Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Файтонджиев, вие сте специалист, отдавна свързан с водния сектор. Как оценявате новата национална стратегия за развитие на бранша?

Георги Файтонджиев:

- Последният вариант на стратегията ще бъде приет до 20 март т. г. според обещанието на министър Церовски. Многократните промени се наложиха от необходимостта да се разработи стратегия, която да е съобразена с изискванията на европейското законодателство. В последния вариант на проекта, който аз съм виждал, е изтъкната разликата в предоставянето на населението на услугите водоснабдяване близо /99%/, канализация /48%/ и пречистване на отпадъчните води /35%/. Различни са и качествата на подаваните питейни води в различните населени места, както и качествата на пречистените отпадъчни води. Отбелязан е огромният успех в осигуряването на централно водоснабдяване, както и проблемите с поддържането на активите.

Проблемите с некачествените материали и качеството на изпълнение на много от водопроводите водят до много големи загуби на питейна вода. За съжаление, като изключим т. нар. воден заем на Световната банка, който в началото беше определен на близо 100 млн. USD, а впоследствие редуциран повече от два пъти, през последните 10-15 години липсват крупни инвеститори в нашия сектор. Изключение е столичното водоснабдяване, в което през последните 3 години благодарение на договора за концесия със Столичната община бяха вложени над 100 млн. лв. инвестиции.

- Специалистите от бранша непрекъснато говорите за необходимост от инвестиции. Защо точно сега и колко?

Георги Файтонджиев:

- В последния проект за национална стратегия необходимите инвестиции са определени на над 7 млрд. лв. Те трябва да бъдат използвани за изграждане на нови водоснабдителни и канализационни системи и пречиствателни станции, за рехабилитация на съществуващите, за създаване на съвременни автоматизирани системи за контрол и управление. Тези инвестиции трябва да се вложат сега, защото всяко забавяне води до две отрицателни следствия - непрекъснато се влошава качеството на услугата и се увеличава стойността на необходимите инвестиции. Ако се забавим още десет години, стойността на инвестициите ще се увеличи значително. Всяко забавяне в осъществяването на тези инвестиции води до влошаване състоянието на активите и прави някои от тях невъзстановими.

- Голям интерес представляват загубите на вода, или т. нар. неотчетени водни количества. Как ще коментирате проблема със загубите? Всички знаем, че България се намира в сравнително бедна на вода зона.

Георги Файтонджиев:

- Загубите на вода в момента са над 60% и всяка година този процент се увеличава. За съжаление увеличението на така определените загуби /в % от подадената вода/ се дължи както на увеличение на реалните загуби поради липса на инвестиции, така и на остарялата и непредставителна методика за определянето им. В момента загубите се определят като отношение на разликата между подадената и полезно изразходваната вода. За подадена вода се смята количеството вода, влязло в системата. За полезно изразходвана вода се смята количеството измерена и фактурирана вода на консуматорите. Например, ако едно ВиК подава в системата 100 000 м3/ден, а фактурира 40 000 м3/ден, загубите са 100 000 - 40 000 / 100 000% = 60%. Това не дава реална представа за загубите, защото в тази стойност се включват както физическите, така и търговските загуби и кражбите. Например, ако полезната консумация от горния пример реално се намали от 40 000 м3/ден на 30 000 м3/ден и съответно подаденото количество се намали с 10 000 м3/ден /от 100 000 на 90 000 м3/ден/, изчислените загуби по-нашата методика се увеличават /90 000 - 30 000/ / 90 000 % = 66.6%. Т. е. при нашата методика загубите се увеличават, без това реално да се е случило. Затова МРРБ работи по създаването на методика, с която и в България да се въведе европейското определяне на загубите - чрез изразяване на загубите в обемна стойност на единична дължина от системата - кубически метри вода в секунда на километър мрежа. Това ще даде реална представа както за загубите, така и за реалните тенденции в промените им и ще бъде реален показател за състоянието на мрежата и за работата на оператора. Пример как не работи сегашната методика е начинът, по който се гледа на загубите в София. В реални количества за трите години сме намалили с реални 22 милиона кубика количеството ползвана вода. Но процентът си остава същият поради редица причини като бум на незаконно и полузаконно строителство и състоянието на районите, в които живее смесено и ромско население. Кое е важното - колко е реалната цифра или процентът, който, както става ясно, не носи коректна информация.

