Специално за Econ.bg

- Г-н Кръстев, кои са основните насоки на националната транспортна политика на България?

Лазар Кръстев

- Основните насоки на нашата транспортна политика са разработени в Програмата за развитие на транспортната структура на България в периода до 2005 г. и съответно до 2010, според изискванията на Европейската Комисия. Нашата стратегия се базира на Решенията на Втората и Третата Общоевропейски конференции на министрите на трансторта за развитието на общоевропейските транспортни коридори и трансевропейската транспортна мрежа. Тя се основава и на проучването на Европейската Комисия за оценка на нуждите от транспортна инфраструктура, т.нар. проект TINA. Друг базов документ, на който е стъпила нашата стратегия е трафичната прогноза на Пан-европейските транспортни коридори. България има доста добро географско положение за привличане на транзитен поток на товари от Европа за Азия и Близкия Изток. Имаме и редица многостранни и двустранни споразумания в транспорта със страните от ЕС. Значението на нашата страна, като потенциален член на европейските и евроатлантическите структури, нараства.

- Пет от десетте Пан-европейски коридори пресичат България. Кои проекти ще се финансират приоритетно и кога очаквате да бъдат приключени те?

Лазар Кръстев

- Приоритетно се финансират проекти с обща национална значимост за транспортната инфраструктура и за националната икономика. Единият от основните стратегически проекти е изграждането на новия мост на река Дунав при Видин-Калафат. Той ще допринесе както за преодоляване на т.н. "тясно място" по протежението на Коридор ІV, така и за икономическото развитие на региона. В момента сме в процес на тръжна процедура за избор на международен консултант за инженеринг и управление на строителството на новия мост. Оценителната комисия приключи своята работа, изготви оценителен доклад и се очаква одобрение от Делегацията на Европейската Комисия в София за приминаване към преговори за сключване на договор с избраната фирма. Стойността на проектирането и управлението на строителството на моста е 5 755 хил. евро, като 4 998 хил са от Европейската Комисия по програма ISPA и останалото е българско кофинансиране от държавния бюджет. Строителството на моста ще е 190 млн. евро, Сключили сме заем с Европейската Инвестиционна Банка за 50 млн. евро за строителството на самия мост. Подписали сме споразумение за безвъзмездна помощ от 5 млн. евро с Френската агенция за развитие. Очакваме около 70-80 млн. евро безвъзмездна помощ по програма ISPA на ЕС и останалото ще е кофинансиране от държавния бюджет.

Другият голям стратегически проект е реконструкцията на летище София. Там търговете са разделени на два лота. Единият е за изграждане на нова пистова система, която е с дължина 3600 метъра и отговаря на всички световни стандарти. Другият лот е изграждането на пътнически терминал с пътнически ръкави според съвременните изисквания за превоз на пътници във връзка с увеличаването на пътникопотока. Очаква се одобрение за двата лота от Европейската Комисия и Европейската Инвестиционна Банка и сключване на договорите за строителство да края на месеца или началото на другия. През 2004 г. трябва да имаме завършено летище с нова писта и нов пътнически терминал. Стойността е 210 млн. евро. Финансирането е сложно, от различни източници, най-големите, от които са: заем от Кувейтски фонд за арабско икономическо сътрудничество – 40 млн. долара, безвъзмездна помощ от ЕК по програма ISPA – 50 млн. евро, заем от Европейската Инвестиционна Банка – 60 млн. евро, средства от програма ФАР – 7,6 млн. евро и българско кофинансиране. Третият основен стратегически проект е бъдещата електрификация и реконструкция на железопътна линия Пловдив – Свиленград – гръцка/турска граница за скорости до 160 (200) км/ч. Това е първата железопътна линия в България, по която ще се минава с тази скорост след завършване на проекта. Той е с най-голяма стойност: 340 млн. евро, като 153 млн. евро са безвъзмездна помощ одобрена от ЕК по програма ISPA, 150 млн. евро са от ЕИБ и 37 млн. евро е кофинансиране от държавния бюджет. През 2003 ще се проведе тръжна процедура за избор на строител за електрификацията Пловдив-Свиленград. Очакваме нарастване на притока на пътнически и товарни потоци по това направление.

