- Г-н Зоров, кои са основните проблеми на млекопреработвателите у нас?

Димитър Зоров:

- Проблемите пред млекопреработватвателите, чието разрешаване търсим сега са натрупани с години. Ахилесовата пета на бранша е ДДС. От него произтичат много косвени проблеми. Данъкът има лоши последствия за предприятията, особено при сегашния свит вътрешен пазар. Цените на сирената в момента са 2.10-2.20 лв. за килограм при излизане от производството и себестойност 2.60-2.70 лв. След начисляване на ДДС млечните продукти стават непродаваеми. Нашето предложение е ставката на ДДС да е от 8 до 10 %. Главният ни аргумент е, че тази данъчна ставка в ЕС варира от 4 до 8 %, а във Великобритания е 0 %. Представихме това предложение на консултативния съвет, където беше прието с личната подкрепа на министър Дикме. Остава да се преборим в следващата инстанция – МС. Проблемът е поставян вече 5 години, но досега непрекъснато беше отлаган. Ние сме представили доклад със сериозни аргументи, че държавният бюджет няма да загуби при сваляне на данъчната ставка. Изчисленията ни показват, че първата година държавата ще спечели от 600 до 700 хиляди лева, а за тригодишен период – 50 млн. лева. Тези средства биха могли да бъдат оползотворени за образуване на гаранционни фондове за подпомагане на млекопреработвателните предприятия в кризисни моменти. Косвено могат да се подпомогнат млекопроизводителите. По този начин цените на млечните продукти няма да се вдигат и дори ще бъдат малко по-ниски.

Друг основен проблем са нерегламентираните предприятия. Асоциацията ни настоява за затваряне на всички нерегистрирани и регистрирани, но неотговарящи на санитарно-ветеринарните изисквания и Наредба 30 пунктове и млекосъбирателни предприятия.

- Какъв е броят на нерегламентираните млекосъбирателни пунктове и предприятия?

Димитър Зоров:

- Докладът с резултатите от проверката на Централната междуведомствена комисия, проведена през май и юни, констатира много нередности. От всички регистрирани 3128 млекосъбирателни пунктове по време на проверката са проверени 2312, затворени са 37 и са открити 755 нерегламентирани пунктове. Във връзка с влизането на европейските стандарти за суровината, готовите продукти и предприятията, от края на годината контролът ще бъде изцяло дейност на ръководителите на предприятията, които ще носят отговорността от суровината до продукта. Санитарните органи ще контролират само продуктите в търговската верига. В този смисъл, трябва да останат само предприятията с нужното оборудване и технологии, които имат възможност за тази гаранция и контрол. Именно затова се очаква въвеждането на строги мерки от края на годината, които са доста закъснели. Другото ни основно искане е за прекъсване на уличната продажба на мляко. Това е суровина без всякакви документи за безопасност. Предложили сме комплексни мерки между полицията, кметовете и лекарите.

- Смятате ли, че приемането на типов договор за изкупуване на млякото ще гарантира качеството на продукцията?

Димитър Зоров:

- Една от препоръките на комисията е да бъдат изготвени такива типови договори. С договора ще се гарантира кой е производител и кой е преработвател. Другият важен момент е, че предприятията ще бъдат задължени да купуват суровината само от лицензирани млекосъбирателни пунктове, оборудвани по всички санитарно-хигиенни условия. Ще се изкупува само качествена продукция. Основният базисен показател за заплащане при изкупуването ще бъде: сух безмаслен остатък. Практиката в Европа и света по отношение начина на изкупуване е на протеин или на СБО, но не и на масленост. Маслеността е отживял критерии, който не дава нито рандемана на сиренето и кашкавала, нито консистенцията на киселото мляко. Важно е да се знае, че ще бъдат затваряни всички предприятия, които бъдат хванати да купуват мляко от улицата, без оглед на това дали са одобрени за ЕС.

- Кои са причините изнесените количества млечни продукти за ЕС да са едва една десета от безмитната ни квота за износ?

Димитър Зоров:

- Причините са няколко. Има една резолюция на Европейската Комисия, според която търговците от тяхна страна трябва да плащат в рамките на 12 месеца 3 марки /1.5 евро/ защитна импортна такса за продукти влизащи от България. При положение, че до 1998 г. нямахме лицензирано предприятие за ЕС, този период все още не е покрит от предприятията ни. Другата причина е, че ние можем да изнасяме за ЕС продукти с екзотичен характер, именно овчи продукти. Пречката тук е, че не се разрешават добавки на никакъв друг вид мляко – краве или козе. Това много затруднява нещата, особено при разпокъсаното ни животновъдство. Нямаме големи животновъдни ферми, овцеферми, в които да се знае, че всичко е гарантирано. И при най-малкия примес, цялата продукция се връща. Този факт е много важен при положение, че същите продукти влизат от Гърция с добавки. Просто ние сме извън ЕС. Това е причината България да не изпълнява дадената й квота.

По интересно за нас е да запазим останалия ни близкоизточен пазар – Ливан, Кувейт, Йордания и другите страни от този регион. Там България имаше традиционни пазари, малка част от които все още са останали. Проблемът там е, че ние излизаме с висока цена. Тя е породена от факта, че другите страни, които завоюваха тези пазари, като Унгария и Чехия ползват експортна субсидия в рамките на 30-35 % от цената на продукта. По този начин те излизат с 35 % преднина и това ни прави неконкурентоспособни. Другото ни искане към Министерство на земеделието е за експортно субсидиране на износа на млечни продукти.

- Експортната субсидия ще направи ли българската продукция конкурентоспособна на външните пазари?

Димитър Зоров:

- Твърдо да.

