Специално за Econ.bg 

9 февруари по цял свят се отбелязва като Световния ден за безопасен Интернет. Тази година мотото на събитието е "Think B4 Post" (Мисли преди да ка4и6). С пресконференция в БТА датата беше отбелязана и в България. По време на събитието Орлин Кузов - директор на дирекция „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието" към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) заяви, че днешните деца са "изпуснати" от родителите си по отношение на контрола в Интернет.

Какви мерки биха могли да бъдат взети за по-голямата безопасност на децата в Световната мрежа; как да се преодолее бездната между тях и техните родители по отношение на Интернет; кой трябва да отговаря за безопасността онлайн? По тези и други теми г-н Кузов сподели своето виждане специално за Econ.bg.

Г-н Кузов, доколко са внимателни българските деца в Интернет?

Орлин Кузов:

За съжаление моята възрастова група не може да навлезе така директно в техния свят, но смятам, че нашите деца са не по-малко любознателни и можещи от децата по света. Големият проблем тук не е в даденостите, а в средата. За съжаление по икономически и други причини в момента е налице една голяма бездна между родители и деца, която преди всичко е в духовното измерение. Най-общо казано - децата и родителите не си общуват достатъчно и това е един от големите проблеми.

Интернет не е нищо по-различно от една технология. Като всяка такава тя има добри и лоши страни - съответно добрите трябва да се подчертаят, докато срещу лошите трябва да бъде осигурена превенция. В това се крие разковничето на успеха ни в тази битка.

По време пресконференцията заявихте, че българските деца са "изпуснати" по отношение на контрола от родителите си в Интернет. Можете ли да доразвиете тази си теория?

Орлин Кузов:

Откровенно казано тази теория не касае само българските деца, а всички деца по света. Големият проблем за съжаление е, че днешните родители са расли в една друга среда, когато не е имало Интернет.

Най-общо казано родителите подценяват Интернет като медия и обществена среда. За много деца обаче Глобалната мрежа е много по-реален свят от света, който е на улицата. И в този ред на мисли като казвам думата "изпуснати", която може да прозвучи малко крайно, имам предвид, че липсва достатъчно осъзнаване на важността на информационните технологии и на този информационен свят. 

Веднага обяснявам - родителите питат децата си какво са правили на улицата и с кого са се срещнали, а забравят да се поинтересуват за Глобалната мрежа, което е не по-малко важно. По този начин проблемът, който е много важен, се неглижира. А той е проблем именно заради неглижирането, защото да отречем технологията като цяло не е правилно - тя представлява нещо много хубаво. Просто трябва да се употребява по правилния начин.

Как според Вас може да се реши този проблем с неглижирането?

Орлин Кузов:

С времето той ще се реши по пазарни начини - най-малкото днешните деца са утрешните родители. А те вече знаят какво е Интернет, знаят в каква среда са расли и знаят колко е важна тази среда за тях. Така че в чисто еволюционен план аз съм оптимист.

Друг е въпросът, че всякакъв вид превенция и контрол в Интернет не са излишни, най-малкото, защото ежедневно там се случават хиляди безобразия. Лично аз подчертавам - бих засилил повече превенцията, отколкото контрола. Това е така, защото да контролираш Интернет е все едно да контролираш въздуха. Това просто не може да се случи.

Как МОМН гледа на идеята за изготвянето на списък на добрите сайтове за запознанства?

Орлин Кузов:

Това, което колегата Апостолов (Георги Апостолов - координатор на Националния център за безопасен Интернет - бел.ред.) спомена по-скоро е някаква гаранция за качество на тези сайтове. Това е една много добра идея - както на филмите има рейтинг, който показва за каква възрастова група е подходящ, така е нормално и сайтовете да бъдат индексирани.

Друг е въпросът, че тази мярка не решава проблема генерално. Най-малкото, защото няма кой да следи дали даденото дете посещава само добрите сайтове.

Истината е, че трябва да се набляга на добрите практики. Нещо повече - според една от теориите ми децата придобиват лоши навици, тъй като няма достатъчно хора, които да им покажат кои са добрите навици. В случая дадох пример и със себе си  - когато бях малък, родителите ми достатъчно ме ангажираха със спорт, езици и други неща и просто не ми оставаше време за глупости.

Съвременните деца поради факта, че родителите им са доста заети - работят на по две-три места и т.н., израстват сами или пред компютъра. Това не трябва да се случва -  трябва да има намеса на родител и осъзнаване на факта, че информационното общество е един съвсем реален феномен. Всичко това, за да се случи, е необходима една много по-голяма популяризация на тази тема, повече превенция и много повече разбиране и от двете страни.

А как гледате на идеята да се състави списък на извършителите на сексуални престъпления срещу малолетни?

Орлин Кузов:

Тази идея също не е лоша. Въпреки това трябва да сме наясно, че когато едно дете влезе в дадена социална мрежа, то няма да проверява регистъра. Освен това зад дадена самоличност в Интернет може да се крие всеки, т.е. - ако публикувате в Интернет снимки на лошите хора, това е добре. Не бива да се забравя обаче, че човек в Интернет може да публикува друга снимка и да се представи с друга идентичност.

