Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, за Би Ти Ви
Могат ли да се увеличат заплатите и пенсиите при качени цени на тока и парното, изобщо как ще се отразят на икономиката предложенията на икономическия екип на правителството?
Пресечна точка според мен все още не е намерена и тя тепърва ще се търси. Аз съм склонен да възприема това, което обяви премиерът преди около 2-3 седмици, за начална, за изходна позиция при евентуални преговори с Международния валутен фонд. Очевидно това представлява някакъв вид позиция, от която правителството ще тръгне при преговорите. МВФ по един или друг начин вече заяви горе-долу те откъде ще тръгнат - те считат, че някои от допусканията, направени от икономическия екип на правителството при обявяването на тези мерки, не са съвсем реалистични, и биха искали да видят бюджета малко по-консервативен, малко по-предпазлив. Очевидно ще трябва да се търси истината някъде по средата.
За вас къде е средата всъщност?
Като икономист единственото, което мога да ви кажа, е - средата е там, където се срещат двата преговарящи тима, а къде точно ще се окаже това нещо - предполагам, че МВФ със сигурност ще успее да постигне доста по-занижени очаквания за приходната част на бюджета, отколкото имат в момента, и в никакъв случай няма да допусне по-голям дефицит от процент и половина от очаквания брутен вътрешен продукт. Оттам нататък доста неща могат да се договорят.
Ако вашата прогноза се окаже вярна, това влиза ли в тези изчисления - предложенията за намаляване на данъчните ставки?
Да. Предложенията за данъчните ставки могат да бъдат осъществени и приети от МВФ, но най-вероятно той ще настоява от другата страна да види някои по-реални намалявания на разходите, защото в момента в сегашната програма единственото по-съществено намаляване на разходите е от намаляването на администрацията - 10-процентно обявено намаляване на администрацията, което според МВФ не е достатъчно да покрие отварящата се дупка в бюджета. Затова той ще настоява и други намалявания да се видят.
Понеже казахте, че наистина може да се очакват намалени приходи в бюджета от трите основни предложения на правителството в сферата на Данък общ доход и реинвестираната печалба, все пак специално за печалбата това ще засегне големите компании?
Реинвестираната печалба поначало засяга големите стари компании, защото всяка нова компания обикновено първите няколко години работи на загуба - това е нещо, което е нормално и очаквано. Така че нея не я интересува колко е ставката по Данък печалба, след като тя няма такава. По тази причина намаляването на Данък печалба е една наистина доста изглеждаща като козметична мярка. Тя едва ли ще подобри значително бизнесклимата и едва ли ще стимулира някакви огромни нови инвестиции в България, а пък ще струва на бюджета със сигурност някъде около половин, ако не и повече, около един процент от БВП. Има, предполагам, много други начини, за които МВФ ще спомене, за подобряване на климата, за подобряване на перспективите пред бизнеса, които да доведат до по-голямо инвестиране, което е целта на цялата мярка. Там, където са една част от резервите на кабинета, са в очакванията, че ще има по-големи приходи от митните сборове за следващата година. МВФ най-вероятно ще спори с кабинета по този въпрос, защото според експертите на фонда очакваните допълнителни приходи от затягането на дисциплината в митниците ще са по-малки, отколкото кабинетът в момента очаква.
Рискът пред реализацията на икономическите идеи в този им вид?
Единственият риск е да се отвори доста сериозна дупка в бюджета. Един голям бюджетен дефицит би бил много опасен за стабилността на икономиката и за доверието в борда.
/Предоставено от BEF News Desk/
Единственият риск е да се отвори доста сериозна дупка в бюджета. Един голям бюджетен дефицит би бил много опасен за стабилността на икономиката и за доверието в борда.
/Предоставено от BEF News Desk/
