Специално за Econ.bg.

- Г-н Петков, защо пенсионните дружества определят като много положителен факта, че ще могат да инвестират своите активи в чужбина?

Бисер Петков:

- Пенсионните дружества определят като много положителен този факт, защото по този начин те ще могат да постигнат допълнителна международна диверсификация на риска, като включат в своите инвестиционни портфейли висококачествени ценни книжа на стабилни емитенти, които носят сигурен доход. На практика, тази възможност беше предоставена още с приемането на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и Кодекса за задължително обществено осигуряване, но тя до момента не беше оползотворена поради отсъствието на нормативен акт, който да регламентира реда за инвестиране на активите на пенсионните дружества и управляваните от тях фондове в чужбина. Приемането на Наредбата на Министерство на финансите беше дългоочаквано събитие от пенсионните дружества и с нея, на практика завършва създаването на подзаконовата нормативна уредба на допълнителното пенсионно осигуряване - такава, каквато е предвидена в действащите два закона.

- Какви възможности за инвестиране предлага българският капиталов пазар пред пенсионните дружества?

Бисер Петков:

- Все още възможностите, предлагани от българския капиталов пазар пред пенсионните дружества са ограничени, но има тенденция за тяхното разширяване и разнообразяване. Пенсионните фондове, като нови за българските условия институционални инвеститори стимулират капиталовия пазар и дори водят до развитието на негови компоненти, които досега не бяха познати у нас. Може би един добър пример в подкрепа на това твърдение са успешните емисии на корпоративни дългови ценни книжа, каквито са ипотечните облигации и корпоративните облигации, които вече се появиха на пазара и станаха възможни благодарение на сериозния инвеститорски интерес от страна и на пенсионните фондове.

Пенсионните фондове у нас все още управляват сравнително малък размер активи – те са около 200 млн. лв. и представляват под 1% от БВП, т.е. далеч по-малко от съизмерими показатели в други икономики. В същото време и капиталовият пазар е на ниска степен на развитие. С нарастването на активите на пенсионните фондове обаче е възможно този вътрешен капиталов пазар, най-образно казано да стане тесен за пенсионните фондове и тогава, ще бъде наложително да се използва възможността за инвестиране в чужбина. Наред с това държа да подчертая, че един от очакваните положителни външни ефекти от развитието на частното пенсионно осигуряване, е то да стимулира капиталовия пазар, развитието на инвестициите в страната и да води до по-голям икономически растеж.

- Какво смятате за ограниченията, които се предвиждат в Наредбата за инвестиции в чужбина на пенсионните фондове по отношение на процента от активите, както и вида на книжата, в които те могат да инвестират?

Бисер Петков:

- Считам, че Министерство на финансите е предвидило в Наредбата за инвестиции в чужбина един сравнително либерален режим за инвестиране в чужбина, който не създава излишни затруднения и проблеми пред пенсионните фондове при осъществяването на този процес. Ограниченията по отношение на процента от активите, които пенсионните фондове могат да инвестират в чужбина са обект на пенсионното законодателство и в момента те са до 10 % от активите на двата вида пенсионни фондове: доброволни и задължителни. Наредбата на Министерство на финансите постави изисквания към качеството на ценните книжа, в които могат да инвестират пенсионните фондове, като предвижда до 30 юни 2003г., това да бъдат първокласни ценни книжа с кредитен рейтинг не по-малък от А по скалата на Standard & Poor’s и съответно А3 на Moody’s International Service. На този първоначален етап се залага на сигурността, което е изключително важно за консервативни инвеститори, каквито са пенсионните фондове, особено, когато те излизат за първи път на динамичния и общо взето, криещ много рискове международен пазар. Предвидено е, на един следващ етап, след изтичане на една година, тези изисквания да бъдат облекчени, в смисъл, че ще има едно постепенно понижаване на кредитния рейтинг на ценните книжа, в които могат да инвестират пенсионните дружества и това ще им даде повече възможности и свобода в инвестиционните преценки, като се разчита, че инвестиционните мениджъри вече ще са натрупали необходимия опит и познания.

- Какви според Вас са най-привлекателните чуждестранни инвестиции за пенсионните фондове?

