Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
С какво беше по-различен изпитът по литература в су тази година?
Доц. Адриана Дамянова:
Като резултат не се различава от предишни години. Това не ме изненадва, защото и чрез двата типа задачи - темата и сравняването на цитатите от стихотворения, се проверяваха едни и същи компетенции и това не го прави по-различен. Процентът на слабите оценки е малко по-нисък в сравнение с миналата година. Може да е случайност, но може да се дължи и на това, че кандидат-студенти, които не са познавали романа, са имали шанса да работят по цитатите.
Каква част от кандидат-студентите писаха по цитатите?
Доц. Адриана Дамянова:
По мои впечатления около 40% от кандидатите са писали по задачата за цитатите. Ще бъде изготвена и официална статистика. Ще изследваме и качествата на постиженията върху цитатите, но това ще стане
наесен.
Правилно ли е била разбрана задачата от кандидат-студентите?
Доц. Адриана Дамянова:
Да, като изключим тези, които са писали, без да познават творчеството на авторите. На изпита кандидат-студентите показаха незнание най-вече за Славейков и творчеството му, и конкретното
стихотворение. По-голямата част от работите показваха много добро разбиране на задачата. Друг е въпросът как се справят. Но според мен не е имало елемент на подвеждане в задачата.
Наблюдавахте ли някакви характерни грешки?
Доц. Адриана Дамянова:
Думата грешка не е точна. По-скоро можем да говорим за неовладени умения. Но онова, което в най-голяма степен липсва на кандидат-студентите, е достатъчно развитата разделителна способност. Афинитетът на нашето общество в мислене в бинарни опозиции е снет в подходите на кандидат-студентите. Имаше работи, в които съвсем наивно се твърдеше, че двата цитата са напълно еднакви. Или обратното. Способността да се търсят разликите не се създава както при обучението по български език и литература, така и при обучението в училището като цяло.
40% желаещи да пишат върху цитатите не е малка цифа. Дали ще се задържи този интерес?
Доц. Адриана Дамянова:
Не ми е лесно да прогнозирам. Самият факт, че ще се падне повече от един тест, увеличава възможността кандидат-студентът да намери своя текст, който усеща и върху който желае да пише. Има хора, които по-трудно удържат в паметта си на механично равнище онзи грамаден свод от сюжетни нишки, перипетии, каквито съдържат романи като "Тютюн". А цитатите дават далеч по-непосредствената близост.
У нас няма единна система от резултатите, постигнати в училище. Университети играят, макар и негласно ролята на такъв регулатор. Силно се надявам, че тази форма на изпит ще повлияе позитивно върху работата в училище, защото ще провокира учителите да работят по-внимателно с текстовете, а не да прилагат към всеки текст едни и същи общи фрази.