Специално за ECON.BG

- Г-н Николов, какво е различното в структурата на последния доклад на ЦИР "Икономиката на България през третото тримесечие на 2003"?

Ивайло Николов:

- С последния доклад въвеждаме нова структура на съдържанието на тримесечните доклади на Центъра на икономическо развитие. Тези доклади излизат редовно вече втора година и благодарение на контакта с разнообразната ни аудитория установихме, че имаше допълнителен интерес в определени области и за допълнителна информация. След като поредицата вече се утвърди, решихме, че е дошъл моментът да предложим нова подобрена структура. От една страна, сме се опитали да разграничим разделите в доклада по отделни групи, като ясно разграничаване на темите за държавната икономическа политика, на темите свързани с финансовото посредничество и с някои сектори от реалната икономика, както и темата за бизнес климата. От друга страна, въвели сме допълнителни раздели и приложения. Например, в отделно приложение сме обособили темата за затворените глави в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Въведохме и една нова рубрика: "На фокус", където ще представяме авторски аналитичен материал на експерт от ЦИР по интересна текуща тема.

- В доклада е обособена нова глава "Политика към предприятията",  какво обобщава тя?

Ивайло Николов:

- В главата "Политика към предприятията" са включени много от досега обособените отделно теми. Например, тук се включва подтемата за приватизацията, за малките и средни предприятия, обществените поръчки, защитата на конкуренцията, административните и регулативни бариери, търговската политика и някои други. Новата глава не е просто механичен сбор на досега съществуващите. Като събираме няколко теми под общия знаменател "Политика към предприятията" искаме да се обърнем към тези проблеми по качествено нов начин, като ги разглеждаме по-аналитично и дългосрочно, включително в перспективата на нашата евроинтеграция. Политиката към предприятията е основна тема в ЕС, като се разглежда особено в посоката на стимулиране на предприемаческата среда. Някои от досегашните проблеми продължават да са актуални, но е време да помислим малко по-общо и да се опитаме да представим нещата от по-различен ъгъл – каква е предприемаческата среда и каква е политиката по отношение на предприятията, какво прави държавата и какво може да се очаква от нея.

- Основният извод в доклада е, че икономиката продължава да се развива положително, въпреки забавянето на темпа в отделни сектори и области на държавната икономическа политика. Какво се крие зад тази обща оценка? Държавата ли е тази, която не се намесва по-правилния начин?

Ивайло Николов:

- Нерядко използваме подобни формулировки при представяне на нашите изводи: икономиката се развива по един определен начин като цяло, но ако се влезе в дълбочина, има сектори, където нещата са по-добри, такива, където не са толкова добри и такива, където има отрицателно развитие. От една страна, за нас е обичайно да не се стремим да даваме непременно еднозначна и едностранчива оценка, а да представим нещата в тяхната съвкупност и разнообразие. От друга страна, третото тримесечие на 2003 г. може и трябва да бъде откроено. Като цяло оценката ни за тримесечието е по-положителна от това, което е било досега. Вече можем да направим извода за устойчиво подобрение, за някои положителни тенденции и за общото развитие на икономиката. Освен това можем да откроим отделни сектори, политики и някои макроикономически показатели, които затвърждават положителното си развитие.

- Кои са те?

Ивайло Николов:

- Например, безработицата и състоянието на пазара на труда. Според официалните данни там категорично е налице тенденция на подобрение. През месец август за пръв път от години безработицата в България спадна под 13%, според данните на Агенция по заетостта. Положително може да бъде оценена и инфлацията, която продължава да бъде ниска. Тук могат да се направят и известни уговорки, като например това, че през последните месеци се забелязва повишаване на инфлацията, но въпреки това, по последни данни тя е 3.8% и остава в рамките на официалната предварителна правителствена прогноза за настоящата година, която е 4%.

