Специално за Econ.bg

На 13 януари Софийската стокова борса (ССБ) представи годишния си отчет за 2008 г. От него стана ясно, че борсата е реализирала ръст от 40% на оборота си за изминалата година. За това как се справя стоковата борса в условията на световната икономическа криза, какъв ефект ще има върху борсата разразилата се в началото на годината газова криза, както и за бъдещите проекти на ССБ, разговаряме с Главния изпълнителен директор на борсата – Васил Симов.

Г-н Симов, каква беше 2008 г. за Софийската стокова борса?

Васил Симов:

В чисто статистически план 2008 г. беше най-успешната за 18-те поредни години, в които съществува ССБ. По отношение на активността на борсовата търговия отчетохме оборот от над 660 млн. лева. Такъв оборот досега никога не сме постигали, а и трябва да се има предвид, че той беше постигнат в една много трудна година – 2008. Тя беше белязяна от сътресения на различни банкови пазари и спад на много стоки. В същото време през 2008 г. ние отчетохме ръст от близо 40% спрямо 2007 г.

Колкото до дейността на борсата - по провеждането на сесии, по следенето на цените на различните стоки, тя беше разнопосочна за много стоки. Например в началото на 2008 г. пшеницата се търгуваше за около 450-500 лв. за тон, а в края на годината цената й достигна 180-200 лв./тон. Цената на пшеницата се срина близо 2-3 пъти вследствие на добрата реколта, на слабото търсене, ниската платежоспособност...Факторите са много

Подобна е картината и при петролните продукти. В началото на годината цените на дизела, на бензина, на газьола бяха относително високи, а в края на годината, поради падането на цената на петрола на международните борси, започна поевтиняването на горивата и в България. Така че 2008 г. беше една интересна година – година на рекорден оборот и рекордни спадове в цените на някои борсови стоки.

Какви бяха основните стоки, които се търгуваха на борсата през изминалата година?

Васил Симов:

Традиционно, както минали години, основна част от търговията на ССБ беше извършена с горива и енергоносители - тук слагам дизела, бензина, въглищата, дървата за огрев. На следващо място е търговията със зърно - основно с пшеница, която е традиционна борсова стока не само в България, а и по света. Следват отделните групи стоки, като метали и дървен материал, които заемат доста по-скромен дял.

Цените на кои продукти отбелязаха най-силен спад през миналата година?

Васил Симов:

Според мен най-много падна цената на хлебната пшеница – близо 3 пъти в рамките на половин година. Като погледнем цялата 2008 г., това е една от най-поевтинелите стоки. Брашното също поевтиня близо 2 пъти. Много поевтиня суровият петрол, който не се търгува при нас в България, но даде отражение върху цените на останалите горива, които ние търгуваме – те също доста поевтиняха. За радост като цяло хранителните стоки също поевтиняха. Тук слагам брашното, захарта, олиото, които вследствие на намалените цени на зърното и на горивата също тръгнаха в посока надолу.

Кои са основните играчи на ССБ?

Васил Симов:

Като фирми-членки, това са 70 фирми от цялата страна, които имат брокерско място при нас, а като крайни клиенти - това са основно фирмите, занимаващи се с производство и потребление на горива и на зърно, тъй като това бяха и най-активните стоки, които ние търгувахме.

По време на представянето на годишния отчет на ССБ за 2007 г. стана въпрос за евентуална търговия с въглеродни емисии и електричество. Докъде стигна тази идея?

Васил Симов:

Мечтата остава през 2009 г. Нищо не стана през 2008 г. Не защото ние не искахме или няма готовност, а може би защото държавата ни няма нужда от един такъв публичен пазар. Така си го обяснявам аз, тъй като останахме единствената държава от източния блок, член на ЕС, която няма действаща борса за електроенергия и емисии въглероден диоксид. Ние като борса имаме готовност да започнем търговия с тези два продукта. Вярвам, че рано или късно търговията ще стане факт - или през 2009 година, или в близко бъдеще. Предлагаме услугите си на държавата, за да помогнем за създаването на един прозрачен и независим борсов пазар.

В тази връзка, как гледате на идеята за създаване на една държавна борса за търговия на електричество?

Васил Симов:

Двете думи – държавна и борса – са несъвместими като думи и понятия. Ако е борса, тя трябва да бъде членска организация с широка маса играчи и собственици. Не бива да бъде един играч и един собственик основен монополист на тази борса. Просто в световната практика няма случаи, когато борса да бъде създадена от държава. По-скоро борсата се създава от бизнес – както Чикагската, така и нашата - Софийската стокова борса, сме създадени от множество фирми и акционери и помагаме на държавата при търговията с различни стоки. След като успяхме да създадем един добре работещ пазар за зърно, за горива, защо да не опитаме да помогнем на държавата за създаването на пазар за електроенергия и на емисии?

Според Вас ССБ започна ли да усеща промените, които настъпват на световните борси?

Васил Симов:

Да, ние не сме изолирани и като държава, и като борса. Промените ги усещаме главно в понижаването на цените на това, което се търгува. Тъй като сме стокова борса, усетихме понижаването на цените на стоките. Колегите от фондовата борса усетиха понижаване на цените на акциите, така че по това ние си приличаме. Има разлика в икономическото развитие на отделните държави. Ние сме българска борса и няма как да се разграничим от процесите, които текат в нашата страна.

Как се отрази газовата криза на търговията на борсата и очаквате ли тя да има значителен ефект върху годишния оборот?

Васил Симов:

Много е кратък периодът, в който усещаме газовата криза, и се надявам този период вече да е свършил (в момента, в който разговаряхме с г-н Симов, газовият спор между Русия и Украйна все още не беше разрешен - бел.ред). Дай боже газта да потече и нещата да се нормализират. Но наистина през тази седмица, когато България тънеше в недостиг на топлоенергия, при нас се засили търговията с горива. Количествата не бяха големи, но все пак активността на различни субекти – най-вече училища, болници и детски градини, през борсата беше доста висока и много от тези институции дойдоха, за да си купят много бързо и естествено - при пълно спазване на закона, горива, с които да подпомогнат своите газови стопанства, които бяха затънали.

Интервю на Петър Чернев, Econ.bg

Снимка: в. "Класа"