Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Защо сега гръмна скандалът в канадския вестник за искани рушвети при избора на реактор за АЕЦ Белене, г-н министър?
Милко Ковачев:
- Защото правителството и свършената работа до момента съвсем ясно оформиха АЕЦ Белене като възможен, важен и осъществим проект. Натрупа се и критична маса от информация за него, която съответно засилва желанията на противниците и на хора, които искат България да бъде очернена във вътрешнополитически план. Най-лесната тема, която е чувствителна и често се обсъжда, е темата за пари, за корупция. Мисля, че няма начин да минем без това, което България е днес. България стои категорично стабилно в региона, в известна степен се възприема и като лидер на политическите и икономическите реформи, като излъчваща стабилност в региона. Поводите и пътищата, по които да бъде обезсмислено това състояние към момента, може да бъдат най-различни. Разбира се, тук има съвсем проста конкретика. В петък изпратих писмо до председателя до Ай Си Ел, поисках да видя какво съдържа това анонимно писмо. И едновременно написах писмо и до главния прокурор, за да видя какво съдържат изнесените обвинения.
- Как смятате да защитите честта на поверената ви администрация?
Милко Ковачев:
- Не смятам, че се подозира моята администрация.
- Не подозирате ли някого от вашите подчинени или от политическия ви кабинет?
Милко Ковачев:
- Не подозирам никого. Внимателно се ориентирам към принципа, че всички са невинни до доказване на обратното. Въобще не спекулирам и не предполагам.
- Има ли намесени и премиерски съветници в лобирането за или против канадската технология Канду?
Милко Ковачев:
- Процесът е толкова отворен, толкова много хора се занимават с него, че е много трудно да се предположи как някакво лобиране може да доведе до крайно решение. Само ще припомня, че има създадена междуведомствена работна група по проекта, която включва всички министерства. Има създадена група за управление на проекта, която е създадена от инвеститора, т. е. от НЕК. Създаден е консултативен съвет със заповед на премиера, който включва доста широки кръгове от научните среди.
- Как ще гарантирате, че в АЕЦ Белене предстои прозрачна процедура?
Милко Ковачев:
- Първо, чрез публичност и равнопоставеност. Чрез явни критерии. Мисля, че точно ние /и точно аз/, бих дори персонифицирал, доказахме, че МЕЕР държи на открити процедури, което се вижда и покрай електроразпределителните дружества - и вътре в страната, и навън.
- По ваши изчисления колко ще струва АЕЦ Белене?
Милко Ковачев:
- Оценките са направени, това е инвестиция, която може да бъде от 1 до 2.5 млрд. EUR. В зависимост от окончателното решение за технологията и за мощността, която ще се изгражда. Но става въпрос за тези числа в продължение на пет години, и то от следващата до 2010 г. Ние, инженерите, сме свикнали към едно число да слагаме дименсия, размерност. Разпиляна е във времето.
- Един или два и половина милиарда евро?
Милко Ковачев:
- Един милиард евро за пет години... В момента сме в бюджетна процедура.
- Проект за закон или проект за решение ще послужи на Министерския съвет като законодателна рамка за АЕЦ Белене?
Милко Ковачев:
- Да, подготвя се такава рамка. Трябва да припомня, че именно това правителство и този парламент направиха кардинална промяна в законодателната основа на енергетиката.
- Проектозакон или проекторешение ще предложи кабинетът за Белене?
Милко Ковачев:
- Да, и аз ви отговарям, че се готви решение. Правителството на базата на вече изградена законодателна рамка ще вземе своето решение за Белене.
- В последния ден от март заговорихте за производствен холдинг въпреки прокламираната през новото хилядолетие либерализация на енергийната политика. Как свързвате либерализацията на енергетиката и централизацията в управлението й чрез холдинг?
Милко Ковачев:
- Да, през март стана по-публично обсъждането, но идеята е в ход от миналата година. Изграждането на регионалния пазар през 2006 г. предполага определен период от време, през който ние трябва да завършим цялостно реформата и да сме сигурни, че българската енергетика ще излезе с конкурентни позиции при един отворен пазар, при който все повече потребители ще избират своя доставчик. Това значи, че както българските потребители ще могат след 2007 г. да избират производител на енергия извън страната, така и българските производители ще предлагат електричество извън страната. Без посредничеството на НЕК, условно казано. Анализирайки именно това, структурата и тенденциите в енергийния пазар в Европа, ние си дадохме сметка, че ще бъде трудно на отделни централи да се конкурират с големи интегрирани компании. Предложихме на публично обсъждане пред комисията по енергетика идеята за холдинга. Тя, както и анализът може да се ползват и в бъдеще. Те в никакъв случай не се сблъскват и не противоречат на тенденциите, заложени и в закона за енергетиката като либерализация на пазара. Чухме и много разумни доводи, които ще използваме за по-нататъшната приватизация на генериращите мощности в България.
