Специално за Econ.bg.

- Ще доведат ли промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа до прилив на реални инвеститори и спекуланти на пазара?

Маргарита Александрова:

- Инвестиционните интереси на реалните инвеститори и на спекулантите зависят  в голяма степен от наличието на адекватна законова уредба за развитие на прозрачен и ефективен капиталов пазар. Ето защо считам, че усилията за усъвършенстване на законовата уредба създават условия за прилив на реални инвеститори и спекуланти на нашия развиващ се капиталов пазар. Трябва да имаме предвид обаче, че наличието на добра законова уредба е необходимо, но не и достатъчно условие за предизвикване и поддържане на интереса на инвеститорите. От решаващо значение е също предлагането на разнообразни и атрактивни финансови инструменти, които да дават възможност за формиране и управление на инвестиционните портфейли. Приемането на измененията и допълненията на ЗППЦК е важна стъпка по трудния път за изграждане на доверие към нашия капиталов пазар.

- Съответстват ли промените в Закона на тенденциите на световните капиталови пазари и на принципите на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO)?

Маргарита Александрова:

- Всички промени в ЗППЦК са в съответствие с основните цели и принципите на IOSCO. Основните цели на организацията са три:

• защита на инвеститорите;
• осигуряване на честен, ефективен и прозрачен капиталов пазар;
• намаляване на системния риск.

- Бихте ли коментирали някои от по-съществените промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа?

Маргарита Александрова:

- Въведоха се строги ограничения по отношение на разпореждането с активи на публичното дружество. Управителните органи са ограничени в дейността им по вземане на решения за разпореждане с активи и придобиване на активи в публичното дружество. Целта е да бъде предотвратено възможното ощетяване на акционерите при неизгодни условия  на придобиване, прехвърляне, получаване, ползване и предоставяне за ползване или като обезпечение на дълготрайни активи. Обхващат се случаите на възникване на задължения за дружеството и на възникване на вземания на дружеството. Изисква се задължително конкретно овластяване на лицата, които управляват или представляват дружеството за сключване на посочените сделки, на обща стойност над 1/3 от стойността на активите, а когато в сделките участват заинтересувани лица – над 2% от стойността на активите. Стойността на активите се определя, като се взема по-ниската стойност съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс. Овластяването се извършва с решение на общо събрание на акционерите. Управителният орган е задължен да представи пред общото събрание мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделките. Общото събрание взема решение в случаите на придобиване и разпореждане с дълготрайни активи с мнозинство 3/4 от представения капитал, а в останалите случаи – с обикновено мнозинство.

В защита на акционерите е и разпоредбата, по силата на която получаването или предоставянето за ползване под каквато и да е форма на дълготрайни активи от страна на публично дружество трябва да бъде извършено при условията и по реда на договор за съвместно предприятие, ако имуществото се предоставя на дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25% от гласовете в общото събрание, или контролира публичното дружество, или е свързано с него лице и ако имуществото служи за осъществяване на основната дейност на публичното дружество или на съществена част от нея.

Въведе се изискване за сключване на договор за съвместно предприятие.

Чрез договор за съвместно предприятие публичното дружество се задължава да осъществява основната си дейност, или част от нея в общ интерес с друго дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25% от гласовете в общото събрание, което контролира публичното дружество или е свързано с него. Разпределението на печалбите и загубите от дейността на съвместното предприятие се извършва съобразно съотношението между активите и другите форми на принос, с които всяко от дружествата участва в съвместното предприятие. Договорът трябва да урежда формата и начина на участие на всяко от дружествата в съвместното предприятие, предмета на дейност, начина на управление, методите на разпределение между дружествата на печалбите и загубите на съвместното предприятие, както и условията и реда на прекратяване на договора. Договорът влиза в сила след одобрение на общите събрания на всяко от дружествата – страни по договора, с мнозинство 3/4 от представения капитал.

Въведени са следните нормативни гаранции за осигуряване интересите на акционерите на публичното дружество – страна по договора. Първо – изисква се становище на експерти относно икономическите характеристики на договора и определената в договора справедлива цена на акциите. Второ – ДКЦК одобрява проекта на договора, неговата обосновка, изготвена от управителните органи на дружествата, и експертната оценка. Трето – дава се възможност на акционерите, гласували против договора за съвместно предприятие, да предявят искане да им бъдат изкупени акциите от публичното дружество, или да им бъдат заменени акциите срещу акции на дружеството – насрещна страна по договора.

