Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Господин Йосифов, какви са предизвикателствата пред българските фирми, които ще излязат на общия европейски пазар?
Владимир Йосифов:
- Интелектуалната собственост заема особено положение в търговската, производствената и маркетинговата политика на всяка фирма. Тя позволява на фирмите да бъдат конкурентоспособни, да подобрят позициите си на определени пазари или пък тотално да загубят позициите си, ако не са свършили работата си навреме. Влизането в ЕС поставя пред българските фирми и производители две основни предизвикателства. Първо, ще бъдем ли само подизпълнители, ще работим само на ишлеме, за да изпълняваме и да реализираме чужди идеите, или ще реализираме наши собствени идеи за подобряване конкурентоспособността на българската продукция. България е вече член на Европейската патентна организация и ползва преимуществата, които всеки член на тази организация ползва, българските заявки за патенти се разглеждат и оценяват от европейски експерти, а чуждите заявки, в които България е посочена като страна, където чуждата фирма иска да получи патент, минават през експертизата на Европейското патентно ведомство, което е гаранция за качеството на изобретението. Това обаче не е гаранция за пазарна реализация, а гаранция срещу възможности за конфликт с патенти права на трети лица, след като се пусне една стока на пазара. В областта на изобретенията и закрилата им няма да има големи промени за нашите заявители и фирми след присъединяването към ЕС. Ще настъпят промени в дейността на Патентното ведомство на Република България, което вече трябва да работи като ведомство, което е част от една европейска структура. Т. е.трябва да се напасват критериите за качество и за оценка, за да може експертите от Патентното ведомство и тези, които ще експертизират българските заявки,постъпващи на български език, да имат същите критерии за своята работа както европейските си колети.
- Сега не е ли така?
Владимир Йосифов:
- Това вече се прави, има програма за сътрудничество и за развитие на Патентното ведомство, одобрена и съгласувана с Европейската патентна организация, но Патентното ведомство ще трябва да преориентира дейността си, да се превърне в организация за информационни услуги. В страните с развита патентна система добрите експерти служат и като съветници и консултанти на правителството и на други организации, помагат на частни фирми при определяне на тяхната научноизследователска политика, тъй като познанията, които имат за ставащото по света в различните области на техниката, са важни при правене на патентни анализи и технологични прогнози. Технологичната прогноза е много важна за всяка фирма, която иска да стъпи на високотехнологичния пазар, защото инвестициите са големи, а рискът да попаднете в периметър, който вече е защитен, е също голям. И една технологична прогноза ще помогне да се намери ниша, в която да се насочат усилията на изследователите и изобретателите.
- Бизнесът не се ли интересува?
Владимир Йосифов:
- Доколкото знам, малко са запитванията за такава информация, нормално би трябвало например държавните органи, които се занимават с планиране на инвестиции в наука,техника, в развитие на нови отрасли, преди да решат къде да инвестират и да насочат средствата си, да направят запитване за технологична прогноза, която да им покаже къде е нишата, в която ние да се развиваме. Отварям скоба - например за мен е напълно безсмислена инвестицията в текстилната промишленост, тъй като в средносрочен план, а и в краткосрочен не можем да конкурираме по цени Китай,Филипините или други страни. Ако като български фирми искаме да инвестираме в текстилната промишленост, трябва да инвестираме в бутикови стоки с висок интелектуален елемент, оригиналност, дизайн, модели, които след това може да се възпроизвеждат в масова продукция в други страни с по-евтина работна ръка /например Китай, Филипините, Индонезия, Мароко, Турция/ или където и да е, но за съжаление този елемент по понятни причини не присъства в решението на предприятията, които инвестират. Очевидно има други икономически интереси.
- Как ще се налагат търговските марки в ЕС?
Владимир Йосифов:
- По отношение на търговските марки въпросът е малко по-сложен, необходимо е фирмите да анализират как ще защитават в бъдеще търговските си марки в Европа.