Макроикономическите показатели са в основата на положителната ни, като цяло, оценка за развитието на икономиката. Има и отделни сектори, които могат да бъдат откроени. Например енергетиката, но отново с уговорката, че не става дума непременно за някакво количествено измеримо развитие. Има сектори, където измененията стават по-бавно и са свързани с комплексни действия и дори когато забелязваме наченки на конкретни мерки в държавната политика, те трябва да бъдат насърчени. Енергетиката е един такъв пример, в разглеждания период имаше развитие в нормативната уредба, беше одобрен проект на Закон за енергетиката, на първо четене беше гласуван нов Закон за енергийната ефективност, имаше развитие на подзаконовата нормативна уредба. Подобно е положението в сектора на високите технологии и комуникациите, където беше приет дългоочакваният нов Закон за далекосъобщенията. Това не означава, че нещата категорично са се подобрили на нивото на реалния бизнес, но подобни прояви на икономическа политика добавят аргументи към нашата обща положителна оценка.

В крайна сметка, икономическото развитие и капацитета на икономиката ни се измерват чрез показателя за динамиката на БВП. През третото тримесечие икономиката отново расте, но важният въпрос тук е за темпа на този растеж. По наши предварителни разчети, БВП ще отбележи ръст до 5% спрямо съответния период на миналата година, което е по-малко спрямо ръста една година назад. Друг въпрос е и дали този ръст е достатъчен, дали не е необходим много по-голям ръст, за да се затвори ножицата между България и страните от ЕС (или присъединяващите се скоро към ЕС), дали ръстът е достатъчен, за да се почувства осезаемо подобрение в благосъстоянието на хората и категорично подобрение в бизнес средата, което ще стимулира фирмите да инвестират допълнително и т.н. Това са въпроси, които водят след себе си и други въпроси и искат още отговори. В нашите доклади се опитваме да бъдем едновременно изчерпателни и обективни. Ето защо, независимо от положителните тенденции и от основанията, които ни накараха да дадем добра оценка на третото тримесечие, си поставяме и допълнителни въпроси, сред които се откроява този за скоростта на развитие на икономиката на България.

- Кои са събитията и областите на икономическата политика, които пречат на скоростта?

Ивайло Николов:

- Областта на здравеопазването например, която попада в голямата тема за социално-икономическата политика, определено буди безпокойство и дава негативни сигнали. Реформата в здравеопазването на практика е в застой. Подобни изводи имаме и по отношение на транспортния сектор. Друг "традиционен кандидат" за лоши новини остава приватизацията. И това тримесечие можем да установим, че има забавяне в приватизацията. Ако се разгледа целият период на приватизация у нас, несъмнено може да се види спад през последните години, както по отношение на броя сделки, така и по отношение на финансовия резултат. От една страна, този спад е обективен, тъй като голяма част от подлежащото на приватизация в България вече се е приватизирало. От друга страна обаче, можем да оценяваме и това, което става в момента – в рамките на останалите за приватизация активи и държавна собственост. Всяка година се прави програма за приватизация и за да бъде оценена политиката на държавата, в лицето на Агенция за приватизацията, в това направление, е добре да се сравни това, което е планирано с това, което е постигнато като реален резултат. Числата тук са силно обезкуражаващи – до 30 септември тази година, по отношение на сделките за приватизация на дружества с мажоритарно държавно участие е изпълнена едва 35% от програмата, по отношение на продажбата на обособени части е изпълнена под 27% от програмата. Това означава, че за девет от дванадесетте месеца, т.е. за три четвърти от годината, са изпълнени съответно 35 и 27 на сто. Това, освен всичко друго, подсказва и за нуждаещ се от усъвършенстване административен капацитет на Агенцията като приватизиращ орган, но вероятно и за необходимост от корекции в законодателството, свързано с приватизационния процес. Това несъмнено е израз и на определен скептицизъм или консерватизъм от страна на потенциалните купувачи, включително на чуждите инвеститори по отношение на това, което се предлага в момента като възможности за участие в българската икономика.