Въведоха се строги изисквания при преобразуване на публично дружество.

Преобразуването на публичното дружество представлява корпоративно събитие, което оказва съществено влияние върху доходността и риска на инвестицията на акционерите. Международните стандарти за защита на инвеститорите изискват при преобразуване на публично дружество да бъде дадена възможност на всеки акционер, който не е съгласен с преобразуването, да продаде своите акции по справедлива цена. В ЗППЦК се въведе изискване да се представи в ДКЦК за одобрение план за преобразуването и доклади от независими експерти и от управителните органи на преобразуващите се дружества. В докладите трябва да бъдат описани методите за оценяване на имуществото на преобразуващите се дружества, методите, по които е определено предлаганото съотношение на замяна, доколко използването на тези методи е коректно в конкретния случай и какви стойности се получават при всеки от тези методи, както и относителната тежест на тези методи при определянето на стойността на акциите. По този начин ДКЦК защитава интересите на акционерите, като изисква да им бъде предоставена цялата необходима информация за вземане на обосновано решение по предложението за преобразуване и като следи за определянето на справедлива цена на акциите на публичните дружества. Всеки акционер, който е гласувал против преобразуването, има право да поиска от дружеството да му бъдат изкупени всички или част от притежаваните акции по цената, която е посочена в плана за преобразуване.

В годишния отчет на публичното дружество се включи програма за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление. В отчета за управлението трябва да се съдържа информация за изпълнението на тази програма и за съответствието на дейността на управителните и контролните органи през изтеклата година с посочените стандарти.

В много държави с развита пазарна икономика, както и в повечето от държавите в преход се наблюдава тенденция към разработване и прилагане на кодекси за корпоративно управление. Управляващите органи на публичните дружества разработват и изпълняват програма за корпоративно управление, в която се прилагат стандартите за добро корпоративно управление, изведени от международната практика. Основен принцип в корпоративното управление е, че управителните органи за длъжни да ръководят публичното дружество в интерес на всички акционери. Те следва да избягват преки или косвени конфликти на интереси, а в случай, че такива конфликти възникнат, членовете на управителните органи не трябва да участват при вземане на съответните решения. Текстовете в ЗППЦК, които регламентират задълженията на лицата, управляващи и контролиращи управлението на публичните дружества, са в съответствие с водещите световни стандарти на корпоративно управление.

Въведе се изискване за назначаване на директор за връзка с инвеститорите.

Директорът за връзки с инвеститорите следва да бъде назначен по трудов договор в публичното дружество. Законът му възлага функции, които са от съществено значение за  развитието на прозрачен и ефективен капиталов пазар и за доверие на инвеститорите. Той осъществява връзка между управителния орган и акционерите; предоставя на инвеститорите публичната информация за дружеството; отговаря за редовно и навременно изпращане на информацията за ДКЦК, регулирания пазар и Централния депозитар; изпраща на акционерите материалите за общите събрания. Законовото регламентиране на дейността на директора за връзки с инвеститорите е предпоставка за разкриването на цялата необходима информация за вземане на обосновани инвестиционни решения и за развитие на ефективен капиталов пазар.

Въведоха се строги изисквания за промяна на статута на дружеството от публично в непублично.

Преди промените в ЗППЦК имаше сравнително широки възможности за отписване на публичните дружества, което поставяше миноритарните акционери в положение на постоянна заплаха да бъдат превърнати в акционери в непублични дружества и да не могат да продадат своите акции  по справедлива цена. Отписване можеше да се извърши, ако: на общо събрание на акционерите /с мнозинство, установено в устава/ се вземе решение за отписване, като при това капиталът на дружеството е под 200 хил. лв. или броят на акционерите е под 50; ако дружеството е прекратено или е в процедура по несъстоятелност; ако е осъществено търгово предложение от търгов предложител, който притежава над 90% от акциите на дружеството.

Промяната в реда на отписване се изразява в това, че отписването от регистъра на публичните дружества се извършва при наличие на следните условия:

а/ Ако на общо събрание на акционерите с мнозинство 2/3 от представения капитал е взето решение за отписване при условие, че броят на акционерите е под 300 лица и стойността на активите на дружеството е под 500 хил. лв.

