Специално за ECON.BG

- Г-н Николов, защо продължават противоречивите и нееднозначни оценки за икономическото развитие на страната?

Ивайло Николов:

- Оценките в последния Доклад на Центъра за икономическа развитие "Икономиката на България през второто тримесечие на 2003", както и тези в предишните доклади, са не толкова противоречиви, колкото са нееднозначни. Във всичките си изследвания се стремим да бъдем прецизни и да разграничим това, което изглежда много положително или много отрицателно от фактическото състояние на нещата. Нещата не са еднозначни, което не означава, че непременно има някакви противоречия или парадокси. Често, обаче, се налага по-дълбок анализ и повторно прочитане на някои от данните или тълкуване на някои от събитията, за да се даде оценка на това което е станало, това което става и съответно, да се направи прогноза. В този смисъл бих казал, че оценката за второто тримесечие е не толкова противоречива, а по-скоро има известно разминаване между добрите макроикономически показатели, от една страна, и оценката на предприемачите за бизнес климата, от друга страна. Погледнато според числата, икономиката се развива добре, но в същото време, очакванията остават неудовлетворени, а в някои пунктове регистрираме и категорично неодобрение на бизнес климата и политиката на правителството.

- Какви са нагласите на бизнеса в България според индекса Estat? Кои са основните проблеми пред мениджърите?

Ивайло Николов:

- Обобщената оценка на индекса Estat потвърждава, че средата е нито много добра, нито много лоша. Оценката за бизнес климата, като цяло, не се е променила и остава неутрална. Въпреки, че наглед има слабо повишаване на стойността на индекса спрямо предходните тримесечия, това повишаване не е статистически значимо. Разбира се, донякъде не е реалистично да очакваме големи промени нагоре или надолу в такъв кратък период, но е факт, че според обобщената оценка, през последните три месеца няма сериозна промяна в ситуацията. Много интересни и показателни са някои от конкретните отговори, които съставляват агрегирания показател на индекса Estat. Изследването е проведено в началото на юли, сред ръководителите на около 400 предприятия, които са представителни за работещата част от българската икономика. Вече повече от година техните мнения и оценки са меродавни за това как предприемаческата класа в България оценява настоящето състояние и перспективите за бизнес климата. Проблемите пред бизнесмените не са нещо ново. Откакто се правят наблюдения и се изчислява индексът регистрираме едни и същи неща, но по някои от тях през второто тримесечие определено има влошаване. Отново се потвърждава проблемът с прекомерното административно и регулативно бреме. Близо 80% от респодентите смятат, че административните пречки са основен проблем на бизнеса. Близо 90% твърдят, че започването на бизнес в България е трудно. Според 92% от анкетираните работа с централната и местна администрация се върши най-добре, ако имаш познат, което също е знак за административните пречки. Сериозни са притесненията и от тежестта на социалноосигурителното, здравноосигурителното и данъчното бреме. Например, на въпроса дали данъчните ставки принуждават фирмите да укриват приходи, 77% от анкетираните казват, че това е така. 73% са съгласни с твърдението, че социалните и здравни осигуровки са сериозна тежест за бизнеса. Във връзка с оценката на нормативната уредба и законодателство, само 12% са съгласни с твърдението, че законодателната инициатива на правителството е последователна и непротиворечива. Преди една година съгласните са били 18%, т.е. пак не са били много, но има още влошаване. Регистрира се изключително ниско доверие в ефикасността и безпристрастността на съдебната система. Един от най-показателните въпроси, в смисъл че отговорите тук в голяма степен обобщават отношението на предприемачите към икономическата политика, е дали правителството насърчава развитието на бизнеса. Само 8.8% са казали, че това е така, докато преди година съгласните с това твърдение са били 16.6%, т.е. и тогава процентът на доверие в икономическата политика е бил много нисък, но сега е двойно по-малък.

- Каква трябва да е ролята на държавата за развитието на икономиката? Вмества ли се българската икономическа политика в "разумните граници"?

