Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи -
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи!
Евтим Евтимов
Специално за Econ.bg
В началото на месеца на официален коктейл в Русе си дадоха среща винопроизводители и сомелиери, представители на местната власт. Организатор на събитието беше „Винпром Русе". Очакванията за настоящата година и коментар за нашумялата напоследък проектонареба в Закона за акцизите и данъчните складове направи в специално интервю за Econ.bg Наталия Къснеделчева, изпълнителен директор на русенската компания.
Акценти:
- Резултати за 2009 г.: Спад на вътрешния пазар и ръст в износа;
- Наредбата: Нямаме нищо против държавата да налага контрол;
- Предложение: Браншът да участва при изготвянето на наредби
Г-жо Къснеделчева, добра или лоша беше за "Винпром Русе" 2009 г.? Каква продукция произведохте, колко от нея пласирахте, на кои пазари, какви са показателите ви спрямо 2008 г.?
Наталия Къснеделчева:
За разлика от общата картина в цялата винарска промишленост, 2009 г. за "Винпром Русе" беше добра. Ще обясня защо. Годината, разбира се, си има своите нюанси. Имаме спад на вътрешния пазар с около 36%. В същото време износът ни е увеличен с над 60%. Повече продукция е изнесена на руския пазар. Като цяло компанията завършва много добре годината. Запазихме целия си персонал, успяхме да запазим производството и всичко, което бяхме постигнали през 2008 г.
В края на януари специална наредба в Закона за акцизите и данъчните складове разпали страстите във лозаро-винарския бранш. В нея предприятията за производство на алкохолни напитки се задължават да внедрят специалнa система, която чрез Агенция "Митници" да контролира в реално време обема и алкохолния градус на произведените спиртни напитки. Според Вас практически приложим ли е проектът за дистанционно отчитане на обема и алкохолния градус на спиртните напитки?
Наталия Къснеделчева:
Категорично не. Най-големият проблем на тази наредба е, че тя е технически и енологично неприложима. Казвам го най-отговорно. Винарският бранш се опита веднага да обясни позицията си пред финансовото министерство и Агенция "Митници", да се мотивира защо наредбата е неприложима. По принцип нямаме нищо против държавата да налага контрол. Няма лошо и в това държавата да проявява и своя фискален интерес. Макар че от гледна точка на виното фискалният интерес към акцизите е нулев - да се правят едни абсурдни наредби, които ако се въведат или по-скоро, докато се въведат, тотално ще ни блокират работата.
В общи линии, опитваме се да обясним, че никой от нас производителите на вино и високоалкохолни напитки не е против държавата да следи за интереса си. Но може ли този интерес да се следи по правилния начин? Уверявам ви, че тази наредба, ако се подпише във вида, в който е сега, ще си остане на книга.
От Лозаро-винарската камара предложиха в някой завод предварително да бъде тествана наредбата, за да се види дали е приложима. Съгласна ли сте например във "Винпром Русе" да бъдат направени тестовете?
Наталия Къснеделчева:
Разбира се, че нямам нищо против, още повече, че "Винпром Русе" и в момента има енологичен софтуер, закупен от Австралия. Освен това, за разлика от някои производители, имаме броячи. Електронно се отброява всяка бутилка, която излиза от линията, т.е. ние донякъде сме изпълнили изискванията на наредбата.
Наистина, каня екип на Агенция "Митници" и на контролиращите организации да бъдем това експериментално предприятие, но при едно условие: всички пари, които ни трябват да въведем тези калибрирани съдове, датчици, тръби и пр., да ни бъдат осигурени.
Колко средства ще са ви нужни, ако все пак се наложи да инсталирате подобни устройства?
Наталия Къснеделчева:
В условия на криза, когато пазарите са силно стеснени, продажбите на целия винарски бранш са паднали, a същевременно по складовете имаме в наличност вина, да искат да влагаме над 60 млн. евро, е абсурдно. Не можем да извадим в момента такава сума. Да не забравяме, че над 60% от фирмите в бранша имат пари, които подлежат на възстановяване от ДДС и все още не са възстановени. При тази ситуация, нито една фирма, колкото и да е мощна, не може да си позволи да отговори на наредбата.