б/ Ако е осъществено търгово предлагане от търгов предложител, притежаващ над 90% от капитала на дружеството, на което акционерите, притежаващи най-малко половината от общия брой на акциите – обект на търговото предложение, са приели да продадат своите акции по предложената цена или е взето решение за отписване на общо събрание на акционерите с мнозинство  1/2 от представения капитал, като в него не се включват акциите, които търговият предложител е придобил преди търговото предложение.

Въведе се задължително издаване на права при увеличаване на капитала на публичното дружество чрез емисия на акции.

С това бе намерено законово разрешение на един сериозен проблем. Става дума за това, че до промените законът даваше възможност на мажоритарния акционер да увеличи съществено своя дял в публичното дружество в резултат на извършване на увеличаване на капитала чрез емисия на нови акции, които се предлагат само на акционерите. Емисионната цена при такива емисии бе равна на номиналната стойност на акциите и не отчиташе тяхната справедлива цена. По този начин чрез изкупуване на преобладаващата част от емисията или цялата емисия мажоритарният акционер придобиваше и преобладаващата част от натрупаните в дружеството неразпределена печалба и резерви. Миноритарните акционери бяха ощетявани поради прилаганата процедура на емисията. Техният дял в капитала на дружеството се стопяваше. Справедливата цена на техните акции, оценена чрез нетната стойност на активите на една акция, чувствително намаляваше. Въвеждането на задължително издаване на права гарантира, че всеки акционер, който желае да закупи акции при емисията, ще може да го направи и да запази своя относителен дял в капитала. Акционерите, които не желаят да закупят акции при емисията, ще могат да продадат своите права по цена, която ще се определя чрез явен аукцион, организиран на регулиран капиталов пазар / БФБ "София" АД/. Създадени са всички законови предпоставки за осъществяване на прозрачен и ефективен пазар на правата и  формиране на тяхната реална цена. По този начин се защитават интересите на тези акционери, които не желаят или нямат финансова възможност да направят допълнителна инвестиция в публичното дружество.

Промени се съществено процедурата на търговото предлагане за закупуване или замяна на акции на публично дружество.

Въвеждат се нови прагове за осъществяване на търгови предложения. Преди промените съществуваха два прага: единият при преминаване на дял от 50% от акциите на дружеството, при което мажоритарният акционер бе задължен да отправи търгово предложение към останалите акционери, или да продаде част от своите акции, така че делът му да падне под 50%; вторият – при преминаване на дял от 90% от акциите, при което мажоритарният акционер може да отправи търгово предложение към останалите акционери и впоследствие да поиска отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества.

След промените бяха въведени още два прага: единият е при преминаването на дял от 2/3 от гласовете на публичното дружество, при което мажоритарният акционер е задължен да отправи търгово предложение; вторият – ако акционер притежава най-малко 5% от гласовете и иска да придобие повече от 1/3 от акциите на публичното дружество, при което може да бъде отправено търгово предложение. Освен това, ако акционер притежава над 50% от акциите и иска да придобие за една година още над 3% от акциите, той трябва да приложи реда на търгово предложение. При задължителните търгови предложения и при търговото предложение, отправено от търгов предложител, притежаващ над 90% от акциите, се изисква задължително обосновка на предложената цена, съдържаща разчетите за определяне на справедливата цена на акциите по общоприети оценъчни методи. Определя се и  долна граница на цената. В останалите два случая се спазва само изискването предложената цена да не бъде по-ниска от средната претеглена пазарна цена на акциите за последните три месеца, а когато такава не е налице – най-високата цена за една акция, заплатена от предложителя през последните шест месеца (ако цената на акциите не може да бъде определена по посочения ред, тогава се взема по-високата стойност между последната емисионна стойност и последната цена, заплатена от търговия предложител).

