Специално за ECON.BG

- Г-н Христов, обръща ли се достатъчно внимание на проблемите на интелектуалната собственост у нас?

Марио Христов:

- Проблемите на интелектуалната собственост в България са ключов въпрос свързан с икономическото развитие на страната. В момента вниманието трябва да се съсредоточи върху закрилата на интелектуалните продукти, върху това индивидуалните и професионални изобретатели да развиват своята дейност и възможността индустрията да поема продуктите на тази дейност. За да се развива една фирма, тя трябва да е иновативна. Това е от първостепенно значение за конкурентоспособността й. Интелектуалната собственост и хората, които се занимават пряко с тази дейност е основна задача на държавата.

- Прави ли държавата нужното за изобретателите?

Марио Христов:

- Държавата е осигурила нормативната база. В момента България притежава една добра нормативна база за закрила на интелектуалната собственост. Вече 10 години Законът за патентите действа добре, регулира собствеността на изобретенията, въведоха се малките изобретения - полезни модели, което е добре за дребния и среден бизнес. Държавата, обаче, има за задача да създаде условия за по-добра работа на техническата интелигенция, която креативира интелектуална собственост.

- Трудно ли се налага едно изобретение на българския пазар?

Марио Христов:

- Много трудно се налага едно изобретение на българския пазар. Българските фирми още не са приучени да са иновативни. При тях още действат старите рефлекси да се пазят от новото. Вярно е, че всяко ново нещо е рисково начинание, свързано е с рисков капитал, който трябва да е налице, има много неизвестни, но българските фирми не са иновативни в истинския смисъл на думата. Разбира се, има и изключения, има много добри примери, които могат да се вземат за подражание от останалите компании. Това не става с пожелания. Става с изграждане на условия, при които тези фирми да работят по-успешно в иновативната си дейност. Като начало, трябва да има наличен финансов ресурс, а българските фирми нямат такъв. Трябва да има възможност интелектуалните продукти да се предоставят на българските фирми във вид, в който да могат да се внедрят в производството по-лесно и по-добре. Това означава, че трябва да има структури, които да превръщат интелектуалния продукт от чисто изобретение или полезен модел в продукт, който да може да се внедри в индустрията. Тази трансформация са извършва в  т.нар. иновационни центрове, които съществуват в други страни. Те приемат от изобретатели и иноватори идеи, които са подплатени с конкретни технически решения. Обикновено идеите са в суров вид. Трябва да се оцени наличието на техническа и технологична осъществимост, дали продуктът е защитим, патентоспособен, дали изделието ще има пазарен успех. Едва тогава, иновационните центрове разработват изобретението в технологични карти и го трансформират във вид, който да е готов за предлагане на пазара на интелектуална собственост на фирмите от съответния отрасъл. Ако изделието се предлага на пазара от такива звена, българските бизнесмени ще имат по-ясна представа дали продуктът ще им свърши работа.

- Кога в България ще има такива иновационни центрове?

Марио Христов:

- Когато държавата се заеме сериозно с този въпрос. Първоначалните ни проучвания показват, че главна роля за иновационните центрове играят държавните структури. Това всъщност е една инвестиция в развитието на индустрията. Влагат се средства и знания в една структура, която не помага толкова на изобретателите да реализират своите изобретения, колкото на индустрията да акумулира тези иновации и да се развива. Това е една инвестиция, която държавата трябва да направи. Тя трябва да подготви и условията за това, да уреди нормативно как трябва да действат тези структури, с какви правила на взаимоотношения. Всичко това трябва да стане в тясна връзка с университетите и с местните власти. Иновационните центрове действат много по-добре когато са съсредоточени в определен регион с определена структуроопределяща индустрия, за да може центърът така да настрои дейността си, че да е най-подготвен и компетентен в съответния клон на индустрията.

- Съюзът на изобретателите в България организира борса на интелектуални продукти в Интернет. Има ли успех това начинание?

Марио Христов:

- Има успех. През последните 12 години много хора и организации се опитват да правят нещо подобно. Борсата на Съюза на изобретателите обаче е малко по-различна. Тя не е търговска. Ние се стремим да изложим на показ продуктите на изобретателите, за да може да се получи връзката между евентуалния потребител и внедряването на продукта. Ние не сме борсов посредник, а по-скоро медиатор. Не участваме в контакта, а само го подпомагаме. Освен, че организираме борса в нашата Интернет страница, съдействаме за изнасянето на изобретения в международната страница с център Женева, която обединява всички асоциации на изобретатели по света. Страницата е много посещавана, Международната федерация има доста инициативи свързани с насърчаване на тази дейност. Ние подпомагаме българските изобретатели и чисто търговски да реализират своите продукти. Съюзът е във връзка с два търговски интернет портала и осигуряваме преференциалното участие на нашите членове в тях.  Това се отнася, разбира се за разработки, които имат потенциала да са продаваеми. Има изобретения, които са авангардни, но има и такива, които са много изостанали и не са адекватни спрямо сегашните условия. В момента българските изобретатели творят предимно по теми, които са в техния творчески план, което крие риска за трудна реализация на предложените технически решения.

