Господин Абаджиев, в края на календарната година сме. Как оценявате 2005-та за пенсионноосигурителния бранш?
Никола Абаджиев:
Твърдо може да се каже, че 2005-та беше още една добра година за развитието на доброволното пенсионно осигуряване и за дейността на дружествата в бранша. Това може да се потвърди от фактите: имаме
постоянно нарастване броя на осигурените лица в пенсионно осигурителните фондове - те вече са около 2,5 млн.; имаме един добър темп на нарастване активите на пенсионните фондове – мечтаната граница
от 1 млрд. лева беше постигната през септември и с това се изпълни още една наша прогноза; усъвършенства се работата на пенсионноосигурителните дружества по управлението на пенсионните фондове.
Дружествата разпределят добра доходност по индивидуалните партиди на осигурените лица, която е в границите на 10-те процента. Подобрява се и обслужването на осигурените лица. Всичко това е
положителна стъпка в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване и доказва, че няма алтернатива като политика, която трябва да осигури добри доходи на пенсионерите в България. Тези
инвестиции от 1 млрд. лева практически се инвестират в икономиката на България. Тоест, осигурителните фондове имат не само принос към решаването на един социален проблем, какъвто са пенсиите,
но и към развитието на икономиката на страната.
Какви са Вашите финансови очаквания за годишните резултати на компаниите и оправдават ли се прогнозите Ви?
Никола Абаджиев:
Радващо е, че прогнозните резултати се оправдават. На фона на общото усъвършенстване на работата на дружествата вече се отчита и положителен финансов резултат от тяхната дейност. Както знаете, през всички тези години пенсионноосигурителните дружества работеха на финансова загуба (което не касаеше осигурените лица, естествено). Вече имаме тенденция към положителни финансови резултати за всички пенсионни компании. Миналата година три дружества имаха положителен финансов резултат, за деветмесечието имаме пет дружества с положителен резултат. Очакваме положителен финансов годишен резултат по дейността на доброволното пенсионно осигуряване, а през 2006 година вече всички компании ще бъдат с положителен финансов резултат. Това е важно, защото акционерите виждат резултатите от своята дейност и това дава допълнителна финансова стабилност на бранша, както и интерес и от други инвеститори. Когато говорим за интерес, бих подчертал и високата оценка, дадена на дейността на допълнителното пенсионно осигуряване от международните институции. През март организирахме международна конференция, в която участваха представители от повече от 20 страни. Всички дадоха висока оценка на българския пенсионен пазар. Македония, Хърватска, Русия, Грузия и Азербайджан се интересуват от нашия модел, което ни радва и ни дава увереност, че вървим по правилен път.
Очакваме, че през 2005 година ще завършим с активи на пенсионните фондове от порядъка на 1,120 млрд. лева. През 2006-та година, при увеличаване вноската към универсалните фондове на 4%, активите на пенсионните фондове ще достигнат 1,5 млрд. Лева. При това равнище на вноските очакваме, че през 2010 година активите на фондовете ще достигнат около 4 млрд. лева. Разбира се, има още внушителен потенциал за развитието на системата.
Кои са основните въпроси, които са на дневен ред за разрешаване?
Никола Абаджиев:
На първо място, започна работа по усъвършенстване и либерализиране на режима за инвестиране. Смятаме, че през 2006-та за 2007-ма трябва да се подобри и данъчното законодателство по отношение на доброволното пенсионно осигуряване. Смятаме, че увеличението от 10% е недостатъчно – необходими са поне 15-20%, за да имат желание хората да инвестират. Ако има от какво да сме недоволни, това са темповете на развитие на доброволното осигуряване. Факторите за това са именно данъчното законодателство и стимулите, които трябва да имат хората. В доброволното осигуряване има значителен потенциал. Сега в доброволните пенсионни фондове се осигуряват около 500 000, а 2 500 000 се осигуряват в задължителните фондове. Затова смятаме да посветим 2006 година на доброволното пенсионно осигуряване, като направим втора разяснителна кампания.
Вие знаете, че през това тримесечие универсалните пенсионни фондове вече превишават по активи тези на доброволните фондове. Тук е и друг от проблемите – вноската за универсалните фондове. Ние се радваме, че от следващата година тази вноска ще бъде увеличена с 1 процент и ще стане 4%, а от 2007-ма – 5 на сто. Но дори и при тези проценти, вноската ще бъде ниска и ще дава по-малък размер на бъдещите пенсии. От друга страна, в сравнение с другите страни, които даже започнаха реформата след нас, в България вноската все още е ниска. Хърватия започна с вноска от 7%, в Македония тя е над 7%. Вече има политически становища, че вноската у нас трябва да достигне равнища от 7 до 10%. Ние смятаме с наближаване на границата от 5%, още през следващата година да водим дискусия по тази тема, за да се даде възможност на хората за по-големи натрупвания по техните партиди.
