Специално за Econ.bg.

- Г-н Петров, как Държавната агенция по енергийна ефективност участва в изготвянето на новия закон за енергетиката и енергийните ресурси? Какви промени се предвиждат?

Юлиан Петров:

- Ние имаме много идеи, свързани с изготвянето на новия закон за енергетиката и енергийните ресурси. Например за възстановяване на Националния фонд по енергийна ефективност. По принцип нормативните изисквания са за едно ускорено разработване на промените в енергийното законодателство, свързани с изискванията на Европейския съюз, целящи рационално комбиниране между държавното регулиране и пазарните принципи. Както знаете, в момента, все още, държавното регулиране е доста широко и целта е да се либерализира националния енергиен пазар, да се приватизират някои дружества в енергийния сектор, а в един нов закон за ядрената енергия се предвижда и варианта на частни АЕЦ. Добре е да има подобрения в други закони, като Закона за обществените поръчки. Чрез въвеждане на пазарни принципи ще се улесни дейността на предприятията за енергийни услуги. Необходимо е въвеждане на енергийно управление в държавни обекти, евентуално въвеждане на задължителни енергийни квоти за промишлеността и доброволни споразумения за намаляване на енергоемкостта в производствената сфера. С цел установяване на по-високи технически изисквания за отделните параметри по енергийна ефективност трябва да се въведе интегрално ресурсно планиране и създаване на вторично законодателство в областта на енергийната ефективност.

- Какви са проектите, по които работи в момента Държавната агенция по енергийна ефективност и какви резултати отчитате от дейността си?

Юлиан Петров:

- Дейността на агенцията е изключително богата и разнообразна поради установените контакти с различни енергийни агенции на повечето страни от ЕС, САЩ, Япония и други за съвместно изпълнение на проекти, които подпомагат дейността на агенцията. Като по-важни програми и проекти, в които участва агенцията са програма ФАР 2000 с проект Институционално укрепване на Държавната агенция по енергийна ефективност, програми на Европейската Комисия SAVE и ALTHENER. Освен разглежданият проект през 2000г., агенцията участва и в изработването на проект по програмата SAVE2 "Показатели за енергийна ефективност - пилотен проект за България и Унгария". В сътрудничество със сродни организации, за 2001г. агенцията представи общо 11 предложения за финансиране на проекти по програмите SAVE и ALTHENER, от които 4 бяха одобрени за финансиране. Има изготвен инвестиционен проект за енергийна ефективност за смекчаване на промените в климата по програмата на ИKE – "Енергийна ефективност 2000", чието предназначение е да подпомага страните от Централна и Източна Европа да подобрят своята енергийна ефективност и да преодолеят бариерите по пътя на енергийното снабдяване в условията на икономически преход. Обхванати са общините Бургас, Перник и Благоевград.

Друг проект, по който Агенцията за енергийна ефективност работи е "Устойчиво енергийно планиране в България на местно ниво", съвместно с английската фирма ESD, финансиран от Британския Ноу-Хау Фонд и целящ изготвянето на регионални енергийни планове за устойчиво развитие и определянето на приоритети и мерки за подобряване на енергийните услуги на местно ниво. Този проект е пред приключване в общините Кюстендил, Кочериново и Сапарева баня. Има екологична програма за отпускане на облекчени заеми за Източна Европа DEPA с проекти "Мерки за енергийна ефективност в социалните домове на Министерството на труда и социалните грижи" и "Мерки за енергийна ефективност в 57 училища в България към Министерство на образованието". Има и проект "Стратегия за внедряване на договори с гарантиран резултат в България", съвместно с Берлинската енергийна агенция. Към агенцията е учредено Звено за съвместно изпълнение, заедно с Министерството на околната среда и водите и с холандската Senter International и NOVEM. Съгласно Протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменението на климата на ООН, и във връзка с Меморандума за разбирателство, който е подписан на 10 април 2000 година между България и Кралство Холандия за сътрудничество в областта за намаляването на емисиите от  парникови газове.

- Каква оценка можете да дадете на общата политика в областта на енергийната ефективност и какво е нужно да бъде направено за създаване на ефективен енергиен пазар, за да може България да отговори на изискванията на ЕС в тази област?

Юлиан Петров:

- Настоящето правителство изразява сериозно внимание към проблемите за енергийната ефективност. По принцип, страната ни е силно зависима от вноса на първични енергоносители, което не може да не даде отражение върху повишаване на ролята на енергийната ефективност у нас. В глобален мащаб, сериозно внимание на енергийната ефективност беше обърнато след петролната криза през 70-те години, когато страните от ОПЕК ограничиха доставките на петрол и въз основа на това се зароди една силна тенденция за разработване на алтернативни източници на енергия, като от слънце, вода, вятър и биомаса.

А дейността на нашата агенция е именно в тази насока - да се занимава с провеждане на политиката по енергийна ефективност под ръководството на Министерството на енергетиката, включително и с нейната популяризация.

- Какви резултати отчитате от участието на ДАЕЕ в проведената в края на май първа международна годишна конференция по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници?

Юлиан Петров:

- Това беше първата международна конференция за енергийна ефективност. Тя беше добър повод да се срещнат всички институции, правителствени и неправителствени организации, за да обсъдим текущото състояние на проблемите с енергийна ефективност. Имаше поканени и международни представители, например г-н Алоес Гейзелхофер от Австрийската енергийна агенция EVA, който предаде опита на своята страна по енергийните въпроси в Австрия. Разбира се, ние се срещаме с много чуждестранни институции и извън тази конференция – със Световната банка, с агенциите, които се занимават с енергийна ефективност от ЕС и от Централна и Източна Европа.

