Специално за Econ.bg
Интервю на Апостол Апостолов
В началото на миналата седмица припламнаха искри между Националната агенция за приходите (НАП) и златарския бизнес. От ведомството на Красимир Стефанов обвиниха златарите, че укриват данъци. Златарите пък се оплакаха от законодателни проблеми, които спъват работата им. Повече подробности за възникналите проблеми разказа за Еcon.bg в телефонно интервю председателят на Съюза на златарите в България Димитър Алексиев.
Акценти:
- Готвят се законодателни промени във Валутния закон;
- Данъчните изземат златарска продукция;
- Туроператори "подливат вода" на златарите;
- Каква е минималната продажна цена на златото?
- Бъдещето на златарския занаят
Г-н Алексиев, какъв е проблемът между златарите и данъчните?
Димитър Алексиев:
Проведох среща с медиите във връзка с едно становище на Националната агенция за приходите, в което се твърди, че златарите са ощетили държавата с 3, 3 млн. лв. Тази информация ме предизвика и реших да взема отношение по въпроса, защото мълчанието ни означаваше знак на съгласие.
Представих документи и писма от Министерството на финансите, с отговор от шефа на НАП - Красимир Стефанов, във връзка с колизия във Валутния закон и по-точно - наредбата за работа с благородни метали (чл.59). Там пише, че в златарските ателиета и магазини не трябва да се държат немаркирани бижута.
Там, където се изработват бижутата, е нормално да има немаркирани предмети, тъй като подлежат на довършване. След като бъдат завършени, бижутата се носят в Лабораторията за контрол на благородните метали и скъпоценни камъни към Агенция "Митници".
В тази връзка се обърнах към министъра на финансите Симеон Дянков, който пък е препратил сигнала в НАП. В отговор ми беше съобщено, че е сформирана група, която ще се занимава с направените от нас предложения и ще се промени наредбата във Валутния закон. Това ще стане най-рано март месец.
Междувременно, получих сигнали от колеги от Хасково, че се провеждат данъчни акции във връзка с продажбата на златни изделия. Много от колегите вече бяха в съда със съставени наказателни постановления. Трябваше да се вземат бързи мерки, защото съдът действа на базата на моментното състояние на закона.
Имах уверението, че нещата ще се променят и данъчните служители ще бъдат предупредени за законодателните проблеми. Делата обаче си продължиха и на много от колегите златото беше конфискувано.
Оказва се, че не ние сме ощетили държавата, а тя нас, благодарение на тази колизия в закона.
В други части на страната провеждани ли са данъчни акции?
Димитър Алексиев:
Да, имало е на много места в страната, но големият бум е бил в Хасково.
Какво е състоянието на златарския бизнес, 2 години след началото на кризата?
Димитър Алексиев:
Както и други сектори, и златарският бизнес е потърпевш. Освен кризата, причина за това е покупателната стагнация на гражданите. Голям проблем за бизнеса се оказват организираните в чужбина туристически посещения, единствено за пазаруване на злато и бижута. Удар върху работата ни нанасят и фирмите, които продават златото на 45 лв. за грам, което е под себестойността.
Ако данъчните искат да хванат нарушители, нека се насочат към тези фирми. Да имат предвид, че борсовата цена на златото в момента е 40 лева в 14 карата, като се добави ДДС - става 44 лева. Ами трудът, разходите по реализация, режийни и пр... златото трябва да се продава минимум за 80 лева.
Тези проблеми изправят бизнеса ни на ръба на фалита. Принудени сме да си плащаме данъците от произведената продукция. Нямаме спестявания, всичко сме вложили в производството. Не знаем, ако днес продадем нещо, дали утре ще можем да си възстановим златото.
Какви са вашите предложения към държавата?
Димитър Алексиев:
От дълги години повтарям едно и също нещо, което така и не се прави. Необходимо е държавата да защити българския производител. Страната прави какви ли не преференции за чуждите фирми да инвестират у нас, а не прави нищо да подобри възможностите за инвестиции на нашите фирми.
Младите хора имат ли интерес да изучават златарския занаят?
Димитър Алексиев:
Имам училище за златари, правя реклами по всички възможни начини - вестници, Интернет, социални мрежи. Желаещи обаче няма. Обаждат се единици, но искат, ако може да учат без пари.
Едва ли парите са единствената причина да няма желаещи..
Димитър Алексиев:
Днешното поколение живее в един свой измислен свят. Мисли си, че като започне работа или придобие занаят, веднага нещата ще му се наредят - ще има кола, пари и пр. Проблемът на младите е, че търсят големи заплати още при започване на работа. Пита се обаче в замяна какво дават. Необходими са години, за да започнат да бъдат полезни на фирмата. Фирмата от своя страна има интерес да запази своите собствени кадри, защото от тях тя най-добре ще печели.
Редактор: Лили Бончева
