Специално за ECON.BG

- Г-н Райзер, кое е водещото нещо в комуникацията – на лично и на корпоративно ниво?

Найджъл Райзнер:

- Двете основни неща в комуникацията са слушането, което е вид интерес и честността - това означава да споделяш неща, които наистина идват от сърцето ти. Дори от гладна точка на бизнеса, това означава честност относно стойностите и визията на организацията.

- Възможно ли е човек да се научи да комуникира? Има ли прости правила, които да направят комуникацията по-лесна за хората?

Найджъл Райзнер:

- Никой не е роден велик оратор. Във вестниците не може да се прочете "Роди се оратор". Това е умение, което се научава, но не и в училище. Сега в училище се учи математика и география. А трябва да се учи и как да се комуникира. Всеки може да научи това, но някои хора се боят да правят грешки и точно заради това те не са добри комуникатори.

- Вярно ли е това, че трябва да си в хармония със самия себе си, за да можеш да комуникираш с останалите?

Найджъл Райзнер:

- Това е интересен въпрос. Ако човек е удовлетворен от себе си и знае какво иска, тогава е много по-лесно да споделя с останалите хора. Ако човек не знае какво иска, тогава той непрекъснато се бори да открие липсващите му неща и животът става наистина труден.

- Как се става лидер? Това нещо, което се научава ли е или е по-скоро нещо вродено?

Найджъл Райзнер:

- Не вярвам, че това е нещо генетично заложено. Но, има хора, които по природа имат дарбата да водят хората. Като капитан на отбор. Разбира се, има някои наистина основни неща за лидерството. Лидерът трябва да си отговори на въпроса къде иска да заведе отбора, иска ли целият отбор да отиде там и разбира ли той колко важно е това. Великите оратори са велики читатели. Те непрекъснато четат, за да разберат как да направят нещата по-добре, да открият най-доброто решение. Има някои хора, които са вманиачени и останалите просто ги приемат. Хитлер е класически пример. Хитлер е бил фантастичен лидер, защото е успял да накара хиляди, хиляди хора да правят това, което той иска. Това, което е направил не е велико дело, но е успял да накара огромно количество хора да го слушат, заради страстта, с която е споделял идеите си. Великите оратори говорят с голяма страст. Много рядко може да се срещне комуникатор, който не влага страст и успява да бъде добър оратор. Скоро например, гледах по телевизията един политик от Чечня, който иска да събори правителството, не разбрах какво каза, но можах да усетя страстта и го гледах, и дори исках да се присъединя към революцията. Дори не знам какво е казал той. Но ако гледате министри, които произнасят речи все едно изнасят проповед, искате да изгасите звука, не ви е нужно да слушате. Светските и духовните водачи трябва да говорят със страст. Така те стават велики оратори.

- През последните години като че ли има завишен интерес към управлението на човешки ресурси. Коя е причината, според Вас?

Найджъл Райзнер:

- Единственото нещо в света, което не може да се копира е човешкият капитал. Всичко останало може да се направи навсякъде. Китай, Индия, Малайзия са майстори в това отношение. Виждаме как всяко нещо, което се прави се копира изключително бързо. Единственото нещо, което не може да се копира са хората. Човешкият мозък е такъв феномен! Ако един мениджър го вдъхнови и обучи, може да направи велики неща с компанията си. Мисля, че тук, в България, хората са осъзнали, че трябва да ценят другите хора. Ако познаваме и оценяваме хората, можем да получим велики неща от тях

- Често се казва "Ако знам какво те мотивира, мога да те накарам да направиш всичко". Как хората трябва да бъдат мотивирани да работят?

Найджъл Райзнер:

- Ако искам някой да направи нещо и си пробия път до неговите желания и нужди, и ако това ще е победа, както за него, така и за мен, тогава мога да го накарам да направи всичко. Но, ако съм егоист и се опитвам да го манипулирам, ще правя това временно и после ще спра. Великите лидери знаят, че победата трябва да е и за двете страни.

- Заплащането стимул ли е?

Найджъл Райзнер:

- За някои хора е. Имам предвид, че сега например, основният стимул за мен е да отида и да прегърна децата си. Така че, дори да ми предлагат повече пари, няма да ме накарат да остана тук по-дълго. Но имаше времена, когато парите бяха велик стимул за мен, защото имах нужда от тях, но така че да мога да правя и други неща. Често сме объркани между нуждите и желанията си. Лично аз искам да видя жена си, да прекарвам достатъчно време с децата си. Аз не се нуждая от това, но искам това. Точно сега, ако някои ме накара да избирам между три седмици със семейството ми и три участия в семинари, аз ще откажа парите. Просто, защото желанието ми е да бъда със семейството си.

- Единственото нещо в света, което не може да се копира е човешкият капитал. Всичко останало може да се направи навсякъде. Китай, Индия, Малайзия са майстори в това отношение. Виждаме как всяко нещо, което се прави се копира изключително бързо. Единственото нещо, което не може да се копира са хората. Човешкият мозък е такъв феномен! Ако един мениджър го вдъхнови и обучи, може да направи велики неща с компанията си. Мисля, че тук, в България, хората са осъзнали, че трябва да ценят другите хора. Ако познаваме и оценяваме хората, можем да получим велики неща от тях

- Често се казва "Ако знам какво те мотивира, мога да те накарам да направиш всичко". Как хората трябва да бъдат мотивирани да работят?

Найджъл Райзнер:

- Ако искам някой да направи нещо и си пробия път до неговите желания и нужди, и ако това ще е победа, както за него, така и за мен, тогава мога да го накарам да направи всичко. Но, ако съм егоист и се опитвам да го манипулирам, ще правя това временно и после ще спра. Великите лидери знаят, че победата трябва да е и за двете страни.

- Заплащането стимул ли е?

Найджъл Райзнер:

- За някои хора е. Имам предвид, че сега например, основният стимул за мен е да отида и да прегърна децата си. Така че, дори да ми предлагат повече пари, няма да ме накарат да остана тук по-дълго. Но имаше времена, когато парите бяха велик стимул за мен, защото имах нужда от тях, но така че да мога да правя и други неща. Често сме объркани между нуждите и желанията си. Лично аз искам да видя жена си, да прекарвам достатъчно време с децата си. Аз не се нуждая от това, но искам това. Точно сега, ако някои ме накара да избирам между три седмици със семейството ми и три участия в семинари, аз ще откажа парите. Просто, защото желанието ми е да бъда със семейството си.