Ивайло Николов:

- Това е един от основните въпроси, който си задаваме, както при анализа на второто тримесечие, така и при прегледите на предишните периоди. Разглеждането на този въпрос е необходимо по ред причини, като например, за да се обяснят тези на пръв поглед противоречия между подобряващите се показатели и недоверието в икономическата политика. Отговорът на този въпрос е необходим и за да се прецени какви следва да бъдат разумните очаквания към икономическата политика и как следва да се преценява това, което се случва. На въпроса трябва да се погледне реалистично. Той е донякъде и конюнктурен въпрос, ролята на държавата сега е доста по-различна от тази преди 10 или 5 години, най-вече във връзка с отминалите процеси на приватизация. Държавата се оттегли от редица области, прякото участие в собствеността в редица отрасли е почти нулево. Въпреки това, държавата определено има своята роля. В нейния периметър са нормативната уредба и законодателството, съдебната система, големите инвестиции в инфраструктурата. Държавата носи голяма отговорност за подобряване на бизнеса като цяло, чрез намаляване на административното бреме например. Тя често има решаваща роля за създаването и поддържането на добър образ на страната в чужбина и за привличането на чуждестранни инвестиции. Държавата и държавната политика определено имат роля, като същевременно очакванията трябва да бъдат реалистични и конкретни.

- Има ли координация в усилията на държавните институции и неправителствения сектор в България?

Ивайло Николов:

- Доста е сложно да се даде категорична оценка дали държавната икономическа политика е добра или лоша, защото субекти на тази политика са различни звена от държавната администрация. Поради същата причина не може да се отговори категорично и на въпроса дали има добра координация и синхрон между отделните институции. Например, има ли координация между Народното събрание, Министерството на финансите и БНБ? Ако съдим по проточилите се дискусии и все още нереализирания избор на управител и подуправител на БНБ или по дискусиите за "оптимално" управление на фискалния резерв, изглежда няма перфектна координация. Друг пример е ролята на Министерството на финансите и Министерството на икономиката в провеждането на икономическата политика. С промените в екипа на икономическото министерство се очаква да се засили ролята на Министерството на икономиката, като автор и като провеждащ икономическата политика, включително в контекста на оттеглянето на държавата от икономиката. Ако Министерството на икономиката пожелае и има сили и капацитет да провежда по-активна икономическа политика, каква тогава да бъде координацията с Министерството на финансите? Защото през последните години на практика Министерството на финансите е тази част от държавната администрация, която провежда най-активната икономическа политика посредством механизма на бюджета. Ако Министерството на икономиката има по-решаващ глас при определянето на бюджета за следващата година нещата ще се променят. Това предполага нещо повече от подобряване на координацията, говорим за друг тип отношения.

- Какви са наблюденията ви по отношение на обема и структурата на преките чуждестранни инвестиции?

Ивайло Николов:

- Практиката на Центъра за икономическо развитие в тримесечните изследвания е да откроява сектори с "добри" и с "лоши" новини. Обикновено в първата група влиза секторът на туризма, но сега тук за пръв път попадат и преките чужди инвестиции. Факт е, че през това тримесечие обемът на чуждите инвестиции е два пъти по-голям отколкото е бил през съответното тримесечие на миналата година. Тук възниква въпросът дали тези инвестиции са достатъчни като обем и за какви инвестиции става дума. Има косвени критерии за оценка дали обемът на инвестициите е достатъчен. На първо място, това е сравнението с други страни от Централна и Източна Европа, където тези показатели са доста по-добри. Друг косвен критерии за оценка е това, че през първото полугодие нямахме приходи от приватизация, т.е. имаме неизползван потенциал и приходите могат да бъдат по-големи. На трето място, индикатор би могло да бъде съотношението между обема на преките чужди инвестиции, които за периода януари-юни са 526.9 милиона долара и частните текущи трансфери, които за този период са 291 милиона долара. Тези показателите са добри поотделно, но е странно единият да е толкова голям процент спрямо другия. Това свидетелства за недокрай използван потенциал на българската икономика. По отношение на структурата, от статистиката на БНБ не може да се установи каква част от тези инвестиции са инвестиции "на зелено". Инвестициите "на зелено" са един обобщен показател за инвестиции, които водят до създаване на нови и подновяване на съществуващи производствени мощности. Според статистиката на платежния баланс, обаче, преките чужди инвестиции се представят по три канала – придобиване на дялов капитал от чуждестранно лице, вътрешнофирмени кредити и реинвестираната печалба. При тази структура не може да се каже как точно се използват тези инвестиции. Това е един дискусионен и интересен въпрос, който повдига и темата за качеството и достъпността на официалните статистически източници в България. В статистиката на Агенция за чуждестранни инвестиции, например, не само че още няма подробна информация за инвестициите през второто тримесечие, но няма и ключовата информация за това кои са най-големите чужди инвеститори за периода. В нашите доклади се опитваме да бъдем максимално обективни и реалистични и да се абстрахираме от първосигналните оценки.