Бисер Петков:

- Това, което позволява Наредбата и съответно, законодателството в тази област са държавни, общински и корпоративни ценни книжа, като последните са част от индексите на сравнително голям брой регулирани пазари, главно в страните от ОИСР. Разбира се, в какви точно ценни книжа и колко да инвестират ще решават самите дружества. Ограничението, предвидено в Кодекса за задължително обществено осигуряване, с което трябва да се съобразяват е, че от тези 10% лимит за инвестиране на активи в чужбина, до 5% могат да бъдат инвестирани в корпоративни ценни книжа и до 5% в държавни и общински ценни книжа, т.е. Кодексът дава още една стъпка в регулирането на инвестициите в чужбина, специално за задължителните пенсионни фондове, докато нормата за доброволните е обща – до 10%.

- Какви мерки предвижда ДАОН за осъществяване на контрола на вложенията на пенсионните дружества в чужбина? Има ли единна методика, която се прилага за оценяване на инвестициите и резултатите от инвестиционната дейност на пенсионната дружества?

Бисер Петков:

- Контролът върху инвестициите на активите на пенсионните дружества в чужбина ще бъде част от общия контрол върху инвестициите, който осъществява ДАОН. Наредбата на Министъра на финансите предвижда пенсионните дружества в едномесечен срок от влизането й в сила да представят в ДАОН своята политика в областта на инвестициите на активи извън страната. Текущият контрол върху инвестициите на активи извън страната ще се осъществява посредством ежемесечно представяна справка за инвестициите извън страната, която ще се изготвя по образец, даден в Приложение №2 към Наредба №4 от 31 май. Ясната дефиниция, която беше възприета в Наредбата за това, какво е инвестиция извън страната, ще улесни осъществяването на контрола над инвестициите, тъй като досега трябваше да се търси становището на Министерство на финансите при конкретни казуси в практиката.

- Имате ли информация за размера на активите, които управляват пенсионните дружества?

Бисер Петков:

- Да, такава информация се събира и се обобщава в ДАОН и тя своевременно се прави достояние на всички заинтересовани лица. В края на първото тримесечие на тази година, размерът на активите на трите вида пенсионни фондове - доброволни, задължителни и универсални, вече надхвърля 200 млн. лв., като прогнозите са, че към края на 2002 г. размерът на активите на пенсионните фондове ще достигне до 350 млн. лв. Темпът на ръста на активите в по-дългосрочен период ще зависи главно от начина на изменение на размера на осигурителните вноски, които ще се насочват към задължителните пенсионни фондове. Нормално е да се очаква, че в следващите години, задължителните пенсионни фондове, които изграждат втория стълб в нашата пенсионно-осигурителна система ще управляват по-голям размер активи.

- Ще има ли допълнителни промени в регулаторната рамка по отношение на инвестициите на пенсионните дружества?

Бисер Петков:

- Инвестициите са основната част от дейността на пенсионните фондове, защото те управляват активи и е логично регулирането на инвестициите да бъде важна част от регулаторната рамка за дейността на пенсионните фондове, а контролът върху спазването на инвестиционните ограничения да е съществена част от работата на надзорната агенция. Този въпрос е в центъра на вниманието и при подготвяните изменения и допълнения в действащото пенсионно законодателство. Усъвършенстването на регулаторната рамка на инвестициите на пенсионните фондове се търси в няколко насоки: въвеждане на сравнително по-строги регулации за инвестициите на задължителните пенсионни фондове в сравнение с доброволните пенсионни фондове, по-точно и ясно разделяне за целите на регулирането на класовете активи, които са с различни рискови характеристики, създаване на нормативни предпоставки за по-голяма степен на диверсификация на портфейлите на пенсионните фондове, респективно снижаване на инвестиционния риск. Не на последно място, законодателството би трябвало да даде по-голяма тежест на изработването и оповестяването на инвестиционната политика, което е важно за успешното развитие на пенсионните фондове и за осигуряване на по-висок пенсионен доход на осигурените лица.

- Считам, че Министерство на финансите е предвидило в Наредбата за инвестиции в чужбина един сравнително либерален режим за инвестиране в чужбина, който не създава излишни затруднения и проблеми пред пенсионните фондове при осъществяването на този процес. Ограниченията по отношение на процента от активите, които пенсионните фондове могат да инвестират в чужбина са обект на пенсионното законодателство и в момента те са до 10 % от активите на двата вида пенсионни фондове: доброволни и задължителни. Наредбата на Министерство на финансите постави изисквания към качеството на ценните книжа, в които могат да инвестират пенсионните фондове, като предвижда до 30 юни 2003г., това да бъдат първокласни ценни книжа с кредитен рейтинг не по-малък от А по скалата на Standard & Poor’s и съответно А3 на Moody’s International Service. На този първоначален етап се залага на сигурността, което е изключително важно за консервативни инвеститори, каквито са пенсионните фондове, особено, когато те излизат за първи път на динамичния и общо взето, криещ много рискове международен пазар. Предвидено е, на един следващ етап, след изтичане на една година, тези изисквания да бъдат облекчени, в смисъл, че ще има едно постепенно понижаване на кредитния рейтинг на ценните книжа, в които могат да инвестират пенсионните дружества и това ще им даде повече възможности и свобода в инвестиционните преценки, като се разчита, че инвестиционните мениджъри вече ще са натрупали необходимия опит и познания.

