Специално за ECON.BG
- Г-н Милев, бихте ли ни представили Европейския иновационен център?
Ангел Милев:
- Европейският иновационен център e създаден през 1997 г. по тогавашната Четвърта рамкова програма на ЕС. По-късно спечелихме още един път конкурса по Пета рамкова програма и вече наближаваме седмата си годишнина. Най-общо дейностите на центъра могат да се разделят на две. Първите са свързани с предоставяне на информация на клиентите във връзка с рамковите програми на ЕС, по-специално с частта свързана с иновации и технологичен трансфер. Втората част на работата ни е прекият контакт с фирмите. Целевата ни група са МСП, университети, отделни изследователи, неправителствени, а в някои случаи и правителствени организации. Една от услугите, които предлага центърът е технологичен одит на производствено предприятие. Тя се заключава в оформяне на профил на предприятието от гледна точка на неговите нужди и възможности за извършване на технологичен трансфер. Когато говорим за нови технологии, се има предвид, както оборудване за даден тип производство, така и ноу-хау за производство на определени изделия. Целта на проекта е да подпомага предприятията и по специално МСП в търсенето им на партньори за осъществяване на технологични трансфери, т.е. за внедряване на нови технологии в предприятията или, в случай че предприятията имат разработки на нови продукти – в търсене на реализация в Европа. Това става посредством нашата мрежа от иновеционни центрове, която покрива почти цяла Европа. IRC Network обхваща 68 центъра, които оперират по сходен начин и методология в страните - членки на ЕС, държавите – кандидатки от Централна и Източна Европа, Кипър, Исландия, Израел, Норвегия и Швейцария. Това, което прави мрежата по-сигурен партньор на предприятията е прекият контакт на всеки един център със съответната фирма в съответната държава. Разпространението на профили и търсене на партньорство в областта на технологичния трансфер по нашата мрежа винаги се изпълнява на база оценка на клиента, който желае такава услуга. Това е едни вид гаранция за отсрещната страна.
В рамките на информационните услуги, провеждаме и секторни срещи предназначени за предприятия от отделен сектор на икономиката. На тях се обсъждат възможностите за развитие на предприятията, обновяване на тяхното производство, както и проблемите в средата. В консорциума на проекта влизат Българска стопанска камара , Агенция за малки и средни предприятия и БАН. Обсъжданите проблеми влизат в препоръките на БСК и АМСП към съответните органи на властта и действат като инструмент за създаване на подходяща политика за самите предприятия.
- Кои са източниците на финансиране на иновациите?
Ангел Милев:
- За съжаление в България източниците на финансиране на иновации и технологично обновление са твърде малко. Към традиционните спадат банковите заеми. През последните години има тенденция за настаняване на рискови фондове на финансовия пазар. Те се различават от банките по-скоро по начина, по който се отпускат кредити, но не и по тяхната цел. Докато в САЩ това е основен двигател за внедряване на нови технологии и създаване на нови предприятия, основната цел на рисковите фондове в България е финансиране на проекти свързани с търговски и производствени дейности и много рядко на новосъздадени фирми за производство на принципно нови продукти. Разликата между финансирането от страна на банка или рисков фонд в България е единствено изискваната гаранция при отпускане на средствата. Рисковият фонд става съдружник в начинанието, което финансира, докато банката се явява изцяло външен източник. Другата схема, която се чака от доста време и вече ще тръгне е линията по ФАР 2001 за технологични консултации на МСП и грантова схема за технологично обновление. По този проект фирмите ще могат да получават експертна оценка за насоката, в която да се развиват при обновяване на производството им, както и да кандидатстват със собствени проекти за финансиране, в които 50% от средствата ще бъдат осигурени под формата на грант. Става въпрос за грантове в размер от 10 до 50 хиляди евро (т.е. стойност на целия проект от 20 до 100 хиляди €, проекта може да бъде и по-голям, но максималния грант остава 50 хиляди €). Друг източник на финансиране е Фонд Научни изследвания, който е с по-малки размери на финансиране, но все пак е една възможност за изследователите. Възможност са и рамковите програми, по които работим и ние. Там са предвидени мерки за МСП, които не се отнасят точно за обновяване или закупуване на технологии, а са свързани с разработката на нови продукти и технологии - т.нар. CRAFT проекти, при които се образуват международни консорциуми от няколко фирми с изследователско звено. Целта е да се разработи нов продукт, който да се ползва от фирмите участници в консорциума. В случая придобивката за фирмата е новият продукт, а не толкова финансиране за обновяването на производството.
- Има ли България национална иновационна политика с ясни приоритети?
Ангел Милев:
- В България определено няма политика в тази насока, която да е официално обявена. Има, обаче, иновационна стратегия, която е в процес на финализиране. Тя е разработена с помощта на външни организации и консултанти, която все още се обсъжда и представлява една рамка за технологичното развитие на България. В нея са залегнали няколко насоки на развитие и препоръки в областта на иновациите. Предвидени са и съответните инструменти за финансиране на тези дейности. Въпрос на време е стратегията да се приеме, като самото й изпълнение вече е свързано със съответните организации и отделяне на необходимите средства.
- Защо се насочвате приоритетно към МСП, по-трудно ли е за тях да бъдат "иновативни"?
Ангел Милев:
- МСП са целева група, защото във всяка икономика в света МСП са основната част от производствените предприятия. В България около 90-95% от фирмите са малки и средни, според определението валидно за ЕС – до 250 човека персонал и до 40 милиона евро годишен оборот. След като дават такъв принос за икономиката на държавата, МСП не могат да не бъдат основна целева група. От друга страна, като малки фирми, те нямат възможностите, които имат големите предприятия да отделят собствени ресурси за разработване на нови технологии. Затова има толкова организации и проекти, които целят да улеснят и подпомогнат МСП в иновативния процес.
- Кои са най-иновативните региони в Европа?
Ангел Милев:
- Известен е бумът в Ирландия и в Скандинавските държави. Оформя се доста силна икономическа зона в Северна Италия. Тези успехи се базират на една много силна национална политика, отдаване на абсолютен приоритет на развитието на перспективни технологии и технологии, в които тези държави имат традиции. Създаването на GSM технологията например е било финансирано по една от рамковите програми, т.е. не случайно ЕС отделя толкова средства за изследвания. Дори и това да е единственият резултат от рамковите програми досега, мисля, че той достатъчно говори за това каква роля играят новите технологии и изследвания за развитието на икономиката на всяка държава.
- Има ли зависимост между разходите за НИРД и растежа на БВП?
Ангел Милев:
- Тези зависимости се следят посредством измерване на определени параметри във всяка една икономика. България, като бъдещ член на ЕС е задължена да подава данни в тази насока. Изследванията показват, че има абсолютна зависимост между растежа на икономиката и средствата, които се отделят за научни изследвания, като тук не влизат само средствата за разработка на продукти, но и за създаване на човешки капитал в тази насока – образователна система, изследователски институти, брой патентовани продукти в една държава. Конкретни примери са държави като Япония и САЩ, в които през последните десетилетия за научни изследвания се отделят средно по над 3% от БВП. Рамковите програми са последействия на решения, които са взети на най-високо ниво в ЕС за отделяне на приоритетно внимание на научните изследвания и стимулиране на държавите да отделят повече средства в тази област, за да могат да се достигнат двете водещи икономики. На този фон, България, според НСИ, заделя под половин процент от БВП годишно за научни изследвания с тенденция за спад. Това, както и сегашното ни състояние, наистина говори за необходимост да се създават условия за научни изследвания. Разбира се, трябва да се насърчават научните изследвания, които са пряко свързани с производството. Доста от изследователските звена и институти в България все още продължават да разработват много научни продукти, които не намират реализация и не са съобразени с пазара.
- За съжаление в България източниците на финансиране на иновации и технологично обновление са твърде малко. Към традиционните спадат банковите заеми. През последните години има тенденция за настаняване на рискови фондове на финансовия пазар. Те се различават от банките по-скоро по начина, по който се отпускат кредити, но не и по тяхната цел. Докато в САЩ това е основен двигател за внедряване на нови технологии и създаване на нови предприятия, основната цел на рисковите фондове в България е финансиране на проекти свързани с търговски и производствени дейности и много рядко на новосъздадени фирми за производство на принципно нови продукти. Разликата между финансирането от страна на банка или рисков фонд в България е единствено изискваната гаранция при отпускане на средствата. Рисковият фонд става съдружник в начинанието, което финансира, докато банката се явява изцяло външен източник. Другата схема, която се чака от доста време и вече ще тръгне е линията по ФАР 2001 за технологични консултации на МСП и грантова схема за технологично обновление. По този проект фирмите ще могат да получават експертна оценка за насоката, в която да се развиват при обновяване на производството им, както и да кандидатстват със собствени проекти за финансиране, в които 50% от средствата ще бъдат осигурени под формата на грант. Става въпрос за грантове в размер от 10 до 50 хиляди евро (т.е. стойност на целия проект от 20 до 100 хиляди €, проекта може да бъде и по-голям, но максималния грант остава 50 хиляди €). Друг източник на финансиране е Фонд Научни изследвания, който е с по-малки размери на финансиране, но все пак е една възможност за изследователите. Възможност са и рамковите програми, по които работим и ние. Там са предвидени мерки за МСП, които не се отнасят точно за обновяване или закупуване на технологии, а са свързани с разработката на нови продукти и технологии - т.нар. CRAFT проекти, при които се образуват международни консорциуми от няколко фирми с изследователско звено. Целта е да се разработи нов продукт, който да се ползва от фирмите участници в консорциума. В случая придобивката за фирмата е новият продукт, а не толкова финансиране за обновяването на производството.
- Има ли България национална иновационна политика с ясни приоритети?
Ангел Милев:
- В България определено няма политика в тази насока, която да е официално обявена. Има, обаче, иновационна стратегия, която е в процес на финализиране. Тя е разработена с помощта на външни организации и консултанти, която все още се обсъжда и представлява една рамка за технологичното развитие на България. В нея са залегнали няколко насоки на развитие и препоръки в областта на иновациите. Предвидени са и съответните инструменти за финансиране на тези дейности. Въпрос на време е стратегията да се приеме, като самото й изпълнение вече е свързано със съответните организации и отделяне на необходимите средства.
- Защо се насочвате приоритетно към МСП, по-трудно ли е за тях да бъдат "иновативни"?
Ангел Милев:
- МСП са целева група, защото във всяка икономика в света МСП са основната част от производствените предприятия. В България около 90-95% от фирмите са малки и средни, според определението валидно за ЕС – до 250 човека персонал и до 40 милиона евро годишен оборот. След като дават такъв принос за икономиката на държавата, МСП не могат да не бъдат основна целева група. От друга страна, като малки фирми, те нямат възможностите, които имат големите предприятия да отделят собствени ресурси за разработване на нови технологии. Затова има толкова организации и проекти, които целят да улеснят и подпомогнат МСП в иновативния процес.
- Кои са най-иновативните региони в Европа?
Ангел Милев:
- Известен е бумът в Ирландия и в Скандинавските държави. Оформя се доста силна икономическа зона в Северна Италия. Тези успехи се базират на една много силна национална политика, отдаване на абсолютен приоритет на развитието на перспективни технологии и технологии, в които тези държави имат традиции. Създаването на GSM технологията например е било финансирано по една от рамковите програми, т.е. не случайно ЕС отделя толкова средства за изследвания. Дори и това да е единственият резултат от рамковите програми досега, мисля, че той достатъчно говори за това каква роля играят новите технологии и изследвания за развитието на икономиката на всяка държава.
- Има ли зависимост между разходите за НИРД и растежа на БВП?
Ангел Милев:
- Тези зависимости се следят посредством измерване на определени параметри във всяка една икономика. България, като бъдещ член на ЕС е задължена да подава данни в тази насока. Изследванията показват, че има абсолютна зависимост между растежа на икономиката и средствата, които се отделят за научни изследвания, като тук не влизат само средствата за разработка на продукти, но и за създаване на човешки капитал в тази насока – образователна система, изследователски институти, брой патентовани продукти в една държава. Конкретни примери са държави като Япония и САЩ, в които през последните десетилетия за научни изследвания се отделят средно по над 3% от БВП. Рамковите програми са последействия на решения, които са взети на най-високо ниво в ЕС за отделяне на приоритетно внимание на научните изследвания и стимулиране на държавите да отделят повече средства в тази област, за да могат да се достигнат двете водещи икономики. На този фон, България, според НСИ, заделя под половин процент от БВП годишно за научни изследвания с тенденция за спад. Това, както и сегашното ни състояние, наистина говори за необходимост да се създават условия за научни изследвания. Разбира се, трябва да се насърчават научните изследвания, които са пряко свързани с производството. Доста от изследователските звена и институти в България все още продължават да разработват много научни продукти, които не намират реализация и не са съобразени с пазара.