- Кои са критериите за избор при определянето на проекти за финансиране по ISPA?

Лазар Кръстев

- Основният документ при определяне на приоритетите за кратко- и средно- срочното развитие на транспортната инфраструктура е изследването "Развитие и подготовка на свързаните с присъединяването транспортни инфраструктурни инвестиционни проекти", изготвеноот група експерти по рамков договор между Европейската комисия и Консорциум от пет консултантски компании и е специално ориентиран към нуждите на Програмата ISPA.

Критериите за избор на проекти включват: предварителна схема; икономическа възвращаемост; влияние върху околната среда; обща стойност и дял на финансиране от българските власти, IFIs, частни инвеститори; достъп на българската национална мрежа до Транс европейската транспортна мрежа; съгласуваност с Оценка на нуждите от транспортна инфраструктура (TINA); съгласуваност с планираните проекти в съседните Централно и Източно европейки страни. Допълнителните критерии са: отражение върху развитието, сигурност на транспорта, необходимост от финансова помощ, количеството на международния трафик, съгласуваност с ЕС, достигане на стандартите на ЕС, поощряване на устойчива мобилност, съгласуваност с националната стратегия в транспортния отрасъл, взаимосвързаност на различните начини на транспортиране.

- България подписа Меморандум за разбирателство и развитие на трансграничен коридор № 8. Какви възможности за страната ни ще открие този Коридор?

Лазар Кръстев

- Меморандумът за коридор № 8 беше последния неподписан меморандум за 10-те коридора. С подписването му се надяваме да преодолем досегашното въздържане на ЕК и европейските инструменти за финансиране и да можем да кандидатстваме за средства по проекти разположени на Коридор VІІІ. За пристанище Бургас е подписан заем от 120 млн. долара от Японският фонд за икономически сътрудничество. До 2005 година очакваме реконструкцията и модернизацията (нов вълнолом и терминал за насипни товари) на пристанище Бургас да бъде завършена. Надяваме се да привлечем средства от европейските фондове за реконструкцията, електрификацията и модернизацията със съвременна система за безопасност, телекомуникации и информациона инсталации на железопътната линия Радомир - Гюешево. Имаме готови проекти за продължаване на железопътната линия от 2,5 км. от гара Гюешево до границата с Македония, където парите са осигурени от държавния бюджет.

Смятам, че подписването на Меморандума ще даде тласък на развитието на транспортната инфраструктура в нашия участък на коридора.

- Използва ли страната ни пълноценно стратегическото си географско положение и възможностите да се превърне в транспортен възел на Балканите?

Лазар Кръстев

- В Министерство на транспорта и съобщенията правим всичко възможно да използваме нашето географско положение. В напреднал етап е проекта за интермодален терминал край Казичене, където се пресичат три коридора- 10, 4 и 8 и където ще става претоварването на товари. Чрез реконструкцията на пристанище Лом ще привлечем товари от река Дунав към Солунското пристанище и обратно по направлението на Коридор № 4. Амбициозния проект за реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград – гръцка/турска граница също е свързана с опита да привлечем очакваното нарастване на товаропотоци по направлението Европа – Азия.

