Специално за Econ.bg.

- Проф. Ганев, защо зачестиха протестите на земеделските стопани и какви са основните им искания?

Проф. Атанас Ганев:

- Самата ситуация застави хората да излязат на улицата - кризисното финансово състояние, в което се намират кооперациите и производителите, ниските изкупни цени, липсата на нормален пазар за земеделски продукти. Недоволствата бяха предизвикани от безхаберието на правителството и от високомерното отношение към исканията на хората. Никой не отиде при земеделските производители да ги попита за проблемите, какво искат и с какво държавата може да им помогне. Още повече, че земеделието се развива с помощта на законодателната и административна власт. Премиерът не може да бъде само наблюдател в България и да ни храни с обещания за бъдещето. Хаосът на пазара в разгара на прибиране на реколтата и търговията на зърното показва безотговорно отношение към производителите на основния хранителен продукт в страната.

- Какво може да направи държавата в настоящия момент, за да подпомагане българското земеделие?

Проф. Атанас Ганев:

- Държавата е за това, за да мисли какво трябва да направи за българското земеделие. Ние сме подсказали достатъчно какво може да бъде направено и се надявахме, защото имаше обещание. Още на Управителния ни съвет на 26 юни, министър Дикме обеща, че държавата ще се намеси в изкупуването на зърното и Държавният резерв за военновременни запаси ще може да се попълва пряко от производителите на прилична цена. Ако Държавният резерв се беше намесил по този начин, щеше да има известно регулиране на пазара, производителите щяха да продадат част от продукцията си първите месеци и да могат да посрещнат непосредствените си нужди. Пред нас министър Дикме заяви, че кооперациите са гръбнака на земеделието, а когато този гръбнак се огъна, нищо не се предприе. Има Закон за зърното, според който държавата може да създава резервни фондове на зърно, като има право да изкупи зърното по определени цени. Складовата база вече не е в ръцете на държавата и производителите са поставени в неизгодното положение да се пазарят с всеки собственик на склад. Държавата трябва да мисли за тези неща предварително. И сега смея да изразя твърдото си убеждение, че производителите бяха отстранени безотговорно от приватизирането на складовите бази.

Ние сме настоявали и продължаваме да настояваме, че за зърното и за основните селскостопански продукти трябва да има прогнозни и защитни цени. Това беше заложено в първия вариант на Закона за подпомагане на земеделските производители, после беше отменено и сега се заявява, че в условията на пазарна икономика не може да има защитни и прогнозни цени. Това е смешно. Нашите протести трябва да се тълкуват като подкрепа усилията на министъра за подпомагане на производителите. В МС не е влязъл аргументиран документ по тези въпроси. В цели свят има прогнозни и защитни цени. За тютюна това стана традиция у нас. Всяка година МС се занимава с цената на тютюна и на тази база се отпускат квотите за тютюн. Дадоха се премии и надбавки на тютюнопроизводителите за определени сортове и качества. Това е много хубаво, но България не произвежда само тютюн. От много по-голяма важност е хлябът на хората и рационалното използване на природните ни ресурси.

- Може ли субсидирането на селското стопанство и защитните минимални изкупни цени да решат проблемите на земеделските производители?

Проф. Атанас Ганев:

- Ние имахме такива защитни цени. През 1997 г.защитната цена беше 230 лв. на тон и самочувствието на зърнопроизводителите беше повишено. Породи се интерес за отглеждане на повече култури. На следващата година, обаче цената падна с 50 на сто. Това уби интереса и постави хората в сложна ситуация.

- Министър Дикме обеща, че държавният резерв ще се намеси на пазара и ще изкупува тазгодишната реколта на пшеницата по борсови цени. Протестиращи производители настояват за цена от 180 лева за тон. Това ли е реалната стойност на пшеницата?

Проф. Атанас Ганев:

- Ние смятаме, че това е реална и много добре обоснована цена. При среден добив на пшеница от 300 кг.на декар, разходите са около 50-52 лв. на декар. На един тон се падат 145-155 лв. Тогава, цена от 180 лв. е напълно реална, защото и производителя трябва да спечели. В противен случай, как ще прави разширено възпроизводство? Това са единствените приходи на зърнопроизводителите през годината, а на входа на производството всичко поскъпва непрекъснато.

