Специално за Econ.bg

- Г-н Гълъбинов, кои са основните промени в Закона за застраховането?

Румен Гълъбинов:

- Законът за изменение и допълнение  на Закона за застраховането се прие  от Народното събрание на 26 септември. Една от най-важните промени в него е възстановяването на задължителния характер на застраховка "Злополука" на пътниците в обществения превоз, която бе отменена през 2000 г. със Закона за железопътния транспорт. Отмяната й създаваше предпоставка пътниците в обществения транспорт да не получават обезщетение при пътно транспортно произшествие, ако се докаже, че шофьорът няма вина. С тези промени, обезщетение за злополука в обществения превоз ще се заплаща, независимо от вината на водача на превозното средство, стига пътникът да е бил с билет или карта.

В ЗЗ се променят и изискванията за придобиване на 5, 25, 34, 50 или 67 на сто от акциите на застрахователно дружество. Премахва се разрешителния режим и се въвежда регистрационен с правомощие на Агенцията за застрахователен надзор да забрани придобиването на акции, в случай че новият акционер застрашава стабилността на застрахователя с неясен произход на средствата.

С промените в закона се въведе изискването АЗН да определя минималните размери на застрахователните премии по застраховка ГО "Зелена карта". Целта е да не се допусне прекомерно намаляване на застрахователните премии от една страна, а от друга, да се пресече създаването на картелно споразумение за определяне на цените от застрахователи.

- Какви бяха мотивите за внесеното предложение за промяна на застрахователната сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"?

Румен Гълъбинов:

- В съответствие с поетите ангажименти за поетапно достигане на лимитите на отговорност в Европейския съюз, минималните застрахователни суми за неимуществени вреди се увеличават от 60 000 лв. на 90 000 лв. за всяко събитие при едно увредено лице и от 100 000 лв. на 150 000 лв. за всяко събитие при две и повече увредени лица. За причинени имуществени вреди минималната застрахователна сума също се увеличава със 75%, от 40 000 лв. на 70 000 лв. за всяко събитие.

- Защо решихте да възприемете диференциран подход при определяне на премиите?

Румен Гълъбинов:

- Агенцията събра данни от застрахователите, от Дирекция НС "Полиция" и Националния статистически институт за пътнотранспортните произшествия, нанесените вреди, изплатените застрахователни обезщетения и получени премии. Уточни се и броят на застрахованите МПС, броят на общо регистрираните МПС и т.н. Анализът на получените данни и информацията, с която разполага агенцията показват различна щетимост и честота на събитията при отделните категории МПС. Това послужи като основен критерий за определяне на новите минимални нива на премиите. Стремежът ни е да бъдем по-обективни. За разлика от досегашната практика, промяната на премиите не е с един глобален процент, а става диференцирано в зависимост от развитието на риска.

- Очаквате ли отлив на клиенти от компаниите във връзка с увеличението?

Румен Гълъбинов:

- Сключването на тази застраховка е задължително за всички моторни превозни средства. Глобите за несключена застраховка, които влизат в сила от 1 януари 2003 година, стават от 100 до 500 лева за физически лица. Това би трябвало да бъде достатъчен фактор за редовното сключване на застраховката. Хората трябва да са наясно с рисковете, които поемат като се отказват от тези застрахователни услуги – сами да покриват обезщетенията, които понякога достигат до 30-40 хил. лева. От друга страна не считам, че увеличението е толкова драстично (за най–масовите автомобили то е в рамките на 13–14%), което означава, че застрахователната премия се покачва с 6-7 лева годишно.

- По какъв начин осъществявате надзора  върху дейността на застрахователите?

Румен Гълъбинов:

- На първо място трябва да се отбележи, че държавният застрахователен надзор се осъществява от Националния съвет по застраховане (НСЗ) и Агенция за застрахователен надзор (АЗН). Това е двустепенна система, като НСЗ дава и отнема разрешения за извършване на застрахователна дейност по предложение на АЗН, а последващия текущ контрол се извършва от АЗН. Надзорната дейност на АЗН включва издаване на разрешения за застрахователен брокер, за притежаване на 5 и повече % от акциите на застрахователно дружество, също и при инвестиране на собствените средства на застрахователната компания в друго търговско дружество, разрешения за сливания, вливания и преобразуване. Дейността на АЗН включва и текущият надзор, който се състои в планови и тематични проверки. В обхвата на проверките се включва установяване на собствените средства на застрахователя и границата на платежоспособност.

В пълномощията на АЗН е да дава предписания относно допълнително набиране на собствени средства, промени в инвестиционната политика, ограничаване на свободното разполагане с активите и други мерки за защита на застрахованите лица. При допуснати нарушения АЗН има право да санкционира застрахователите.

Всички действия на АЗН имат за цел да защитават застрахованите лица.

- Регламентирана ли е ясно застрахователната и застрахователно-надзорната дейност у нас? Нужни ли са допълнителни промени в законодателството?

Румен Гълъбинов:

- Сега действащият Закон за застраховането регламентира дейността на застрахователите, на застрахователния надзор и задължителното застраховане, а застрахователният договор е обект на Търговския закон. Не може да се каже, че тази нормативна база е съвършена. Тя ще се актуализира в съответствие с развитието на българския застрахователен пазар.

- Сключването на тази застраховка е задължително за всички моторни превозни средства. Глобите за несключена застраховка, които влизат в сила от 1 януари 2003 година, стават от 100 до 500 лева за физически лица. Това би трябвало да бъде достатъчен фактор за редовното сключване на застраховката. Хората трябва да са наясно с рисковете, които поемат като се отказват от тези застрахователни услуги – сами да покриват обезщетенията, които понякога достигат до 30-40 хил. лева. От друга страна не считам, че увеличението е толкова драстично (за най–масовите автомобили то е в рамките на 13–14%), което означава, че застрахователната премия се покачва с 6-7 лева годишно.

- По какъв начин осъществявате надзора  върху дейността на застрахователите?

Румен Гълъбинов:

- На първо място трябва да се отбележи, че държавният застрахователен надзор се осъществява от Националния съвет по застраховане (НСЗ) и Агенция за застрахователен надзор (АЗН). Това е двустепенна система, като НСЗ дава и отнема разрешения за извършване на застрахователна дейност по предложение на АЗН, а последващия текущ контрол се извършва от АЗН. Надзорната дейност на АЗН включва издаване на разрешения за застрахователен брокер, за притежаване на 5 и повече % от акциите на застрахователно дружество, също и при инвестиране на собствените средства на застрахователната компания в друго търговско дружество, разрешения за сливания, вливания и преобразуване. Дейността на АЗН включва и текущият надзор, който се състои в планови и тематични проверки. В обхвата на проверките се включва установяване на собствените средства на застрахователя и границата на платежоспособност.

В пълномощията на АЗН е да дава предписания относно допълнително набиране на собствени средства, промени в инвестиционната политика, ограничаване на свободното разполагане с активите и други мерки за защита на застрахованите лица. При допуснати нарушения АЗН има право да санкционира застрахователите.

Всички действия на АЗН имат за цел да защитават застрахованите лица.

- Регламентирана ли е ясно застрахователната и застрахователно-надзорната дейност у нас? Нужни ли са допълнителни промени в законодателството?

Румен Гълъбинов:

- Сега действащият Закон за застраховането регламентира дейността на застрахователите, на застрахователния надзор и задължителното застраховане, а застрахователният договор е обект на Търговския закон. Не може да се каже, че тази нормативна база е съвършена. Тя ще се актуализира в съответствие с развитието на българския застрахователен пазар.