Целите, които набелязахме на проведената конференция са свързани с необходимите финансови инструменти, нормативни регулатори и средства, законодателни инициативи, изготвяне на национални и регионални програми по енергийна ефективност, доизграждане на институционалната рамка, създаване на отговорни органи за енергийна ефективност на регионално, отраслово и браншово ниво. Част от тези мерки са взети, други предстоят. Например, необходим финансов инструмент е субсидирането на инвестиционните разходи за демонстрационни проекти по енергийна ефективност, премахването на някои законови и административни пречки пред възможностите за финансиране от трета страна, междуправителствени споразумения за изпълнение на програми по енергийна ефективност. Осигуряването на финансови средства, както винаги, е актуален въпрос.

- Какви ефекти за икономиката като цяло очаквате, ако България успее да постигне добра енергийна ефективност?

Юлиан Петров:

- Ефектите са в различни направления. Когато се провежда една правилна политика по енергийна ефективност, като цяло се намалява енергоемкостта на произвежданата продукция. Енергоемкостта на продуктите в България по официални данни е 2-3 пъти по-висока от произвежданата в ЕС. Това оказва влияние върху конкурентоспособността на продукцията, върху разходите на всеки от нас. По-ефикасното използване на енергията ще осигури фактическото й спестяване, което ще бъде почувствано от всеки гражданин.

Друг проект, по който Агенцията за енергийна ефективност работи е "Устойчиво енергийно планиране в България на местно ниво", съвместно с английската фирма ESD, финансиран от Британския Ноу-Хау Фонд и целящ изготвянето на регионални енергийни планове за устойчиво развитие и определянето на приоритети и мерки за подобряване на енергийните услуги на местно ниво. Този проект е пред приключване в общините Кюстендил, Кочериново и Сапарева баня. Има екологична програма за отпускане на облекчени заеми за Източна Европа DEPA с проекти "Мерки за енергийна ефективност в социалните домове на Министерството на труда и социалните грижи" и "Мерки за енергийна ефективност в 57 училища в България към Министерство на образованието". Има и проект "Стратегия за внедряване на договори с гарантиран резултат в България", съвместно с Берлинската енергийна агенция. Към агенцията е учредено Звено за съвместно изпълнение, заедно с Министерството на околната среда и водите и с холандската Senter International и NOVEM. Съгласно Протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменението на климата на ООН, и във връзка с Меморандума за разбирателство, който е подписан на 10 април 2000 година между България и Кралство Холандия за сътрудничество в областта за намаляването на емисиите от  парникови газове.

- Каква оценка можете да дадете на общата политика в областта на енергийната ефективност и какво е нужно да бъде направено за създаване на ефективен енергиен пазар, за да може България да отговори на изискванията на ЕС в тази област?

Юлиан Петров:

- Настоящето правителство изразява сериозно внимание към проблемите за енергийната ефективност. По принцип, страната ни е силно зависима от вноса на първични енергоносители, което не може да не даде отражение върху повишаване на ролята на енергийната ефективност у нас. В глобален мащаб, сериозно внимание на енергийната ефективност беше обърнато след петролната криза през 70-те години, когато страните от ОПЕК ограничиха доставките на петрол и въз основа на това се зароди една силна тенденция за разработване на алтернативни източници на енергия, като от слънце, вода, вятър и биомаса.

А дейността на нашата агенция е именно в тази насока - да се занимава с провеждане на политиката по енергийна ефективност под ръководството на Министерството на енергетиката, включително и с нейната популяризация.

- Какви резултати отчитате от участието на ДАЕЕ в проведената в края на май първа международна годишна конференция по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници?

Юлиан Петров:

- Това беше първата международна конференция за енергийна ефективност. Тя беше добър повод да се срещнат всички институции, правителствени и неправителствени организации, за да обсъдим текущото състояние на проблемите с енергийна ефективност. Имаше поканени и международни представители, например г-н Алоес Гейзелхофер от Австрийската енергийна агенция EVA, който предаде опита на своята страна по енергийните въпроси в Австрия. Разбира се, ние се срещаме с много чуждестранни институции и извън тази конференция – със Световната банка, с агенциите, които се занимават с енергийна ефективност от ЕС и от Централна и Източна Европа.

Целите, които набелязахме на проведената конференция са свързани с необходимите финансови инструменти, нормативни регулатори и средства, законодателни инициативи, изготвяне на национални и регионални програми по енергийна ефективност, доизграждане на институционалната рамка, създаване на отговорни органи за енергийна ефективност на регионално, отраслово и браншово ниво. Част от тези мерки са взети, други предстоят. Например, необходим финансов инструмент е субсидирането на инвестиционните разходи за демонстрационни проекти по енергийна ефективност, премахването на някои законови и административни пречки пред възможностите за финансиране от трета страна, междуправителствени споразумения за изпълнение на програми по енергийна ефективност. Осигуряването на финансови средства, както винаги, е актуален въпрос.

- Какви ефекти за икономиката като цяло очаквате, ако България успее да постигне добра енергийна ефективност?

Юлиан Петров:

- Ефектите са в различни направления. Когато се провежда една правилна политика по енергийна ефективност, като цяло се намалява енергоемкостта на произвежданата продукция. Енергоемкостта на продуктите в България по официални данни е 2-3 пъти по-висока от произвежданата в ЕС. Това оказва влияние върху конкурентоспособността на продукцията, върху разходите на всеки от нас. По-ефикасното използване на енергията ще осигури фактическото й спестяване, което ще бъде почувствано от всеки гражданин.