Възмутен съм от действията на Държавния резерв и военновременни запаси. Сега изкупуват зърното на хората без пари, а зимата го продават на много по-високи цени. Мелниците получават зърно от държавния резерв по 230-240 лв. за тон, а той го купува от производителите по 130-140 лв. Държавният орган не следва да търгува и да печели на гърба на производителите!

Сегашното заявление на министър Дикме за намесата на държавния резерв в изкупуването на пшеницата е една закъсняла реакция на Министерство на земеделието, но това е все още само намерение. А и какво означава намеса на държавата по борсови цени? Борсовите цени си съществуват и намесата на държавата по тях е безсмислена. Проблемът е, че няма пазар. Има търсене за 130 лв., производителите държат на 160-180 и на пазара няма движение.

- Държавният фонд "Земеделие" ще разсрочи задълженията на стопаните, пострадали от лошите климатични условия. Мислите ли, че погасяването на тези задължения със селскостопанска продукция ще помогне на земеделските производители?

Проф. Атанас Ганев:

- Това са все още само намерения, дано станат реалности. Докладвахме за трагедията в Северозападна България, министърът направи обиколка, увери се, че е така и оттогава се говори много, но още няма решение. За погасяване на задълженият със селскостопанска продукция има решение за 50 на сто, но то се отнася за кредитите само за някой оборотни средства на стопаните.

Нужни са решителни и навременни мерки. Не е достатъчно отговорните фактори да се съгласяват с нещо и после то да не се осъществява на практика. Така е със законодателството. Нашият съюз е много активен в това отношение. Предложихме 5-6 проекта за изменение и допълнение на съществуващи закони, които разсипаха земеделието. Министърът се съгласи, съгласи се и НС, но законодателите се занимаваха с какви ли не други закони и не намериха време за важното икономическо законодателство на земеделието. Претупването на Закона за земеделските кооперациите и за подпомагане на производителите в последните дни преди лятната ваканция се възприема като демагогия от хората. Това са важни закони за земеделците. В момента, когато идва времето за оран и сеитба, хората не знаят коя земя ще обработват, ще сеят и при какви условия ще става подпомагането.

- През септември ще бъде гласуван на второ четене Законът за защита на селскостопанските производители. Кои са основните моменти, които трябва да залегнат в него според Съюза на земеделските кооперации?

Проф. Атанас Ганев:

- Този закон се претупа, прие се на първо четене един все още недоносен закон. Не може да се говори единствено за подпомагане чрез субсидиране, трябва да има и защитни функции. Законът трябва да е за защита и подпомагане на земеделските производители и защитният механизъм да бъде много добре разработен, да е изяснено в какво ще се заключава защитата и под каква форма ще е субсидирането – кредитиране, пряко субсидиране, за какви продукти. В закона трябва да се запише по години колко процента от БВП ще се заделя за фонд "Земеделие". Не може всяка година да има пазарлъци с бюджета. Ние смятаме, че следва да се започне с 0.5% - 0.7 % от БВП и до 4, 5 години да се стигне до 2%-2.5%.

- От Националната служба по зърното съобщиха, че до сега са изнесени над 95 хиляди тона пшеница. Как преценявате това количество на фона на тазгодишните добиви от декар и има ли опасност от зърнена криза у нас?

Проф. Атанас Ганев:

- Не съм аз човекът, който прави балансите и не мога да кажа дали има такава опасност. Ако няма регулиране и контрол обаче, може да се изправим пред трудности. Кой изнася зърно сега? Кооперациите не си дават зърното. Откъде идва тогава? Предполагам, че това е зърно, което е в складовете на частните търговци и на Държавен резерв. Държавният резерв всъщност е един от големите търговци. За да подмени старото зърно го изнася, изкупил го е евтино и сега го продава скъпо. От 3500 лицензирани т.нар. "търговци" на зърно, няма нито една организация, която да има пряк износ. Всички обслужват 2-3 международни организации и са техни дистрибутори. Всички тези прекупвачи искат да спечелят от търговията и какво става с производителите? Франция, която е неколкократно по-голяма от България има едва стотина търговци на зърно. У нас всеки тръгва да търгува. Това са проблеми, които трябва да бъдат регулирани от държавата. В условията на пазарна икономика има проверени форми и пътища за нейната намеса.