2006-та година и управлението на активите?
Никола Абаджиев:
Има внесено предложение за промяна на КСО в сферата на инвестициите. Промените ще бъдат факт, защото са свързани и с предстоящото ни присъединяване към ЕС, и с необходимостта от синхронизиране на нашето законодателство с европейското. Но ние имаме доста забележки в това отношение. С предлаганите промени не се постига желаната цел да се либерализира режимът за инвестиции на пенсионните фондове. Този проблем е много сериозен, защото ресурсът нараства много бързо, а нашият пазар още не е достатъчно развит. Ето защо не бива да се слагат норми, които вече са отживели времето си. Необходимо е да се даде по-голяма свобода на инвестициите във всички направления и този режим да има определен хоризонт за действие, т.е. да не се налага да го променяме. Предстоят сериозни разговори в това отношение. Имаме спорове по отношение на въвеждането на принципа на квалифицираност на ценните книжа, които се купуват от дружествата, по въпросите за възможностите за инвестиране в инвестиционни имоти; както и по въпросите за предлагане на средства само в банки, които имат рейтинг.
Друг въпрос, по който сериозно водим разговори, е свързан със синхронизацията на нашето законодателство с европейското. Има опити за огледално пренасяне на европейския модел. Става дума например за желанието за създаване на професионални пенсионни фондове във вида, в който те са създадени преди много десетки години. Това са фирмени пенсионни фондове, които за условията на България не са необходими. Още повече, че в много от тези фондове съществува проблем, свързан с преноса на правата на осигурените лица. В някои страни при определени условия човек може да загуби тези права, когато напусне дадения работодател. При нас този въпрос е решен – може да се премине от един фонд в друг, да се смени работното място, но правата остават. Така че ние ще се стараем да затвърдим принципите и философията на българския пенсионен модел.
Ако трябва да обобщим, основните задачи през 2006 година ще бъдат утвърждаване с помощта на правителството на българския пенсионен модел, промяната в инвестиционния режим, развитието на доброволното пенсионно осигуряване и синхронизацията на нашето законодателство с европейското.
Чуха се предложения за промяна на точковата система за пенсиониране. Вашият коментар?
Никола Абаджиев:
Не бих могъл да анализирам точковата система, защото тя е предмет на първия стълб. Но принципно съм за това да не се отделят трите стълба в пенсионната система. Една от главните ни цели през следващата година е да запазим стабилността на тристълбовата пенсионна система. От друга страна, трябва да не допускаме изкривявания на основни идеи и принципи. Политическите предложения трябва да се правят на основата на комплексен и задълбочен анализ. Екстрите, просперитетът на хората, които излизат в пенсия, не се създават от разходопокривната система. Тя е онова, което дава минималното, средното за живота на един пенсионер. А богатият живот на един пенсионер дава втората част на системата – капиталопокривната й част.
Успяха ли през 2005-та дружествата да станат по-коректни едни към други – визирам привличането на нови осигурени в универсалните и професионалните пенсионни фондове и как се отрази нотариалната заверка на дружествата?
Никола Абаджиев:
Всяко нещо върви с времето си. Знаете какви страсти бяха в началото на привличане на осигурени в универсалните и професионалните фондове. После се мина през етапа на активната борба за прехвърлянето от фонд във фонд. Сега нещата се поуспокоиха и мисля, че вече дружествата са оптимално коректни. Преминаването към нотариална заверка наложи по-сериозно отношение към прехвърлянето от един фонд в друг, което обуслови и намаляването броя на прехвърлили се осигурени от един фонд в друг. В това отношение ние си приличаме с другите страни, където също има определен постоянен поток на прехвърляне от един фонд в друг. Стремим се решението на осигурения да бъде индивидуално, да е обосновано и мотивирано. Но в бъдеще прехвърлянето на осигурени едва ли ще бъде главната цел на дружествата.
Преди време управителят на НОИ посочи, че целта на пенсионната реформа у нас е след 15 години тогавашните пенсионери да вземат 70% от заплатите. Разбраха ли това хората?
Никола Абаджиев:
Не всички и затова браншът си е поставил целта да го разяснява и през 2006-та. Трябва да помогнем на хората да разберат, че пенсионното осигуряване работи за тях./INSURANCE.BG
