Специално за Econ.bg.

- Г-н Хасан, какво ще е в крайна сметка участието на България в смесената фирма за строежа и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис?

Хасан Хасан:

- Разговорите между България, Русия и Гърция за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис продължават с променлив успех от 1994 година насам. Сами разбирате, че икономическото състояние на страната ни тогава и през следващите две-три години изобщо не съответства на сегашното. До около 1997 година разговорите са се въртяли все около предположението, че България ще участва с около 5%-10% в проекта. Едва от есента на миналата година вече се говори за минимум 20% квота, а след разговорите в Москва, последващи посещението на голяма българска делегация, водена от вицепремиера Николай Василев, вече се говори за блокираща квота от 33%. Към това се и стремим и имам усещането, че сме пред прага да го постигнем.

Мотивите ни са, че България предоставя най-голяма територия за транзит на нефта и в никакъв случай не следва да има под блокиращо участие в проекта. Пък и все още не сме чули аргументирани мотиви срещу това.

- Делът, с който участва всяка държава обаче означава и съответния дял от финансирането. Държавата ще дава ли някакви гаранции за финансиращите институции?

Хасан Хасан:

- Държавата не следва да дава никакви гаранции. Условието по принцип е участващите в изграждането фирми да осигуряват финансирането - все пак те ще ползват съоръжението и преките облаги от него. Държавата се стреми единствено към това да получи полагащото й се като държавни такси и естествено, данъците от печалбите на една такава печеливша дейност. Не на последно място и от социалния ефект - повече заетост, повече работа за български фирми по изграждането и така нататък.

Впрочем, през април-май пред петролодобивните компании от Русия ще има презентации на проекта вероятно в Москва и Аламати, а през юни и пред финансови институции в Лондон. По предварителни оценки се очаква възвръщаемостта на инвестициите да е за около 7-10 години. Индикативният срок за започването на строежа е 2003-2005 година. Но разбира се, нека първо да подпишем тристранния междуправителствен меморандум за създаването на смесеното дружество - вероятно това ще стане на 6 март тази година в Атина.

- Какви ще са по-конкретно изгодите за държавата от експлоатацията на петролопровода?

Хасан Хасан:

- Най-вече от транзитните такси. България, пък и Гърция отстояват правото си да получават транзитни такси от преминаването на петрола през техните територии. Все още не са изгладени всички становища върху този проблем. Но се стремим към 1 долар на тон за година. Максималният капацитет на тръбата ще е 35 млн. тона нефт годишно. България ще се стреми да получи и пристанищните такси от разтоварването на петрола в Бургас или Поморие, в зависимост от това какво ще каже окончателният проект за мястото на нефтения терминал.

- Какви фирми от гръцка и руска страна проявяват интерес от участие в проекта и кои от наша страна?

Хасан Хасан:

- Характерът на проекта е такъв, че Русия има преди всичко енергиен интерес от него. Следователно, интерес от руска страна най-вече би трябвало да имат нефтодобивните компании. От наша страна интерес проявяват строителни фирми. А от гръцка - освен от строителни фирми и от гръцката флота, която ще осигурява по-нататъшния път на петрола за Западна Европа и други точки на Средиземноморието.

От българска страна за участие в проекта са номинирани фирмите "Лукойл-България", "Минстрой Холдинг", "Главболгарстрой", "Овергаз", "ГУ Строителство и възстановяване", "Монтажи" и "Газстроймонтаж".

- Характерът на проекта е такъв, че Русия има преди всичко енергиен интерес от него. Следователно, интерес от руска страна най-вече би трябвало да имат нефтодобивните компании. От наша страна интерес проявяват строителни фирми. А от гръцка - освен от строителни фирми и от гръцката флота, която ще осигурява по-нататъшния път на петрола за Западна Европа и други точки на Средиземноморието.

От българска страна за участие в проекта са номинирани фирмите "Лукойл-България", "Минстрой Холдинг", "Главболгарстрой", "Овергаз", "ГУ Строителство и възстановяване", "Монтажи" и "Газстроймонтаж".