Основен проблем при обосновката на предложената цена е правилното прилагане  на необходимите методи за оценка на дружеството и формирането на справедливата цена на акцията. В ЗППЦК е посочено, че изискванията към съдържанието на обосновката, както и към прилагането на методите за оценка се определят с наредба. До приемането на посочената наредба изискванията трябва да бъдат приети с решение на ДКЦК. Изискванията бяха приети на заседание на ДКЦК с протокол № 37 от 10.07.2002 г. Те се отнасят към прилагането на общоприетите оценъчни методи за определянето на справедливата цена на акциите на публично дружество като най-важна част от обосновката на цената в случаите на преобразуване на дружества, сключване на договор за съвместно предприятие и търгово предлагане за изкупуване или замяна на акции. В изискванията се посочва, че оценките, извършвани за целите на ЗППЦК, се базират на три основни подхода: подход на базата на данните от счетоводния баланс; приходен подход; подход на базата на пазарните цени за дружества-аналози. Съответно се прилагат три групи методи. Справедливата цена на една акция на оценяваното дружество се формира на база на получената стойност по всеки един от използваните методи за оценяване, като се прилага поне по един метод от всеки подход за оценяване. Относителната тежест на оценката по всеки от приложените методи  се определя от заявителя, като се изисква да се представи обосновка чрез посочване на факторите, които определят различната тежест.

Промените в реда на отправяне на търгови предложения и правото на ДКЦК да налага временна и окончателна забрана имат за цел да защитават интересите на миноритарните акционери. В защита на интересите на акционерите е и въведеното задължение за управителните органи в тридневен срок от получаването на търговото предложение да представят в ДКЦК и на търговия предложител мотивирано становище по предложената цена, включително дали е справедлива спрямо акционерите.

В защита на акционерите е и разпоредбата, по силата на която получаването или предоставянето за ползване под каквато и да е форма на дълготрайни активи от страна на публично дружество трябва да бъде извършено при условията и по реда на договор за съвместно предприятие, ако имуществото се предоставя на дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25% от гласовете в общото събрание, или контролира публичното дружество, или е свързано с него лице и ако имуществото служи за осъществяване на основната дейност на публичното дружество или на съществена част от нея.

Въведе се изискване за сключване на договор за съвместно предприятие.

Чрез договор за съвместно предприятие публичното дружество се задължава да осъществява основната си дейност, или част от нея в общ интерес с друго дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25% от гласовете в общото събрание, което контролира публичното дружество или е свързано с него. Разпределението на печалбите и загубите от дейността на съвместното предприятие се извършва съобразно съотношението между активите и другите форми на принос, с които всяко от дружествата участва в съвместното предприятие. Договорът трябва да урежда формата и начина на участие на всяко от дружествата в съвместното предприятие, предмета на дейност, начина на управление, методите на разпределение между дружествата на печалбите и загубите на съвместното предприятие, както и условията и реда на прекратяване на договора. Договорът влиза в сила след одобрение на общите събрания на всяко от дружествата – страни по договора, с мнозинство 3/4 от представения капитал.

Въведени са следните нормативни гаранции за осигуряване интересите на акционерите на публичното дружество – страна по договора. Първо – изисква се становище на експерти относно икономическите характеристики на договора и определената в договора справедлива цена на акциите. Второ – ДКЦК одобрява проекта на договора, неговата обосновка, изготвена от управителните органи на дружествата, и експертната оценка. Трето – дава се възможност на акционерите, гласували против договора за съвместно предприятие, да предявят искане да им бъдат изкупени акциите от публичното дружество, или да им бъдат заменени акциите срещу акции на дружеството – насрещна страна по договора.

Въведоха се строги изисквания при преобразуване на публично дружество.

Преобразуването на публичното дружество представлява корпоративно събитие, което оказва съществено влияние върху доходността и риска на инвестицията на акционерите. Международните стандарти за защита на инвеститорите изискват при преобразуване на публично дружество да бъде дадена възможност на всеки акционер, който не е съгласен с преобразуването, да продаде своите акции по справедлива цена. В ЗППЦК се въведе изискване да се представи в ДКЦК за одобрение план за преобразуването и доклади от независими експерти и от управителните органи на преобразуващите се дружества. В докладите трябва да бъдат описани методите за оценяване на имуществото на преобразуващите се дружества, методите, по които е определено предлаганото съотношение на замяна, доколко използването на тези методи е коректно в конкретния случай и какви стойности се получават при всеки от тези методи, както и относителната тежест на тези методи при определянето на стойността на акциите. По този начин ДКЦК защитава интересите на акционерите, като изисква да им бъде предоставена цялата необходима информация за вземане на обосновано решение по предложението за преобразуване и като следи за определянето на справедлива цена на акциите на публичните дружества. Всеки акционер, който е гласувал против преобразуването, има право да поиска от дружеството да му бъдат изкупени всички или част от притежаваните акции по цената, която е посочена в плана за преобразуване.

