Специално за Econ.bg.
- Г-н Ганев, на база направените от Вас анализи, каква е оценката за бизнес-климата в страната?
Георги Ганев:
- Развитието на бизнес-климата в България има различни посоки. При постоянното му следене и анализиране могат да се очертаят две основни тенденции. Първата е подобряване на бизнес средата. Това се дължи на редица фактори като продължаващите процеси на структурно реформиране на икономиката, процесите на инвестиране в икономиката от страна, както на български, така и на чужди пазарни субекти. Това води до рекапитализация, до подобряване на производствените капацитети и конкурентоспособността на българската икономика. Другата тенденция е с отрицателен знак и е повлияна от някои вътрешни и външни фактори. Външен фактор е рецесията в западна Европа и Турция от миналата година. Това се отразява неблагоприятно на българския бизнес, защото е пречка за износа. Освен това, поради рецесията, световните пазари са "по-нервни", което намалява интереса към България. От вътрешните фактори, които имат неблагоприятно влияние, мога да посоча по-високата инфлация през първото тримесечие на тази година, отколкото наблюдаваната средна през последните години.
Според очертаните тенденции е трудно е да се каже дали общо бизнес климата е подобрен или не. Всеки би могъл да направи съответни изводи.
- Как се отразява провежданата данъчна политика върху общите условия за правене на бизнес у нас?
Георги Ганев:
- В България има два основни данъчни проблема. Първият е големия брой пенсионери спрямо броя на работещите. По тази причина данък обществено осигуряване е висок и почти няма начин да се намали това бреме. Може би само, когато броят на работещите започне да се увеличава по-бързо от броя пенсионери. А това може да се постигне по два начина – чрез промяна на пенсионната възраст, което вече е заложено в пенсионната реформа и чрез подобряване на бизнес средата чрез по-голяма икономическа активност и динамика така, че повече хора да намират работа. Подобен процес, макар и бавно, протича близо от две години, макар че българското общество не е много склонно да забележи това. Броят на безработните бавно намалява, а броят на заетите леко се увеличава почти непрекъснато през последните 2 години. Ако тези тенденции се запазят, натиска върху заетите ще намалява, особено ако всички си плащат данъците.
Проблемът, свързан с общественото осигуряване, е първият сериозен проблем.
Вторият много важен проблем в българската данъчна система е това, че тя струва скъпо. За българския данъкоплатец не са толкова високи самите данъци, колкото са скъпи взаимоотношенията с администрацията. Те са свързани със загуба на време, самото плащане на данъците е затруднено. Затова трябва да се подобрява капацитетът на данъчната администрация, трябва да се опростява дейността на данъчните служби, за да стане живота на бизнеса по-лесен. Това включва, разбира се, и реформа в съдебната система.
- Коя е най-силната движеща сила, която ще осигури голям потенциал за бъдещото развитие на българската икономика?
Георги Ганев:
- В последните години локомотиви на растежа на българската икономика бяха инвестиционното търсене и износа. И понеже износът в момента страда, поради споменатите външни и вътрешни причини, движещата сила, която ще осигури голям потенциал за българския бизнес е предприемачеството, изобщо частния сектор. Общата философия е частния сектор да има водеща роля. Но за да стане това, са необходими условия, които трябва да са ясни, да са относително постоянни, да се прилагат предвидимо и по ефикасен начин. Подобрение в тази насока има, макар и бавно. Затова и инвестициите в бизнеса непрекъснато се увеличават, бизнесът откликва на тази промяна.
- Каква е Вашата оценка на нивото на инвестициите до сега според планираните очаквания и какви са вашите предложения за подобряване на инвестиционния климат в страната?
Георги Ганев:
- В момента нивото на инвестициите в България в глобален аспект изглежда ниско, но за страната ни това е едно относително добро ниво. Разбира се, за дългосрочния растеж е добре, ако процентът на инвестициите достигне 25 %. Аз мисля, че ако очерталата се тенденция се запази, този процент ще бъде достигнат през следващите 1-2 години. Но не само държавата трябва да полага усилия в тази насока. Според мен, освен правната система, ограничаващо условие за растежа на българския бизнес е самият български бизнес. Той не показва кой-знае каква способност да изработва свои стратегии за успех, които да са конкурентоспособни на международния пазар. Разбира се, има изключения. Има бизнеси, които много добре работят тук. Българският бизнес не показва способност да изгражда клъстери - групи на свързани производства, които могат да спестяват много от разходите по правенето на бизнес един с друг и чрез взаимоотношения на дългосрочно сътрудничество да снижават тези разходи.
