаваш банков кредит, нямаш официални документи да уволниш свои служители за злоупотреби. Да бъдеш сив е скъпо. Логиката, по която трябва да се върви в случая, е как разходите на една фирма на светло да са по-малки от тези, които тя ще има, ако е на сянка.

Има ли исторически прецеденти за държави с висока и ниска корупция?

Мартин Димитров:

В началото на 90-те години Естония въвежда плосък данък, намалява ролята на държавата в икономиката. И при еднакви стартови позиции с България, сега Естония има три пъти по-високи реални доходи в сравнение с България. Това е пример, който никой не трябва да забравя.

Хората в България трябва да знаят, че ако естонските реформи бяха направени, щяхме да сме истински европейци. Нямаше да изоставаме от Полша и Чехия. В началото на реформите през 90-те България и Естония са на едно ниво - постсъветски декапитализирани икономики, докато Полша, Чехия и Унгария още тогава имат по-висок БВП, защото те имаха известна пазарност на икономиките си тогава. Коректно е сравнението с Естония, защото стартовата позиция е еднаква.

Въпросът с търговските дефицити?

Мартин Димитров:

Трябва да спрат спекулациите в България с търговските дефицити. Докато общият баланс е положителен, както е в момента, т.е. излишъкът е по-голям от дефицита по текущата сметка, никакви трагични картини не трябва да се чертаят. Нормално е при влизането на толкова много чуждестранни инвестиции, те да предизвикат внос. Притокът от българската икономика е малък и е нормално да има внос. С тази тема не бива да се спекулира. Някои колеги определят това като проблем номер едно в България, а не е така.

Кредитната експанзия ли е двигател на дефицита?

Мартин Димитров:

Възможно е да има такъв момент, но какво да направи държавата? Банките са частни и носят своя риск. Единственото изкривяване идва оттам, че има фонд за гарантиране на депозитите. Според мен фондът може да се замени със застраховане и банките, в зависимост от техните активи и пасиви и риска, ще получат различна застрахователна премия.

В каква степен експанзията се отразява на външнотърговския дефицит?

Мартин Димитров:

Има връзка между кредитна експанзия и външнотърговски дефицит. Част от кредитите, които се взимат като потребителски, са инвестиционни и обратно. И регулацията на БНБ не е ефективна. Фирмите инвестират с потребителски кредити. Ако БНБ се опита да намали вноса, като намали потребителското кредитиране, тя ще намали инвестициите. Това е нещо много лошо. Намесата на БНБ не ми изглежда оправдана. БНБ трябваше да разпредели моралния риск между държавата и вложителите.

Възможно ли е застраховката да стане в България, или тя трябва да се прави в чужбина?

Мартин Димитров:

Това е дискусионна тема. Застраховката трябва да е вън от системата, за да е разпределен рискът. Вътре в системата се получава натрупване на риск. Другата възможност е фондът да обезщетява не 100% вложителите, а 70-80%. Сега вложителите отиват там, където има високи проценти. Рискът трябва да бъде разпределен.

Кое е по-добре - да се намали общата сума за обезщетение, да се намали процентът на обезщетение, или да има комбинация?

Мартин Димитров:

Процентът на покритие зависи от ЕС. Но ако оставим настрана директивата на ЕС, рискът може да се разпредели между държавата и гражданите. Намесата на БНБ на кредитния пазар води до много изкривявания - заради последните мерки, които БНБ прие тази година бяха разпределени много повече кредити. Тази оценка е много сложна. Според мен досега БНБ не оправдава своята намеса.

Кредитите в България, съотнесени към БВП, са по-малки в сравнение с други страни от ЕС. Сега има притеснения защо много нарастват кредитите. Това, което трябва да се пренагласи, е държавната намеса.

Как трябва да се регулират кредитите? 20% кредитна експанзия е много и е необходимо да се ограничи?

Мартин Димитров:

В България положението е уникално. След кризата от 1997 г. стартът е от много ниска база. След като отношението кредити - БВП е с пъти по-ниско от ЕС, няма проблем. Какво може да се направи? Държавата може да си изтегли своите вложения от банковата система и да ги вложи на международния пазар. Тези пари са с най-неясна форма, защото бенефициент по тях е държавата и няма заявен интерес, както при частните капитали. Възможно е това да причинява изкривяването.
Предлагам и т.нар. "говорене на централната банка". Т.е. представители на БНБ могат да обяснят на вложителите, че рискът е техен, когато избират банка, в която да влагат. Дали държавата трябва да задължи банките да имат кредитен рейтинг, или пазарът ще го наложи? Когато държавата покрива всички рискове, кредитният рейтинг не е нужен. Но при пазарна ориентация рейтингът ще е необходим на банките.

Къде е оптимумът да се задържат приходите на приемливо ниво? Какво ще стане, ако преките данъци се намалят на нула. Остава ДДС, акцизи, които нарастват заради ЕС?

Мартин Димитров:

Ако един предприемач изкарва за месец 1000 лв., плаща 60% данъци на държавата - преки и косвени. Това е дестимулиращо. При много по-ниски данъци и преразпределение, хората ще имат стимул да работят повече и приходите в бюджета могат да нараснат. Необходимо е намаляване на данъчната тежест. Ако това се извърши веднага, ефектът ще дойде след няколко години. Сегашните темпове на растеж са недостатъчни.

Разумното преразпределение е между 30 и 35%. Намаляването на преразпределението за 4 години ще доведе до промяна на качеството на живот.

Щракнете тук, за да чуете пълния текст на разговора