- Къде се намира България по отношение на количеството и качеството на интелектуалния продукт на фона на другите страни?

Марио Христов:

- Подобни изследвания не са правени, но имам впечатления как другите страни правят изложения. Мога да кажа, че българските изобретатели мислят малко по-глобално в сравнение с колегите си от Европа и по света. Нашите изобретатели се стремят да решават много тесни места свързани с техниката и технологиите. В развитите страни има разделение. Там с тесните проблеми се занимават специализираните лаборатории, докато независимият изобретател се занимава предимно със стоките за бита. Българският изобретател трябва да насочи потенциала си към технически нововъведения, които да са полезни на всеки човек. Вече има такива наченки. Проблема е че изобретателите дори не знаят какви проблеми има икономиката, какви проблеми трябва да решат. Преди имаше национален иновационен план. Не трябва да се отричаме тотално от плановия подход. Трябва да се помисли в тази област, какво се търси и какво се предлага. В България действат структури, които работят точно в тази посока. Предлагат се информационни услуги за това какви технологии се търсят и съответно какви се предлагат. За да има резултат българските изобретатели трябва да са по-организирани, да знаят в каква посока да съсредоточат усилията си. Министерство на икономиката вече публикува проект на национална стратегия в областта на иновациите. Надяваме се много скоро тя да се приеме и обезпечи ресурсно, което ще е от полза за цялото общество.

- Когато държавата се заеме сериозно с този въпрос. Първоначалните ни проучвания показват, че главна роля за иновационните центрове играят държавните структури. Това всъщност е една инвестиция в развитието на индустрията. Влагат се средства и знания в една структура, която не помага толкова на изобретателите да реализират своите изобретения, колкото на индустрията да акумулира тези иновации и да се развива. Това е една инвестиция, която държавата трябва да направи. Тя трябва да подготви и условията за това, да уреди нормативно как трябва да действат тези структури, с какви правила на взаимоотношения. Всичко това трябва да стане в тясна връзка с университетите и с местните власти. Иновационните центрове действат много по-добре когато са съсредоточени в определен регион с определена структуроопределяща индустрия, за да може центърът така да настрои дейността си, че да е най-подготвен и компетентен в съответния клон на индустрията.

- Съюзът на изобретателите в България организира борса на интелектуални продукти в Интернет. Има ли успех това начинание?

Марио Христов:

- Има успех. През последните 12 години много хора и организации се опитват да правят нещо подобно. Борсата на Съюза на изобретателите обаче е малко по-различна. Тя не е търговска. Ние се стремим да изложим на показ продуктите на изобретателите, за да може да се получи връзката между евентуалния потребител и внедряването на продукта. Ние не сме борсов посредник, а по-скоро медиатор. Не участваме в контакта, а само го подпомагаме. Освен, че организираме борса в нашата Интернет страница, съдействаме за изнасянето на изобретения в международната страница с център Женева, която обединява всички асоциации на изобретатели по света. Страницата е много посещавана, Международната федерация има доста инициативи свързани с насърчаване на тази дейност. Ние подпомагаме българските изобретатели и чисто търговски да реализират своите продукти. Съюзът е във връзка с два търговски интернет портала и осигуряваме преференциалното участие на нашите членове в тях.  Това се отнася, разбира се за разработки, които имат потенциала да са продаваеми. Има изобретения, които са авангардни, но има и такива, които са много изостанали и не са адекватни спрямо сегашните условия. В момента българските изобретатели творят предимно по теми, които са в техния творчески план, което крие риска за трудна реализация на предложените технически решения.

- Къде се намира България по отношение на количеството и качеството на интелектуалния продукт на фона на другите страни?

Марио Христов:

- Подобни изследвания не са правени, но имам впечатления как другите страни правят изложения. Мога да кажа, че българските изобретатели мислят малко по-глобално в сравнение с колегите си от Европа и по света. Нашите изобретатели се стремят да решават много тесни места свързани с техниката и технологиите. В развитите страни има разделение. Там с тесните проблеми се занимават специализираните лаборатории, докато независимият изобретател се занимава предимно със стоките за бита. Българският изобретател трябва да насочи потенциала си към технически нововъведения, които да са полезни на всеки човек. Вече има такива наченки. Проблема е че изобретателите дори не знаят какви проблеми има икономиката, какви проблеми трябва да решат. Преди имаше национален иновационен план. Не трябва да се отричаме тотално от плановия подход. Трябва да се помисли в тази област, какво се търси и какво се предлага. В България действат структури, които работят точно в тази посока. Предлагат се информационни услуги за това какви технологии се търсят и съответно какви се предлагат. За да има резултат българските изобретатели трябва да са по-организирани, да знаят в каква посока да съсредоточат усилията си. Министерство на икономиката вече публикува проект на национална стратегия в областта на иновациите. Надяваме се много скоро тя да се приеме и обезпечи ресурсно, което ще е от полза за цялото общество.