* Джон Шомел-Доу, директор на ЕБВР за България
Добрин Стайков, гл. банкер на отдел Финансови институции, ЕБВР, Лондон
Тери Маккалиън, гл. банкер на отдел Енергийна ефективност, ЕБВР, Лондон
Джаз Синг, пресаташе на централата на ЕБВР, Лондон
Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Господин Шомел-Доу, как върви бизнесът на ЕБВР в България?
Джон Шомел-Доу:
- За нас България е положителен пример. Бизнесът на ЕБВР, портфейлът на банката се удвои за последните две години, което показва, че реформите в България вървят добре. Към днешна дата сме инвестирали 850 млн. EUR в страната ви, от които 420 млн. бяха вложени през 2002 и 2003 г. Правителството е съсредоточено върху бизнеса и постигането на резултати. Работната среда се подобрява видимо. Ако всичко върви добре, тази година нашият портфейл отново ще нарасне и ще стигне, а може и да надмине 1 млрд. EUR. Това е фантастичен резултат за България, който ни прави оптимисти за бъдещето ви. Той нямаше да стане реалност, ако страната не се развиваше правилно. През миналата 2003 г. ЕБВР инвестира 240 млн. EUR, което беше рекорд. През 2002-а вложихме 182 млн. EUR, което пак беше рекорд. Въпросът е тази година да поставим трети рекорд. Тази седмица бордът на директорите на ЕБВР е в София. Имаме 9 директори, които представляват следните страни - САЩ, Канада, Япония, Чехия, Полша, Корея, Испания, Германия. Те ще видят колко добре се развива България, ще се срещнат с президента, с премиера, с бизнесмени и посланици, за да получат вярна представа за условията в страната и да подпишат някои много интересни нови сделки. Една от тях е сделката за кредитните линии за подобряване на енергийната ефективност.
- Каква е общата сума, която предвиждате за проекта за енергийна ефективност?
Джон Шомел-Доу:
- Това е нова и много важна инициатива, за която днес ЕБВР ще подпише споразумение. Ако проработи добре, в което не се съмняваме, този проект ще стане модел за целия регион. Според нас България не използва мъдро енергията, която произвежда. В това отношение тя превишава със 7 пъти нормите за енергопотребление на страните от ОИСР. Дори Румъния използва енергията си по-ефективно.
Програмата, която ще изпълни ЕБВР, осигурява банкови заеми плюс грантове. Безвъзмездното финансиране ще е от международния фонд за извеждане от експлоатация на мощностите на АЕЦ Козлодуй. Тези заеми ще бъдат отпуснати на частния сектор чрез местни банки. Отделяме финансиране от 50 млн. EUR за заемополучатели от частния сектор през местната банкова система. За момента имаме 3 банки партньори, с които подписваме договорите за сътрудничество днес. Може би ще сключим такива договорености и с още 2-3 местни банки, така че в схемата да влязат общо 5-6 банки, които ще преразпределят тези 50 млн. EUR на частни заемополучатели. Трите одобрени банки са ОББ, Пощенска банка и Юнионбанк.
- Каква ще е точно схемата на финансиране?
Тери Маккалиън:
- Това е крайъгълен проект, от който ще имат изгода и бизнесът в България, и околната среда. Много компании още не са наясно, че може да получат приходи от него. Това е целево финансиране, каквото не можете да намерите на пазара на финансовите услуги. То осигурява финансиране, техническа подкрепа за компаниите под формата на консултации за подобряване на капацитета им за енергиен мениджмънт и грантове като стимули за прилагане на проекта. Заемополучателите прилагат проекта, а след като той приключи и спестяването на енергия и ползите за околната среда са налице, те получават и безвъзмездно финансиране.
- Колко трябва да е собственото финансиране на фирмата, която кандидатства за кредит?
Добрин Стайков:
- Линията е от европейската банка към българските търговски банки. Те трябва да преценят на кого да отпуснат заем и какъв процент от проектите да финансират. На практика с парите от ЕБВР ще се дават заеми на фирмите заемополучатели, а когато проектът вече е завършен, ще има и грант за фирмите. За успешно реализиран проект за енергийна ефективност ще се дава безвъзмездна помощ в размер на 7.5% от стойността на заема. А когато е за възобновяеми енергийни източници, тогава става дума за 20% грант.
- Кой може да кандидатства за финансиране - държавата, общините, частни фирми, физически лица?
Тери Маккалиън:
- Заемополучателите ще бъдат от частния сектор, най-вече малки и средни предприятия. По-големи компании също ще може да се възползват.
