Специално за Econ.bg
- Г-жа Паунова, как бихте обобщил основните проблеми на българската черна металургия?
Политими Паунова:
- Проблемите са много и са сериозни. Напоследък дискутираната тема в световен мащаб са пазарите, защитните мерки, ограниченията, сблъсъкът на интересите на големите производители. България е малък производител на стоманени продукти на фона на европейския пазар и дори за Източна Европа, но за нашата икономика този бранш има сериозно значение.
Характерно на този етап е, че ние работим предимно за износ. Това е добре, доколкото външният пазар е по-голям и стабилен. Задължителното условие обаче, е да сме ориентирани и към вътрешното потребление. При нас, за съжаление, се наблюдава нещо, което не би трябвало да се стимулира като държавна политика. Ние изнасяме, но делът ни на вътрешния пазар е значително под 50%, при това за стоки с не по-лошо качество от вносните.
- Защо се получава така, че нашето производство разчита на външни пазари, а вътрешният пазар на внос?
Политими Паунова:
- Получава се така, защото внасяме от страни, които нямат пазарна икономика и изнасят на по-ниски, дъмпингови цени. За сравнително по-незавършените продукти, каквито са горещовалцуваните рулони, това е предимно Украйна и по-малко Русия, за някои изделия има увеличен внос от Турция и Казахстан. Това са страни, които в общия случай имат свръхмощности, потреблението им рязко е намаляло и цените са значително по-ниски от нашите. Техните производства, под една или друга форма, се защитават от държавата. Например Украйна увеличи с над 30 на сто таксите за износ на скрап. Нещо, което беше критикувано силно дори в ЕС. Потребителите казват, че не могат да издържат на цените на българските производители, но тогава изниква въпросът как ще издържат на цените, когато станем член на ЕС. Вярно е, че в тежката индустрия нашите цени често са по-високи от украинските и това идва от по-ниските цени на газта и тока при тях. Освен това въпросът с цените е малко спекулативен, защото при предварително сключени договори и системно подадени заявки, българските производители дават и по-добри условия.
- Какво трябва да направи държавата за защита на българското производство?
Политими Паунова:
- Защитните мерки се регламентират чрез ПМС 300. От наша страна беше направено необходимото, сега чакаме държавата да свърши своята работа. Водили сме разговори с Еврофер – организацията, която обединява производителите на стоманени продукти от ЕС, тъй като Европейската комисия също работи с подобни защитни мерки – мита и квоти. С тях може да се защити и българският пазар от по-евтиния внос на метали, които, държа да отбележа, не са с по-добро качество. Потребителите в момента с в изгодна ситуация, тъй като могат да произвеждат с по-евтина суровина, но това в национален мащаб не е добре. Всички страни кандидатки за ЕС вече въведоха защитни мерки срещу дъмпинговия внос по пример на самия Европейски съюз. Производителите трябва да настроят производството си така, че да бъде конкурентоспособно, т.е. с по-високо качество, с по-високи цени за вътрешния и външния пазар и съответните високи цени на суровините, с които да произвеждат. В Министерство на икономиката има открита процедура за въвеждането на защитни мита, но това все още не е направено. Въпреки това няма ръст в производството на стоманени продукти дори напротив - за 2002 г. то е значително по-ниско отколкото за 2001 г. Така че, очевидно, не там са проблемите.
- Как ще се отразят на отрасъла евентуалните защитни мерки от страна на ЕС и САЩ?
Политими Паунова:
- Няма директна връзка, тъй като големите количества горещовалцувани рулони, които изнасяме за ЕС имат определена квота, която е сравнително добра. През следващите три години се предвижда тя да бъде леко завишена. В момента няма причини за безпокойство относно въвеждането на предвидените от ЕК мерки. Полагат се и много усилия да се търсят нови пазари за нов вид продукти с по-крайна степен на преработка. Тази тенденция, обаче, трябва да се следва паралелно с всички пазарни механизми за по-стабилно присъствие на българските производители на вътрешния пазар.
- Инвестира ли се достатъчно в отрасъла?