- Има ли българската икономика потенциал за развитие? Какъв растеж ни е нужен?

Ивайло Николов:

- Трудно е да се отговори какъв растеж е достатъчен, но очевидно сегашният растеж не е достатъчен. Факт е, че икономиката на България расте. Факт е, че тя расте вече няколко години и този растеж е по-голям от средните нива в ЕС и други развити държави. Това са новини, които на пръв поглед се тълкуват като положителни, но те са част от "положителната икономическа пропаганда" на управляващите. Ако погледнем по-критично, не може да не констатираме, че тези нива не са достатъчни. Не са достатъчни, защото базата от която тръгваме е доста ниска. Ако се върнем в началото на икономическия и политическия преход в страната и погледнем годишния ръст на БВП, ще видим, че не само не е имало растеж, но даже е имало среден спад. В момента е под въпрос дали изобщо сме достигнали нивото на БВП от 1989 г. Например, през 1990 г. е имало спад от над 9%, през 1996 г. – спад от 9.5%, през 1997 г. – от над 5.5%. Всичко това се акумулира и ръстовете от последните години определено не са достатъчни да компенсират спадовете от началото на преходния период и ниската база от която сме тръгнали. Друга илюстрация е сравнението със страните от ЕС, например данните на Евростат за това как се съотнася БВП на човек от населението тук и средно за ЕС. Данните са според паритета на покупателната способност и са сравними. Ако се приеме, че средно реалният БВП на човек от населението в страните от ЕС е равен на 100, през 1994 г. нашият съответен показател е бил 32.48% от него, т.е. близо една трета по-нисък. През 2002 г. този показател е 24.75%, т.е. ние сме били 4 пъти по-бедни от тях. Това е знак не само за доходите на населението, но и за потенциала на икономиката. Става дума за една голяма ножица, която през последните години дори е нараснала. Така, че ръстът, който виждаме не бива да ни успокоява, защото очевидно не е достатъчен.

- Кое е основното ви опасение за краткосрочните перспективи пред икономическото развитие на страната? Какви конкретни мерки бихте препоръчали?

Ивайло Николов:

- След всички уговорки за това колко предпазливи и реалистични трябва да бъдем към очакванията за икономическата политика, е много отговорно да се дават препоръки, особено в краткосрочен план. Ако се върнем към оценките за бизнес климата, е очевидно, че сравнително бърз ефект от гледна точка на подобряване на бизнес средата и облекчаване на предприемачите би имало, ако се намали социалноосигурителното, здравноосигурителното и данъчното бреме. Това в голяма степен е свързано и с приемането на бюджета за следващата година. Очакванията и претенциите ни към здравно-осигурителната политика, обаче, трябва да бъдат по-високи, защото, за разлика от социалната и пенсионната реформа, здравната реформа определено боксува и има принципно неизяснени неща. Доста предпазливо трябва да се отнасяме и към управлението на фискалния резерв, към това доколко разумно ще се използва, доколко с него може да се подобри нещо в икономиката и доколко с това няма да се вкарат разнопосочни сигнали, които да нарушат нормалната пазарна среда. Друго, което можем да следим в близките месеци, е приключването на голямата приватизация. Изключително важно е какво ще се случи със сделките за БТК и Булгартабак, не толкова и не само, защото това е важно за изпълнението на бюджета и за макроикономическата стабилност, но и защото това е сигнал за чуждите инвеститори. Важна препоръка и очакване е и подобряването на образа на България навън и привличането на големи чуждестранни инвеститори. Това трябва да се случи, за да бъде икономиката ни конкурентна, доходите да се повишават, БВП да расте повече и да сме добре подготвени за влизането в Европейския съюз.