- Какъв ще е лихвеният процент на заемите?
Добрин Стайков:
- Това ще решат местните банки в зависимост от риска и от клиента, но лихвените проценти ще са доста конкурентни. ЕБВР ще отпуска средствата в размер на 50 млн. EUR в продължение на период от 5-7 години. Срокът, в който фирмите трябва да върнат получените заеми, ще е между 3 и 7 години.
- На какви критерии трябва да отговарят проектите на фирмите, за да получат финансиране?
Тери Маккалиън:
- Критериите са свързани с изискването инвестицията да се изплати от икономиите на енергия. Тази концепция е от ключово значение. Схемата има за цел да разблокира стойност, която ще бъде огромна благодарение на включените в нея технически мерки. Друга концепция са възобновяемите енергийни източници. Нужни са много, достъпни и малки ВЕИ.
- Каква ще е ролята на грантовете, които ще се вземат от фонд Козлодуй, и как те ще бъдат включени в схемата?
Джон Шомел-Доу:
- Фондът, както знаете, беше създаден да смекчи последиците от затварянето на част от ядрените мощности на АЕЦ Козлодуй. Но той има и други цели. Затова донорите държат толкова много на мерките за енергийна ефективност и възобновяемите източници на енергия в България. Донори на фонда са Европейският съюз, отделни европейски страни и Швейцария, която не членува в ЕС. Всички те дават принос на двустранна основа.
- Кой ще гарантира заемите, които банките ще отпускат на фирмите?
Добрин Стайков:
- Банките ще отпускат заеми въз основа на своите вътрешни процедури. В зависимост от риска те ще оценяват и какво обезпечение да поискат.
Тери Маккалиън:
- Това са схеми, насочени към частния сектор. Но ЕБВР разработва и други проекти във връзка с енергийната ефективност и в публичния сектор. Имаме подобна програма и за топлофикационните дружества в страната. Ще разработим и програми за потребителите.
Джон Шомел-Доу:
- Вече осъществихме такъв проект с Топлофикация-София. Обсъждаме нови с топлофикациите от други градове - Плевен, Пловдив и Русе. Посетихме тези градове, срещнахме се и с енергийния министър Милко Ковачев миналата седмица, за да му обясним докъде сме стигнали и да очертаем програмата за следващите години.
Джаз Синг:
- Искам отново да подчертая какво е значението на този проект за България. Ефективността тук е два пъти по-лоша от ефективността в другите източноевропейски страни и 7 пъти по-ниска от ефективността в страните от ОИСР. С този проект българските компании могат да икономисват чрез енергийна ефективност. Второ, ние ще работим с местните банки. По този начин индиректно подкрепяме банковия сектор в България. Това е другият важен елемент на проекта.
- Защо фондът Козлодуй се използва за други цели?
Джон Шомел-Доу:
- Факт е, че фондът за извеждане на мощностите на Козлодуй има по-широко предназначение, което включва и енергийната ефективност. Той не е само за смекчаване на последиците от затварянето на ядрените блокове, а трябва да поддържа и всякакви мерки за енергийна ефективност в България.
Т. Маккалиън: По принцип извеждането от експлоатация на енергийни мощности може да има големи последици за цената на енергията и да доведе до енергиен дефицит. Един от начините да се навакса загубата е да бъдат изградени нови мощности. В частност може да се започне с инвестиции в енергийна ефективност. Това ще смекчи загубата на мощности и ще се избегне нуждата от строителство на нови.
- Има ли вече фирми, които са заявили желание да се възползват от кредитите?
Тери Маккалиън:
- Ние направихме кратко проучване за търсенето. Оказа се, че търсенето за подобен тип проекти е минимум 8-10 пъти по-голямо от размера на ресурсите, които ЕБВР предоставя.
- Това е крайъгълен проект, от който ще имат изгода и бизнесът в България, и околната среда. Много компании още не са наясно, че може да получат приходи от него. Това е целево финансиране, каквото не можете да намерите на пазара на финансовите услуги. То осигурява финансиране, техническа подкрепа за компаниите под формата на консултации за подобряване на капацитета им за енергиен мениджмънт и грантове като стимули за прилагане на проекта. Заемополучателите прилагат проекта, а след като той приключи и спестяването на енергия и ползите за околната среда са налице, те получават и безвъзмездно финансиране.
- Колко трябва да е собственото финансиране на фирмата, която кандидатства за кредит?