- Какви според Вас са най-привлекателните чуждестранни инвестиции за пенсионните фондове?

Бисер Петков:

- Това, което позволява Наредбата и съответно, законодателството в тази област са държавни, общински и корпоративни ценни книжа, като последните са част от индексите на сравнително голям брой регулирани пазари, главно в страните от ОИСР. Разбира се, в какви точно ценни книжа и колко да инвестират ще решават самите дружества. Ограничението, предвидено в Кодекса за задължително обществено осигуряване, с което трябва да се съобразяват е, че от тези 10% лимит за инвестиране на активи в чужбина, до 5% могат да бъдат инвестирани в корпоративни ценни книжа и до 5% в държавни и общински ценни книжа, т.е. Кодексът дава още една стъпка в регулирането на инвестициите в чужбина, специално за задължителните пенсионни фондове, докато нормата за доброволните е обща – до 10%.

- Какви мерки предвижда ДАОН за осъществяване на контрола на вложенията на пенсионните дружества в чужбина? Има ли единна методика, която се прилага за оценяване на инвестициите и резултатите от инвестиционната дейност на пенсионната дружества?

Бисер Петков:

- Контролът върху инвестициите на активите на пенсионните дружества в чужбина ще бъде част от общия контрол върху инвестициите, който осъществява ДАОН. Наредбата на Министъра на финансите предвижда пенсионните дружества в едномесечен срок от влизането й в сила да представят в ДАОН своята политика в областта на инвестициите на активи извън страната. Текущият контрол върху инвестициите на активи извън страната ще се осъществява посредством ежемесечно представяна справка за инвестициите извън страната, която ще се изготвя по образец, даден в Приложение №2 към Наредба №4 от 31 май. Ясната дефиниция, която беше възприета в Наредбата за това, какво е инвестиция извън страната, ще улесни осъществяването на контрола над инвестициите, тъй като досега трябваше да се търси становището на Министерство на финансите при конкретни казуси в практиката.

- Имате ли информация за размера на активите, които управляват пенсионните дружества?

Бисер Петков:

- Да, такава информация се събира и се обобщава в ДАОН и тя своевременно се прави достояние на всички заинтересовани лица. В края на първото тримесечие на тази година, размерът на активите на трите вида пенсионни фондове - доброволни, задължителни и универсални, вече надхвърля 200 млн. лв., като прогнозите са, че към края на 2002 г. размерът на активите на пенсионните фондове ще достигне до 350 млн. лв. Темпът на ръста на активите в по-дългосрочен период ще зависи главно от начина на изменение на размера на осигурителните вноски, които ще се насочват към задължителните пенсионни фондове. Нормално е да се очаква, че в следващите години, задължителните пенсионни фондове, които изграждат втория стълб в нашата пенсионно-осигурителна система ще управляват по-голям размер активи.

- Ще има ли допълнителни промени в регулаторната рамка по отношение на инвестициите на пенсионните дружества?

Бисер Петков:

- Инвестициите са основната част от дейността на пенсионните фондове, защото те управляват активи и е логично регулирането на инвестициите да бъде важна част от регулаторната рамка за дейността на пенсионните фондове, а контролът върху спазването на инвестиционните ограничения да е съществена част от работата на надзорната агенция. Този въпрос е в центъра на вниманието и при подготвяните изменения и допълнения в действащото пенсионно законодателство. Усъвършенстването на регулаторната рамка на инвестициите на пенсионните фондове се търси в няколко насоки: въвеждане на сравнително по-строги регулации за инвестициите на задължителните пенсионни фондове в сравнение с доброволните пенсионни фондове, по-точно и ясно разделяне за целите на регулирането на класовете активи, които са с различни рискови характеристики, създаване на нормативни предпоставки за по-голяма степен на диверсификация на портфейлите на пенсионните фондове, респективно снижаване на инвестиционния риск. Не на последно място, законодателството би трябвало да даде по-голяма тежест на изработването и оповестяването на инвестиционната политика, което е важно за успешното развитие на пенсионните фондове и за осигуряване на по-висок пенсионен доход на осигурените лица.