- Холдинг ли ще управлява топлоцентралите във Варна, Русе и Бобовдол, или ще бъдат приватизирани?
Милко Ковачев:
- В петък Съветът за икономическа политика взе решение как да продължи приватизацията, а въпросът за холдинга също беше обсъждан преди около месец в съвета. Докладвахме съвместно с АП, че е подготвена и в най-скоро време ще се обяви процедура за избор на консултант за приватизацията на трите топлоцентрали във Варна, Русе и Бобовдол. Също така взехме решение за подхода, метода и критериите за продажба на отделни групи топлофикационни дружества, а именно две от тях се трансферират по искане на общините, за други пет се обявява конкурсна процедура, за още четири ще се обявят инвестиционни проекти, а няколко дружества ще бъдат продадени на открит търг.
- А кога очаквате, че ще се продадат енергоразпределителните дружества?
Милко Ковачев:
- Аз съм в известна степен учуден винаги когато ми се зададе такъв въпрос, защото това е прозрачна сделка, която се подготвя отдавна и вече сме в напреднала фаза.
- Наскоро прочетох как ще се прилага концепцията за клъстърите в енергетиката. Помислих си дали няма двоен аршин? Казвате, че трите топлоцентрали се продават, а в същото време комплексът Марица-изток щял да бъде подложен на клъстъризация. Не са ли това различни подходи в един и същ отрасъл?
Милко Ковачев:
- Не, не са различни, какво е клъстър...
- Термин от социологията преди всичко...
Милко Ковачев:
- Не знам откъде е, но в класическия смисъл, в който се употребява от доста време, става въпрос, че на географски и продуктов принцип е логично да има неформално обединяване. Не става въпрос за тръстове, за непазарно поведение на обединения, а за диалог и структура, която не ги прави обединени като собственост и начин на експлоатация, но ги сплотява пред проблемите - и екологични, и като начин на управление, и в отношението им към околната среда, с местните и централните органи. Това е смисълът на клъстъризацията: да се използва близостта на географски и продуктов принцип, за да реализират по-добри позиции на пазара.
- Значи от проекта за холдинг са извадени АЕЦ Козлодуй и топлоцентралите Марица-изток, така ли?
Милко Ковачев:
- Варна и Русе са централи на вносни горива, те нямат обвързаност с българската минна промишленост. А Бобовдол е в тази група, защото въпросите на въгледобива в Западна България се разглеждат от доста време. Мисли се за пътя, по който тези мини да бъдат преструктурирани, за да се извади жизнеспособната част от тях, а останалите да бъдат поетапно закрити и да бъде възстановена околната среда. Запасите са прогнозируеми. В интерес на страната и на системата е тези централи максимално бързо да намерят собственика си, който да реализира по-нататъшното технологично обновление, включващо в някои варианти даже и смяна на горивото.
- Споменавате околната среда, а няма ли как в Гълъбово да не тровят хората? Няма ли държавни помощи за подобни случаи?
Милко Ковачев:
- Да, това е проблем, който има сериозно регионално измерение в Марица-изток. Има предложение от Брикел как да бъде решен. Аз не искам да коментирам причината за пожара, подозирам, че той не е случаен. Преди публикацията е имало среща между общинските власти, областната управа и ръководството на централата, търсили са съвместно решение. Там технологията е сравнително остаряла, но има възможност за структуриран проект, който да подобри характеристиките на околната среда.
- Кога, щом казвате, че има възможност?
Милко Ковачев:
- Реализирани са доста проекти. Включително и когато аз поех министерството, там се вихреше скандал с едно възлагане - на няколко пъти са правени опити и да се реализират определени технологични решения, но явно това не е ставало достатъчно добре. Преди нас не се е целяло действително решаване на проблема, а харчене на пари. В централата се работи много интензивно. Доколкото знам, спрели са се на едно технологично решение, което ще предложат на екологичния фонд за съвместно финансиране, и тогава ще се справим с проблема окончателно.
- Заради тия проекти преди повече от две години Емил Кошлуков ви разкритикува заедно с депутатите от Стара Загора и това май беше първата пукнатина в НДСВ, имаше политически резонанс. Ставаше дума за заиграване с проекти с неясна цел?
