Специално за ECON.BG
- Г-н Дюрви, иновативни ли са компаниите в Европейския съюз?
Жан Ноел Дюрви:
- Според мен, в сравнение с американските, европейските компании не са достатъчно иновативни. Може би се нуждаем от повече предприемчивост в иновациите. В Европа има едно усещане, че започването на бизнес е прекалено трудно, свързано е с много пречки. Повечето млади хора искат да работят в известни големи компании и това става проблем. При условие, че няма достатъчно предприемаческа активност, не може и икономиката да е достатъчно динамична. По отношение на отделните европейски страни, между тях има големи различия. Някои от тях, като например скандинавските държави, са много добри в иновациите. Някои са по-назад по отношение на иновациите, но са по-предприемчиви. Например в Италия има множество малки динамични компании, които създават значителна стойност в икономиката. В източноевропейските страни, като България, в миналото нямаше пазарна икономика и сега е време на адаптация към правилата на пазарното стопанство. Впечатленията ми са, че сте положили значителни усилия да промените икономиката си и се предприемат редица инициативи за промяна на местната иновационна система.
- Какви са препоръките ви към страните от Източна Европа и специално към България в тази насока?
Жан Ноел Дюрви:
- Един от основните проблеми на страните от Източна Европа е финансовата система, банковата система, липсата на рисков капитал. Друг проблем, според мен, е че много от предприятията не правят проучвания. Научни изследвания се правят само от чужди компании. Това е проблем, защото не можете да се конкурирате само на основата на цените. Ако искате да развивате икономиката си, трябва да иновирате, да произвеждате продукти с по-високо качество. И за това се нуждаете от методи на управление, организационни методи, които да направят бизнеса ви по-ефективен. Друг важен аспект за България е образованието и обучението. Вие сте доста находчиви, но трябва да увеличите броя на управленските курсове по предприемачество и иновации в университетите. Проучванията в България не са достатъчно иновативно ориентирани. Това означава, че трябва да се установят нови вид връзки между университетите и предприятията. Предполагам, че знаете тези неща, но не е достатъчно само да ги знаете, трябва и да ги прилагате. Може би ще е трудно да се приложат всички мерки, които са нужни за българската икономика, заради съпротивлението. Някои групи, а вероятно и обществото като цяло не са достатъчно отворени за новости и предприемачество и това може да се промени много бавно.
- Липсата на предприемчивост по-скоро административен или по-скоро психологически проблем е според Вас?
Жан Ноел Дюрви:
- И двете. В някои страни е по-скоро административен. В някои страни, например, започването на бизнес отнема твърде дълго време. Ако основаването на фирма отнема прекалено много време и е свързано с редица пречки, хората не са склонни да го правят или го правят в друга държава. И това е само един от проблемите. Друг проблем е бюрокрацията. Може би, понякога и корупцията. Ако хората нямат сигурна административна среда, те не са склонни да създават компании. Това са типични бюрократични и административни пречки. Вторият вид пречки са културните или психологическите. Ако създадете компания, животът ви се променя, трябва да работите по седемдесет часа на седмица, имате множество проблеми, много трудности за разрешаване и успешният резултат не е сигурен. Много хора предпочитат да стоят в друга компания или в администрацията. Има два типа предприемачество. Първият е "предприемачество по необходимост", което означава да създадеш компания, защото ако не го направиш няма да има с какво да живееш. Другият вид е "предприемачество като добра възможност", което означава, че някой има брилянтна идея и иска да я реализира на практика, като създаде компания. Това трябва да бъде насърчавано. "Предприемачеството по необходимост" е по-характерно за развиващите се страни, като Бразилия и Индия, където за да оцелееш, трябва да имаш някакъв бизнес. Европа, обаче, се нуждае от "предприемачество като добра възможност", което означава брилянтни идеи и бизнес планове.
- "Европа на регионите" сближаване ли означава или разделяне?
Жан Ноел Дюрви:
- Според мен Европа е много разнообразна. Ние трябва да уважаваме различията, традициите и културните особености. Европа трябва да запази това. Не трябва да я обличаме в униформи и да натрапваме еднотипни навици. Напротив, трябва да уважаваме идентичността си и само когато е нужно, за да сме по-ефективни, да слагаме юзди на силните или слабите си страни.
- И двете. В някои страни е по-скоро административен. В някои страни, например, започването на бизнес отнема твърде дълго време. Ако основаването на фирма отнема прекалено много време и е свързано с редица пречки, хората не са склонни да го правят или го правят в друга държава. И това е само един от проблемите. Друг проблем е бюрокрацията. Може би, понякога и корупцията. Ако хората нямат сигурна административна среда, те не са склонни да създават компании. Това са типични бюрократични и административни пречки. Вторият вид пречки са културните или психологическите. Ако създадете компания, животът ви се променя, трябва да работите по седемдесет часа на седмица, имате множество проблеми, много трудности за разрешаване и успешният резултат не е сигурен. Много хора предпочитат да стоят в друга компания или в администрацията. Има два типа предприемачество. Първият е "предприемачество по необходимост", което означава да създадеш компания, защото ако не го направиш няма да има с какво да живееш. Другият вид е "предприемачество като добра възможност", което означава, че някой има брилянтна идея и иска да я реализира на практика, като създаде компания. Това трябва да бъде насърчавано. "Предприемачеството по необходимост" е по-характерно за развиващите се страни, като Бразилия и Индия, където за да оцелееш, трябва да имаш някакъв бизнес. Европа, обаче, се нуждае от "предприемачество като добра възможност", което означава брилянтни идеи и бизнес планове.
- "Европа на регионите" сближаване ли означава или разделяне?
Жан Ноел Дюрви:
- Според мен Европа е много разнообразна. Ние трябва да уважаваме различията, традициите и културните особености. Европа трябва да запази това. Не трябва да я обличаме в униформи и да натрапваме еднотипни навици. Напротив, трябва да уважаваме идентичността си и само когато е нужно, за да сме по-ефективни, да слагаме юзди на силните или слабите си страни.
