Специално за Econ.bg

- Г-жа Маринкева, кои са основните дейности на Асоциацията на дружествата от леката промишленост?

Диана Маринкева:

- Асоциацията на дружествата от леката промишленост е учредена през септември 2000 г. като сдружение с нестопанска цел от висококвалифицирани специалисти в областта на промишления мениджмънт. Целите, които си поставяме са да внасяме пред компетентните държавни органи предложения за промяна на законовата и подзаконова нормативна уредба регулираща дейността на дружествата от леката промишленост, да създадем канали за връзка и постоянен диалог между Асоциацията и държавните органи, да защитаваме интересите на членовете си, да съдействаме за регулиране на професионалните и колегиални отношения между дружествата от леката промишленост, както и за професионалната квалификация на членовете на Асоциацията и за създаването на информационна среда по проблемите на дружествата от леката промишленост.

- Има ли условия за развитие на леката промишленост в страната?

Диана Маринкева:

- Според нас, като работодателска организация, има условия за развитие на леката промишленост. Фактът, че в момента в страната има регистрирани 14 000 фирми, които работят в областта на леката промишленост е доказателство за това. Специално в нашата асоциация членуват по-големи фирми, които обхващат около 1 милион души заети в леката промишленост. 20 % от валутния износ на страната идва от леката промишленост, което също говори за развитието на отрасъла. Специално в шивашката промишленост, която обхваща 1/5 от заетите в леката промишленост, предприятията работят предимно на ишлеме. Ползва се ниското заплащане на труда в България и се разчита на качество, суровини и материали. Нашата стратегия, специално в шивашката промишленост, е да се намали дела на производството на ишлеме, което носи малка печалба.

- Успешна ли е приватизацията в отрасъла до момента?

Диана Маринкева:

- Конкретно за леката промишленост, мога да гарантирам, че приватизацията е успешна. Идеята за създаване на нашата асоциация беше именно за защита на приватизираните предприятия. 1994-1998 г. беше най-успешният период за работническо-мениджерската приватизация на дружествата от леката промишленост. Методите на работническо-мениджерската приватизация се използват в цял свят и специално за леката промишленост те се оказаха много подходящи и у нас. Кратките срокове на откупуване при средна рентабилност между 10 и 30%, преференциите в закона и инфлацията помогнаха на мениджърите ни да изплатят бързо предприятията. Определено този тип приватизация се оказа най-удачната форма за леката промишленост в момент, когато имаше отлив на инвеститори от страната.

- Как се приемат продуктите на българската лека промишленост на световния пазар?

Диана Маринкева:

- Българските продукти са конкурентоспособни. Нашата асоциация е асоцииран члена на Европейската асоциация на леката промишленост и ние се явяваме като гарант за качеството и коректността на нашите членове и на партньорите, с които работят. Досега нямаме върната продукция и това е сериозна гаранция за българския продукт. Предприятия, които са проявили некоректност към партньори или клиенти се изключват от асоциацията.

- Каква е нагласата на българския потребител спрямо родното производство?

Диана Маринкева:

- Много е трудно. Само допреди няколко години производителите ни разчитаха на вътрешния пазар. Сега те могат да разчитат на вътрешния пазар за не повече от 20 % от производството си. Производителите ни вдигнаха качеството, съответно и цената, а българският потребител гледа основно цената. В момента ние организираме, съвместно с общини, като София и Пловдив, т.нар. "пространства и улици на леката промишленост", което ще гарантира качество на достъпна цена за българския потребител. Ние държим на вътрешния пазар и ще правим всичко възможно, за да се борим срещу нелоялната конкуренция, която залива пазара в момента. Предприели сме всички възможни мерки и разчитаме, както на обществената нагласа, така и на поддръжката на институциите, съвместно с които имаме създадени консултативни съвети. В момента създаваме и Национален регистър на нелоялните клиенти и конкуренти, който ще ни даде яснота за това, с кого можем да сключваме договори и съответно да сезираме държавните органи за нелоялни клиенти.

- Какво е нужно за стимулиране развитието на леката промишленост в България?

Диана Маринкева:

- Непрекъснато представяме нашите искания пред държаните органи. Най-вече държим за промяна в законовата база. Още в миналия век, според закона за развитието на народната промишленост от 1883 г., българският производител се е чувствал защитен от държавата. Било е задължително всички държавни поръчки да се изпълняват от български производители, което е давало гаранция и е било реклама за нашето производство. Държавната протекция е много важна и може да бъде осъществена по различни начини. Ще използваме всички начини, средства и методи да се чуе гласът на българския производител. Предложили сме Министерство на икономиката, съвместно с браншовите структури, да подготви и обяви политиката по отношение на менажирането на проекти и контрол на получаването и изразходването на средствата по предприсъединителните програми на ЕС. Българската лека промишленост има 175 годишни традиции и е абсолютно необходимо да се предприемат сериозни мерки и държавен протекционизъм за запазване и развитие на отрасъла. Създадохме Съвет на браншовите организации, който ще направи всичко възможно да промени закона за браншовите организации, за да има по-голяма свобода на действие за работодателските организации.

- Много е трудно. Само допреди няколко години производителите ни разчитаха на вътрешния пазар. Сега те могат да разчитат на вътрешния пазар за не повече от 20 % от производството си. Производителите ни вдигнаха качеството, съответно и цената, а българският потребител гледа основно цената. В момента ние организираме, съвместно с общини, като София и Пловдив, т.нар. "пространства и улици на леката промишленост", което ще гарантира качество на достъпна цена за българския потребител. Ние държим на вътрешния пазар и ще правим всичко възможно, за да се борим срещу нелоялната конкуренция, която залива пазара в момента. Предприели сме всички възможни мерки и разчитаме, както на обществената нагласа, така и на поддръжката на институциите, съвместно с които имаме създадени консултативни съвети. В момента създаваме и Национален регистър на нелоялните клиенти и конкуренти, който ще ни даде яснота за това, с кого можем да сключваме договори и съответно да сезираме държавните органи за нелоялни клиенти.

- Какво е нужно за стимулиране развитието на леката промишленост в България?

Диана Маринкева:

- Непрекъснато представяме нашите искания пред държаните органи. Най-вече държим за промяна в законовата база. Още в миналия век, според закона за развитието на народната промишленост от 1883 г., българският производител се е чувствал защитен от държавата. Било е задължително всички държавни поръчки да се изпълняват от български производители, което е давало гаранция и е било реклама за нашето производство. Държавната протекция е много важна и може да бъде осъществена по различни начини. Ще използваме всички начини, средства и методи да се чуе гласът на българския производител. Предложили сме Министерство на икономиката, съвместно с браншовите структури, да подготви и обяви политиката по отношение на менажирането на проекти и контрол на получаването и изразходването на средствата по предприсъединителните програми на ЕС. Българската лека промишленост има 175 годишни традиции и е абсолютно необходимо да се предприемат сериозни мерки и държавен протекционизъм за запазване и развитие на отрасъла. Създадохме Съвет на браншовите организации, който ще направи всичко възможно да промени закона за браншовите организации, за да има по-голяма свобода на действие за работодателските организации.