- Откъде според вас ще дойдат тези милиарди левове за инвестиции?

Георги Файтонджиев:

- До 1990 г. инвестициите в сектора се правеха от държавния бюджет. С оттеглянето на държавата от преразпределителните си функции държавните инвестиции прекъснаха, по-точно се свиха до няколко милиона лева годишно, което е капка в морето. Считам, че на инвестиции от държавата в бъдеще няма да можем да разчитаме. Остават реално два източника - предприсъединителните фондове на Европейския съюз и търговски кредити. Европейските фондове са ограничени и няма да стигнат. Проблемите с кредитите са два - първият е, че търговските банки трудно дават кредити на български дружества, а вторият е, че тези кредити трябва да се връщат. Инвестициите в нашия сектор са дългосрочни, с ниска норма на възвръщаемост и банките дават такива кредити само на стабилни дружества с авторитет, с висок кредитен рейтинг и с гаранции за връщането. Сега действащата в страната нормативна уредба не дава на инвеститорите никаква сигурност за връщането на кредитите. Т. е. според мен инвестициите в сектора ще дойдат чрез стабилни чужди и местни инвеститори и чрез промяна на нормативната уредба.

- Какво е необходимо да се направи?

Георги Файтонджиев:

- Необходима е промяна в Закона за водите. В него трябва да се определят точно собствеността на водите, собствеността на съоръженията и мрежите, правата и задълженията на държавата и общините, съдбата на събираните такси водоползване, начините на управление на ВиК дружествата. Необходимо е създаването на ясна нормативна и законова база - общия закон за водите и специализиран закон за ВиК. В закона за ВиК трябва да бъдат дефинирани правата и задълженията както на операторите /ВиК компаниите/, така и на клиентите - граждани, търговски и обществени обекти. Съответно на тези задължения следва да бъдат дефинирани и правата на оператора, и задълженията на абонатите и гражданите - какво се прави при незаконни включвания, при кражба на вода, при неплащане на услугата и т. н.

- Каква трябва да бъде ролята на водния регулатор?

Георги Файтонджиев:

- Водният регулатор ще има огромна роля за осигуряване на условията за нормално функциониране на операторите и системите и за осигуряване правата на нашите клиенти. Въз основа на сериозно проучване ще се установи състоянието на всяка система и нивото /качеството/ на ВиК услугите в тези системи. На тази основа ще се определят 3-5-годишни периоди и целите, които трябва да бъдат постигнати по отношение количеството на подаваните води, качеството на питейните и качеството на пречистените от отпадъчните води по отношение сроковете за преустановяване на водоподаването, по отношение допустими наводнявания на територии при дъжд,  сроковете на включване на нови абонати и много други елементи, характеризиращи качеството на услугите. Естествено крайните цели ще бъдат постигане изискванията на европейските директиви. Но в зависимост от състоянието в момента етапите и сроковете за постигане на тези цели ще бъдат различни за всяка система. В някои системи ще бъдат необходими 5, а в други 10 години за това.

- От какво ще зависи този срок?

Георги Файтонджиев:

- Този срок ще зависи, на първо място, от състоянието на системите, от необходимите дейности, които трябва да се осъществят, стойността на необходимите инвестиции, начините на финансиране и от реалните възможности на местните общности да ги осигурят или да осигурят разсроченото им изплащане. Защото, както казах в началото на нашия разговор, всички направени инвестиции ще трябва да се възстановят от клиентите през включването им в цената на услугата.

Тук е една от ключовите роли на водния регулатор. Този държавен орган ще изисква от всеки оператор изготвянето на 3-5-годишен план за постигане на определени нива на услугите, инвестициите, с които ще ги постига, начините на финансиране и оттам ще определя каква част от тези инвестиции ще влиза в цената на услугата. По този начин ще се спре със спекулациите по отношение на ценообразуването на услугата. Политиците, водени от популистки принципи, се стараеха да задържат цената на услугата, без да се интересуват от последствията през следващите периоди. А това води до разруха в сектора.