Политими Паунова:
- След един дълъг застой, през последните няколко години започнаха да се влагат значителни средства. Стоманодобивът, като всяка тежка промишленост, иска изключително големи инвестиции. Най-голямата беше направена от "Кремиковци" в края на миналата година. Това беше пускането на Първа доменна пещ. "Стомана индъстри", която е собственост на гръцката групировка "Виохалко" има доста голяма и амбициозна програма. Третият основен завод е "Промет", който има един стан. При него производството не е много високо и инвестициите са текущи. Амбициите на "Стомана индъстри" са да направи много модерно предприятие и съответно вложенията ще са големи. За "Кремиковци" инвестициите са в пъти повече отколкото за всички останали стоманодобивни заводи, тъй като обемът му също е в пъти повече от останалите. От скоро започна да отшумява най-голямата криза за този отрасъл в световен мащаб. Цените достигнаха най-ниските си цени от преди 20 години. В щатите 29 стоманодобивни компании поискаха защита от кредиторите си, включително и едни от най-големите. На този фон, българските предприятия преминаха през криза сравнително благополучно и то основно благодарение на гъвкавия мениджмънт. Сега има малко ръст в цените и се надявам финансовото състояние на металургичните ни комбинати да позволява и други по-значими инвестиции.
- Защитните мерки се регламентират чрез ПМС 300. От наша страна беше направено необходимото, сега чакаме държавата да свърши своята работа. Водили сме разговори с Еврофер – организацията, която обединява производителите на стоманени продукти от ЕС, тъй като Европейската комисия също работи с подобни защитни мерки – мита и квоти. С тях може да се защити и българският пазар от по-евтиния внос на метали, които, държа да отбележа, не са с по-добро качество. Потребителите в момента с в изгодна ситуация, тъй като могат да произвеждат с по-евтина суровина, но това в национален мащаб не е добре. Всички страни кандидатки за ЕС вече въведоха защитни мерки срещу дъмпинговия внос по пример на самия Европейски съюз. Производителите трябва да настроят производството си така, че да бъде конкурентоспособно, т.е. с по-високо качество, с по-високи цени за вътрешния и външния пазар и съответните високи цени на суровините, с които да произвеждат. В Министерство на икономиката има открита процедура за въвеждането на защитни мита, но това все още не е направено. Въпреки това няма ръст в производството на стоманени продукти дори напротив - за 2002 г. то е значително по-ниско отколкото за 2001 г. Така че, очевидно, не там са проблемите.
- Как ще се отразят на отрасъла евентуалните защитни мерки от страна на ЕС и САЩ?
Политими Паунова:
- Няма директна връзка, тъй като големите количества горещовалцувани рулони, които изнасяме за ЕС имат определена квота, която е сравнително добра. През следващите три години се предвижда тя да бъде леко завишена. В момента няма причини за безпокойство относно въвеждането на предвидените от ЕК мерки. Полагат се и много усилия да се търсят нови пазари за нов вид продукти с по-крайна степен на преработка. Тази тенденция, обаче, трябва да се следва паралелно с всички пазарни механизми за по-стабилно присъствие на българските производители на вътрешния пазар.
- Инвестира ли се достатъчно в отрасъла?
Политими Паунова:
- След един дълъг застой, през последните няколко години започнаха да се влагат значителни средства. Стоманодобивът, като всяка тежка промишленост, иска изключително големи инвестиции. Най-голямата беше направена от "Кремиковци" в края на миналата година. Това беше пускането на Първа доменна пещ. "Стомана индъстри", която е собственост на гръцката групировка "Виохалко" има доста голяма и амбициозна програма. Третият основен завод е "Промет", който има един стан. При него производството не е много високо и инвестициите са текущи. Амбициите на "Стомана индъстри" са да направи много модерно предприятие и съответно вложенията ще са големи. За "Кремиковци" инвестициите са в пъти повече отколкото за всички останали стоманодобивни заводи, тъй като обемът му също е в пъти повече от останалите. От скоро започна да отшумява най-голямата криза за този отрасъл в световен мащаб. Цените достигнаха най-ниските си цени от преди 20 години. В щатите 29 стоманодобивни компании поискаха защита от кредиторите си, включително и едни от най-големите. На този фон, българските предприятия преминаха през криза сравнително благополучно и то основно благодарение на гъвкавия мениджмънт. Сега има малко ръст в цените и се надявам финансовото състояние на металургичните ни комбинати да позволява и други по-значими инвестиции.
