Имаме възможности и сме конкурентни на Европейския пазар

15.06.2001 | 01:00
по статията работи: econ.bg
Вергиния Минчева, началник отдел "Търговски споразумения и вътрешен пазар на Европейския съюз" към Дирекция "Интеграционна политика" в Министерство на земеделието", за "Дарик" радио
 

Водеща:

Всички политически сили обещават да насърчават износа. Възможностите за износ на селскостопански стоки с преференциални мита за 2001 година вече са договорени. Възможностите за това са Европейският съюз, страните от ЦЕФТА, Македония и Турция. Нека да започнем с Европейския съюз. Има възможност за неограничен износ с нулеви мита, това е първият списък от стоки, кои са те?

В. Минчева:

Аз бих искала да поясня, че тези стоки бяха договорени на последния кръг преговори с ЕС като етап от подготовката ни за присъединяване към ЕС.  Бяха договорени стоки с нулеви мита в неограничени количества, които могат да се търгуват, както и допълнителни преференции за стоки от взаимен интерес.  Списъкът е доста дълъг.  В първия списък с нулеви мита най-общо това са стоки, които не са особено чувствителни за двете страни, прилагат се сравнително ниски мита и няма пречки за тяхното премахване с цел стимулиране на търговията.

Водеща:

По кои количества, от кои групи стоки България изнася най-много? В кои страни от Европейския съюз успяваме да изнесем най-много селскостопанска продукция?

В. Минчева:

Износът е доста разнообразен. По принцип изнасяме вино, агнешко месо, замразени зеленчуци, мед, по-ограничени количества пресни плодове и зеленчуци.

Водеща:

Това ли са ни най-конкурентоспособните стоки?

В. Минчева:

Да, имаме възможност наистина от тях да изнасяме неограничени количества...при някои неограничени, други са в рамките на квоти.

Водеща:

Успява ли страната ни адекватно да се възползва наистина от този неограничен внос, защото конкуренцията е много голяма. Включително на европейския пазар се конкурираме и с другите кандидатки за членство. С тях се конкурираме и на пазара ЦЕФТА, но затова ще стане дума след малко.

В. Минчева:

Наистина европейският пазар е известно, че е доста задоволен, преситен от гледна точка на разнообразие с високи изисквания по отношение на качеството на стоките.  Но самият факт, че през последните години търговията нараства, показва, че има възможности и сме конкурентни на този пазар.  Смятаме, че и политиката, която се провежда до момента в страната, е насочена именно към повишаване на тези наши възможности като подобряване качеството на продуктите.

Водеща:

А какъв е вторият списък - за преференциална търговия с ЕС? Тук вече има мита.

В. Минчева:

Вторият списък, това са стоки, които се търгуват в рамките на тарифни квоти, за които са предоставени намаления на митата. Това са стоки, които са по-чувствителни за съответните страни. По тях нямаме пълно изпълнение на квотите, но най-голям е интересът при износ за ЕС на замразени зеленчуци, вина, мед, дребен рогат добитък.

Водеща:

А как търгуваме с ЦЕФТА, какви преференции са договорени в търговията със страните за тази година?

В. Минчева:

С ЦЕФТА преференциите са обособени в три списъка. Първите два са договорени на многостранна основа. Те важат за всички страни, членки на ЦЕФТА. При тях има стоки, които са с нулеви мита, и стоки, които са с фиксирани мита, те се търгуват в неограничени количества. И така наречените трети списъци, те са договорени на двустранна основа с всяка отделна страна и при тях се предвиждат допълнителни концесии за търговия в рамките на квоти с намалени мита. Това са също вече по-чувствителни стоки, които налагат това ограничаване.

Водеща:

Кои са най-сериозните ни конкуренти на пазара в ЦЕФТА?

В. Минчева:

На пазара ЦЕФТА срещаме конкуренцията на всички трети страни, естествено Европейския съюз, Щатите и Унгария също се явява наш конкурент като традиционен селскостопански производител.

Водеща:

А двустранно с кои сме договорили най-изгодни условия, къде изнасяме най-много селскостопанска продукция?

В. Минчева:

Най-голям е делът на износа по отношение на Полша, Румъния, след това се нареждат Унгария, Чехия и по-слаба търговия имаме със Словакия и Словения. Но те са и по-малки пазари, така че това са обективни до известна степен предпоставки.

Водеща:

Турция обаче е един голям пазар и за Турция, и за Македония тази година са договорени концесии за определени стоки с намалени мита, кои са те?

В. Минчева:

С Турция имаме споразумение, което е в сила от 1 януари 1999 година, а с Македония е в сила от 1 януари 2000 година.  С тези страни предвид това, че сме в един регион и сравнително конкурентната структура на производството, бяха договорени по-ограничени концесии в рамките на квоти с намалени мита.  При търговията също има слабо изпълнение на квотите.  Считаме, че до известна степен това може да се дължи на недостатъчна информираност за наличието на такива квоти предвид това, че те действат отскоро тези споразумения.

 

/Предоставено от BEF News Desk/

С ЦЕФТА преференциите са обособени в три списъка. Първите два са договорени на многостранна основа. Те важат за всички страни, членки на ЦЕФТА. При тях има стоки, които са с нулеви мита, и стоки, които са с фиксирани мита, те се търгуват в неограничени количества. И така наречените трети списъци, те са договорени на двустранна основа с всяка отделна страна и при тях се предвиждат допълнителни концесии за търговия в рамките на квоти с намалени мита. Това са също вече по-чувствителни стоки, които налагат това ограничаване.

Водеща:

Кои са най-сериозните ни конкуренти на пазара в ЦЕФТА?

В. Минчева:

На пазара ЦЕФТА срещаме конкуренцията на всички трети страни, естествено Европейския съюз, Щатите и Унгария също се явява наш конкурент като традиционен селскостопански производител.

Водеща:

А двустранно с кои сме договорили най-изгодни условия, къде изнасяме най-много селскостопанска продукция?

В. Минчева:

Най-голям е делът на износа по отношение на Полша, Румъния, след това се нареждат Унгария, Чехия и по-слаба търговия имаме със Словакия и Словения. Но те са и по-малки пазари, така че това са обективни до известна степен предпоставки.

Водеща:

Турция обаче е един голям пазар и за Турция, и за Македония тази година са договорени концесии за определени стоки с намалени мита, кои са те?

В. Минчева:

С Турция имаме споразумение, което е в сила от 1 януари 1999 година, а с Македония е в сила от 1 януари 2000 година.  С тези страни предвид това, че сме в един регион и сравнително конкурентната структура на производството, бяха договорени по-ограничени концесии в рамките на квоти с намалени мита.  При търговията също има слабо изпълнение на квотите.  Считаме, че до известна степен това може да се дължи на недостатъчна информираност за наличието на такива квоти предвид това, че те действат отскоро тези споразумения.

 

/Предоставено от BEF News Desk/

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Женевски конвенции
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 20.11   284 г. – Диоклециан става римски император. 1194 г. – Палермо (Сицилия) е завладян от император Хайнрих VI. 1541 г. – Жан Калвин представя теорията си...