- Обобщената оценка на индекса Estat потвърждава, че средата е нито много добра, нито много лоша. Оценката за бизнес климата, като цяло, не се е променила и остава неутрална. Въпреки, че наглед има слабо повишаване на стойността на индекса спрямо предходните тримесечия, това повишаване не е статистически значимо. Разбира се, донякъде не е реалистично да очакваме големи промени нагоре или надолу в такъв кратък период, но е факт, че според обобщената оценка, през последните три месеца няма сериозна промяна в ситуацията. Много интересни и показателни са някои от конкретните отговори, които съставляват агрегирания показател на индекса Estat. Изследването е проведено в началото на юли, сред ръководителите на около 400 предприятия, които са представителни за работещата част от българската икономика. Вече повече от година техните мнения и оценки са меродавни за това как предприемаческата класа в България оценява настоящето състояние и перспективите за бизнес климата. Проблемите пред бизнесмените не са нещо ново. Откакто се правят наблюдения и се изчислява индексът регистрираме едни и същи неща, но по някои от тях през второто тримесечие определено има влошаване. Отново се потвърждава проблемът с прекомерното административно и регулативно бреме. Близо 80% от респодентите смятат, че административните пречки са основен проблем на бизнеса. Близо 90% твърдят, че започването на бизнес в България е трудно. Според 92% от анкетираните работа с централната и местна администрация се върши най-добре, ако имаш познат, което също е знак за административните пречки. Сериозни са притесненията и от тежестта на социалноосигурителното, здравноосигурителното и данъчното бреме. Например, на въпроса дали данъчните ставки принуждават фирмите да укриват приходи, 77% от анкетираните казват, че това е така. 73% са съгласни с твърдението, че социалните и здравни осигуровки са сериозна тежест за бизнеса. Във връзка с оценката на нормативната уредба и законодателство, само 12% са съгласни с твърдението, че законодателната инициатива на правителството е последователна и непротиворечива. Преди една година съгласните са били 18%, т.е. пак не са били много, но има още влошаване. Регистрира се изключително ниско доверие в ефикасността и безпристрастността на съдебната система. Един от най-показателните въпроси, в смисъл че отговорите тук в голяма степен обобщават отношението на предприемачите към икономическата политика, е дали правителството насърчава развитието на бизнеса. Само 8.8% са казали, че това е така, докато преди година съгласните с това твърдение са били 16.6%, т.е. и тогава процентът на доверие в икономическата политика е бил много нисък, но сега е двойно по-малък.

- Каква трябва да е ролята на държавата за развитието на икономиката? Вмества ли се българската икономическа политика в "разумните граници"?

Ивайло Николов:

- Това е един от основните въпроси, който си задаваме, както при анализа на второто тримесечие, така и при прегледите на предишните периоди. Разглеждането на този въпрос е необходимо по ред причини, като например, за да се обяснят тези на пръв поглед противоречия между подобряващите се показатели и недоверието в икономическата политика. Отговорът на този въпрос е необходим и за да се прецени какви следва да бъдат разумните очаквания към икономическата политика и как следва да се преценява това, което се случва. На въпроса трябва да се погледне реалистично. Той е донякъде и конюнктурен въпрос, ролята на държавата сега е доста по-различна от тази преди 10 или 5 години, най-вече във връзка с отминалите процеси на приватизация. Държавата се оттегли от редица области, прякото участие в собствеността в редица отрасли е почти нулево. Въпреки това, държавата определено има своята роля. В нейния периметър са нормативната уредба и законодателството, съдебната система, големите инвестиции в инфраструктурата. Държавата носи голяма отговорност за подобряване на бизнеса като цяло, чрез намаляване на административното бреме например. Тя често има решаваща роля за създаването и поддържането на добър образ на страната в чужбина и за привличането на чуждестранни инвестиции. Държавата и държавната политика определено имат роля, като същевременно очакванията трябва да бъдат реалистични и конкретни.