- Непрекъснато обвиняват Софийска вода, че вдига цената по свое желание, а пък сте обещали да не я увеличавате.

Георги Файтонджиев:

- На този въпрос ще бъда много кратък. Първо, не си спомням Софийска вода АД да е давала обещание да не вдига цените на услугата. Второ, в договора е приета формула за изменение на цената на услугата, което се прави всяка година. Във формулата базисната цена /цената на услугата преди влизане в сила на концесионния договор/ се променя с обобщен показател, характеризиращ икономическото развитие на страната. За 2003 г. той беше определен на 4.6% от оторизираните държавни органи. Към тях се прибавят разходи, които не са включени в концесионния договор - например включва се такса водоползване - 0.02 лв./м3, която се събира от клиентите от нас и директно се превежда на МОСВ. За 2003 г. тази сума е кръгло 5 млн. лв. Включва се допълнително издръжката на дружеството за мониторинг на изпълнението на концесионния договор Омонит ООД. Включват се изпълнения на проекта, които са били задължение на Столичната община, но поради липса на средства са прехвърлени на нас - например метантанковете и газовото стопанство в СПСОВ, ремонтът на язовир Бели Искър и др. Между другото една от ползите за нашите клиенти от създаването на държавния воден регулатор е, че той ще се издържа от държавния бюджет и съответно неговите разходи ще се контролират от Сметната палата. 

- Какво ще стане, ако някой оператор не изпълнява плана за инвестиции?

Георги Файтонджиев:

- В този случай държавният орган ще наложи парични санкции на оператора и ще му отнеме частта от цената, включваща тези инвестиции. По този въпрос ние сме спокойни, тъй като Софийска вода АД е вложила над 100 млн. лв. за първите 3 години на концесията. Отделните обекти от тази инвестиционна програма може да бъдат видени на сайта на дружеството.

- И какво постигнахте с тези инвестиции?

Георги Файтонджиев:

- Първо, продължаваме изпълнението на хидравличния модел на ВиК мрежата, който е основата за вземане на каквото и да е експлоатационно или инвестиционно действие. Второ, направихме многобройни подмени на уличните водопроводи. Трето, продължаваме подмяната на сградните отклонения.

Като говорим за инвестиции, ми се иска да спомена Бели Искър. Работите, които бяха изпълнени през 2002 г., спряха теча през стената и предотвратиха нейното разрушаване. Положената по водния откос на стената мембрана сега играе ролята на медния екран, който е трябвало да бъде положен още при изграждане на стената през 40-те години на миналия век. Липсата на този екран в комбинация с меката агресивна снежна вода бе довела дотам, че в стената се бяха образували каверни в резултат на изнасяне на бетона. Каверните бяха запълнени със специална смес, а стената - покрита с може би най-доброто, което е създадено за тази цел - геомембрана. Сега сме спокойни, че стената е защитена и през нея не минава вода. Разбира се, по скатовете се просмуква вода и това са естествени геоложки процеси, но стената е водоплътна. Предстои и втори етап на проекта, който е свързан със сеизмичната категоризация на страната и ще определи дали и какви допълнителни работи ще се извършват по нея. Започнахме също и осъществяването на проекта за метантанковете и газовото стопанство в СПСОВ. Изградихме