Другият голям стратегически проект е реконструкцията на летище София. Там търговете са разделени на два лота. Единият е за изграждане на нова пистова система, която е с дължина 3600 метъра и отговаря на всички световни стандарти. Другият лот е изграждането на пътнически терминал с пътнически ръкави според съвременните изисквания за превоз на пътници във връзка с увеличаването на пътникопотока. Очаква се одобрение за двата лота от Европейската Комисия и Европейската Инвестиционна Банка и сключване на договорите за строителство да края на месеца или началото на другия. През 2004 г. трябва да имаме завършено летище с нова писта и нов пътнически терминал. Стойността е 210 млн. евро. Финансирането е сложно, от различни източници, най-големите, от които са: заем от Кувейтски фонд за арабско икономическо сътрудничество – 40 млн. долара, безвъзмездна помощ от ЕК по програма ISPA – 50 млн. евро, заем от Европейската Инвестиционна Банка – 60 млн. евро, средства от програма ФАР – 7,6 млн. евро и българско кофинансиране. Третият основен стратегически проект е бъдещата електрификация и реконструкция на железопътна линия Пловдив – Свиленград – гръцка/турска граница за скорости до 160 (200) км/ч. Това е първата железопътна линия в България, по която ще се минава с тази скорост след завършване на проекта. Той е с най-голяма стойност: 340 млн. евро, като 153 млн. евро са безвъзмездна помощ одобрена от ЕК по програма ISPA, 150 млн. евро са от ЕИБ и 37 млн. евро е кофинансиране от държавния бюджет. През 2003 ще се проведе тръжна процедура за избор на строител за електрификацията Пловдив-Свиленград. Очакваме нарастване на притока на пътнически и товарни потоци по това направление.

- Кои са критериите за избор при определянето на проекти за финансиране по ISPA?

Лазар Кръстев

- Основният документ при определяне на приоритетите за кратко- и средно- срочното развитие на транспортната инфраструктура е изследването "Развитие и подготовка на свързаните с присъединяването транспортни инфраструктурни инвестиционни проекти", изготвеноот група експерти по рамков договор между Европейската комисия и Консорциум от пет консултантски компании и е специално ориентиран към нуждите на Програмата ISPA.

Критериите за избор на проекти включват: предварителна схема; икономическа възвращаемост; влияние върху околната среда; обща стойност и дял на финансиране от българските власти, IFIs, частни инвеститори; достъп на българската национална мрежа до Транс европейската транспортна мрежа; съгласуваност с Оценка на нуждите от транспортна инфраструктура (TINA); съгласуваност с планираните проекти в съседните Централно и Източно европейки страни. Допълнителните критерии са: отражение върху развитието, сигурност на транспорта, необходимост от финансова помощ, количеството на международния трафик, съгласуваност с ЕС, достигане на стандартите на ЕС, поощряване на устойчива мобилност, съгласуваност с националната стратегия в транспортния отрасъл, взаимосвързаност на различните начини на транспортиране.

- България подписа Меморандум за разбирателство и развитие на трансграничен коридор № 8. Какви възможности за страната ни ще открие този Коридор?

Лазар Кръстев

- Меморандумът за коридор № 8 беше последния неподписан меморандум за 10-те коридора. С подписването му се надяваме да преодолем досегашното въздържане на ЕК и европейските инструменти за финансиране и да можем да кандидатстваме за средства по проекти разположени на Коридор VІІІ. За пристанище Бургас е подписан заем от 120 млн. долара от Японският фонд за икономически сътрудничество. До 2005 година очакваме реконструкцията и модернизацията (нов вълнолом и терминал за насипни товари) на пристанище Бургас да бъде завършена. Надяваме се да привлечем средства от европейските фондове за реконструкцията, електрификацията и модернизацията със съвременна система за безопасност, телекомуникации и информациона инсталации на железопътната линия Радомир - Гюешево. Имаме готови проекти за продължаване на железопътната линия от 2,5 км. от гара Гюешево до границата с Македония, където парите са осигурени от държавния бюджет.

Смятам, че подписването на Меморандума ще даде тласък на развитието на транспортната инфраструктура в нашия участък на коридора.

- Използва ли страната ни пълноценно стратегическото си географско положение и възможностите да се превърне в транспортен възел на Балканите?

Лазар Кръстев

- В Министерство на транспорта и съобщенията правим всичко възможно да използваме нашето географско положение. В напреднал етап е проекта за интермодален терминал край Казичене, където се пресичат три коридора- 10, 4 и 8 и където ще става претоварването на товари. Чрез реконструкцията на пристанище Лом ще привлечем товари от река Дунав към Солунското пристанище и обратно по направлението на Коридор № 4. Амбициозния проект за реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград – гръцка/турска граница също е свързана с опита да привлечем очакваното нарастване на товаропотоци по направлението Европа – Азия.