Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Чобанов, кога и къде започват да се печатат българските пари?

Румян Чобанов:

- Първите банкноти са печатани в Санкт Петербург през 1885 г. През своята 125-годишна история БНБ печата банкнотите си в Русия, Германия, Англия, САЩ, в бившата Държавна печатница в София. От 1998 г. това се прави в новата Печатница на БНБ. Преди 1998 г. последно са печатани пари в Германия. Сега България печата парите си тук, в собствената печатница на Българската народна банка.

- Какво е битието на българския лев през годините, откакто той се появява?

Румян Чобанов:

- БНБ е успяла да запази доверието в лева независимо от превратностите на съдбата. В Закона за БНБ от 1885 г. е записано, че на централната банка се дава "изключителната привилегия да издава банкноти, които ще се приемат за платежи в ковчежничествата на държавата и във всички правителствени учреждения". Първите български банкноти са обменяеми в злато - това са златните 20 и 50 лв., отпечатани в Санкт Петербург в Русия. През 1891 г. на БНБ се дава правото да емитира и банкноти, обменяеми в сребро. Това се реализира на практика от 1899 г.

В някои моменти от развитието на страната ни са били в обращение паралелно по 16-18 номинала - 100 лв. с образа на Захарий Зограф /т. нар. зографка/, 200 лв. с Иван Вазов, 500 лв. с лика на Добри Христов, 1000 лв. с Всил Левски, 2000 лв. с Никола Фичев, 5000 лв. със Захари Стоянов, 10 000 лв. с Владимир Димитров-Майстора и тези с лика на Петър Берон, 50 000 лв. Това са преди всичко периоди на инфлация, когато е необходимо по-голямо количество банкноти за обслужване на наличното парично обращение. Винаги левът се е ползвал с доверие от българите, колкото и да се говори, че е имало моменти на бягство към валутата.

- Каква е продължителността на живот на една банкнота?

Румян Чобанов:

- Животът на банкнотите с ниски номинали е по-кратък. Тези с по-високи номинали се използват в обращение по-дълго време. Например животът на банкноти от 1, 2 и 5 лв. е от порядъка на няколко месеца. След тези няколко месеца всяка банкнота се връща в БНБ, унищожава се и на нейно място се пуска чисто нова банкнота. По-големите номинали живеят по 2-3 години.

- Какво коства на централната банка поддържането на наличното паричо обращение?

Румян Чобанов:

- След деноминиацията паричното обращение стана стабилно и предсказуемо. Броят банкноти, които в момента са у населението, е с няколко пъти по-малък от количеството банкноти преди 1999 г. Това позволява на централната банка да прави разчетите си много по-точно. Знае се какви са разходите, каква част от парите трябва да бъде унищожена, тъй като вече са негодни за обращение, каква е необходимостта от левове за поддържане на наличното парично обращение.

Малко хора се замислят какво се крие зад това всеки човек да има налични банкноти и монети в джоба си. За да се поддържа цялото налично парично обращение са необходими големи разходи и усилие от страна на централната банка. Съгласно Закона за БНБ централната банка е длъжна да се грижи за чистотата и за поддържането на паричното обращение и на наличните пари. Всяка година се изтегля от паричното обращение една голяма част от банкнотите, които са захабени и повредени. Те се унищожават и на тяхно място се пускат нови банкноти. Например за ниските номинали това е от порядъка на 30-40% от банкнотите, които са в обращение. Това е дейност, свързана с големи разходи. Преди деноминацията разчетите и анализите за поддържане на паричното обращение се правеха много трудно, тъй като необходимостта от банкноти се променяше и беше почти непредсказуема поради инфлационния момент. Тогава монетите почти изчезнаха. Всичко се пазаруваше с банкноти. А тези банкноти трябва да се обработват, сортират, унищожават, което е много сериозен разход. След деноминацията броят на банкнотите намаля, появиха се монети, те по-рядко се връщат в БНБ. От гледна точка на разходите по отношение на наличните пари процесът се оптимизира.

- Колко пъти са спаднали тези разходи?

Румян Чобанов:

- Те са комплексни. Броя на банкнотите е намалял 6-7 пъти и оттук следва технологично намаление около 7 пъти на разходите по обработка на банкноти, за производството им, за поддръжката им, за тяхната подмяна. Същевременно се появяват разходи, свързани с обработката на монети. БНБ е длъжна по закон да се грижи за поддръжката на наличното парично обращение, което се стреми да прави на разумна цена.