Така че този регистър би решил доста органичен кръг проблеми и просто представлява една от мерките, които е хубаво да бъдат предприети. Сред останалите такива е и създаването на нетърпимост към този вид хора. Лично аз съм на много крайно мнение за това какво трябва да се прави на един педофил.

С две думи - една табела "внимавайте" би решила много много малка част от проблемите, ако тези хора са на свобода.

Доколко смятате, че проблематиката с безопасността в Интернет е близка до хората?

Орлин Кузов:

Тя е близка до хората, дори когато те не знаят това. Най-близка е тя до тези, които не са наясно с проблема, защото безопасният Интернет не е проблем за едно нормално семейство, в което хората си общуват. Така например господин Киряков (Огнян Киряков, управляващият директор на "Майкрософт България" - бел.ред.) обясни, че неговите деца му имат пълно доверие и му дават достъп до комптъра си. Тоест - това е семейство без проблеми. Има обаче и много семейства, в които тази връзка се къса. Там общуването го няма, разбирането на технологиите от страна на родителите и разбирането на моралните аспекти от страна на децата е твърде занижено. Съответно там вече възникват проблемите.

За да настъпи някаква качествена промяна трябва да има диалог - всички засегнати страни трябва да седнат на една маса и да обсъждат проблемите.

А как би могъл да се засили диалогът между училище, семейство и родители?

Орлин Кузов:

Налице са чисто пазарните механизми. Това трудно би могло да се случи с помощта на някакъв административен диктат. Най-малкото, защото никой не може да определи кой трябва да е водещият партньор в един такъв консорциум. Истината е, че такъв липсва. Не може да се каже "това трябва да го разреши само държавата", или че даден друг проблем може да бъде разрешен само от бизнеса. Всички заедно трябва да се срещат повече и да говорят -  колкото повече се говори за това, толкова по-често ще се срещат.  

Ето - от една седмица се говори за генно модифицирани организми (ГМО). Те едва ли са били по-голям проблем преди месец или ще бъдат по-голям проблем след месец. Ето - появи се този обществен казус, започнаха срещите по въпроса, коментарите и вдигането на шум по него.

Според Вас колко трябва да са часовете по информационни технологии в училище и какво трябва да се преподава в тях?

Орлин Кузов:

От две години вече имаме обучение по информационни технологии в пети клас. Планираме възрастовата граница да пада още и децата и в по-малките класове да изучават този предмет. Въпреки това пак казвам - за съжаление досегът на децата с компютър не завършва само с училище. Много деца имат компютър още преди да тръгнат на училище.

В този ред на мисли трудно бих могъл да дам някаква универсална рецепта, но пак подчертавам - по всички възможни канали трябва да засипем децата с информация по темата. Училището е недостатъчно. Нещо повече - в момента едва 10% от информацията, която децата получават, е от училище. До тях достига информация от Интернет, от улицата, от дома и по много други канали. И ако не хванем всички тези канали и не работим по всички тях, значи детето не е добре защитено.

Как ще коментирате тезата, че днешните родители са безвъзвратно изостанали от Интернет и проблемите, свързани с него?

Орлин Кузов:

Това не е точно така. Най-малкото Интернет става все по-потребителски ориентиран и лесен за ползване. В общия случай няма родител, който за една седмица да не може да бъде обучен какво е това Интернет и за един ден да му се каже какви са опасностите в него, за да може да внимава за тях. Просто това трябва да се превърне в едно всенародно усилие - не само от държавата, не само от бизнеса, а всички заедно трябва да искаме да направим това. Защото, когато аз се учех на Интернет, той представляваше нещо много сложно за ползване - пишеха се едни специални команди, нямаше графични браузъри и т.н. Докато сега всичко се свежда до натискането на едно копче. Колко обучение трябва на човек, за да може да се научи да натиска две или три копчета? Аз лично съм оптимист, че това може да се случи доста бързо.

По-важно е желанието и разбирането на хората, че те трябва да си поставят такава цел и да я постигнат. На много места тази цел не е постигната, тъй като просто никой не си я е поставил.

Какви законодателни промени трябва да се направят, за да се подобри качеството на защитата в Интернет?

Орлин Кузов:

Според мен законодателните промени не трябва да касаят само защитата в Интернет, а въобще възприемането на технологичния феномен Интернет като цяло. Въобще ролята на информационното общество във всички сфери на обществена дейност. Защото ако това разбиране го има, то законодателството ще дойде от само себе си. Иначе рискуваме да попаднем в една затворена крива, в която само отричаме технологичните дадености. Те не трябва да се отричат, напротив - те трябва да се насърчават. По-скоро трябва да има ясно разбиране, че животът във виртуалния свят в много отношения отговаря на реалния. Затова онлайн престъпленията трябва се приравнят с тези в реалния живот.

Пак казвам - Интернет далеч не е само лошо нещо. Колкото повече тази специфика бъде отразена в закона, толкова по-добре.

Интервю на Петър Чернев, Econ.bg