В годишния отчет на публичното дружество се включи програма за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление. В отчета за управлението трябва да се съдържа информация за изпълнението на тази програма и за съответствието на дейността на управителните и контролните органи през изтеклата година с посочените стандарти.

В много държави с развита пазарна икономика, както и в повечето от държавите в преход се наблюдава тенденция към разработване и прилагане на кодекси за корпоративно управление. Управляващите органи на публичните дружества разработват и изпълняват програма за корпоративно управление, в която се прилагат стандартите за добро корпоративно управление, изведени от международната практика. Основен принцип в корпоративното управление е, че управителните органи за длъжни да ръководят публичното дружество в интерес на всички акционери. Те следва да избягват преки или косвени конфликти на интереси, а в случай, че такива конфликти възникнат, членовете на управителните органи не трябва да участват при вземане на съответните решения. Текстовете в ЗППЦК, които регламентират задълженията на лицата, управляващи и контролиращи управлението на публичните дружества, са в съответствие с водещите световни стандарти на корпоративно управление.

Въведе се изискване за назначаване на директор за връзка с инвеститорите.

Директорът за връзки с инвеститорите следва да бъде назначен по трудов договор в публичното дружество. Законът му възлага функции, които са от съществено значение за  развитието на прозрачен и ефективен капиталов пазар и за доверие на инвеститорите. Той осъществява връзка между управителния орган и акционерите; предоставя на инвеститорите публичната информация за дружеството; отговаря за редовно и навременно изпращане на информацията за ДКЦК, регулирания пазар и Централния депозитар; изпраща на акционерите материалите за общите събрания. Законовото регламентиране на дейността на директора за връзки с инвеститорите е предпоставка за разкриването на цялата необходима информация за вземане на обосновани инвестиционни решения и за развитие на ефективен капиталов пазар.

Въведоха се строги изисквания за промяна на статута на дружеството от публично в непублично.

Преди промените в ЗППЦК имаше сравнително широки възможности за отписване на публичните дружества, което поставяше миноритарните акционери в положение на постоянна заплаха да бъдат превърнати в акционери в непублични дружества и да не могат да продадат своите акции  по справедлива цена. Отписване можеше да се извърши, ако: на общо събрание на акционерите /с мнозинство, установено в устава/ се вземе решение за отписване, като при това капиталът на дружеството е под 200 хил. лв. или броят на акционерите е под 50; ако дружеството е прекратено или е в процедура по несъстоятелност; ако е осъществено търгово предложение от търгов предложител, който притежава над 90% от акциите на дружеството.

Промяната в реда на отписване се изразява в това, че отписването от регистъра на публичните дружества се извършва при наличие на следните условия:

а/ Ако на общо събрание на акционерите с мнозинство 2/3 от представения капитал е взето решение за отписване при условие, че броят на акционерите е под 300 лица и стойността на активите на дружеството е под 500 хил. лв.

б/ Ако е осъществено търгово предлагане от търгов предложител, притежаващ над 90% от капитала на дружеството, на което акционерите, притежаващи най-малко половината от общия брой на акциите – обект на търговото предложение, са приели да продадат своите акции по предложената цена или е взето решение за отписване на общо събрание на акционерите с мнозинство  1/2 от представения капитал, като в него не се включват акциите, които търговият предложител е придобил преди търговото предложение.

Въведе се задължително издаване на права при увеличаване на капитала на публичното дружество чрез емисия на акции.