- Как ще се отрази повишаването на митата за внос на плодове и зеленчуци върху нашия пазар? Съществува ли опасност от изкуствено повишение на цените на родната продукция и дефицит на плодове и зеленчуци?

Проф. Атанас Ганев:

- Като защитим нашия производител и му осигурим пазар за продукцията, няма опасност да се повишат цените. Когато производителят има интерес да произвежда, той ще даде произведеното на пазара. Конкуренцията на пазара ще регулира цените. Въвеждането на митата за тази категория продукция са положително явление, но трябва да има еднакво отношение и към останалите. 80% от зърното се произвежда от кооперациите, които сега пак са дискриминирани. За внос-износ на зърно имаме нулево мито, но не са осигурени външни пазари.

- Какви цели си поставяте с участието в националният протестен митинг на 5 септември?

Проф. Атанас Ганев:

- Митинга се организира от неправителствените аграрни организации и синдикатите и не искаме политически партии да са съорганизатори на нашето мероприятие. Направихме призив-обръщение, сега разработваме по-конкретна декларация, която ще бъде оповестена на този митинг. Това ще бъдат конкретни искания до НС. До 15 септември искаме на всяка цена да се приеме Законът за кооперациите, до края на септември – Законът за защита и подпомагане на земеделските производители. Има и други земеделски закони, които трябва да бъдат приети. Имаме фактически две групи искания за промени в законодателството и към МС, които сме подготвили и ще им предадем. Смятаме този митинг като предупреждение, но протестите ни няма да свършат с него.

- Ние имахме такива защитни цени. През 1997 г.защитната цена беше 230 лв. на тон и самочувствието на зърнопроизводителите беше повишено. Породи се интерес за отглеждане на повече култури. На следващата година, обаче цената падна с 50 на сто. Това уби интереса и постави хората в сложна ситуация.

- Министър Дикме обеща, че държавният резерв ще се намеси на пазара и ще изкупува тазгодишната реколта на пшеницата по борсови цени. Протестиращи производители настояват за цена от 180 лева за тон. Това ли е реалната стойност на пшеницата?

Проф. Атанас Ганев:

- Ние смятаме, че това е реална и много добре обоснована цена. При среден добив на пшеница от 300 кг.на декар, разходите са около 50-52 лв. на декар. На един тон се падат 145-155 лв. Тогава, цена от 180 лв. е напълно реална, защото и производителя трябва да спечели. В противен случай, как ще прави разширено възпроизводство? Това са единствените приходи на зърнопроизводителите през годината, а на входа на производството всичко поскъпва непрекъснато.

Възмутен съм от действията на Държавния резерв и военновременни запаси. Сега изкупуват зърното на хората без пари, а зимата го продават на много по-високи цени. Мелниците получават зърно от държавния резерв по 230-240 лв. за тон, а той го купува от производителите по 130-140 лв. Държавният орган не следва да търгува и да печели на гърба на производителите!

Сегашното заявление на министър Дикме за намесата на държавния резерв в изкупуването на пшеницата е една закъсняла реакция на Министерство на земеделието, но това е все още само намерение. А и какво означава намеса на държавата по борсови цени? Борсовите цени си съществуват и намесата на държавата по тях е безсмислена. Проблемът е, че няма пазар. Има търсене за 130 лв., производителите държат на 160-180 и на пазара няма движение.

- Държавният фонд "Земеделие" ще разсрочи задълженията на стопаните, пострадали от лошите климатични условия. Мислите ли, че погасяването на тези задължения със селскостопанска продукция ще помогне на земеделските производители?

Проф. Атанас Ганев:

- Това са все още само намерения, дано станат реалности. Докладвахме за трагедията в Северозападна България, министърът направи обиколка, увери се, че е така и оттогава се говори много, но още няма решение. За погасяване на задълженият със селскостопанска продукция има решение за 50 на сто, но то се отнася за кредитите само за някой оборотни средства на стопаните.