Българският бизнес не показва и много добра способност за ефективен и конструктивен диалог с държавата. Въпреки, че напоследък се забелязват подобрения в тази насока. Така, че бизнесът има какво да свърши и ако успее да го направи, бизнес и инвестиционният климат в България значително ще се подобрят.
- Съществуват мнения, че за развитието на малкия и среден бизнес в България е нужен един добре развит едър бизнес, който да послужи като база за това. Коя е правилната посока за стимулиране на малките и средни предприятия у нас?
Георги Ганев:
- Правилният подход е да има общо подобряване на средата за всички. В Европа малкият и среден бизнес е много популярен и съществуват начини чрез Европейски програми да се осигуряват средства за малки и средни предприятия. В България вече има над 30 подобни програми и ресурсът натрупан от тях е над 100-200 млн. лева. Но средата трябва да бъде такава, че да съществува възможност за конкуренция, както и да се осигури добра защита на имуществени права, което е особено важно за малкия и среден бизнес.
Но много по-голямо подобрение би настъпило, ако държавата реши проблема с правенето и прилагането на икономическите правила за малкия, среден и едър бизнес, което ще даде възможност чрез конкуренция по-добрите да побеждават.
- В последните години локомотиви на растежа на българската икономика бяха инвестиционното търсене и износа. И понеже износът в момента страда, поради споменатите външни и вътрешни причини, движещата сила, която ще осигури голям потенциал за българския бизнес е предприемачеството, изобщо частния сектор. Общата философия е частния сектор да има водеща роля. Но за да стане това, са необходими условия, които трябва да са ясни, да са относително постоянни, да се прилагат предвидимо и по ефикасен начин. Подобрение в тази насока има, макар и бавно. Затова и инвестициите в бизнеса непрекъснато се увеличават, бизнесът откликва на тази промяна.
- Каква е Вашата оценка на нивото на инвестициите до сега според планираните очаквания и какви са вашите предложения за подобряване на инвестиционния климат в страната?
Георги Ганев:
- В момента нивото на инвестициите в България в глобален аспект изглежда ниско, но за страната ни това е едно относително добро ниво. Разбира се, за дългосрочния растеж е добре, ако процентът на инвестициите достигне 25 %. Аз мисля, че ако очерталата се тенденция се запази, този процент ще бъде достигнат през следващите 1-2 години. Но не само държавата трябва да полага усилия в тази насока. Според мен, освен правната система, ограничаващо условие за растежа на българския бизнес е самият български бизнес. Той не показва кой-знае каква способност да изработва свои стратегии за успех, които да са конкурентоспособни на международния пазар. Разбира се, има изключения. Има бизнеси, които много добре работят тук. Българският бизнес не показва способност да изгражда клъстери - групи на свързани производства, които могат да спестяват много от разходите по правенето на бизнес един с друг и чрез взаимоотношения на дългосрочно сътрудничество да снижават тези разходи.
Българският бизнес не показва и много добра способност за ефективен и конструктивен диалог с държавата. Въпреки, че напоследък се забелязват подобрения в тази насока. Така, че бизнесът има какво да свърши и ако успее да го направи, бизнес и инвестиционният климат в България значително ще се подобрят.
- Съществуват мнения, че за развитието на малкия и среден бизнес в България е нужен един добре развит едър бизнес, който да послужи като база за това. Коя е правилната посока за стимулиране на малките и средни предприятия у нас?
Георги Ганев:
- Правилният подход е да има общо подобряване на средата за всички. В Европа малкият и среден бизнес е много популярен и съществуват начини чрез Европейски програми да се осигуряват средства за малки и средни предприятия. В България вече има над 30 подобни програми и ресурсът натрупан от тях е над 100-200 млн. лева. Но средата трябва да бъде такава, че да съществува възможност за конкуренция, както и да се осигури добра защита на имуществени права, което е особено важно за малкия и среден бизнес.
Но много по-голямо подобрение би настъпило, ако държавата реши проблема с правенето и прилагането на икономическите правила за малкия, среден и едър бизнес, което ще даде възможност чрез конкуренция по-добрите да побеждават.
