Специално за Econ.bg
На 20 май 2009 г. от 9,00 ч. в Радисън САС Гранд Хотел София, зала "Александър", ще се проведе конференция на тема: "Възобновяеми енергийни източници. Фотоволтаични централи - инвестиции и възвръщаемост".
Организатор на форума е вестник "Пари", в партньорство с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), а негов медиен партньор е Econ.bg.
Една от фирмите, подпомагащи форума, е Hedge Consult, част от дейността на която е свързана с разработването на проекти за финансиране и консултации в областта на фотоволтаичните централи. За всичко, свързано с този тип централи, базиращи се на ВЕИ, разговаряхме с Иван Щилиянов, експерт "Европейски проекти и финансиране" в Hedge Consult. В аванс, преди утрешната конференция, ви представяме разговора ни с него.
Г-н Щилиянов, какво представляват фотоволтаичните централи?
Иван Щилиянов:
Една фотоволтаична централа има три компонента: фотоволтаични панели, фотоволтаична конструкция и инвертори, т.е. преобразувателите на постоянния ток в променлив ток, който всъщност се продава. Другото са кабели, клеми и допълнителни устройства. Самата конструкция, самите съоръжения, се продават почти готови от доста фирми - на нашия пазар има както западни, така и български. Така че просто съоръжението се купува и се монтира на дадено място.
Хубавото на фотоволтаичните централи (за разлика от другите форми на ВЕИ), е, че те са на модули, на ватове. Човек може да си направи 1 киловат, може и 2, 3 или 5, взависимост от това с какъв инвестиционен ресурс и с колко място разполага. Една вятърна перка може да бъде 100, 200 или 500 киловата, но не и 88 и половина или 75, т.е. не можем да си я нагодим. При фотоволтаичните централи е много по-лесно от тази гледна точка - всичко може да е много диференцирано, според изискванията на отделния инвеститор.
По-скъпа ли е енергията, която се произвежда чрез тях?
Иван Щилиянов:
Изкупната цена на енергията, произвеждана от такива централи, е по-висока, отколкото тази, произведена от други централи. Изобщо, това е най-скъпата енергия, която се произвежда към настоящия момент. Цената на енергията се увеличава допълнително и от скъпите съоръжения, които се използват за производството й. Така че самата рентабилност на инвестицията в подобни централи не е кой знае колко висока.
За разлика обаче от другите видове енергия, които се произвеждат от възобновяеми енергийни източници, съоръжение за фотоволтаична централа може да бъде изградено почти навсякъде. Всеки инвеститор има лесен достъп до една такава инвестиция, за разлика от вятъра и водата. Това е преимуществото на фотоволтаичните централи. Иначе като срок на възвръщаемост, даже може би е малко по-малък от този, за който се изплащат другите форми на съоръжения, работещи с ВЕИ.
Разкажете ни повече за фотоволтаичните централи у нас - колко от тях функционират, колко са в процес на строеж...
Иван Щилиянов:
Няма официална информация за фотоволтаичните централи. По наша информация и по информация от бранша, функциониращите централи са може би някъде около 20. Централи е силно казано, това по-скоро са 20 инсталации, плюс минус няколко, които са разположени в различни краища на България. Някои от тях са много малки - даже по 5 киловата.
Има ли Националната електрическа компания интерес към тока, който се произвежда от фотоволтаичните централи?
Иван Щилиянов:
Не, по-скоро електроразпределителните дружества нямат пряк интерес. Реално този скъп ток се прехвърля върху потребителите. Всички ние плащаме високата цена за него, тъй като той е най-екологично чист.
А колко фирми се занимават с този тип централи?
Иван Щилиянов:
Бизнесът е сравнително нов. Като цяло доста фирми са навлезли в бранша и доста фирми предлагат подобни услуги - доставка, монтаж на фотоволтаични централи. Ако трябва да спомена имена, бих назовал „Сънпауър България" ООД от Сливен, с която нашата фирма работи и която вече има 4 изградени фотоволтаични инсталации. Първата инсталация е влязла в експлоатация през 2007 г. - това е тестовата инсталация на фирмата в Сливен. По това време за фотоволтаици у нас почти не можеше да се говори. Впоследствие фирмата изгради една доста голяма инсталация в Родопите от 44,10 kW/p (киловат пика), друга върху покрива на МБАЛ „Иван Селимински" в Сливен с мощност от 10 kW/p и още една в Раднево с мощност от 24,48 kW/p.