За да бъде оценката ни убедителна и коректна, трябва да гледаме целия диапазон от области и отрасли - както тези, които очевидно са положителни и тези, които са негативни, така и междинните сектори в икономиката и области от политиката, които могат да бъдат оценени противоречиво. Едната от темите в тази насока е динамиката на външния сектор, на това което става по отношение обмена на България със света, виждащо се през платежния баланс. Интересно за анализ е развитието на салдата по текущата сметка и по търговския баланс. Ако се погледне текущата сметка на тримесечна основа, може да се види, че през третото тримесечие текущата сметка като цяло е с положително салдо, но то е около два пъти "по-малко положително" от съответния период на миналата година. Основен дял за това влошаване има търговският баланс. Търговският баланс от години е отрицателен, но това което прави впечатление е, че през третото тримесечие той се влоши съществено спрямо същия период миналата година. Влошаването е над два пъти според данните на БНБ, които са FOB/FOB. Подобен е и изводът за данните с натрупване – за деветте месеца на тази година имаме търговски дефицит от над 2 милиарда щатски долара, докато за деветте месеца на миналата година търговският дефицит е бил с над 800 милиона долара по-малък (тук данните са CIF/FOB).

Какво говорят тези данни? Подходът на Центъра на икономическо развитие е да не се избързва с окончателни крайни оценки, а по скоро да подложим нещата на една дискусия, така че тези които взимат решения сами да извлекат изводи и да вземат решения – доколкото разбира се на икономиката може да се въздейства с държавни средства. Когато говорим за дефицита по търговския баланс, от една страна, е възможно наистина той да бъде оценен негативно и динамиката да бъде оценена с безпокойство. От друга страна, може би е обяснимо за икономика в преход, в процес на преструктуриране, включително за икономика, която иска да се развива и да расте, да внася повече отколкото изнася. В този смисъл има известни обяснения и оправдания за това, което се случва по отношение на търговския баланс. Опираме и до дискусията дали тази "дупка" в търговското салдо не идва от нарасналото кредитиране от страна на търговските банки. Изводът не може да бъде еднозначен. Несъмнено ръстът на кредитите е фактор, който оказва влияние върху покупателната способност и съответно върху вноса, но и това може да бъде оправдано за една икономика, която има нужда от обновление или в която местното производство не може да задоволи местното търсене. Така че, нещата трябва да бъдат оценявани в тяхната цялост и много внимателно да се преценят рисковете и истинското състояние на нещата. Наистина платежният баланс и особено търговският баланс ще са една от областите, които трябва да следим много внимателно през следващите месеци, тъй като това пряко се отразява на макроикономическата стабилност в страната.

Свързано с темата за външния сектор е и динамиката на преките чужди инвестиции. За третото тримесечие се отбелязва нарастване на тези инвестиции, като от началото на годината досега преките чужди инвестиции са над 800 милиона долара. Това дава основание да прогнозираме, че ако тенденцията се запази до края на годината е възможно чуждите инвестиции в България да достигнат до над 1 милиард долара. Тук също е необходимо да бъдат направени допълнителни анализи и коментари за структурата на тези инвестиции. За съжаление, данните са крайно оскъдни, за да бъде направен задълбочен анализ на това например какъв е географският произход на инвестициите, какъв е делът на инвестициите "на зелено", как те се разпределят по сектори и региони в страната. Тенденцията все пак е положителна, а освен това има връзка със споменатото салдо по текущата сметка. Отрицателното (за деветте месеца на годината досега) салдо не е непременно нещо опасно и лошо, но зависи как се управлява и зависи с какво се компенсира. Често при анализите се използва съотношението преки чужди инвестиции към салдо по текущата сметка. Според данните на БНБ, преките чужди инвестиции за деветте месеца са покрили 104% от дефицита на текущата сметка на отчетения период. Това косвено потвърждава, че нарасналият търговски дефицит не е непременно лоша новина.

- Какво показва индексът Estat? Кои са най-показателните оценки на мениджърите по отношение на бизнес климата, и съответно обобщенията, които могат да се направят на тази основа?