- Очаквате ли покачване на цените на млечните продукти?

Димитър Зоров:

- Цените в момента са под себестойността на млечните продукти и те се продават на загуба именно заради много свития пазар. Би трябвало цените на млечните продукти да се покачат само заради това, да излязат на себестойност. Това трудно ще стане в близките 15-20 дни, поради това, че предприятията имат достатъчно количество продукция за продажба, дори без да преработват в момента.

Не може да се говори, че в бранша има сива икономика. Сива икономика има тогава, когато правителството е създало възможността за плащането на данъците, а в нашия бранш такава възможност не е създадена поради проблема с ДДС. Не купуваме основната суровина – млякото, която е 80% от калкулираната цена на готовия продукт от единични стопани, които не могат да я обложат с ДДС. Суровината влиза при нас по този начин и в един момент преработвателят трябва да начисли 100 % ДДС. Това значи вдигане на цената поне със 17 %, защото 3 % идват като косвен ДДС от енергийни суровини, материали и други консумативи. Цената трябва да бъде вдигната със 17%. Затова в момента ние трудно можем да защитим и квотите за производство на мляко и млечни продукти пред Европейската Комисия. В млекопреработвателните предприятия се преработва около 1/5 от млякото произвеждано в страната и ако ни дадат квоти като на Полша /половината от това, което са заявили/, то трябва да останат 3-4 предприятия. Този проблем няма да бъде решен, ако не се свали ДДС-то. Тогава браншът ще излезе на светло и на чисто.

- Една от препоръките на комисията е да бъдат изготвени такива типови договори. С договора ще се гарантира кой е производител и кой е преработвател. Другият важен момент е, че предприятията ще бъдат задължени да купуват суровината само от лицензирани млекосъбирателни пунктове, оборудвани по всички санитарно-хигиенни условия. Ще се изкупува само качествена продукция. Основният базисен показател за заплащане при изкупуването ще бъде: сух безмаслен остатък. Практиката в Европа и света по отношение начина на изкупуване е на протеин или на СБО, но не и на масленост. Маслеността е отживял критерии, който не дава нито рандемана на сиренето и кашкавала, нито консистенцията на киселото мляко. Важно е да се знае, че ще бъдат затваряни всички предприятия, които бъдат хванати да купуват мляко от улицата, без оглед на това дали са одобрени за ЕС.

- Кои са причините изнесените количества млечни продукти за ЕС да са едва една десета от безмитната ни квота за износ?

Димитър Зоров:

- Причините са няколко. Има една резолюция на Европейската Комисия, според която търговците от тяхна страна трябва да плащат в рамките на 12 месеца 3 марки /1.5 евро/ защитна импортна такса за продукти влизащи от България. При положение, че до 1998 г. нямахме лицензирано предприятие за ЕС, този период все още не е покрит от предприятията ни. Другата причина е, че ние можем да изнасяме за ЕС продукти с екзотичен характер, именно овчи продукти. Пречката тук е, че не се разрешават добавки на никакъв друг вид мляко – краве или козе. Това много затруднява нещата, особено при разпокъсаното ни животновъдство. Нямаме големи животновъдни ферми, овцеферми, в които да се знае, че всичко е гарантирано. И при най-малкия примес, цялата продукция се връща. Този факт е много важен при положение, че същите продукти влизат от Гърция с добавки. Просто ние сме извън ЕС. Това е причината България да не изпълнява дадената й квота.

По интересно за нас е да запазим останалия ни близкоизточен пазар – Ливан, Кувейт, Йордания и другите страни от този регион. Там България имаше традиционни пазари, малка част от които все още са останали. Проблемът там е, че ние излизаме с висока цена. Тя е породена от факта, че другите страни, които завоюваха тези пазари, като Унгария и Чехия ползват експортна субсидия в рамките на 30-35 % от цената на продукта. По този начин те излизат с 35 % преднина и това ни прави неконкурентоспособни. Другото ни искане към Министерство на земеделието е за експортно субсидиране на износа на млечни продукти.

- Експортната субсидия ще направи ли българската продукция конкурентоспособна на външните пазари?

Димитър Зоров:

- Твърдо да.

- Очаквате ли покачване на цените на млечните продукти?

Димитър Зоров:

- Цените в момента са под себестойността на млечните продукти и те се продават на загуба именно заради много свития пазар. Би трябвало цените на млечните продукти да се покачат само заради това, да излязат на себестойност. Това трудно ще стане в близките 15-20 дни, поради това, че предприятията имат достатъчно количество продукция за продажба, дори без да преработват в момента.

Не може да се говори, че в бранша има сива икономика. Сива икономика има тогава, когато правителството е създало възможността за плащането на данъците, а в нашия бранш такава възможност не е създадена поради проблема с ДДС. Не купуваме основната суровина – млякото, която е 80% от калкулираната цена на готовия продукт от единични стопани, които не могат да я обложат с ДДС. Суровината влиза при нас по този начин и в един момент преработвателят трябва да начисли 100 % ДДС. Това значи вдигане на цената поне със 17 %, защото 3 % идват като косвен ДДС от енергийни суровини, материали и други консумативи. Цената трябва да бъде вдигната със 17%. Затова в момента ние трудно можем да защитим и квотите за производство на мляко и млечни продукти пред Европейската Комисия. В млекопреработвателните предприятия се преработва около 1/5 от млякото произвеждано в страната и ако ни дадат квоти като на Полша /половината от това, което са заявили/, то трябва да останат 3-4 предприятия. Този проблем няма да бъде решен, ако не се свали ДДС-то. Тогава браншът ще излезе на светло и на чисто.