Специално за Econ.bg.
Г-н Маухарт, как ще коментирате отварянето на офертите на четиримата кандидати за "Булгартабак Холдинг" и резултатът от това?
Бепо Маухарт:
За мен отварянето на офертите не е нищо повече от един стартов изстрел в процеса на продажбата на Булгартабак. Това ще е един отворен процес. Един процес, в който ще се разбере дали кандидатите са компетентни. Това ще става прозрачно и ще бъде в интерес на Булгартабак и на българската икономика като цяло.
Да разбираме ли, че Вие възлагате надежди, свързани с някаква възможност за подобряване на вече подадените окончателни оферти, тъй като сте класирани на трето място?
Бепо Маухарт:
Аз изхождам от това, че процедурата ще протече по начина, който вицепремиерът Николай Василев обяви преди време в специализираното списание – "Тобако репортер" /www.tobaccoreporter.com/. В това професионално списание Василев подчертава, че правителството ще приеме само сериозни участници в търга. Там той казва, че визията за инвестиране в бъдещето на Булгартабак и на хората, занимаващи се с производството на тютюни в България, ще бъде в основата за взимането на решение. Т.е., че бъдещето на този отрасъл ще е най-важното при оценяването на офертите. Приемам, че Агенцията за приватизация /АП/, ако възприеме думите на вицепремиера Василев, ще провери сериозността на кандидатите, тяхната компетентност и най-вече – гаранцията за финансирането на техните намерения.
След отварянето на офертите, Вие заявихте пред журналисти, че ще настоявате за проверка на това откъде ще дойдат парите за инвестиции на всички кандидати. Бихте ли разяснили малко по-подробно тази Ваша идея?
Бепо Маухарт:
"Булгартабак Холдинг" не бива да става обект на спекулации. Това българско предприятие е толкова важно за отрасъла, цялата икономика и за запазването на етническия мир, че АП и кабинетът носят голяма отговорност за неговата продажба, в случая – за намирането на най-добрия негов собственик. От това, че нашия холдинг включва фирми с международна известност мисля, че печелят всички. И особено, ако процесът е открит, прозрачен и допринася за равнопоставеността на кандидатите. Защото Световната банка и Международният валутен фонд ще следят внимателно процедурата. Трябва да се намери най-доброто решение, не бива да става като в Румъния...
Имате ли съмнения за възможността на останалите кандидати да финансират сделката?
Бепо Маухарт:
Определено имам големи съмнения. Нашите дискретни справки не можаха да осветлят кой стои като компетентност и като гарант зад това, което те предлагат. Особено пък кой от тютюневия бранш стои зад тях.
В офертите им има числа-мечти. Ще ви дам само два примера. В една от офертите например пише – 45,6 млн. – 47 млн. евро инвестиции още през първата година. Питам се – какво точно ще се прави с тези пари? Ще се строи нова фабрика ли? Или ще се дооборудват съществуващите? Но те нямат такава нужда. Казвам ви това като резултат от проучванията ни. Голяма група от наши експерти от тютюневия бранш посети миналата седмица 15 фабрики и прегледа машинния парк и състоянието на производството. Изводът ни е еднозначен – няма такава инвестиционна потребност. Това означава, че тази цифра, посочена като инвестиции през първата година, е измислена.
Втори пример – изкупуването на суров тютюн. Тази клауза е от голямо значение за етническия мир в България. В една от офертите пише, че през четвъртата година ще се изкупят 47 000 тона суров тютюн, а на следващата – т.е. петата година – 62 000 тона. Но възможно ли е това? Кой ще произведе толкова тютюн, кой ще го изкупи и какво ще го прави? Няма кой да осигури такова производство и пласмент. Излиза, че тази цифра просто е написана в офертата, за да изравни като средна величина количествата изкупен тютюн през периода 2003-2006 година.