Добрин Стайков:
- Линията е от европейската банка към българските търговски банки. Те трябва да преценят на кого да отпуснат заем и какъв процент от проектите да финансират. На практика с парите от ЕБВР ще се дават заеми на фирмите заемополучатели, а когато проектът вече е завършен, ще има и грант за фирмите. За успешно реализиран проект за енергийна ефективност ще се дава безвъзмездна помощ в размер на 7.5% от стойността на заема. А когато е за възобновяеми енергийни източници, тогава става дума за 20% грант.
- Кой може да кандидатства за финансиране - държавата, общините, частни фирми, физически лица?
Тери Маккалиън:
- Заемополучателите ще бъдат от частния сектор, най-вече малки и средни предприятия. По-големи компании също ще може да се възползват.
- Какъв ще е лихвеният процент на заемите?
Добрин Стайков:
- Това ще решат местните банки в зависимост от риска и от клиента, но лихвените проценти ще са доста конкурентни. ЕБВР ще отпуска средствата в размер на 50 млн. EUR в продължение на период от 5-7 години. Срокът, в който фирмите трябва да върнат получените заеми, ще е между 3 и 7 години.
- На какви критерии трябва да отговарят проектите на фирмите, за да получат финансиране?
Тери Маккалиън:
- Критериите са свързани с изискването инвестицията да се изплати от икономиите на енергия. Тази концепция е от ключово значение. Схемата има за цел да разблокира стойност, която ще бъде огромна благодарение на включените в нея технически мерки. Друга концепция са възобновяемите енергийни източници. Нужни са много, достъпни и малки ВЕИ.
- Каква ще е ролята на грантовете, които ще се вземат от фонд Козлодуй, и как те ще бъдат включени в схемата?
Джон Шомел-Доу:
- Фондът, както знаете, беше създаден да смекчи последиците от затварянето на част от ядрените мощности на АЕЦ Козлодуй. Но той има и други цели. Затова донорите държат толкова много на мерките за енергийна ефективност и възобновяемите източници на енергия в България. Донори на фонда са Европейският съюз, отделни европейски страни и Швейцария, която не членува в ЕС. Всички те дават принос на двустранна основа.
- Кой ще гарантира заемите, които банките ще отпускат на фирмите?
Добрин Стайков:
- Банките ще отпускат заеми въз основа на своите вътрешни процедури. В зависимост от риска те ще оценяват и какво обезпечение да поискат.
Тери Маккалиън:
- Това са схеми, насочени към частния сектор. Но ЕБВР разработва и други проекти във връзка с енергийната ефективност и в публичния сектор. Имаме подобна програма и за топлофикационните дружества в страната. Ще разработим и програми за потребителите.
Джон Шомел-Доу:
- Вече осъществихме такъв проект с Топлофикация-София. Обсъждаме нови с топлофикациите от други градове - Плевен, Пловдив и Русе. Посетихме тези градове, срещнахме се и с енергийния министър Милко Ковачев миналата седмица, за да му обясним докъде сме стигнали и да очертаем програмата за следващите години.
Джаз Синг:
- Искам отново да подчертая какво е значението на този проект за България. Ефективността тук е два пъти по-лоша от ефективността в другите източноевропейски страни и 7 пъти по-ниска от ефективността в страните от ОИСР. С този проект българските компании могат да икономисват чрез енергийна ефективност. Второ, ние ще работим с местните банки. По този начин индиректно подкрепяме банковия сектор в България. Това е другият важен елемент на проекта.
- Защо фондът Козлодуй се използва за други цели?
Джон Шомел-Доу:
- Факт е, че фондът за извеждане на мощностите на Козлодуй има по-широко предназначение, което включва и енергийната ефективност. Той не е само за смекчаване на последиците от затварянето на ядрените блокове, а трябва да поддържа и всякакви мерки за енергийна ефективност в България.
Т. Маккалиън: По принцип извеждането от експлоатация на енергийни мощности може да има големи последици за цената на енергията и да доведе до енергиен дефицит. Един от начините да се навакса загубата е да бъдат изградени нови мощности. В частност може да се започне с инвестиции в енергийна ефективност. Това ще смекчи загубата на мощности и ще се избегне нуждата от строителство на нови.
- Има ли вече фирми, които са заявили желание да се възползват от кредитите?
Тери Маккалиън:
- Ние направихме кратко проучване за търсенето. Оказа се, че търсенето за подобен тип проекти е минимум 8-10 пъти по-голямо от размера на ресурсите, които ЕБВР предоставя.