Милко Ковачев:
- Аз взех решение и смених изпълнителния директор на дружеството Брикел. Пак да кажа, че в края на предишното управление комплексът Марица-изток е бил доста активно използван за реализиране на търговски сделки. Ние намерихме, че складовете на дружествата в Марица-изток са препълнени с резервни части. Намерихме воля и изчистихме тези скандали по-бързо.
- Кое според вас е най-опасното енергийно лоби?
Милко Ковачев:
- Мисля, че всичките приказки за енергийните лобита са пресилени. Но не може да не се очаква, че един отрасъл, който генерира 20% от вътрешния продукт, няма да бъде обект на национален интерес. Не бих казал, че има ясно определени лобита, има по-скоро специалисти в една или друга област, които по-добре се познават, които имат общи склонности и гледат от своята професионална камбанария. В този смисъл често се говори за въглищно лоби, за ядрено лоби - аз определено не бих ги нарекъл така. Енергетиката е достатъчно свързана, тя има един краен продукт, но е терен, на който добре съжителстват различните лобита - този път го казвам в кавички.
- Как приемате упрека на едно скорошно журналистическо разследване, че управленските решения в енергетиката всъщност взима Риск Инженеринг?
Милко Ковачев:
- Това е абсурд да се твърди, че който и да било, който подготвя някакъв аналитичен материал, може да взима съответните решения. Решенията се взимат от точно определени органи и хора. А именно в случая въпросът засяга НЕК, която възлага, и министерството, което чрез работната група и консултативния съвет получава материали, които анализира и на базата на тях взима своите решения.
- Проект за закон или проект за решение ще послужи на Министерския съвет като законодателна рамка за АЕЦ Белене?
Милко Ковачев:
- Да, подготвя се такава рамка. Трябва да припомня, че именно това правителство и този парламент направиха кардинална промяна в законодателната основа на енергетиката.
- Проектозакон или проекторешение ще предложи кабинетът за Белене?
Милко Ковачев:
- Да, и аз ви отговарям, че се готви решение. Правителството на базата на вече изградена законодателна рамка ще вземе своето решение за Белене.
- В последния ден от март заговорихте за производствен холдинг въпреки прокламираната през новото хилядолетие либерализация на енергийната политика. Как свързвате либерализацията на енергетиката и централизацията в управлението й чрез холдинг?
Милко Ковачев:
- Да, през март стана по-публично обсъждането, но идеята е в ход от миналата година. Изграждането на регионалния пазар през 2006 г. предполага определен период от време, през който ние трябва да завършим цялостно реформата и да сме сигурни, че българската енергетика ще излезе с конкурентни позиции при един отворен пазар, при който все повече потребители ще избират своя доставчик. Това значи, че както българските потребители ще могат след 2007 г. да избират производител на енергия извън страната, така и българските производители ще предлагат електричество извън страната. Без посредничеството на НЕК, условно казано. Анализирайки именно това, структурата и тенденциите в енергийния пазар в Европа, ние си дадохме сметка, че ще бъде трудно на отделни централи да се конкурират с големи интегрирани компании. Предложихме на публично обсъждане пред комисията по енергетика идеята за холдинга. Тя, както и анализът може да се ползват и в бъдеще. Те в никакъв случай не се сблъскват и не противоречат на тенденциите, заложени и в закона за енергетиката като либерализация на пазара. Чухме и много разумни доводи, които ще използваме за по-нататъшната приватизация на генериращите мощности в България.
- Холдинг ли ще управлява топлоцентралите във Варна, Русе и Бобовдол, или ще бъдат приватизирани?
Милко Ковачев:
- В петък Съветът за икономическа политика взе решение как да продължи приватизацията, а въпросът за холдинга също беше обсъждан преди около месец в съвета. Докладвахме съвместно с АП, че е подготвена и в най-скоро време ще се обяви процедура за избор на консултант за приватизацията на трите топлоцентрали във Варна, Русе и Бобовдол. Също така взехме решение за подхода, метода и критериите за продажба на отделни групи топлофикационни дружества, а именно две от тях се трансферират по искане на общините, за други пет се обявява конкурсна процедура, за още четири ще се обявят инвестиционни проекти, а няколко дружества ще бъдат продадени на открит търг.
- А кога очаквате, че ще се продадат енергоразпределителните дружества?
Милко Ковачев:
- Аз съм в известна степен учуден винаги когато ми се зададе такъв въпрос, защото това е прозрачна сделка, която се подготвя отдавна и вече сме в напреднала фаза.