При присъединяването на България към ЕС, ако това стане през 2007 г., автоматично на територията на България ще започне да действа Европейското споразумение за закрила на европейски търговските марки, съгласно което европейски марки може да се заявяват в Организацията за хармонизация и интеграция на вътрешния пазар, която се намира в Аликанте, Испания. Там се регистрира и издава една марка, която е валидна във всички страни членки на ЕС, покрива цяла Европа. В същото време всички марки, които са заявени там, започват да действат автоматично от деня на встъпването ни в общността и в България. За марки, които са регистрирани и издадени вече в България, подобни, сходни, ако са на същите фирми, те трябва да решат дали ще запазят националната марка, или ще запазят европейската. Хубаво е да се наблюдава процесът, който ще се развие сега в Унгария, в Чехия, в страните, присъединили се към европейската общност на 1 май, защото там ще се види какви конфликти ще възникнат и можем да си изведем поуки - с какво нашите вносители ще трябва да се съобразяват в бъдеще, когато България ще стане член на ЕС. Имаме шанс, че друг минава преди нас и от него можем да се поучим. Въпросът е друг за нашите, българските, заявители.
Например те може да регистрират марки, заявени по Мадридската спогодба за международна регистрация на марки в почти всички европейски страни и в страни извън Европа,включително Англия, САЩ, Япония, Китай и т. н. Може да решат да направят заявка за регистрация и по Европейската спогодба. Разликата е, че при отказ на заявка за европейска марка, подадена в Аликанте /Европейската спогодба/, заявителите губят всичките си права във всичките страни членки на общността в Европа. Докато при регистрация по Мадридската спогодба преимуществото е, че ако се загубят правата в една страна, в другите страни правата им се запазват. Заявителите трябва да преценят какъв е интересът им и колко ще трябва да се плати за единия или за другия режим. Целесъобразно е собствениците на търговски марки да обсъдят със специалисти от Патентното ведомство и представители за марки каква стратегия трябва да се прилага.Българското законодателство е адаптирано към европейското, тъй като всички последни промени в него се правеха с цел интеграция, т. е. аз не виждам проблеми от законодателна гледна точка, но виждам непознаване и проблеми за потребителите от гледна точка на прилагане на това законодателство. Защото има процедури, има режими, има отделни поведения, които трябва да бъдат отработени и трябва да бъдат разучени.
- Може ли в момента български предприемач или желаещ да регистрира марка да направи това директно в Аликанте?
Владимир Йосифов:
- Може. Всеки предприемач може, ако иска, да регистрира директно своята марка във ведомството в Аликанте. В българското Патентно ведомство има специален отдел, който може да даде информация на предприемачите как става тази регистрация. Ако предприемачът е сигурен, че марката му ще бъде приета и регистрирана, може би е хубаво да тръгне по този път, но ако има съмнение, някакъв риск, по-добре да тръгне по пътя на регистрация по Мадридския договор и да ползва възможностите за изключване на пазари и на запазване на пазари, в които е валидна марката.
- Какви биха могли да бъдат евентуалните рискове?
Владимир Йосифов:
- Рискове има - ако дадена марка е отказана в една страна, а има там местен потребител на тази марка, стоката не може да бъде продавана в тази страна под тази марка.
- Как гледате на споровете у нас за регистрацията на българската ракия в Европа?
Владимир Йосифов:
- Споровете според мен са между хора, които не са се запознали с действащите спогодби и разпоредби в Европа и в България. Емоционални са, защото искаме да защитим ракията, но има правила. След като ракията е генерично понятие, т. е. родово понятие, то не може да бъде защитено. Както не можем да защитим например български хляб. Хлябът не може да бъде защитен. Можем да защитим Шуменско пиво, защото е специфично и като марка, и като произход, но не може да защитим айран, защото това е дума, част от речника, тя е генерика. Заслужава си да се направи едно изследване, да се види какви са нашите интереси. Там, където не може да бъде защитено родовото понятие, веднага в действие влиза марката. Във всеки случай трябва да се защити една марка - Троянска сливова, Тетевенска сливова - това е марка, която ще защити и интереса на производителите, защото може да се направи защита чрез колективна марка, която да се ползва от всички производители в района при спазване на определени качествени показатели. Това е принципът на закрилата на географските указания за произход в Европа. България е член и на Лисабонската спогодба за регистрация и защитаване на наименованията за произход, в която членуват и Франция, и Италия, и Испания, и други европейски страни. Аз задавам въпроса защо, след като те са членове на ЕС, не са напуснали Лисабонската спогодба, а продължават да ползват защита и по нея, т. е. имат преимущества и интерес. Ако ние, в България, като членове на тази спогодба не решим, че можем някои наши географски указания за произход да ги регистрираме и по Лисабонската спогодба, това си струва да се направи независимо от другата регистрация в Европа. Германия има други правила, Франция има други, т. е. тези неща трябва да се погледнат от специалистите, които да предоставят на политиците решения и те да преценят политически какво е полезно за страната. Аз задавам въпроса защо никой не мисли да защитим кашкавал? Някои ще кажат, че тази дума има италиански произход и че е родово понятие, т. нар. Фета също е дума от речника на гръцкия език, но е защитена марка като име на сирене с определени показатели, произведено в Гърция. Защо ние не направим същото и с кашкавала.
