Проф. Стоян Андреев е член на Консултативния съвет към Съюза за стопанска инициатива. Ген. Андреев чете лекции в Университета за национално и световно стопанство в София по Фирмена сигурност.

Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Андреев, какво включва понятието фирмена сигурност?

ген. Стоян Андреев:

- Понятието фирмена сигурност у нас тепърва получава гражданственост и съдържанието му не е добре дефинирано сред обществото. Но в научните кръгове под фирмена сигурност се разбира това, което се разбира на Запад, главно в САЩ и Израел - това са страни с класически форми на фирмена сигурност. Ние, определен кръг специалисти, учени и модерно мислещи бизнесмени, започнахме да налагаме това разбиране, даже тези стандарти на фирмена сигурност, които съществуват в САЩ и Израел.

- За какво става въпрос?

ген. Стоян Андреев:

- По-рано под фирмена сигурност се разбираше главно охранителна дейност - на входа и на изхода на фирмата се организира контрол и до това се свеждаше дейността на звената за сигурност към фирмите. Сега се разбира много по-широко понятието фирмена сигурност и на тази база се организира и дейността на звената за фирмена сигурност. Те вече участват в цялостната дейност на фирмата - от мениджмънта до реализацията на продукцията й. Сериозните фирми не могат да функционират, даже да съществуват, без да си сътрудничат с банка или банкова система.

- С какво точно се занимава звеното за сигурност?

ген. Стоян Андреев:

- Първо, охранителната дейност. Второ, съвременното звено за фирмена сигурност си има свои органи за разузнаване, контраразузнаване и активно действие, защото не можеш ти да произвеждаш например телевизори и да не разузнаеш с какви технологии работят конкурентите ти и какво ще пуснат на пазара, защото от един миг се оказваш излишен на пазара и фалираш. Трябва да има научно-техническо и агентурно разузнаване. Ръководителите на фирмите трябва да имат свое разузнаване и контраразузнаване - за това, което се прави и срещу тях в различни етапи - още на пазара, вътре във фирмата - правят се опити да се подкупват най-добрите специалисти, да се пускат на пазара или чрез медиите компромати срещу фирмата.

- Имат ли българските компании такива звена?

ген. Стоян Андреев:

- Всяка фирма може да гарантира своята сигурност по няколко начина. Тя може да наеме специализирана фирма за охрана, да сключи договор с тях и те да поемат цялата отговорност по пълния комплекс от проблеми за сигурността на фирмата - от мениджмънта, производството, пазара, набиране, подготовка на кадрите. Вторият начин да се гарантира сигурността в комплексен смисъл е фирмата да създаде собствено звено за фирмена сигурност. Има си шеф, специалисти, апаратура, мрежа от шпиони - това си го позволяват богатите фирми. Този метод се прилага широко в света. Другият метод за гарантиране на всички активи, кадри, технологии, ноу-хау е застраховката. Проучват си възможностите на застрахователните компании да гарантират сигурността. Въпросът за определяне на сумите за застраховката е сложен, защото трябва да се оцени какво се рискува, ако не се застрахова, и колко трябва да се даде, за да се застрахова. Реално се използват различни комбинации от тези три метода. Големите фирми разчитат на себе си. Например Боинг в Сиатъл, която произвежда самолети, ракети, радари и е сред най-могъщите в САЩ, има толкова мощно звено за фирмена сигурност, че то охранява не само фирмата, а и целия район около града. В глобализиращия се свят държавата свива функциите си. Тя гарантира сигурността на публичната собственост, но няма право да влиза във фирмата. Всичко това обаче е достъпно за престъпния свят и неслучайно у нас престъпността нарасна, защото държавата се дезангажира, следвайки модела на западните страни, които не се интересуват от проблемите на сигурността на частните фирми. А частните фирми не са подготвени да гарантират сигурността си и огромна част от богатствата на страната останаха незащитени и продължават да се ограбват. Проблемът за фирмената сигурност е стълб от изграждането на системата за национална сигурност.

- Кое е рационалното решение на проблема за сигурността въобще?

ген. Стоян Андреев:

- Трябва да бъде изградена законодателната част. Тя определя правата на звената за фирмена сигурност. С новия Закон за охранителната дейност се дават доста права на охранителите - да арестуват, да разследват, да проследяват. Но въпросът е комплексен. Особено в областта на борбата с тероризма и кибертероризма. Тази работа е много тънка, но в това отношение може да прилагаме опита на Израел, на САЩ чрез адаптиране на действащи и наложени закони.

- Какви са те?