Какво е състоянието на българския пазар в момента? Има ли интерес към него от чуждестранни фирми?
Иван Щилиянов:
Законовата рамка е създадена. Има преференциални и ясни цени за изкупуване на енергията, законово гарантиран срок, сравнително ниска цена на земята. Освен това са налице добри климатични дадености. Има интерес от чуждестранни фирми, но тук вече въпросът е доколко ще се случи нещо наистина реално, понеже има някои пречки.
Тук в разговора се включи и адвокат Константин Русков, основоположник на немско-българската Правна кантора "Русков" със седалище в Лайпциг. Той пристигна специално в България, за да участва в конференцията за фотоволтаичните централи.
Адв. Константин Русков:
Така например, за съжаление, фирмите от немския пазар, които са много навътре във фотоволтаиците, не проявяват голям интерес към България. Доста често това се дължи на незнание - те не познават законовата рамка, не познават икономическите дадености у нас. Много от тях си мислят, че в България всичко става изключително лошо, т.е. представят си, че у нас е много по-лошо, отколкото е в действителност. Много от тях не знаят елементарни неща. Днес например имах разговор с един от директорите на едно акционерно дружество в Германия, което миналата година е направило 200 млн. евро оборот именно от фотоволтаични инсталации. Той каза, че ги е страх да правят инвестиции в тази област в България, защото си мислят, че може да има девалвация на валутата. Когато аз му обясних, че това е невъзможно, тъй като в България има валутен борд и левът е вързан към еврото, той беше много изненада и заяви, че неговите икономически консултанти не са го информирали за това.
Това е големият проблем. Ние забелязваме, че засега сериозните фирми не идват към България, идват полу-сериозни и несериозни фирми.
Какво трябва да се промени, за да идват по-сериозни фирми?
Адв. Константин Русков:
Маркетингът и рекламата най-вече, с цел да се подобри имиджът на страната.
А кой трябва да се погрижи за това?
Адв. Константин Русков:
Като цяло това е работа на управляващите органи. Но тъй като те не си вършат работата, всеки прави каквото може. Ние също се опитваме да прави имиджова реклама на страната.
Напоследък различни експерти заявяват, че токът ще поскъпне след края на кризата, тъй като у нас все повече ще се произвежда енергия от ВЕИ, която е скъпа. Съгласен ли сте с това твърдение?
Иван Щилиянов:
Да ви кажа, това ме изненадва малко, тъй като в момента цените се вдигат, без да има кой знае колко много изградени ВЕИ мощности. Действително има много заявени мощности, които са в проект, но реално големи построени мощности от фотоволтаици няма. Тези, които се произвеждат в момента, са 10-40 киловата (5 електрически крушки). Сега се сещам за една-единствена централа, която е изградена край Ихтиман - тя е 1 мегават. На базата на общото потребление това е пренебрежимо малък процент, нищожно малко производство. За мен не е реално тези няколко инсталации, които цитирах по-горе, да се използват като извинение да се вдигат цените. Дори към фотоволтаиците да се добавят вятърните мощности, които са изградени у нас, пак не би трябвало да се получи такова оскъпяване на енергията.
На какви условия трябва да отговарят тези, които искат да си изградят фотоволтаична клетка?
Иван Щилиянов:
На първо място, трябва да разполагат със значителен финансов ресурс. Ако се взима кредит, за да се изгради такава централа, е нужно обезпечение под формата на ипотека. Хубавото е, че веднъж заработила централата, тя не може да фалира. Има законово осигурен пазар. За разлика от други бизнеси, тук всеки месец и всяка седмица буквално се знае какво ще получава фирмата. Най-добрата комбинация за реализиране на инвестиция е чрез кредитно и собствено финансиране.
Има ли интерес към изграждане на фотоволтаични клетки у нас?
Иван Щилиянов:
Има значителен интерес към фотоволтаиците, бих го нарекъл „мини бум", той става и все по-голям. Вижте, това е един ниско рентабилен бизнес. Тук вече въпросът опира до това кой каква цена търси на парите си, каква възвръщаемост очаква. По принцип това е бизнес за хора, гледащи по-далеч в бъдещето, търсещи сигурна и постоянна възвръщаемост, макар и не толкова висока.