Съвсем различно звучи нашата оферта. Тя е изработена на базата на сериозни проучвания. Разработена е подробно от експерти от тютюневия отрасъл и финансови капацитети и целият този бизнес-план може по всяко време да бъде проверен от АП. И да бъде сравнен с действащото състояние и с това, което се очаква от бъдещето.
Досега не сте казвали какъв в делът на трите фирми, съставящи "Тобако Холдинг" в структурата на обединението...
Бепо Маухарт:
Главният акционер в холдинга е господин Соломон Майер чрез неговата "International Tobacco Fund LLC". Той държи 72% от акциите. "Михайлидис Груп" – една фирма, която е основана още през 1886 година в Драма, държи 13%. Остатъкът е по 7.5% за "Raiffeisen Investment AG" - клон за инвестиции и корпоративни финанси на австрийската банкова група Райфайзен за Централна и Източна Европа и Invesco.
Как ще коментирате твърденията, че ориенталските тютюни, които преимуществено се произвеждат в България, нямат голямо бъдеще, заради промяната на вкусовете на потребителите и преминаването на световния пазар към все по-леки цигари?
Бепо Маухарт:
В света има само три големи страни-производителки на ориенталски тютюни – България, Турция и Гърция. България произвежда висококачествен ориенталски тютюн. Въпреки преориентирането на вкусовете към по-леки типове цигари, във всяка цигара, която държи да е такава, се влага известно количество ориенталски тютюн.
Големият шанс в момента за България е спадът на производството в съседна Турция. Но този шанс може да се използва само, ако България има сериозен партньор. А Михайлидис е номер едно в света в изкупуването на ориенталски тютюни. Всички големи производители на цигари в света го знаят и всички те купуват ориенталски тютюн от него.
Втори пример – изкупуването на суров тютюн. Тази клауза е от голямо значение за етническия мир в България. В една от офертите пише, че през четвъртата година ще се изкупят 47 000 тона суров тютюн, а на следващата – т.е. петата година – 62 000 тона. Но възможно ли е това? Кой ще произведе толкова тютюн, кой ще го изкупи и какво ще го прави? Няма кой да осигури такова производство и пласмент. Излиза, че тази цифра просто е написана в офертата, за да изравни като средна величина количествата изкупен тютюн през периода 2003-2006 година.
Съвсем различно звучи нашата оферта. Тя е изработена на базата на сериозни проучвания. Разработена е подробно от експерти от тютюневия отрасъл и финансови капацитети и целият този бизнес-план може по всяко време да бъде проверен от АП. И да бъде сравнен с действащото състояние и с това, което се очаква от бъдещето.
Досега не сте казвали какъв в делът на трите фирми, съставящи "Тобако Холдинг" в структурата на обединението...
Бепо Маухарт:
Главният акционер в холдинга е господин Соломон Майер чрез неговата "International Tobacco Fund LLC". Той държи 72% от акциите. "Михайлидис Груп" – една фирма, която е основана още през 1886 година в Драма, държи 13%. Остатъкът е по 7.5% за "Raiffeisen Investment AG" - клон за инвестиции и корпоративни финанси на австрийската банкова група Райфайзен за Централна и Източна Европа и Invesco.
Как ще коментирате твърденията, че ориенталските тютюни, които преимуществено се произвеждат в България, нямат голямо бъдеще, заради промяната на вкусовете на потребителите и преминаването на световния пазар към все по-леки цигари?
Бепо Маухарт:
В света има само три големи страни-производителки на ориенталски тютюни – България, Турция и Гърция. България произвежда висококачествен ориенталски тютюн. Въпреки преориентирането на вкусовете към по-леки типове цигари, във всяка цигара, която държи да е такава, се влага известно количество ориенталски тютюн.
Големият шанс в момента за България е спадът на производството в съседна Турция. Но този шанс може да се използва само, ако България има сериозен партньор. А Михайлидис е номер едно в света в изкупуването на ориенталски тютюни. Всички големи производители на цигари в света го знаят и всички те купуват ориенталски тютюн от него.