Специално за Econ.bg.

- Г-жо Маркова, как оценявате икономическата ефективност и социалното въздействие на заплащането на труда в България?

Пламенка Маркова:

- Изводите, които бяха направени на провелата се наскоро конференция по въпросите, свързани със заплащането в България и в разработки, в областта на политиката на доходите от експерти на международното бюро по труда (МБТ) показват, че икономическата ефективност на заплатите у нас е на равнище, което не отразява връзката им с производителността. Това означава, че заплащането на труда в България не е реално. Минималният размер на заплатите е фиксиран в резултат на преговори, след което чрез индексации, които компенсират инфлацията през последните 12 години, се е променяла, както минималната, така и средната работна заплата. Разбира се, когато говорим за заплати трябва да се има предвид, че в обществения и частния сектор те са различни. Минималната заплата в последните години търпи изменения. Положителното е, че тя вече не е в основата на всички социални плащания. Основното, което бе казано на конференцията е, че заплатите трябва да се договарят между работодателите и работниците и държавата да има все по-малко участие в централното им регулиране. 

Колективното договаряне между работниците и работодателите по отношение на заплащането е основното средство, с което по цял свят се регулират индустриалните отношения. Това е двустранен процес, а държавата би трябвало да подпомага с нормативна рамка и облекчения в законодателството на страната воденето на колективните преговори между работниците и работодателите. Както беше казано и на конференцията, въпросът дали договарянето трябва да става на ниво фирма или на отраслово равнище, зависи от националните особености и от състоянието на икономиката в момента. Що се отнася до заплатите в обществения сектор, държавната администрация и професиите, които са на издръжка на държавните и общински бюджети, там държавата има своето място като определящ размера на заплатите.

- Какви са условията на защита на правата на работниците в България в светлината на международните и европейски практики?

Пламенка Маркова:

- По отношение на европейските практики, те са различни за всяка страна. Бих искала да акцентирам върху това, защото няма изрични уредби в рамките на ЕС за правото на заплащане и на закрилата му, както и за правото на сдружаване. Те не са уредени нито в първичното, нито във вторичното право на ЕС. Що се отнася до МБТ, мога да кажа, че има няколко основни инструмента за осъществяване на регулирането на заплатите, които бяха разгледани на семинар и конференция през ноември миналата година. Един такъв инструмент е конвенция 95, която България е ратифицирала, отнасяща се за закрила на изплащането на работните заплати. Там се предвижда съдебен път на закрила на вземанията за заплати, и особено в случаите на несъстоятелност на работодателя.

- Какви са начините и средствата за усъвършенстване регулирането на заплатите в страната?

Пламенка Маркова:

- В бързоразвиващите се под въздействие на глобализацията икономически процеси, се налага разработване на нови инструменти за определяне на работната заплата и това бе обсъдено на конференцията.

За България е важно да направи своето законодателство в съответствие с Европейските директиви и наредби, касаещи тези въпроси. Трябва да се създаде Гаранционен фонд за защита за закрила вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на техния работодател.

- Създаването на новия Гаранционен фонд за защита на работническите вземания при нестъстоятелност или ликвидация на дружествата няма ли да увеличи общата осигурителна тежест?

Пламенка Маркова:

- За създаването на този фонд се говори отдавна, но след проведената конференция и семинари, станаха ясни изискванията за това. Най-напред, по отношение на привилегированите положения на работническите вземания стана ясно, че в много малко страни те са на първо място. По отношение на Гаранционния фонд, в повечето страни на ЕС се практикува съвместно финансиране от страна на държавата и работодателите, участващи с вноски за този фонд, което представлява солидарна закрила за вземанията на работниците.

На база примерите за финансирането на този фонд в други държави, обсъдени на изминалата конференция, стана ясно, че това зависи от равнището на безработица в съответната страна, от броя на случаите на несъстоятелност на предприятия. Наистина в България осигурителните вноски са високи. Правителството има намерения да ги намалява постепенно. Във връзка с вноските за гаранционния фонд се планира намаляване на вноската за осигуряване срещу безработица, но работодателите ще продължат да плащат размерът на намаления процент за новия фонд. В този смисъл ще има задържане на нивото на осигурителните вноски. Размерът на вноските за гаранционния фонд може да се променят, но основното ще бъде да се подържа равновесие и да не се стига до излишно натрупване на фондове.

- Какви са основните насоки, в които работи Международното бюро по труда в България?

Пламенка Маркова:

- Основната си работа в България МБТ извършва със съдействието на интердисциплинарния екип в Будапеща, който подпомага страните в преход да се справят с проблемите на социалната политика и трудовото законодателство.

До момента сме работили по няколко големи проекта в тази насока. Сега приключваме работата по проект, свързан със създаването на интегрирана инспекция по труда, който е финансиран от Германското правителство, но се изпълнява от експерти от МБТ. Направихме и изследване за детския труд в страната, тъй като няма подобна статистика до момента. Това изследване показва, че детският труд в България съществува и се развива. В резултат на това проучване бяха направени препоръки в тази насока. Освен това работим и по инициативи за промени в законодателството по отношение на социалната политика и труд.

За България е важно да направи своето законодателство в съответствие с Европейските директиви и наредби, касаещи тези въпроси. Трябва да се създаде Гаранционен фонд за защита за закрила вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на техния работодател.

- Създаването на новия Гаранционен фонд за защита на работническите вземания при нестъстоятелност или ликвидация на дружествата няма ли да увеличи общата осигурителна тежест?

Пламенка Маркова:

- За създаването на този фонд се говори отдавна, но след проведената конференция и семинари, станаха ясни изискванията за това. Най-напред, по отношение на привилегированите положения на работническите вземания стана ясно, че в много малко страни те са на първо място. По отношение на Гаранционния фонд, в повечето страни на ЕС се практикува съвместно финансиране от страна на държавата и работодателите, участващи с вноски за този фонд, което представлява солидарна закрила за вземанията на работниците.

На база примерите за финансирането на този фонд в други държави, обсъдени на изминалата конференция, стана ясно, че това зависи от равнището на безработица в съответната страна, от броя на случаите на несъстоятелност на предприятия. Наистина в България осигурителните вноски са високи. Правителството има намерения да ги намалява постепенно. Във връзка с вноските за гаранционния фонд се планира намаляване на вноската за осигуряване срещу безработица, но работодателите ще продължат да плащат размерът на намаления процент за новия фонд. В този смисъл ще има задържане на нивото на осигурителните вноски. Размерът на вноските за гаранционния фонд може да се променят, но основното ще бъде да се подържа равновесие и да не се стига до излишно натрупване на фондове.

- Какви са основните насоки, в които работи Международното бюро по труда в България?

Пламенка Маркова:

- Основната си работа в България МБТ извършва със съдействието на интердисциплинарния екип в Будапеща, който подпомага страните в преход да се справят с проблемите на социалната политика и трудовото законодателство.

До момента сме работили по няколко големи проекта в тази насока. Сега приключваме работата по проект, свързан със създаването на интегрирана инспекция по труда, който е финансиран от Германското правителство, но се изпълнява от експерти от МБТ. Направихме и изследване за детския труд в страната, тъй като няма подобна статистика до момента. Това изследване показва, че детският труд в България съществува и се развива. В резултат на това проучване бяха направени препоръки в тази насока. Освен това работим и по инициативи за промени в законодателството по отношение на социалната политика и труд.