ген. Стоян Андреев:

- Има много тънкости, свързани с правата на човека. В Америка след събитията от 11 септември 2001 г. се простиха с много от правата на човека. Мисля, че едно 30% от прочутите права на човека в САЩ отидоха в историята. Но това нещо не може да се реши, ако първо не е подготвена обществеността да ги приеме. Иначе излиза, че й се налага диктатура под формата на борба с тероризма. Това е опасна работа. В Америка има огромна опозиция, въпреки че драмата, която изживяха, е голяма. И въпреки това не се приемат тези мерки!

Израел свикна, тъй като те са в състояние на тотална война. И по-лесно възприемат тези неща. В името на сигурността се жертват много неща. Вторият проблем е подготовката на кадрите във фирмените звена за сигурност. И тук не става въпрос за курсове, а за системно изграждане на кадри, специални мениджъри по проблемите на фирмената сигурност. Този проблем може да бъде решен от университетите. Казвам от университетите, макар че аз съм генерал и защитавам каузата на сега действащите професионалисти. Един топмениджър по проблемите на сигурността на фирмата трябва много добре да познава икономиката на фирмата - механизмите, по които тя се управлява, технологични решения, пазара, партньорите на компанията. Това нещо може да се изучи сериозно само в университет. УНСС въведе дисциплината Фирмена сигурност и фирмено разузнаване от 1 година.

- Какви трябва да са кадрите в отделите по фирмена сигурност?

ген. Стоян Андреев:

- Важен е проблемът с вътрешната, физическата безопасност на хората, които работят във фирмата - пожари, земетресения, съзнателни провокативни нарушения, особено в борбата с тероризма - тя не може да се води от лаици, защото престъпният свят се усъвършенства. Подготовката на кадрите, работещи във фирмените звена за сигурност, трябва да включва елементи на професионални разузнавачи, контраразузнавачи, професионални специалисти в борбата с тероризма. Борбата с тероризма е много сложен проблем, особено проблемите на борбата с т.нар. кибертероризъм. Най-атрактивният за престъпния свят актив на големите фирми, особено на тези, които разработват нови технологии, е информацията на и за фирмата. Проблемите с борбата с кибертероризма изискват висока компютърна и програмна подготовка.

- Българският бизнес проявява ли интерес към въпросите на фирмената сигурност?

ген. Стоян Андреев:

- Да, в последно време проявяват много голям интерес. Особено фирми, които имат изследователска и развойна дейност. Правим курсове към Съюза за стопанска инициатива. Може би са 5-6 фирмите с комплексни звена за сигурност, а иначе почти всички по-сериозни фирми се стремят към това да създадат такива звена.

- Кои браншове са обект на интелектуално  пиратство?

ген. Стоян Андреев:

- Обикновено фирмите, които се занимават с комуникация, с електроника, в химическата промишленост. Там, където много бързо може да се смени номенклатурата и качеството на продукцията. Много сериозно в такива сфери се активизира конкуренцията и има нужда от противодействие.

- Членството ни в НАТО ще наложи ли някаква промяна?

ген. Стоян Андреев:

- Членството ни в НАТО поставя сериозни изисквания към цялата икономика. Главно във военната промишленост имаме шансове да поемем поръчки, които са в интерес на НАТО. Това без силно развита система за фирмена сигурност, със своите органи за разузнаване и контраразузнаване не може да се получи. Сега частни фирми ще получават поръчки за оръжия, бойна техника, апаратура и опазването на всички тези неща по ангажименти на НАТО ще се възлага вече не на държавни органи, а на фирмите. А какво значи фирма? Влизането ни в НАТО поставя сериозно този въпрос. Засега ние сме си влезли декоративно в НАТО, това е един дълъг и глобален процес.

- Всяка фирма може да гарантира своята сигурност по няколко начина. Тя може да наеме специализирана фирма за охрана, да сключи договор с тях и те да поемат цялата отговорност по пълния комплекс от проблеми за сигурността на фирмата - от мениджмънта, производството, пазара, набиране, подготовка на кадрите. Вторият начин да се гарантира сигурността в комплексен смисъл е фирмата да създаде собствено звено за фирмена сигурност. Има си шеф, специалисти, апаратура, мрежа от шпиони - това си го позволяват богатите фирми. Този метод се прилага широко в света. Другият метод за гарантиране на всички активи, кадри, технологии, ноу-хау е застраховката. Проучват си възможностите на застрахователните компании да гарантират сигурността. Въпросът за определяне на сумите за застраховката е сложен, защото трябва да се оцени какво се рискува, ако не се застрахова, и колко трябва да се даде, за да се застрахова. Реално се използват различни комбинации от тези три метода. Големите фирми разчитат на себе си. Например Боинг в Сиатъл, която произвежда самолети, ракети, радари и е сред най-могъщите в САЩ, има толкова мощно звено за фирмена сигурност, че то охранява не само фирмата, а и целия район около града. В глобализиращия се свят държавата свива функциите си. Тя гарантира сигурността на публичната собственост, но няма право да влиза във фирмата. Всичко това обаче е достъпно за престъпния свят и неслучайно у нас престъпността нарасна, защото държавата се дезангажира, следвайки модела на западните страни, които не се интересуват от проблемите на сигурността на частните фирми. А частните фирми не са подготвени да гарантират сигурността си и огромна част от богатствата на страната останаха незащитени и продължават да се ограбват. Проблемът за фирмената сигурност е стълб от изграждането на системата за национална сигурност.

