Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Г-н Велев, каква според Вас е истината за българската индустрия?
Васил Велев:
Нашата индустрия изживя драматично свиване на продажбите и от няколко години се наблюдава ръст. При това той е по-висок от общия ръст на брутния вътрешен продукт. Минахме през криза, сега индустрията се възражда. Правят се средно- и дългосрочни бизнеспланове, което е резултат от макроикономическата стабилност и от европейското ни бъдеще. Другата истина е, че индустрията, продължава да е материалоемка, трудоемка и енергоемка. Тя е технологично изостанала. У нас се изнасят редица производства, които стават нерентабилни в Европа. Доброто е, че част от тях остават тук по пътя към Далечния изток, към Турция, Китай, Индия, а вече и към Русия и Украйна. Всички тези производства са с ниска добавена стойност.
Дават се много препоръки за конкурентоспособността и модернизацията, но какво всъщност може да се направи за по-доброто бъдеще на българската индустрия?
Васил Велев:
Производителността на труда у нас също е проблем. Един наш работник произвежда три-четири пъти по-малко от един средноевропейски работник по съпоставими цени.
Това не разбива ли мита за квалифицираната и евтина работна ръка у нас?
Васил Велев:
Някои изследвания сочат, че България е привлекателно място за инвестиции. Сред причините са достъпна работна сила и ниски разходи за бизнес. Това ни нарежда в челните позиции сред конкуренцията. Другото ни предимство е сравнително добрата квалификация и владеенето на различни европейски езици. При трудоемки производства, където степента на механизация и автоматизация е ниска или струва скъпо да се направи роботизация, имаме сравнителни предимства. Това е причина редица производства да се изнасят тук. Погледнато от друг ъгъл, един испански работник във фабрика за чорапи получава 1200 EUR месечно, а със същите машини произвежда два пъти повече, отколкото работник у нас. Но заплатата у нас не е два пъти по-ниска, а е 10 пъти по-ниска. Това е причина в Западна Европа да гледат насам.
Защо със същите машини производителността там е два пъти по-висока?
Васил Велев:
Това е въпрос на организация и на култура на производството, а също и на дисциплина. В момента обаче имаме сравнителни предимства от гледна точка и на квалифициран персонал. У нас има демографска
криза, но в Европа тя е още по-задълбочена.
В същото време често бизнесът се оплаква от липса на квалифицирана работна ръка. Защо?
Васил Велев:
Има региони в България, където безработица няма - София, Варна, Бургас, Стара Загора. Там дори за неквалифицирана работа трудно се намира персонал. Често търсим хора с желание да се научат, тъй като има редица инициативи на социалното министерство например, но изпитваме затруднения да намерим такива кадри. Не става дори въпрос за висококвалифициран труд, изискващ дългогодишно образование. За подготвени инженери и за специалисти по маркетинг гладът е още по-голям. Може би в повече ще се явят на пазара юристите и финансистите, но недостиг на инженерно-технически кадри има в цялата страна. Причина за това е миграцията - много подготвени специалисти заминаха в чужбина. От друга страна, има ръст в производството. Не е далеч денят, когато ще трябва да внасяме кадри. За туризма това вече е факт. Както нашите младежи отиват в САЩ, така от Русия и Украйна идват млади хора за сезона. Обсъжда се, и това не е екзотика, възможността да се въведе своеобразна зелена карта за някои професии.
Голяма е диспропорцията в заплащането между България и страните от ЕС. Какво според Вас ще се случва с доходите в България и как ще се отрази това на бизнеса?
Васил Велев:
Това е друг много сериозен проблем. Производителността е 30-31% от средноевропейската, а доходите са над 40% от средноевропейските по съпоставими цени. Следователно спрямо това, което произвеждаме, имаме по-високи доходи от тези в Европейския съюз. Има натиск за увеличаване на доходите, но той трябва да е свързан с ръста на производителността. През последните 2.5 години доходите се увеличават по-бързо, отколкото производителността нараства.
Как обяснявате това?
Васил Велев:
Дължи се на много фактори - на очакванията, на индексите на различните цени, на постоянното покачване прага на бедността, оттам на минималната работна заплата и на социалните помощи. Този натиск е фактор, който влошава нашата конкурентоспособност и всички останали макропоказатели.
Кое силно убива на бизнеса?
Васил Велев:
Не са толкова важни данъчните ставки, при положение че има административни прегради пред бизнеса и безсмислени регулативни режими. Има редица процедури, за да се стартира бизнес, т.е. плащаме много висок данък време. Често законите се правят, за да са удобни на администрацията, а не на онези, които създават работни места и доход.