Нужни са решителни и навременни мерки. Не е достатъчно отговорните фактори да се съгласяват с нещо и после то да не се осъществява на практика. Така е със законодателството. Нашият съюз е много активен в това отношение. Предложихме 5-6 проекта за изменение и допълнение на съществуващи закони, които разсипаха земеделието. Министърът се съгласи, съгласи се и НС, но законодателите се занимаваха с какви ли не други закони и не намериха време за важното икономическо законодателство на земеделието. Претупването на Закона за земеделските кооперациите и за подпомагане на производителите в последните дни преди лятната ваканция се възприема като демагогия от хората. Това са важни закони за земеделците. В момента, когато идва времето за оран и сеитба, хората не знаят коя земя ще обработват, ще сеят и при какви условия ще става подпомагането.

- През септември ще бъде гласуван на второ четене Законът за защита на селскостопанските производители. Кои са основните моменти, които трябва да залегнат в него според Съюза на земеделските кооперации?

Проф. Атанас Ганев:

- Този закон се претупа, прие се на първо четене един все още недоносен закон. Не може да се говори единствено за подпомагане чрез субсидиране, трябва да има и защитни функции. Законът трябва да е за защита и подпомагане на земеделските производители и защитният механизъм да бъде много добре разработен, да е изяснено в какво ще се заключава защитата и под каква форма ще е субсидирането – кредитиране, пряко субсидиране, за какви продукти. В закона трябва да се запише по години колко процента от БВП ще се заделя за фонд "Земеделие". Не може всяка година да има пазарлъци с бюджета. Ние смятаме, че следва да се започне с 0.5% - 0.7 % от БВП и до 4, 5 години да се стигне до 2%-2.5%.

- От Националната служба по зърното съобщиха, че до сега са изнесени над 95 хиляди тона пшеница. Как преценявате това количество на фона на тазгодишните добиви от декар и има ли опасност от зърнена криза у нас?

Проф. Атанас Ганев:

- Не съм аз човекът, който прави балансите и не мога да кажа дали има такава опасност. Ако няма регулиране и контрол обаче, може да се изправим пред трудности. Кой изнася зърно сега? Кооперациите не си дават зърното. Откъде идва тогава? Предполагам, че това е зърно, което е в складовете на частните търговци и на Държавен резерв. Държавният резерв всъщност е един от големите търговци. За да подмени старото зърно го изнася, изкупил го е евтино и сега го продава скъпо. От 3500 лицензирани т.нар. "търговци" на зърно, няма нито една организация, която да има пряк износ. Всички обслужват 2-3 международни организации и са техни дистрибутори. Всички тези прекупвачи искат да спечелят от търговията и какво става с производителите? Франция, която е неколкократно по-голяма от България има едва стотина търговци на зърно. У нас всеки тръгва да търгува. Това са проблеми, които трябва да бъдат регулирани от държавата. В условията на пазарна икономика има проверени форми и пътища за нейната намеса.

- Как ще се отрази повишаването на митата за внос на плодове и зеленчуци върху нашия пазар? Съществува ли опасност от изкуствено повишение на цените на родната продукция и дефицит на плодове и зеленчуци?

Проф. Атанас Ганев:

- Като защитим нашия производител и му осигурим пазар за продукцията, няма опасност да се повишат цените. Когато производителят има интерес да произвежда, той ще даде произведеното на пазара. Конкуренцията на пазара ще регулира цените. Въвеждането на митата за тази категория продукция са положително явление, но трябва да има еднакво отношение и към останалите. 80% от зърното се произвежда от кооперациите, които сега пак са дискриминирани. За внос-износ на зърно имаме нулево мито, но не са осигурени външни пазари.

- Какви цели си поставяте с участието в националният протестен митинг на 5 септември?

Проф. Атанас Ганев:

- Митинга се организира от неправителствените аграрни организации и синдикатите и не искаме политически партии да са съорганизатори на нашето мероприятие. Направихме призив-обръщение, сега разработваме по-конкретна декларация, която ще бъде оповестена на този митинг. Това ще бъдат конкретни искания до НС. До 15 септември искаме на всяка цена да се приеме Законът за кооперациите, до края на септември – Законът за защита и подпомагане на земеделските производители. Има и други земеделски закони, които трябва да бъдат приети. Имаме фактически две групи искания за промени в законодателството и към МС, които сме подготвили и ще им предадем. Смятаме този митинг като предупреждение, но протестите ни няма да свършат с него.