Очаквате ли да има фалити на предприятия заради кризата или пък заради новите изисквания на Агенция "Митници" (ако те влязат в сила)?
Наталия Къснеделчева:
Не мога да предрека дали заради кризата ще фалират предприятия. Все, пак винопроизводството в България е със 100% частни инвестиции. Всеки от нас си преценява докъде и как може да носи рисковете. Но ако тази наредба влезе в сила, допълнително ще налее масло в огъня. Сигурна съм, че ще се стигне до фалити.
Има ли други части в българското законодателство (освен наредбата), с които не сте съгласни или които пречат на дейността на бранша?
Наталия Къснеделчева:
Има някои членове в проекта за промяна на Закона за акцизите и данъчните складове, които също трябва да бъдат обсъдени. Специално "Винпром Русе", "Винпром Преслав" и "Винпром Пещера" направихме писмено становище, което сме връчили на депутати. Имам информация, че е стигнало до Народното събрание и подлежи на обсъждане.
Има още доста неща, които си струва да бъдат обсъдени. Много разчитам на управляващите да проявяват разум и да са готови на диалог. Нашето искане е да участваме в работните групи, които изготвят наредбите, законовите и подзаконовите актове, за да бъдат приложими, не да стоят само на хартия.
Очаквате ли (вашата компания и винарският сектор като цяло) помощ от държавата по някаква линия?
Наталия Къснеделчева:
Единствената помощ, която очаквахме и получавахме до миналата година, беше по линията за промоция в трети страни по Оперативна програма "Конкурентоспособност" чрез Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия. Това е за участия в различни изложения. Беше ни от голяма помощ. За съжаление през тази година финансирането през Агенцията ще бъде получено след 30 май. Както е известно, всички винарски изложения са до средата на май.
Смятате ли да стартирате нови проекти или мощности, или ще изчакате да отмине циклонът на кризата? В тази връзка колко средства сте планирали да инвестирате и в какво?
Наталия Къснеделчева:
За 2010 година сме планирали инвестиции за 250 000 евро. Средствата не са за нови мощности, а за ремонт на съществуващите сгради и съоръжения. Имаме в инвестиционните си проекти 2 предписания от контролни организации, които се отнасят до парната инсталация и противопожарната охрана.
Как оценявате вкусовете на българина? Какви вина предпочита? Знае ли как да пие вино?
Наталия Къснеделчева:
Трябва да ви кажа, че изпитвам огромно уважение към българските ценители и потребители на вина. Аз лично съм 22 години в този бранш. За последните 10 години българинът много израсна във винената си култура. Освен това през последните години винопроизводителите ни представиха невероятно добри вина на пазара. През последната година обаче заради кризата продажбите се ориентират към по-ниския ценови сегмент и към по-евтини продукти. Естествено, че ако човек има 5 лв., ще ги даде за хляб, не за вино. Ние не сме стока от първа необходимост. Искрено се надявам тази криза да свърши по-бързо, за да може българинът да пие и да си купува това, което заслужава.
Какъв е делът на виното по ваши оценки сред алкохола, който предпочита българинът? Повече на ракии и високоалкохолни напитки ли се набляга у нас или повече на вино и бира?
Наталия Къснеделчева:
На първо място бих поставила бирата. След нея е виното и накрая ракията. На един празник вино се пие повече. Виното е напитка, която могат да пият и по-млади хора. В тази връзка апелирам младите да имат една богата винена култура. Те не знаят, че една чаша вино би могла да им отвори много повече сърцата, отколкото една водка, или високоалкохолна напитка. Имам син, които е на 22 години и съм се чувствала много щастлива, в моментите когато се обади и каже "Ние сме се събрали на вино и френски сирена". За мен това означава, че съм го научила на нещо.
Какви са очакванията ви за 2010 година?
Наталия Къснеделчева:
Годината за "Винпром Русе" започва добре. Независимо от наредбата, мощностите на завода през следващите два месеца са натоварени на 100% с поръчки за руския пазар.
Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg