Господин Димитров, кои са първите законодателни приоритети в банковата област, за които ще настоявате?
Има няколко приоритетни законопроекта, които трябва да бъдат внесени бързо в Народното събрание. На първо място бих поставил законопроекта за банковата несъстоятелност. Този законопроект беше разработен от юристи на БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете. Беше обект на широки дискусии и консултации с чуждестранни юристи и консултанти, посочени от МВФ, включително и с правния отдел на фонда. В края на краищата се стигна до един законопроект, който ние, участниците в работната група по него, считаме за оптимален.
Бихте ли казали каква е основната философия на този закон?
Философията на закона се основава на засилването на контрола върху синдиците. Идеята е да се подобри администрирането на процеса на банковата несъстоятелност като цяло. Тези функции по администрирането на синдиците, включително контрола върху тях, се възлагат вече на Фонда за гарантирането на влоговете в банките. Считаме, че този закон е крайно необходим и той ще създаде по-ефективно функциониращ механизъм за бързо приключване на производството по несъстоятелност на банките.
Как бихте коментирали състоянието на банковото законодателство като един от неговите основни автори?
Смятам, че банковото законодателство на България е в добро състояние. Законът за банките в общи линии съответства на европейските банкови директиви и е ефективно функциониращ закон, който създава добра база за регулиране и надзор върху банковата система, за защита интересите на вложителите и стабилността на банките. По-нататък ще се предприемат стъпки към окончателно хармонизиране на българското банково законодателство с европейското. Все още има известни различия, които не са принципни и същностни, но, така или иначе, съществуват.
Можем ли към днешна дата да кажем, че българското банково законодателство най-после защитава интересите на кредиторите?
Трябва да подчертая, че специалното банково законодателство не урежда взаимоотношенията длъжник-кредитор. Те се уреждат в общото законодателство. Проблемът касае не само банките, но и всички останали кредитори, когато трябва да съберат своите вземания. Асоциацията на търговските банки пое инициативата и подготви законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс в частта за изпълнителното производство. Този законопроект има добри идеи, но не може да се каже, че е съвършен. Предстои работа по него и се надяваме в скоро време да бъде внесен в парламента и да бъде подобрено изпълнителното производство. Това ще облекчи много банките в отношенията с техните длъжници.
Какви други важни промени в законодателството, касаещо банките, ще внесете?
Предстоят две изключително наложителни промени в законодателството, засягащо банките. Трябва да отпадне разпоредба в Наказателния кодекс - чл. 220, ал. 3 - специален състав на сключването на неизгодна сделка. Според него, когато банка предостави необезпечен кредит на свой длъжник и той не бъде върнат, съответните длъжностни лица на банката носят наказателна отговорност. Този текст трябва просто да отпадне. Считаме, че модерното банково законодателство е несъвместимо с подобни категорични забрани. В развитите страни е прието, че има клиенти, на които може да бъде отпуснато необезпечено кредитиране. Става дума за оценка на риска, а не за вина. Сегашният текст на практика наказва поемането на определен риск, а това е недопустимо. Става дума за оценка на риска, а не за вина. Страхът от тази разпоредба връзва ръцете на банкерите.
Доколкото съм запознат, искате промяна и в закона за корпоративното подоходно облагане в частта за банковите провизии?
Да, това е изключително важно да се направи. Ще пледираме да отпадне специалната разпоредба в ЗКПО в чл. 23, която изисква да се облагат с данък печалба провизиите за покриване на риска от загуби по отпуснатите кредити. При сегашното положение, ако делът на лошите кредити в портфейла е над 10%, провизиите не се признават за разход. Тази клауза трябва да отпадне. Размерът на лошите заеми в кредитния портфейл е показател за степента на риска, а не за вина и не е повод за санкция на банкера. Ние ще предложим в разходите на банката да се включи целият размер на провизиите за кредитен риск, които да не се облагат с данъци.
/Предоставено от BEF News Desk/
Да, това е изключително важно да се направи. Ще пледираме да отпадне специалната разпоредба в ЗКПО в чл. 23, която изисква да се облагат с данък печалба провизиите за покриване на риска от загуби по отпуснатите кредити. При сегашното положение, ако делът на лошите кредити в портфейла е над 10%, провизиите не се признават за разход. Тази клауза трябва да отпадне. Размерът на лошите заеми в кредитния портфейл е показател за степента на риска, а не за вина и не е повод за санкция на банкера. Ние ще предложим в разходите на банката да се включи целият размер на провизиите за кредитен риск, които да не се облагат с данъци.
/Предоставено от BEF News Desk/