Ивайло Николов:

- Индексът Estat определено бележи подобрение. Въпреки, че като цяло, бизнес средата в България е оценена като по-скоро "неутрална", т.е. нито много добра, нито много лоша, вече трето поредно тримесечие е налице подобрение в бизнес климата. Индексът на бизнес климата е един комплексен индикатор, който може да бъде използван за огледало на очакванията и индикатор на прогнози. Много модели използват динамиката на бизнес климата като водещ индикатор за развитието на икономиката като цяло. Положителната динамика при бизнес климата потвърждава, че тенденцията на растеж в българската икономика може би е устойчива и в близките месеци не трябва да се очаква сериозно влошаване. Но, това е най-общата оценка. Интересни са обаче някои от конкретните въпроси, на основата на които е изграден комплексният индекс на бизнес климата. Например, продължава да бъде силно негативна оценката на предприемачите по някои от компонентите на бизнес средата. Над 90% от анкетираните твърдят, че работата с централната и местна администрация се върши най-добре, ако имаш познат, който работи там. Над 90% твърдят, че започването на нов бизнес в България е трудно, над 80% мислят, че законите в България се променят прекалено често. Всичко това подсказва за големите административни бариери, за усещането за прекомерно регулиране и несигурна законодателна среда. Подобни изводи намират потвърждение и в други отговори. Близо 70% от предприемачите в България продължават да твърдят, че социалните и здравни осигуровки са сериозна тежест за бизнеса. Продължават негативните сигнали по отношение на корупцията – 84% от анкетираните споделят, че биха платили допълнителна сума, за да избегнат трудности с администрацията.

- Защо у нас няма подобни изследвания за икономиката, каквито са тримесечните доклади на ЦИР?

Ивайло Николов:

- Докладът на Центъра за икономическо развитие е уникален по своята структура и по това, че е изключително подробен по отношение на показатели и сектори от икономиката. Другото, което го прави уникален, е ясната тримесечна основа. Политиката на Центъра е да бъдем изчерпателни за съответното тримесечие, за да могат да се правят сравнения - за целите на анализа, икономическата политика и вземането на бизнес и стопански решения. Подходът ни е да изчакаме излизането на всички статистически данни и да ги обобщим, за да бъдем обективни и убедителни в изводите. Подобно изследване предполага значителни усилия и ресурси. На практика, целият изследователски екип от експерти на ЦИР, работещи в различни области, е ангажиран в изследването.

Големият въпрос е от какъв тип икономически анализи има нужда българската публика – става дума за всички от медиите до вземащите икономическите решения. Когато започнахме тази поредица преди повече от две години, изходихме от убеждението, че България е достигнала етапа в прехода, когато икономическата тематика ще става все по-значима и определяща живота на хората за сметка на политическата такава и съответно, ще нараства интересът не просто към следене на текущите новини от деня, но и към повече аналитична информация от страна на широк кръг потребители. Идва моментът, когато аналитичната информация става все по-необходима. Може би, тези, които вземат решения по отношение на икономическата политика не винаги ценят достатъчно независимите външни коментари и анализи от неправителствени източници. В други страни вземащите политическите решения са основен потребител на подобни анализи и дори възлагат на външни експерти изготвянето им. В България това все още не е така, затова и може би досега не е възникнало съответното предлагане. Вземащите решения трябва да осъзнаят важността на независимите експертни икономически анализи. Време е икономиката като тема да измести политиката, както от първите страници от вестниците, така и в по-общата дискусия за това накъде върви България.

- Нерядко използваме подобни формулировки при представяне на нашите изводи: икономиката се развива по един определен начин като цяло, но ако се влезе в дълбочина, има сектори, където нещата са по-добри, такива, където не са толкова добри и такива, където има отрицателно развитие. От една страна, за нас е обичайно да не се стремим да даваме непременно еднозначна и едностранчива оценка, а да представим нещата в тяхната съвкупност и разнообразие. От друга страна, третото тримесечие на 2003 г. може и трябва да бъде откроено. Като цяло оценката ни за тримесечието е по-положителна от това, което е било досега. Вече можем да направим извода за устойчиво подобрение, за някои положителни тенденции и за общото развитие на икономиката. Освен това можем да откроим отделни сектори, политики и някои макроикономически показатели, които затвърждават положителното си развитие.

- Кои са те?

