Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Господин Канавезе, в хода на дискусията по време на Втората годишна конференция на централните балкански банки споменахте, че валутният борд не е най-доброто решение за България. Защо?
проф. Алфредо Канавeзе:
- Паричният съвет е много примитивен начин за регулиране на паричната маса по принцип. Все едно да се върнем обратно към "златния стандарт", когато златото беше основната единица. Ако си припомните историята на паричните съвети, ще видите, че това е своеобразна колониална институция. Паричните съвети са прилагани по време на колониалното господство. В колониите този механизъм се е използвал, за да се съсредоточава паричната маса в ръцете на централната власт. Установено е, че когато има преразход на средствата, паричната маса се свива. И затова са изобретени паричните съвети. По този начин се запазва мощта на централната власт.
Но има случаи, когато не може да се избегне въвеждането на паричен съвет. Показателен е примерът с Аржентина - страната ни стигна до момент, в който хората използваха при своите сделки и разплащания чужда валута. Инфлацията беше толкова висока, че да използваш национална валута беше чиста загуба. Съществуваше рискът чуждата валута изцяло да замени местната. Тогава бе взето решението за въвеждането на валутен борд. Това обаче е важна политическа мярка, тъй като парите, които се държат в централната банка като резерв, носят печалби от лихви. Ако се използват в ежедневието от населението, те не носят доходност за централната банка и страната ще загуби т. нар. сеньораж. И така правителството взе решение да държи чуждата валута в централната банка, като каза на хората: ако ви трябва, тя е тук на ваше разположение, междувременно използвайте тези хартийки, които имат надписи на испански. Tоeст паричният съвет е една отчаяна, последна мярка, която трябва да откаже хората от използването на чужда валута.
В първите години след въвеждането на валутния борд в Аржентина той бeше успешен. Впоследствие темпът на реформите в страната беше забавен. Това, в съчетание с увеличени разходи, голям фискален дефицит, увеличаване на външния дълг на страната, невъзможност да се емитира нов дълг на международните пазари, доведе до провала на борда у нас.
- Имаше ли вариант за България през 90-те години да не въвежда валутния борд?
проф. Алфредо Канавeзе:
- Не мога да кажа с категоричност. Вие, българите, знаете по-добре. Това, което знам за Аржентина, е, че или трябваше да приеме паричния съвет, или да приеме пълната доларизация на икономиката.
- Трябва ли страната ни да запази паричния съвет и след приемането й в ЕС?
проф. Алфредо Канавeзе:
- На България й остават две години до присъединяването към ЕС през 2007 г. След това трябва да преминете още две години преди влизането ви във валутния механизъм ERM II, като в този период паричният съвет ще остане. И за страни членки на ЕС, в които действа паричен съвет, валутните курсове се коригират при преминаването към валутния механизъм ERM II, но е възможно продължаващото действие на паричния съвет и през този преходен период.
След приемането на България в ЕС страната ви вече няма да има нужда от помощта на паричния съвет. След присъединяването ви към Евросъюза ще имате такава парична организация, както и сега - една валута с един фиксиран курс. Но ЕС дава възможност и след присъединяване на съответната страна към него преди включването й във валутния механизъм ERM II режимът на паричен съвет да се запази.
- Външната задлъжнялост на България, както и на Аржентина е голяма. Смятате ли, че и страната ни като вашата може да обяви мораториум по задълженията си?
проф. Алфредо Канавeзе:
- Това не е за препоръчване, защото, за да се развива страната ви, тя се нуждае от чуждестранни инвестиции. А чуждестранните инвестиции се насочват към държави, които спазват своите ангажименти.
- Изтеглянето на ликвидност от банковата система чрез мерките договорени с МВФ според някои е парична политика. Какво е вашето мнение?
проф. Алфредо Канавeзе:
- Увеличаването масата на т.нар. бързоликвидни пари, остатъците по срочните влогове и депозити и депозитите в чужда валута /паричният агрегат М2/ чрез намаляване изискванията за размера на минималните задължителни резерви, които търговските банки поддържат в централната банка, или обратното - намаляване на М2 чрез увеличаване на минималните резерви, представлява своего рода възможност за провеждане на парична политика. Тя се осъществява с помощта на законодателството и нормативната уредба, касаеща нивото на минималните резерви.
След приемането на България в ЕС страната ви вече няма да има нужда от помощта на паричния съвет. След присъединяването ви към Евросъюза ще имате такава парична организация, както и сега - една валута с един фиксиран курс. Но ЕС дава възможност и след присъединяване на съответната страна към него преди включването й във валутния механизъм ERM II режимът на паричен съвет да се запази.
- Външната задлъжнялост на България, както и на Аржентина е голяма. Смятате ли, че и страната ни като вашата може да обяви мораториум по задълженията си?
проф. Алфредо Канавeзе:
- Това не е за препоръчване, защото, за да се развива страната ви, тя се нуждае от чуждестранни инвестиции. А чуждестранните инвестиции се насочват към държави, които спазват своите ангажименти.
- Изтеглянето на ликвидност от банковата система чрез мерките договорени с МВФ според някои е парична политика. Какво е вашето мнение?
проф. Алфредо Канавeзе:
- Увеличаването масата на т.нар. бързоликвидни пари, остатъците по срочните влогове и депозити и депозитите в чужда валута /паричният агрегат М2/ чрез намаляване изискванията за размера на минималните задължителни резерви, които търговските банки поддържат в централната банка, или обратното - намаляване на М2 чрез увеличаване на минималните резерви, представлява своего рода възможност за провеждане на парична политика. Тя се осъществява с помощта на законодателството и нормативната уредба, касаеща нивото на минималните резерви.