- Кое е рационалното решение на проблема за сигурността въобще?

ген. Стоян Андреев:

- Трябва да бъде изградена законодателната част. Тя определя правата на звената за фирмена сигурност. С новия Закон за охранителната дейност се дават доста права на охранителите - да арестуват, да разследват, да проследяват. Но въпросът е комплексен. Особено в областта на борбата с тероризма и кибертероризма. Тази работа е много тънка, но в това отношение може да прилагаме опита на Израел, на САЩ чрез адаптиране на действащи и наложени закони.

- Какви са те?

ген. Стоян Андреев:

- Има много тънкости, свързани с правата на човека. В Америка след събитията от 11 септември 2001 г. се простиха с много от правата на човека. Мисля, че едно 30% от прочутите права на човека в САЩ отидоха в историята. Но това нещо не може да се реши, ако първо не е подготвена обществеността да ги приеме. Иначе излиза, че й се налага диктатура под формата на борба с тероризма. Това е опасна работа. В Америка има огромна опозиция, въпреки че драмата, която изживяха, е голяма. И въпреки това не се приемат тези мерки!

Израел свикна, тъй като те са в състояние на тотална война. И по-лесно възприемат тези неща. В името на сигурността се жертват много неща. Вторият проблем е подготовката на кадрите във фирмените звена за сигурност. И тук не става въпрос за курсове, а за системно изграждане на кадри, специални мениджъри по проблемите на фирмената сигурност. Този проблем може да бъде решен от университетите. Казвам от университетите, макар че аз съм генерал и защитавам каузата на сега действащите професионалисти. Един топмениджър по проблемите на сигурността на фирмата трябва много добре да познава икономиката на фирмата - механизмите, по които тя се управлява, технологични решения, пазара, партньорите на компанията. Това нещо може да се изучи сериозно само в университет. УНСС въведе дисциплината Фирмена сигурност и фирмено разузнаване от 1 година.

- Какви трябва да са кадрите в отделите по фирмена сигурност?

ген. Стоян Андреев:

- Важен е проблемът с вътрешната, физическата безопасност на хората, които работят във фирмата - пожари, земетресения, съзнателни провокативни нарушения, особено в борбата с тероризма - тя не може да се води от лаици, защото престъпният свят се усъвършенства. Подготовката на кадрите, работещи във фирмените звена за сигурност, трябва да включва елементи на професионални разузнавачи, контраразузнавачи, професионални специалисти в борбата с тероризма. Борбата с тероризма е много сложен проблем, особено проблемите на борбата с т.нар. кибертероризъм. Най-атрактивният за престъпния свят актив на големите фирми, особено на тези, които разработват нови технологии, е информацията на и за фирмата. Проблемите с борбата с кибертероризма изискват висока компютърна и програмна подготовка.

- Българският бизнес проявява ли интерес към въпросите на фирмената сигурност?

ген. Стоян Андреев:

- Да, в последно време проявяват много голям интерес. Особено фирми, които имат изследователска и развойна дейност. Правим курсове към Съюза за стопанска инициатива. Може би са 5-6 фирмите с комплексни звена за сигурност, а иначе почти всички по-сериозни фирми се стремят към това да създадат такива звена.

- Кои браншове са обект на интелектуално  пиратство?

ген. Стоян Андреев:

- Обикновено фирмите, които се занимават с комуникация, с електроника, в химическата промишленост. Там, където много бързо може да се смени номенклатурата и качеството на продукцията. Много сериозно в такива сфери се активизира конкуренцията и има нужда от противодействие.

- Членството ни в НАТО ще наложи ли някаква промяна?

ген. Стоян Андреев:

- Членството ни в НАТО поставя сериозни изисквания към цялата икономика. Главно във военната промишленост имаме шансове да поемем поръчки, които са в интерес на НАТО. Това без силно развита система за фирмена сигурност, със своите органи за разузнаване и контраразузнаване не може да се получи. Сега частни фирми ще получават поръчки за оръжия, бойна техника, апаратура и опазването на всички тези неща по ангажименти на НАТО ще се възлага вече не на държавни органи, а на фирмите. А какво значи фирма? Влизането ни в НАТО поставя сериозно този въпрос. Засега ние сме си влезли декоративно в НАТО, това е един дълъг и глобален процес.