- Загубите на вода в момента са над 60% и всяка година този процент се увеличава. За съжаление увеличението на така определените загуби /в % от подадената вода/ се дължи както на увеличение на реалните загуби поради липса на инвестиции, така и на остарялата и непредставителна методика за определянето им. В момента загубите се определят като отношение на разликата между подадената и полезно изразходваната вода. За подадена вода се смята количеството вода, влязло в системата. За полезно изразходвана вода се смята количеството измерена и фактурирана вода на консуматорите. Например, ако едно ВиК подава в системата 100 000 м3/ден, а фактурира 40 000 м3/ден, загубите са 100 000 - 40 000 / 100 000% = 60%. Това не дава реална представа за загубите, защото в тази стойност се включват както физическите, така и търговските загуби и кражбите. Например, ако полезната консумация от горния пример реално се намали от 40 000 м3/ден на 30 000 м3/ден и съответно подаденото количество се намали с 10 000 м3/ден /от 100 000 на 90 000 м3/ден/, изчислените загуби по-нашата методика се увеличават /90 000 - 30 000/ / 90 000 % = 66.6%. Т. е. при нашата методика загубите се увеличават, без това реално да се е случило. Затова МРРБ работи по създаването на методика, с която и в България да се въведе европейското определяне на загубите - чрез изразяване на загубите в обемна стойност на единична дължина от системата - кубически метри вода в секунда на километър мрежа. Това ще даде реална представа както за загубите, така и за реалните тенденции в промените им и ще бъде реален показател за състоянието на мрежата и за работата на оператора. Пример как не работи сегашната методика е начинът, по който се гледа на загубите в София. В реални количества за трите години сме намалили с реални 22 милиона кубика количеството ползвана вода. Но процентът си остава същият поради редица причини като бум на незаконно и полузаконно строителство и състоянието на районите, в които живее смесено и ромско население. Кое е важното - колко е реалната цифра или процентът, който, както става ясно, не носи коректна информация.

- Откъде според вас ще дойдат тези милиарди левове за инвестиции?

Георги Файтонджиев:

- До 1990 г. инвестициите в сектора се правеха от държавния бюджет. С оттеглянето на държавата от преразпределителните си функции държавните инвестиции прекъснаха, по-точно се свиха до няколко милиона лева годишно, което е капка в морето. Считам, че на инвестиции от държавата в бъдеще няма да можем да разчитаме. Остават реално два източника - предприсъединителните фондове на Европейския съюз и търговски кредити. Европейските фондове са ограничени и няма да стигнат. Проблемите с кредитите са два - първият е, че търговските банки трудно дават кредити на български дружества, а вторият е, че тези кредити трябва да се връщат. Инвестициите в нашия сектор са дългосрочни, с ниска норма на възвръщаемост и банките дават такива кредити само на стабилни дружества с авторитет, с висок кредитен рейтинг и с гаранции за връщането. Сега действащата в страната нормативна уредба не дава на инвеститорите никаква сигурност за връщането на кредитите. Т. е. според мен инвестициите в сектора ще дойдат чрез стабилни чужди и местни инвеститори и чрез промяна на нормативната уредба.

- Какво е необходимо да се направи?

Георги Файтонджиев:

- Необходима е промяна в Закона за водите. В него трябва да се определят точно собствеността на водите, собствеността на съоръженията и мрежите, правата и задълженията на държавата и общините, съдбата на събираните такси водоползване, начините на управление на ВиК дружествата. Необходимо е създаването на ясна нормативна и законова база - общия закон за водите и специализиран закон за ВиК. В закона за ВиК трябва да бъдат дефинирани правата и задълженията както на операторите /ВиК компаниите/, така и на клиентите - граждани, търговски и обществени обекти. Съответно на тези задължения следва да бъдат дефинирани и правата на оператора, и задълженията на абонатите и гражданите - какво се прави при незаконни включвания, при кражба на вода, при неплащане на услугата и т. н.

- Каква трябва да бъде ролята на водния регулатор?

Георги Файтонджиев:

- Водният регулатор ще има огромна роля за осигуряване на условията за нормално функциониране на операторите и системите и за осигуряване правата на нашите клиенти. Въз основа на сериозно проучване ще се установи състоянието на всяка система и нивото /качеството/ на ВиК услугите в тези системи. На тази основа ще се определят 3-5-годишни периоди и целите, които трябва да бъдат постигнати по отношение количеството на подаваните води, качеството на питейните и качеството на пречистените от отпадъчните води по отношение сроковете за преустановяване на водоподаването, по отношение допустими наводнявания на територии при дъжд,  сроковете на включване на нови абонати и много други елементи, характеризиращи качеството на услугите. Естествено крайните цели ще бъдат постигане изискванията на европейските директиви. Но в зависимост от състоянието в момента етапите и сроковете за постигане на тези цели ще бъдат различни за всяка система. В някои системи ще бъдат необходими 5, а в други 10 години за това.

- От какво ще зависи този срок?

