Доц. д-р Евгени Евгениев е зам.-ректор по европейските проекти и продължаващото обучение във Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава във ВУЗФ от 2009 г. по дисциплините „Бизнес стратегии“, „Публични политики и бизнес среда“, „Международни финансови организации“ и др. Води лекции по „Глобален стратегически мениджмънт“ във Висшето училище по публични политики и мениджмънт към Корейския институт за развитие в Сеул, Южна Корея. Има повече от осемгодишен опит като икономист в Световната банка. Работи по стратегически документи в областта на иновациите в България, като Националната стратегия за интелигентна специализация (2012-2014 г.) и Стратегията за интелигентна специализация на София (2015 г.). Към момента е фокусиран върху изследвания в областта на националните иновационни системи, автомобилната индустрия и ефекта на индустрията „Информационни и комуникационни технологии“ върху икономическото развитие.

Според Вас какво е въздействието на еврофондовете в сферата на образованието?

Въздействието може да бъде значително, ако се използват ефективни и целенасочени инструменти за формиране на публични политики. Смятам, че публичните политики в сферата на образованието не могат да бъдат успешни ако липсва синергия и с политиките в областта на науката и иновациите. От своя страна, тези политики следва да доближават все повече средните и професионални училища, университетите и научните институти до бизнеса. Именно това е причината да се появи и Стратегията за интелигентна специализация, която бе инициирана от Европейската комисия. За този инструмент се заговори през 2011-2012 г., а през юни 2013 г. излезе и Ръководство, което детайлно описва как се използва. Всъщност Стратегията за интелигентна специализация представлява стратегически подход за икономическо развитие чрез целенасочена подкрепа на научните изследвания и иновациите. Трябва да се отбележи, че тази стратегия е основа за финансирането чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове в периода 2014-2020 г. като част от регионалната и кохезионната политика на Европейския съюз (ЕС) и допринася към Стратегията Европа 2020 за повече заетост и растеж на икономиките. Към днешна дата България и още 16 страни членки на ЕС са използвали този инструмент, за да очертаят рамките на бъдещите интервенции чрез национални и европейски фондове в сферата на образованието, науката и иновациите. Очакванията са, че чрез Стратегията за интелигентна специализация България ще може да насочи приоритетно еврофондове в посока, където има силен потенциал за развитие на иновации и нови технологии. Съответно това ще доведе и до повишаване на изискванията към качеството на образованието, тъй като квалификацията на човешкия ресурс стои в основата. Чрез новата Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж 2014-2020 г.“ се цели именно чрез финансиране от 700 млн. евро да се подобри качеството на образование и наука, което се прави у нас.

Как виждате финансирането и конкурентоспособността на българското висше образование спрямо образователните системи на европейските ни партньори?

Висшето образование у нас е в процес на трансформация, която ни доближава все повече до европейските принципи и стандарти. Това е свързано не само с уеднаквяването на нормативната уредба, предвид членството ни в ЕС и Болонския процес, но също така и с прилагането на успешни практики, които европейски водещи университети и научни институти използват. Тези университети и научни институти, които не успяват да бъдат в „крак с времето“ и не претърпяват реформи, които да ги правят по конкурентоспособни, просто няма да оцелеят. А какво значи да си конкурентоспособен във висшето образование днес?

Преди всичко, това означава, студентите да получават теоретични и практически знания и компетенции, които отговарят на изискванията на пазара на труда. Това може да става чрез осигуряване на подходяща инфраструктура за обучение, нови средства и методи за обучение, но също така и чрез наличие на преподаватели и научни изследователи, които са интегрирани в европейски научни инфраструктури, а също така са и успешни консултанти в частния сектор или публичния сектор.

Добър критерий за оценка на конкурентоспособността на нашето висше образование е международната класация, която се прави ежегодно от QS World University Rankings. Най-добре представящият се наш университет в тази класация за 2015 г. заема място след първите 700 университета в света.¹ Друг критерий е свързан с успешните проекти на наши университети по Европейски програми (Хоризонт 2020, COST, ERASUM, ERA-NET и др.), където се кандидатства на конкурентен принцип. Трудно е да се конкурираме със западноевропейските университети в тези програми, защото те имат дългогодишен опит и участие в ръководенето на научни консорциуми. Наши водещи учени успешно се включват в такива проекти, но малко са примерите за успешни европейски научни проекти, ръководени от български университет или научен институт.