Ивайло Николов:

- Например, безработицата и състоянието на пазара на труда. Според официалните данни там категорично е налице тенденция на подобрение. През месец август за пръв път от години безработицата в България спадна под 13%, според данните на Агенция по заетостта. Положително може да бъде оценена и инфлацията, която продължава да бъде ниска. Тук могат да се направят и известни уговорки, като например това, че през последните месеци се забелязва повишаване на инфлацията, но въпреки това, по последни данни тя е 3.8% и остава в рамките на официалната предварителна правителствена прогноза за настоящата година, която е 4%.

Макроикономическите показатели са в основата на положителната ни, като цяло, оценка за развитието на икономиката. Има и отделни сектори, които могат да бъдат откроени. Например енергетиката, но отново с уговорката, че не става дума непременно за някакво количествено измеримо развитие. Има сектори, където измененията стават по-бавно и са свързани с комплексни действия и дори когато забелязваме наченки на конкретни мерки в държавната политика, те трябва да бъдат насърчени. Енергетиката е един такъв пример, в разглеждания период имаше развитие в нормативната уредба, беше одобрен проект на Закон за енергетиката, на първо четене беше гласуван нов Закон за енергийната ефективност, имаше развитие на подзаконовата нормативна уредба. Подобно е положението в сектора на високите технологии и комуникациите, където беше приет дългоочакваният нов Закон за далекосъобщенията. Това не означава, че нещата категорично са се подобрили на нивото на реалния бизнес, но подобни прояви на икономическа политика добавят аргументи към нашата обща положителна оценка.

В крайна сметка, икономическото развитие и капацитета на икономиката ни се измерват чрез показателя за динамиката на БВП. През третото тримесечие икономиката отново расте, но важният въпрос тук е за темпа на този растеж. По наши предварителни разчети, БВП ще отбележи ръст до 5% спрямо съответния период на миналата година, което е по-малко спрямо ръста една година назад. Друг въпрос е и дали този ръст е достатъчен, дали не е необходим много по-голям ръст, за да се затвори ножицата между България и страните от ЕС (или присъединяващите се скоро към ЕС), дали ръстът е достатъчен, за да се почувства осезаемо подобрение в благосъстоянието на хората и категорично подобрение в бизнес средата, което ще стимулира фирмите да инвестират допълнително и т.н. Това са въпроси, които водят след себе си и други въпроси и искат още отговори. В нашите доклади се опитваме да бъдем едновременно изчерпателни и обективни. Ето защо, независимо от положителните тенденции и от основанията, които ни накараха да дадем добра оценка на третото тримесечие, си поставяме и допълнителни въпроси, сред които се откроява този за скоростта на развитие на икономиката на България.

- Кои са събитията и областите на икономическата политика, които пречат на скоростта?

Ивайло Николов:

- Областта на здравеопазването например, която попада в голямата тема за социално-икономическата политика, определено буди безпокойство и дава негативни сигнали. Реформата в здравеопазването на практика е в застой. Подобни изводи имаме и по отношение на транспортния сектор. Друг "традиционен кандидат" за лоши новини остава приватизацията. И това тримесечие можем да установим, че има забавяне в приватизацията. Ако се разгледа целият период на приватизация у нас, несъмнено може да се види спад през последните години, както по отношение на броя сделки, така и по отношение на финансовия резултат. От една страна, този спад е обективен, тъй като голяма част от подлежащото на приватизация в България вече се е приватизирало. От друга страна обаче, можем да оценяваме и това, което става в момента – в рамките на останалите за приватизация активи и държавна собственост. Всяка година се прави програма за приватизация и за да бъде оценена политиката на държавата, в лицето на Агенция за приватизацията, в това направление, е добре да се сравни това, което е планирано с това, което е постигнато като реален резултат. Числата тук са силно обезкуражаващи – до 30 септември тази година, по отношение на сделките за приватизация на дружества с мажоритарно държавно участие е изпълнена едва 35% от програмата, по отношение на продажбата на обособени части е изпълнена под 27% от програмата. Това означава, че за девет от дванадесетте месеца, т.е. за три четвърти от годината, са изпълнени съответно 35 и 27 на сто. Това, освен всичко друго, подсказва и за нуждаещ се от усъвършенстване административен капацитет на Агенцията като приватизиращ орган, но вероятно и за необходимост от корекции в законодателството, свързано с приватизационния процес. Това несъмнено е израз и на определен скептицизъм или консерватизъм от страна на потенциалните купувачи, включително на чуждите инвеститори по отношение на това, което се предлага в момента като възможности за участие в българската икономика.