- Къде виждате тесните места и евентуални конфликти при влизането ни в ЕС?
Владимир Йосифов:
- В областта на интелектуалната собственост. Основното ще бъде в областта на хранително-вкусовите стоки - там, където подобни стоки се произвеждат в съседни страни или в други, с които ние ще влезем в конфликт. Не виждам проблеми при стоки с оригинални марки. Например една марка, която не се ползва и изчезна от пазара, беше Балканкар. На европейските пазари се знае, че Балканкар е българска марка с определено реноме. Но ако ние например направим марка, която конкурира определена марка във Франция, ако решим да регистрираме марка, която е подобна на австрийска или немска, защото вървяла в България, естествено конфликтът ни със съответния производител ще дойде в момента, в който решим да изнасяме в тези страни.
- Доколкото знам, малко са запитванията за такава информация, нормално би трябвало например държавните органи, които се занимават с планиране на инвестиции в наука,техника, в развитие на нови отрасли, преди да решат къде да инвестират и да насочат средствата си, да направят запитване за технологична прогноза, която да им покаже къде е нишата, в която ние да се развиваме. Отварям скоба - например за мен е напълно безсмислена инвестицията в текстилната промишленост, тъй като в средносрочен план, а и в краткосрочен не можем да конкурираме по цени Китай,Филипините или други страни. Ако като български фирми искаме да инвестираме в текстилната промишленост, трябва да инвестираме в бутикови стоки с висок интелектуален елемент, оригиналност, дизайн, модели, които след това може да се възпроизвеждат в масова продукция в други страни с по-евтина работна ръка /например Китай, Филипините, Индонезия, Мароко, Турция/ или където и да е, но за съжаление този елемент по понятни причини не присъства в решението на предприятията, които инвестират. Очевидно има други икономически интереси.
- Как ще се налагат търговските марки в ЕС?
Владимир Йосифов:
- По отношение на търговските марки въпросът е малко по-сложен, необходимо е фирмите да анализират как ще защитават в бъдеще търговските си марки в Европа.
При присъединяването на България към ЕС, ако това стане през 2007 г., автоматично на територията на България ще започне да действа Европейското споразумение за закрила на европейски търговските марки, съгласно което европейски марки може да се заявяват в Организацията за хармонизация и интеграция на вътрешния пазар, която се намира в Аликанте, Испания. Там се регистрира и издава една марка, която е валидна във всички страни членки на ЕС, покрива цяла Европа. В същото време всички марки, които са заявени там, започват да действат автоматично от деня на встъпването ни в общността и в България. За марки, които са регистрирани и издадени вече в България, подобни, сходни, ако са на същите фирми, те трябва да решат дали ще запазят националната марка, или ще запазят европейската. Хубаво е да се наблюдава процесът, който ще се развие сега в Унгария, в Чехия, в страните, присъединили се към европейската общност на 1 май, защото там ще се види какви конфликти ще възникнат и можем да си изведем поуки - с какво нашите вносители ще трябва да се съобразяват в бъдеще, когато България ще стане член на ЕС. Имаме шанс, че друг минава преди нас и от него можем да се поучим. Въпросът е друг за нашите, българските, заявители.
Например те може да регистрират марки, заявени по Мадридската спогодба за международна регистрация на марки в почти всички европейски страни и в страни извън Европа,включително Англия, САЩ, Япония, Китай и т. н. Може да решат да направят заявка за регистрация и по Европейската спогодба. Разликата е, че при отказ на заявка за европейска марка, подадена в Аликанте /Европейската спогодба/, заявителите губят всичките си права във всичките страни членки на общността в Европа. Докато при регистрация по Мадридската спогодба преимуществото е, че ако се загубят правата в една страна, в другите страни правата им се запазват. Заявителите трябва да преценят какъв е интересът им и колко ще трябва да се плати за единия или за другия режим. Целесъобразно е собствениците на търговски марки да обсъдят със специалисти от Патентното ведомство и представители за марки каква стратегия трябва да се прилага.Българското законодателство е адаптирано към европейското, тъй като всички последни промени в него се правеха с цел интеграция, т. е. аз не виждам проблеми от законодателна гледна точка, но виждам непознаване и проблеми за потребителите от гледна точка на прилагане на това законодателство. Защото има процедури, има режими, има отделни поведения, които трябва да бъдат отработени и трябва да бъдат разучени.
