Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Госпожо Масларова, бизнесът от години поставя като основен проблем високата осигурителна тежест. Какво да се очаква в тази насока?

Емилия Масларова:

Както в коалиционното споразумение между трите политически сили, така и в самостоятелните ни предизборни програми всички сме поели ангажимент за чувствително намаляване на осигурителната тежест. Но никъде не е споменато, че това ще стане от 2006 г. Този въпрос ще бъде обсъждан в един следващ период, трябва да видим какво е изпълнението на бюджета за тази година.

Тоест, намалението на осигурителните вноски ще става на етапи, а не еднократно?

Емилия Масларова:

Възможно е да бъде на етапи в годините с по 2-3%, но още е много рано да се каже. Имаме амбиция до края на мандата осигурителната тежест да намалее с 4-5% минимум.

Но бизнесът очаква чувствително намаление. Имаше дори призиви да не се намаляват данъците, само и само осигуровките да паднат значително?

Емилия Масларова:

Смятам, че тук има определено разбиране от страна на социалните партньори. Ние знаем исканията на работодателите, нашето намерение е същото, сигурна съм, че и позицията на синдикатите се доближава. Така че няма проблем да се пристъпи към намаляване на осигуровките. Просто ще има отделни приоритети. Разбира се, един от тях е стимулирането на частния сектор, а намаляването на осигурителната тежест е един от стимулите.

А какво мислите за настояванията държавните служители да плащат лични осигурителни вноски, както всички останали?

Емилия Масларова:

Това е и мое виждане. В осигурителната система всеки трябва да влиза със свой личен принос. Така че по този въпрос министърът на труда и социалната политика е твърдо "за".

Това може ли да стане от догодина?

Емилия Масларова:

Още не е свършило деветмесечието на 2005 г., а 60% от страната е пострадала от бедствия. Как да ви кажа какво ще направим от догодина? Нали след това ще ми се обидите, че не съм била коректна.

Частният сектор е обезпокоен от увеличаването на минималната работна заплата. 270 лв. В края на мандата - реалистично ли е това? Няма ли да има обратен ефект - закриване на нискоквалифицирани работни места?

Емилия Масларова:

270 лв. в края на мандата са 135 EUR. Мога ли да попитам реалистично ли е с една минимална заплата през 2009 г., когато реално ще сме членове на ЕС и когато едно кафе ще струва 3 EUR, човек да може да си купи не повече от 50 кафета?Увеличението на минималната работна заплата през тази година от 120 на 150 лв. не доведе до фалиране на предприятия, до освобождаване на работна ръка. Напротив, създаде условия за повече приходи в осигурителната система. И мисля, че даже създаде условия част от сивата икономика да излезе на светло - нещо, от което бизнесът е много заинтересован. Нека да не гледаме нашите доходи в тяхната абсолютна стойност, а от гледна точка на покупателната им сила. Бизнесът чудесно знае, че себестойността на продукцията не се образува само от разходите за труд и не може цялата тежест от развитието на икономиката да поеме само трудът.

Обещавате 240 хил. нови работни места в края на мандата. Къде виждате възможност да се разкрият?

Емилия Масларова:

На първо място, с различните програми за активизиране на пазара на труда. В тази насока имаме твърде много протегнати ръце от международни донори, като например Световната банка. Изключително важно e усилията в програмите за активна трудова заетост да бъдат насочени към образование и квалификация на нискоквалифицираните и необразованите групи от населението. Много важна е също пълната стиковка на средствата за квалификация и образование с потребностите на работодателите. Обучението трябва да бъде насочено в дейности, които са необходими на бизнеса в даден регион, в даден отрасъл. С работодателите се договорихме за 2006 г. те да ни дадат своите желания - в кои области изпитват недостиг на работна ръка.

Как оценявате най-мащабната програма на министерството от социални помощи към заетост? Ефективна ли е, осигури ли трайна заетост?

Емилия Масларова:

В много редки случаи създаде трайна заетост. Тази програма целеше част от безработните да възстановят трудовите си навици, но не даде на тези хора стимул за работа, стимул да се докажат и след това да останат на работното място. Имах среща с ръководството на Националното сдружение на общините и се договорихме да търсим възможност хората по тази програма да са по-мобилни, да вършат дейности, които в момента са необходими на определената община - например ако са необходими в комунално-битовия сектор днес, утре те да може свободно да бъдат използвани в друг сектор. И още нещо много важно - да не са ангажирани само 4 или 6 часа, а да бъдат на пълен работен ден. Иначе парите на българския данъкоплатец се използват неефективно.

Обмислят ли се нови стимули и нови програми за въвличането на частния сектор в активните мерки за пазара на труда?

Емилия Масларова:

Това е въпрос на двустранни разговори. Имаме време. Още повече, че има реверанси от международни донори. Предстои спокойно да обмислим тези програми, така че действително да са в помощ на бизнеса. Но и бизнесът трябва да бъде по-активен в този процес.

Около създаването на по-гъвкав пазар на труда какви промени предстоят в кодекса на труда?

Емилия Масларова:

Има твърде много неща в Кодекса на труда, които трябва да се променят, те са и препоръки на международните институции - извънредният труд, класовете, компенсациите за труд в тежки условия, почасовото заплащане... Ще направим всичко възможно това да го реализираме, но категорично си обещахме с работодателите и синдикатите, че промените в трудовата конституция няма да ги правим на парче, а ще ги оглеждаме заедно.

Това означава ли, че ще се прави нов кодекс на труда?

Емилия Масларова:

Сегашният кодекс не е толкова стар. Той е разработен с всички социални партньори. Ще създадем екипи, ще огледаме проблемите от всички страни. Нужна ни е няколко месеца работа, защото това е тежка материя. Но екипът на министерството има готовност.

Появиха се опасения, че предложението ви за промяна в точковата система за пенсиониране ще доведе до нови проблеми.

Емилия Масларова:

Злоупотребява се с подобни изказвания. В никакъв случай няма да правим сътресения в пенсионната система. Не става въпрос за ранно пенсиониране, а за гъвкавост в системата. Първият стълб - задължителното обществено осигуряване, беше направен по начин, който ощети няколко поколения. Не може да сте работили 41 години, да имате 101 точки и на 60 години да не можете да се пенсионирате. Нека хората да имат право, а не задължение да се пенсионират. Да може да влязат в системата дори и да не им достигат точки, като всеки месец плащат вноска от пенсията си. В противен случай хората са демотивирани - младите казват: защо ще се осигурявам на 500 лв., след като баща ми и майка ми не могат да се пенсионират. Но този въпрос не стои сега на дневен ред, предстои да го обсъждаме.