През какви етапи преминава една фирма, за да изгради фотоволтаична централа?
Иван Щилиянов:
Сложна е процедурата, тъй като страните, които участват в изграждането на една такава централа, са много. От общината се получават местни разрешения, с енергоразпределителните дружества трябва да се установи контакт, следват проектантски фирми, архитекти, конструктори, доставчици на модули, банки, консултантски фирми, които извършват одити или правят описанието на икономическата обосновка на проекта. Това са 7-8 страни, които взимат участие в една такава централа.
Добра ли е правната рамка, касаеща фотоволтаиците?
Иван Щилиянов:
Да, чудесна е. Законови пречки при изграждането на една такава централа почти няма. Това, което трябва да бъде получено, е разрешение за строеж. То обикновено се получава по местоположението на инвестицията. Повече би могло да се наложи да се чака за получаване на предварителен договор за присъединяване от местните електроразпределителни дружества.
ЕРП-тата проявяват ли интерес да инвестират във фотоволтаични централи?
Иван Щилиянов:
По-скоро не, тъй като техният основен предмет на дейност е пренос и продажба на енергия и експлоатация на самите мрежи.
Разполага ли според Вас България с достатъчен експертен потенциал, за да покрие изискванията на ЕС по отношение на ВЕИ?
Иван Щилиянов:
Според мен - да. Вятърът и водата в България не са новост, а самите фотоволтаици не са сложни. Това е съоръжение, което е отдавна съществуващо, известно, монтажът и пускането му в експлоатация са елементарни. Работата по поставянето на слънчев панел на покрива за топла вода и за монтиране на фотоволтаик е приблизително еднаква.
Какви са основните пречки пред ВЕИ в България и могат ли те да бъдат разрешени?
Иван Щилиянов:
Като основна пречка мога да изтъкна, че цената на парите в България е по-висока, отколкото в Европа, което намалява доходността от тези проекти. Допълнителен проблем е присъединяването на ВЕИ-мрежите към електрическата мрежа. В някои региони на страната, визирам Северна България, присъединяването буквално е спряло или е доста проблемно. Останалото зависи от активността на инвеститора и желанието му да реализира един такъв проект.
Отрази ли се кризата върху пазара на фотоволтаични мощности у нас?
Иван Щилиянов:
Определено ще се отрази. Това тотално спиране на кредитирането в настоящия момент, а и може би в близко бъдеще, неминуемо ще окаже влияние върху фотоволтаиците. Самият бизнес не е толкова развит, не е така масов, за да мога да кажа категорично, че се наблюдава някакъв отлив. Аз ви цитирах преди малко фирма, която е изградила 4 проекта за 2 години, което не е малко, но може би има някакви пропуснати ползи. Определено ефектите ще се почувстват впоследствие.
Какви са очакванията Ви за утрешната конференция?
Иван Щилиянов:
Това може би е първата конференция, която акцентира върху теми, които пряко интересуват инвеститорите, желаещи да вложат парите си в такива проекти. Ще бъдат представени действащи централи в България и ще се даде информация за това какво реално са произвели, какво е протоколирано и фактурирано към местните ЕРП-та, колко е платено на фирмите инвеститори. Всеки, виждайки тези данни, може да си направи сам сметката дали иска да изгради такъв проект или не. Досега подобно нещо не е представяно пред широката общественост.
Друго нещо, което ще представим, са различните видове финансиране за такива проекти - чрез субсидии от европейските фондове, чрез банково финансиране и чрез лизинг. Поканили сме водещи експерти във всяка една област - от Министерството на земеделието и храните, от ДСК и от лизинговата компания TBI. Освен това, за конференцията са поканени лектори от ЕРП-тата, които ще разяснят условията за присъединяване към електрическите мрежи от тяхна гледна точка, като един бъдещ клиент на фотоволтаичните централи. Реално трима са първичните клиенти на фотоволтаиците - Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ.
Поканили сме и гост лектор - Тило Кьолер - адвокат и проект мениджър в Правна кантора "Русков" в Германия, който ще представи немския опит във фотоволтаиците.
Надяваме се конференцията да бъде много полезна за всички, които ще вземат участие в нея. Освен това се надяваме тя да е първата от поредица такива, тъй като бизнесът с фотоволтаици е зараждащ се и тепърва ще расте.
Интервю на Петър Чернев, Econ.bg. Редактор: Лили Бончева