- Наскоро прочетох как ще се прилага концепцията за клъстърите в енергетиката. Помислих си дали няма двоен аршин? Казвате, че трите топлоцентрали се продават, а в същото време комплексът Марица-изток щял да бъде подложен на клъстъризация. Не са ли това различни подходи в един и същ отрасъл?
Милко Ковачев:
- Не, не са различни, какво е клъстър...
- Термин от социологията преди всичко...
Милко Ковачев:
- Не знам откъде е, но в класическия смисъл, в който се употребява от доста време, става въпрос, че на географски и продуктов принцип е логично да има неформално обединяване. Не става въпрос за тръстове, за непазарно поведение на обединения, а за диалог и структура, която не ги прави обединени като собственост и начин на експлоатация, но ги сплотява пред проблемите - и екологични, и като начин на управление, и в отношението им към околната среда, с местните и централните органи. Това е смисълът на клъстъризацията: да се използва близостта на географски и продуктов принцип, за да реализират по-добри позиции на пазара.
- Значи от проекта за холдинг са извадени АЕЦ Козлодуй и топлоцентралите Марица-изток, така ли?
Милко Ковачев:
- Варна и Русе са централи на вносни горива, те нямат обвързаност с българската минна промишленост. А Бобовдол е в тази група, защото въпросите на въгледобива в Западна България се разглеждат от доста време. Мисли се за пътя, по който тези мини да бъдат преструктурирани, за да се извади жизнеспособната част от тях, а останалите да бъдат поетапно закрити и да бъде възстановена околната среда. Запасите са прогнозируеми. В интерес на страната и на системата е тези централи максимално бързо да намерят собственика си, който да реализира по-нататъшното технологично обновление, включващо в някои варианти даже и смяна на горивото.
- Споменавате околната среда, а няма ли как в Гълъбово да не тровят хората? Няма ли държавни помощи за подобни случаи?
Милко Ковачев:
- Да, това е проблем, който има сериозно регионално измерение в Марица-изток. Има предложение от Брикел как да бъде решен. Аз не искам да коментирам причината за пожара, подозирам, че той не е случаен. Преди публикацията е имало среща между общинските власти, областната управа и ръководството на централата, търсили са съвместно решение. Там технологията е сравнително остаряла, но има възможност за структуриран проект, който да подобри характеристиките на околната среда.
- Кога, щом казвате, че има възможност?
Милко Ковачев:
- Реализирани са доста проекти. Включително и когато аз поех министерството, там се вихреше скандал с едно възлагане - на няколко пъти са правени опити и да се реализират определени технологични решения, но явно това не е ставало достатъчно добре. Преди нас не се е целяло действително решаване на проблема, а харчене на пари. В централата се работи много интензивно. Доколкото знам, спрели са се на едно технологично решение, което ще предложат на екологичния фонд за съвместно финансиране, и тогава ще се справим с проблема окончателно.
- Заради тия проекти преди повече от две години Емил Кошлуков ви разкритикува заедно с депутатите от Стара Загора и това май беше първата пукнатина в НДСВ, имаше политически резонанс. Ставаше дума за заиграване с проекти с неясна цел?
Милко Ковачев:
- Аз взех решение и смених изпълнителния директор на дружеството Брикел. Пак да кажа, че в края на предишното управление комплексът Марица-изток е бил доста активно използван за реализиране на търговски сделки. Ние намерихме, че складовете на дружествата в Марица-изток са препълнени с резервни части. Намерихме воля и изчистихме тези скандали по-бързо.
- Кое според вас е най-опасното енергийно лоби?
Милко Ковачев:
- Мисля, че всичките приказки за енергийните лобита са пресилени. Но не може да не се очаква, че един отрасъл, който генерира 20% от вътрешния продукт, няма да бъде обект на национален интерес. Не бих казал, че има ясно определени лобита, има по-скоро специалисти в една или друга област, които по-добре се познават, които имат общи склонности и гледат от своята професионална камбанария. В този смисъл често се говори за въглищно лоби, за ядрено лоби - аз определено не бих ги нарекъл така. Енергетиката е достатъчно свързана, тя има един краен продукт, но е терен, на който добре съжителстват различните лобита - този път го казвам в кавички.
- Как приемате упрека на едно скорошно журналистическо разследване, че управленските решения в енергетиката всъщност взима Риск Инженеринг?
Милко Ковачев:
- Това е абсурд да се твърди, че който и да било, който подготвя някакъв аналитичен материал, може да взима съответните решения. Решенията се взимат от точно определени органи и хора. А именно в случая въпросът засяга НЕК, която възлага, и министерството, което чрез работната група и консултативния съвет получава материали, които анализира и на базата на тях взима своите решения.