- Има ли координация в усилията на държавните институции и неправителствения сектор в България?

Ивайло Николов:

- Доста е сложно да се даде категорична оценка дали държавната икономическа политика е добра или лоша, защото субекти на тази политика са различни звена от държавната администрация. Поради същата причина не може да се отговори категорично и на въпроса дали има добра координация и синхрон между отделните институции. Например, има ли координация между Народното събрание, Министерството на финансите и БНБ? Ако съдим по проточилите се дискусии и все още нереализирания избор на управител и подуправител на БНБ или по дискусиите за "оптимално" управление на фискалния резерв, изглежда няма перфектна координация. Друг пример е ролята на Министерството на финансите и Министерството на икономиката в провеждането на икономическата политика. С промените в екипа на икономическото министерство се очаква да се засили ролята на Министерството на икономиката, като автор и като провеждащ икономическата политика, включително в контекста на оттеглянето на държавата от икономиката. Ако Министерството на икономиката пожелае и има сили и капацитет да провежда по-активна икономическа политика, каква тогава да бъде координацията с Министерството на финансите? Защото през последните години на практика Министерството на финансите е тази част от държавната администрация, която провежда най-активната икономическа политика посредством механизма на бюджета. Ако Министерството на икономиката има по-решаващ глас при определянето на бюджета за следващата година нещата ще се променят. Това предполага нещо повече от подобряване на координацията, говорим за друг тип отношения.

- Какви са наблюденията ви по отношение на обема и структурата на преките чуждестранни инвестиции?

Ивайло Николов:

- Практиката на Центъра за икономическо развитие в тримесечните изследвания е да откроява сектори с "добри" и с "лоши" новини. Обикновено в първата група влиза секторът на туризма, но сега тук за пръв път попадат и преките чужди инвестиции. Факт е, че през това тримесечие обемът на чуждите инвестиции е два пъти по-голям отколкото е бил през съответното тримесечие на миналата година. Тук възниква въпросът дали тези инвестиции са достатъчни като обем и за какви инвестиции става дума. Има косвени критерии за оценка дали обемът на инвестициите е достатъчен. На първо място, това е сравнението с други страни от Централна и Източна Европа, където тези показатели са доста по-добри. Друг косвен критерии за оценка е това, че през първото полугодие нямахме приходи от приватизация, т.е. имаме неизползван потенциал и приходите могат да бъдат по-големи. На трето място, индикатор би могло да бъде съотношението между обема на преките чужди инвестиции, които за периода януари-юни са 526.9 милиона долара и частните текущи трансфери, които за този период са 291 милиона долара. Тези показателите са добри поотделно, но е странно единият да е толкова голям процент спрямо другия. Това свидетелства за недокрай използван потенциал на българската икономика. По отношение на структурата, от статистиката на БНБ не може да се установи каква част от тези инвестиции са инвестиции "на зелено". Инвестициите "на зелено" са един обобщен показател за инвестиции, които водят до създаване на нови и подновяване на съществуващи производствени мощности. Според статистиката на платежния баланс, обаче, преките чужди инвестиции се представят по три канала – придобиване на дялов капитал от чуждестранно лице, вътрешнофирмени кредити и реинвестираната печалба. При тази структура не може да се каже как точно се използват тези инвестиции. Това е един дискусионен и интересен въпрос, който повдига и темата за качеството и достъпността на официалните статистически източници в България. В статистиката на Агенция за чуждестранни инвестиции, например, не само че още няма подробна информация за инвестициите през второто тримесечие, но няма и ключовата информация за това кои са най-големите чужди инвеститори за периода. В нашите доклади се опитваме да бъдем максимално обективни и реалистични и да се абстрахираме от първосигналните оценки.