- Може ли в момента български предприемач или желаещ да регистрира марка да направи това директно в Аликанте?
Владимир Йосифов:
- Може. Всеки предприемач може, ако иска, да регистрира директно своята марка във ведомството в Аликанте. В българското Патентно ведомство има специален отдел, който може да даде информация на предприемачите как става тази регистрация. Ако предприемачът е сигурен, че марката му ще бъде приета и регистрирана, може би е хубаво да тръгне по този път, но ако има съмнение, някакъв риск, по-добре да тръгне по пътя на регистрация по Мадридския договор и да ползва възможностите за изключване на пазари и на запазване на пазари, в които е валидна марката.
- Какви биха могли да бъдат евентуалните рискове?
Владимир Йосифов:
- Рискове има - ако дадена марка е отказана в една страна, а има там местен потребител на тази марка, стоката не може да бъде продавана в тази страна под тази марка.
- Как гледате на споровете у нас за регистрацията на българската ракия в Европа?
Владимир Йосифов:
- Споровете според мен са между хора, които не са се запознали с действащите спогодби и разпоредби в Европа и в България. Емоционални са, защото искаме да защитим ракията, но има правила. След като ракията е генерично понятие, т. е. родово понятие, то не може да бъде защитено. Както не можем да защитим например български хляб. Хлябът не може да бъде защитен. Можем да защитим Шуменско пиво, защото е специфично и като марка, и като произход, но не може да защитим айран, защото това е дума, част от речника, тя е генерика. Заслужава си да се направи едно изследване, да се види какви са нашите интереси. Там, където не може да бъде защитено родовото понятие, веднага в действие влиза марката. Във всеки случай трябва да се защити една марка - Троянска сливова, Тетевенска сливова - това е марка, която ще защити и интереса на производителите, защото може да се направи защита чрез колективна марка, която да се ползва от всички производители в района при спазване на определени качествени показатели. Това е принципът на закрилата на географските указания за произход в Европа. България е член и на Лисабонската спогодба за регистрация и защитаване на наименованията за произход, в която членуват и Франция, и Италия, и Испания, и други европейски страни. Аз задавам въпроса защо, след като те са членове на ЕС, не са напуснали Лисабонската спогодба, а продължават да ползват защита и по нея, т. е. имат преимущества и интерес. Ако ние, в България, като членове на тази спогодба не решим, че можем някои наши географски указания за произход да ги регистрираме и по Лисабонската спогодба, това си струва да се направи независимо от другата регистрация в Европа. Германия има други правила, Франция има други, т. е. тези неща трябва да се погледнат от специалистите, които да предоставят на политиците решения и те да преценят политически какво е полезно за страната. Аз задавам въпроса защо никой не мисли да защитим кашкавал? Някои ще кажат, че тази дума има италиански произход и че е родово понятие, т. нар. Фета също е дума от речника на гръцкия език, но е защитена марка като име на сирене с определени показатели, произведено в Гърция. Защо ние не направим същото и с кашкавала.
- Къде виждате тесните места и евентуални конфликти при влизането ни в ЕС?
Владимир Йосифов:
- В областта на интелектуалната собственост. Основното ще бъде в областта на хранително-вкусовите стоки - там, където подобни стоки се произвеждат в съседни страни или в други, с които ние ще влезем в конфликт. Не виждам проблеми при стоки с оригинални марки. Например една марка, която не се ползва и изчезна от пазара, беше Балканкар. На европейските пазари се знае, че Балканкар е българска марка с определено реноме. Но ако ние например направим марка, която конкурира определена марка във Франция, ако решим да регистрираме марка, която е подобна на австрийска или немска, защото вървяла в България, естествено конфликтът ни със съответния производител ще дойде в момента, в който решим да изнасяме в тези страни.