За да бъде оценката ни убедителна и коректна, трябва да гледаме целия диапазон от области и отрасли - както тези, които очевидно са положителни и тези, които са негативни, така и междинните сектори в икономиката и области от политиката, които могат да бъдат оценени противоречиво. Едната от темите в тази насока е динамиката на външния сектор, на това което става по отношение обмена на България със света, виждащо се през платежния баланс. Интересно за анализ е развитието на салдата по текущата сметка и по търговския баланс. Ако се погледне текущата сметка на тримесечна основа, може да се види, че през третото тримесечие текущата сметка като цяло е с положително салдо, но то е около два пъти "по-малко положително" от съответния период на миналата година. Основен дял за това влошаване има търговският баланс. Търговският баланс от години е отрицателен, но това което прави впечатление е, че през третото тримесечие той се влоши съществено спрямо същия период миналата година. Влошаването е над два пъти според данните на БНБ, които са FOB/FOB. Подобен е и изводът за данните с натрупване – за деветте месеца на тази година имаме търговски дефицит от над 2 милиарда щатски долара, докато за деветте месеца на миналата година търговският дефицит е бил с над 800 милиона долара по-малък (тук данните са CIF/FOB).

Какво говорят тези данни? Подходът на Центъра на икономическо развитие е да не се избързва с окончателни крайни оценки, а по скоро да подложим нещата на една дискусия, така че тези които взимат решения сами да извлекат изводи и да вземат решения – доколкото разбира се на икономиката може да се въздейства с държавни средства. Когато говорим за дефицита по търговския баланс, от една страна, е възможно наистина той да бъде оценен негативно и динамиката да бъде оценена с безпокойство. От друга страна, може би е обяснимо за икономика в преход, в процес на преструктуриране, включително за икономика, която иска да се развива и да расте, да внася повече отколкото изнася. В този смисъл има известни обяснения и оправдания за това, което се случва по отношение на търговския баланс. Опираме и до дискусията дали тази "дупка" в търговското салдо не идва от нарасналото кредитиране от страна на търговските банки. Изводът не може да бъде еднозначен. Несъмнено ръстът на кредитите е фактор, който оказва влияние върху покупателната способност и съответно върху вноса, но и това може да бъде оправдано за една икономика, която има нужда от обновление или в която местното производство не може да задоволи местното търсене. Така че, нещата трябва да бъдат оценявани в тяхната цялост и много внимателно да се преценят рисковете и истинското състояние на нещата. Наистина платежният баланс и особено търговският баланс ще са една от областите, които трябва да следим много внимателно през следващите месеци, тъй като това пряко се отразява на макроикономическата стабилност в страната.

Свързано с темата за външния сектор е и динамиката на преките чужди инвестиции. За третото тримесечие се отбелязва нарастване на тези инвестиции, като от началото на годината досега преките чужди инвестиции са над 800 милиона долара. Това дава основание да прогнозираме, че ако тенденцията се запази до края на годината е възможно чуждите инвестиции в България да достигнат до над 1 милиард долара. Тук също е необходимо да бъдат направени допълнителни анализи и коментари за структурата на тези инвестиции. За съжаление, данните са крайно оскъдни, за да бъде направен задълбочен анализ на това например какъв е географският произход на инвестициите, какъв е делът на инвестициите "на зелено", как те се разпределят по сектори и региони в страната. Тенденцията все пак е положителна, а освен това има връзка със споменатото салдо по текущата сметка. Отрицателното (за деветте месеца на годината досега) салдо не е непременно нещо опасно и лошо, но зависи как се управлява и зависи с какво се компенсира. Често при анализите се използва съотношението преки чужди инвестиции към салдо по текущата сметка. Според данните на БНБ, преките чужди инвестиции за деветте месеца са покрили 104% от дефицита на текущата сметка на отчетения период. Това косвено потвърждава, че нарасналият търговски дефицит не е непременно лоша новина.