Георги Файтонджиев:

- Този срок ще зависи, на първо място, от състоянието на системите, от необходимите дейности, които трябва да се осъществят, стойността на необходимите инвестиции, начините на финансиране и от реалните възможности на местните общности да ги осигурят или да осигурят разсроченото им изплащане. Защото, както казах в началото на нашия разговор, всички направени инвестиции ще трябва да се възстановят от клиентите през включването им в цената на услугата.

Тук е една от ключовите роли на водния регулатор. Този държавен орган ще изисква от всеки оператор изготвянето на 3-5-годишен план за постигане на определени нива на услугите, инвестициите, с които ще ги постига, начините на финансиране и оттам ще определя каква част от тези инвестиции ще влиза в цената на услугата. По този начин ще се спре със спекулациите по отношение на ценообразуването на услугата. Политиците, водени от популистки принципи, се стараеха да задържат цената на услугата, без да се интересуват от последствията през следващите периоди. А това води до разруха в сектора.

- Непрекъснато обвиняват Софийска вода, че вдига цената по свое желание, а пък сте обещали да не я увеличавате.

Георги Файтонджиев:

- На този въпрос ще бъда много кратък. Първо, не си спомням Софийска вода АД да е давала обещание да не вдига цените на услугата. Второ, в договора е приета формула за изменение на цената на услугата, което се прави всяка година. Във формулата базисната цена /цената на услугата преди влизане в сила на концесионния договор/ се променя с обобщен показател, характеризиращ икономическото развитие на страната. За 2003 г. той беше определен на 4.6% от оторизираните държавни органи. Към тях се прибавят разходи, които не са включени в концесионния договор - например включва се такса водоползване - 0.02 лв./м3, която се събира от клиентите от нас и директно се превежда на МОСВ. За 2003 г. тази сума е кръгло 5 млн. лв. Включва се допълнително издръжката на дружеството за мониторинг на изпълнението на концесионния договор Омонит ООД. Включват се изпълнения на проекта, които са били задължение на Столичната община, но поради липса на средства са прехвърлени на нас - например метантанковете и газовото стопанство в СПСОВ, ремонтът на язовир Бели Искър и др. Между другото една от ползите за нашите клиенти от създаването на държавния воден регулатор е, че той ще се издържа от държавния бюджет и съответно неговите разходи ще се контролират от Сметната палата. 

- Какво ще стане, ако някой оператор не изпълнява плана за инвестиции?

Георги Файтонджиев:

- В този случай държавният орган ще наложи парични санкции на оператора и ще му отнеме частта от цената, включваща тези инвестиции. По този въпрос ние сме спокойни, тъй като Софийска вода АД е вложила над 100 млн. лв. за първите 3 години на концесията. Отделните обекти от тази инвестиционна програма може да бъдат видени на сайта на дружеството.

- И какво постигнахте с тези инвестиции?

Георги Файтонджиев:

- Първо, продължаваме изпълнението на хидравличния модел на ВиК мрежата, който е основата за вземане на каквото и да е експлоатационно или инвестиционно действие. Второ, направихме многобройни подмени на уличните водопроводи. Трето, продължаваме подмяната на сградните отклонения.

Като говорим за инвестиции, ми се иска да спомена Бели Искър. Работите, които бяха изпълнени през 2002 г., спряха теча през стената и предотвратиха нейното разрушаване. Положената по водния откос на стената мембрана сега играе ролята на медния екран, който е трябвало да бъде положен още при изграждане на стената през 40-те години на миналия век. Липсата на този екран в комбинация с меката агресивна снежна вода бе довела дотам, че в стената се бяха образували каверни в резултат на изнасяне на бетона. Каверните бяха запълнени със специална смес, а стената - покрита с може би най-доброто, което е създадено за тази цел - геомембрана. Сега сме спокойни, че стената е защитена и през нея не минава вода. Разбира се, по скатовете се просмуква вода и това са естествени геоложки процеси, но стената е водоплътна. Предстои и втори етап на проекта, който е свързан със сеизмичната категоризация на страната и ще определи дали и какви допълнителни работи ще се извършват по нея. Започнахме също и осъществяването на проекта за метантанковете и газовото стопанство в СПСОВ. Изградихме