С това бе намерено законово разрешение на един сериозен проблем. Става дума за това, че до промените законът даваше възможност на мажоритарния акционер да увеличи съществено своя дял в публичното дружество в резултат на извършване на увеличаване на капитала чрез емисия на нови акции, които се предлагат само на акционерите. Емисионната цена при такива емисии бе равна на номиналната стойност на акциите и не отчиташе тяхната справедлива цена. По този начин чрез изкупуване на преобладаващата част от емисията или цялата емисия мажоритарният акционер придобиваше и преобладаващата част от натрупаните в дружеството неразпределена печалба и резерви. Миноритарните акционери бяха ощетявани поради прилаганата процедура на емисията. Техният дял в капитала на дружеството се стопяваше. Справедливата цена на техните акции, оценена чрез нетната стойност на активите на една акция, чувствително намаляваше. Въвеждането на задължително издаване на права гарантира, че всеки акционер, който желае да закупи акции при емисията, ще може да го направи и да запази своя относителен дял в капитала. Акционерите, които не желаят да закупят акции при емисията, ще могат да продадат своите права по цена, която ще се определя чрез явен аукцион, организиран на регулиран капиталов пазар / БФБ "София" АД/. Създадени са всички законови предпоставки за осъществяване на прозрачен и ефективен пазар на правата и  формиране на тяхната реална цена. По този начин се защитават интересите на тези акционери, които не желаят или нямат финансова възможност да направят допълнителна инвестиция в публичното дружество.

Промени се съществено процедурата на търговото предлагане за закупуване или замяна на акции на публично дружество.

Въвеждат се нови прагове за осъществяване на търгови предложения. Преди промените съществуваха два прага: единият при преминаване на дял от 50% от акциите на дружеството, при което мажоритарният акционер бе задължен да отправи търгово предложение към останалите акционери, или да продаде част от своите акции, така че делът му да падне под 50%; вторият – при преминаване на дял от 90% от акциите, при което мажоритарният акционер може да отправи търгово предложение към останалите акционери и впоследствие да поиска отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества.

След промените бяха въведени още два прага: единият е при преминаването на дял от 2/3 от гласовете на публичното дружество, при което мажоритарният акционер е задължен да отправи търгово предложение; вторият – ако акционер притежава най-малко 5% от гласовете и иска да придобие повече от 1/3 от акциите на публичното дружество, при което може да бъде отправено търгово предложение. Освен това, ако акционер притежава над 50% от акциите и иска да придобие за една година още над 3% от акциите, той трябва да приложи реда на търгово предложение. При задължителните търгови предложения и при търговото предложение, отправено от търгов предложител, притежаващ над 90% от акциите, се изисква задължително обосновка на предложената цена, съдържаща разчетите за определяне на справедливата цена на акциите по общоприети оценъчни методи. Определя се и  долна граница на цената. В останалите два случая се спазва само изискването предложената цена да не бъде по-ниска от средната претеглена пазарна цена на акциите за последните три месеца, а когато такава не е налице – най-високата цена за една акция, заплатена от предложителя през последните шест месеца (ако цената на акциите не може да бъде определена по посочения ред, тогава се взема по-високата стойност между последната емисионна стойност и последната цена, заплатена от търговия предложител).

Основен проблем при обосновката на предложената цена е правилното прилагане  на необходимите методи за оценка на дружеството и формирането на справедливата цена на акцията. В ЗППЦК е посочено, че изискванията към съдържанието на обосновката, както и към прилагането на методите за оценка се определят с наредба. До приемането на посочената наредба изискванията трябва да бъдат приети с решение на ДКЦК. Изискванията бяха приети на заседание на ДКЦК с протокол № 37 от 10.07.2002 г. Те се отнасят към прилагането на общоприетите оценъчни методи за определянето на справедливата цена на акциите на публично дружество като най-важна част от обосновката на цената в случаите на преобразуване на дружества, сключване на договор за съвместно предприятие и търгово предлагане за изкупуване или замяна на акции. В изискванията се посочва, че оценките, извършвани за целите на ЗППЦК, се базират на три основни подхода: подход на базата на данните от счетоводния баланс; приходен подход; подход на базата на пазарните цени за дружества-аналози. Съответно се прилагат три групи методи. Справедливата цена на една акция на оценяваното дружество се формира на база на получената стойност по всеки един от използваните методи за оценяване, като се прилага поне по един метод от всеки подход за оценяване. Относителната тежест на оценката по всеки от приложените методи  се определя от заявителя, като се изисква да се представи обосновка чрез посочване на факторите, които определят различната тежест.

Промените в реда на отправяне на търгови предложения и правото на ДКЦК да налага временна и окончателна забрана имат за цел да защитават интересите на миноритарните акционери. В защита на интересите на акционерите е и въведеното задължение за управителните органи в тридневен срок от получаването на търговото предложение да представят в ДКЦК и на търговия предложител мотивирано становище по предложената цена, включително дали е справедлива спрямо акционерите.