- Какво показва индексът Estat? Кои са най-показателните оценки на мениджърите по отношение на бизнес климата, и съответно обобщенията, които могат да се направят на тази основа?

Ивайло Николов:

- Индексът Estat определено бележи подобрение. Въпреки, че като цяло, бизнес средата в България е оценена като по-скоро "неутрална", т.е. нито много добра, нито много лоша, вече трето поредно тримесечие е налице подобрение в бизнес климата. Индексът на бизнес климата е един комплексен индикатор, който може да бъде използван за огледало на очакванията и индикатор на прогнози. Много модели използват динамиката на бизнес климата като водещ индикатор за развитието на икономиката като цяло. Положителната динамика при бизнес климата потвърждава, че тенденцията на растеж в българската икономика може би е устойчива и в близките месеци не трябва да се очаква сериозно влошаване. Но, това е най-общата оценка. Интересни са обаче някои от конкретните въпроси, на основата на които е изграден комплексният индекс на бизнес климата. Например, продължава да бъде силно негативна оценката на предприемачите по някои от компонентите на бизнес средата. Над 90% от анкетираните твърдят, че работата с централната и местна администрация се върши най-добре, ако имаш познат, който работи там. Над 90% твърдят, че започването на нов бизнес в България е трудно, над 80% мислят, че законите в България се променят прекалено често. Всичко това подсказва за големите административни бариери, за усещането за прекомерно регулиране и несигурна законодателна среда. Подобни изводи намират потвърждение и в други отговори. Близо 70% от предприемачите в България продължават да твърдят, че социалните и здравни осигуровки са сериозна тежест за бизнеса. Продължават негативните сигнали по отношение на корупцията – 84% от анкетираните споделят, че биха платили допълнителна сума, за да избегнат трудности с администрацията.

- Защо у нас няма подобни изследвания за икономиката, каквито са тримесечните доклади на ЦИР?

Ивайло Николов:

- Докладът на Центъра за икономическо развитие е уникален по своята структура и по това, че е изключително подробен по отношение на показатели и сектори от икономиката. Другото, което го прави уникален, е ясната тримесечна основа. Политиката на Центъра е да бъдем изчерпателни за съответното тримесечие, за да могат да се правят сравнения - за целите на анализа, икономическата политика и вземането на бизнес и стопански решения. Подходът ни е да изчакаме излизането на всички статистически данни и да ги обобщим, за да бъдем обективни и убедителни в изводите. Подобно изследване предполага значителни усилия и ресурси. На практика, целият изследователски екип от експерти на ЦИР, работещи в различни области, е ангажиран в изследването.

Големият въпрос е от какъв тип икономически анализи има нужда българската публика – става дума за всички от медиите до вземащите икономическите решения. Когато започнахме тази поредица преди повече от две години, изходихме от убеждението, че България е достигнала етапа в прехода, когато икономическата тематика ще става все по-значима и определяща живота на хората за сметка на политическата такава и съответно, ще нараства интересът не просто към следене на текущите новини от деня, но и към повече аналитична информация от страна на широк кръг потребители. Идва моментът, когато аналитичната информация става все по-необходима. Може би, тези, които вземат решения по отношение на икономическата политика не винаги ценят достатъчно независимите външни коментари и анализи от неправителствени източници. В други страни вземащите политическите решения са основен потребител на подобни анализи и дори възлагат на външни експерти изготвянето им. В България това все още не е така, затова и може би досега не е възникнало съответното предлагане. Вземащите решения трябва да осъзнаят важността на независимите експертни икономически анализи. Време е икономиката като тема да измести политиката, както от първите страници от вестниците, така и в по-общата дискусия за това накъде върви България.