- Има ли българската икономика потенциал за развитие? Какъв растеж ни е нужен?

Ивайло Николов:

- Трудно е да се отговори какъв растеж е достатъчен, но очевидно сегашният растеж не е достатъчен. Факт е, че икономиката на България расте. Факт е, че тя расте вече няколко години и този растеж е по-голям от средните нива в ЕС и други развити държави. Това са новини, които на пръв поглед се тълкуват като положителни, но те са част от "положителната икономическа пропаганда" на управляващите. Ако погледнем по-критично, не може да не констатираме, че тези нива не са достатъчни. Не са достатъчни, защото базата от която тръгваме е доста ниска. Ако се върнем в началото на икономическия и политическия преход в страната и погледнем годишния ръст на БВП, ще видим, че не само не е имало растеж, но даже е имало среден спад. В момента е под въпрос дали изобщо сме достигнали нивото на БВП от 1989 г. Например, през 1990 г. е имало спад от над 9%, през 1996 г. – спад от 9.5%, през 1997 г. – от над 5.5%. Всичко това се акумулира и ръстовете от последните години определено не са достатъчни да компенсират спадовете от началото на преходния период и ниската база от която сме тръгнали. Друга илюстрация е сравнението със страните от ЕС, например данните на Евростат за това как се съотнася БВП на човек от населението тук и средно за ЕС. Данните са според паритета на покупателната способност и са сравними. Ако се приеме, че средно реалният БВП на човек от населението в страните от ЕС е равен на 100, през 1994 г. нашият съответен показател е бил 32.48% от него, т.е. близо една трета по-нисък. През 2002 г. този показател е 24.75%, т.е. ние сме били 4 пъти по-бедни от тях. Това е знак не само за доходите на населението, но и за потенциала на икономиката. Става дума за една голяма ножица, която през последните години дори е нараснала. Така, че ръстът, който виждаме не бива да ни успокоява, защото очевидно не е достатъчен.

- Кое е основното ви опасение за краткосрочните перспективи пред икономическото развитие на страната? Какви конкретни мерки бихте препоръчали?

Ивайло Николов:

- След всички уговорки за това колко предпазливи и реалистични трябва да бъдем към очакванията за икономическата политика, е много отговорно да се дават препоръки, особено в краткосрочен план. Ако се върнем към оценките за бизнес климата, е очевидно, че сравнително бърз ефект от гледна точка на подобряване на бизнес средата и облекчаване на предприемачите би имало, ако се намали социалноосигурителното, здравноосигурителното и данъчното бреме. Това в голяма степен е свързано и с приемането на бюджета за следващата година. Очакванията и претенциите ни към здравно-осигурителната политика, обаче, трябва да бъдат по-високи, защото, за разлика от социалната и пенсионната реформа, здравната реформа определено боксува и има принципно неизяснени неща. Доста предпазливо трябва да се отнасяме и към управлението на фискалния резерв, към това доколко разумно ще се използва, доколко с него може да се подобри нещо в икономиката и доколко с това няма да се вкарат разнопосочни сигнали, които да нарушат нормалната пазарна среда. Друго, което можем да следим в близките месеци, е приключването на голямата приватизация. Изключително важно е какво ще се случи със сделките за БТК и Булгартабак, не толкова и не само, защото това е важно за изпълнението на бюджета и за макроикономическата стабилност, но и защото това е сигнал за чуждите инвеститори. Важна препоръка и очакване е и подобряването на образа на България навън и привличането на големи чуждестранни инвеститори. Това трябва да се случи, за да бъде икономиката ни конкурентна, доходите да се повишават, БВП да расте повече и да сме добре подготвени за влизането в Европейския съюз.