Специално за ECON.BG
"Ако трябва да построите кораб с екип, преди да накарате хората да събират дърва, накарайте ги да мечтаят за морето" (Екзюпери)
- Г-жа Шикова, каква е идеята на Евроклуба към БТПП?
Ингрид Шикова:
- Замисълът на Евроклуба е да обедини около ядрото на Българската търговско-промишлена палата представители на бизнеса, академични среди, журналисти, представители на държавната администрация, чужди посолства в България. Идеята е да се получи един дискусионен форум, в който всички тези участници да бъдат взаимнополезни. Периодичните срещи, които провежда Евроклуба са свързани с новото председателство на ЕС, изясняване на приоритетите, с дискусии по съвсем конкретни въпроси, които засягат бизнеса. Например през пролетта и есента на Пловдивския панаир се правят семинари по актуални въпроси, които вълнуват българските фирми. Същевременно, срещите дават възможност за установяване на контакти и партньорства. Най-хубавото на клуба е, че в него са се събрали съмишленици, които се опитват да подпомагат, както самия клуб, така и България и бъдещото й членство в ЕС.
- Информирано ли е българското общество за възможностите и предизвикателствата на присъединяването към ЕС?
Ингрид Шикова:
- Трудно може да се отговори еднозначно на този въпрос. В България вече има много информация свързана с ЕС, редица неправителствени организации се занимават с тези въпроси, има правителствена комуникационна стратегия, делегацията на ЕК също има своя стратегия за информиране на обществото. Струва ми се, че вече имаме нужда от по-специфична информация, която да бъде насочена към отделните групи – за бизнеса, за академичните среди, за обществото като цяло. Много е важно всеки да получава целенасочена информация във вид, който да го заинтригува. Едва ли е необходимо, например, хората в едно малко селце да получават информация за това как се взимат решения в ЕС. Ние няма да направим всички експерти по европейска интеграция и не е нужно. На тези хора трябва да се предостави друг вид информация – какви са целите на ЕС, как ще се подобри живота в страната и да обясняваме, че в крайна сметка, всичко зависи от нас. Не трябва да смятаме, че ЕС ще реши с магическа пръчка всичките ни проблеми. Ние сме тези които трябва да направим така, че България да стане една модерно функционираща държава.
- Ще се справят ли българските МСП в условията на Единния европейски пазар?
Ингрид Шикова:
- Малките и средните предприятия са най-гъвкавите структури и би следвало те най-лесно да се справят. Моята надежда е именно в малките и средни предприятия. По-трудно си представям един гигантски комбинат, строен по стари технологии, изведнъж да се трансформира в нещо ново. Едно малко предприятие, което сега функционира, като съобразява се с критериите на ЕС и отсега се подготвя, много по-лесно може да се адаптира към новите условия. Някои предприятия неминуемо няма да могат да издържат на конкуренцията, но това, което прави Евроклубът е още отсега да подготвяме с информация хората, от които зависи това. Бизнесът да знае какви изисквания има ЕС, кога трябва да бъде готов, какъв е приходният период. Всичко това е свързано с инвестиции, които понякога са нещо трудно. В края на краищата, обаче, тези инвестиции се правят за добро – за по-високо качество, за опазване на околната среда, за подобряване на хигиената. Има предприятия, които се подготвят много успешно. Например в млечната промишленост има фирми, които вече отговарят на изискванията на ЕС.
- Как ще повлияят Шестте приоритета на италианското председателство на българското интегриране?
Ингрид Шикова:
- Разчитам, че по време на италианското председателство, България ще продължи същия ход на преговорите и ще имаме Пътна карта. Разчитам също на положително развитие по отношение на Редовния доклад за България. Надяваме се процесът по присъединяването на България да върви, така както самите ние сме го предначертали, преговорите да приключат през 2004 и през 2007 да бъдем пълноправен член на ЕС. Това до много голяма степен зависи от нас.
- Малките и средните предприятия са най-гъвкавите структури и би следвало те най-лесно да се справят. Моята надежда е именно в малките и средни предприятия. По-трудно си представям един гигантски комбинат, строен по стари технологии, изведнъж да се трансформира в нещо ново. Едно малко предприятие, което сега функционира, като съобразява се с критериите на ЕС и отсега се подготвя, много по-лесно може да се адаптира към новите условия. Някои предприятия неминуемо няма да могат да издържат на конкуренцията, но това, което прави Евроклубът е още отсега да подготвяме с информация хората, от които зависи това. Бизнесът да знае какви изисквания има ЕС, кога трябва да бъде готов, какъв е приходният период. Всичко това е свързано с инвестиции, които понякога са нещо трудно. В края на краищата, обаче, тези инвестиции се правят за добро – за по-високо качество, за опазване на околната среда, за подобряване на хигиената. Има предприятия, които се подготвят много успешно. Например в млечната промишленост има фирми, които вече отговарят на изискванията на ЕС.
- Как ще повлияят Шестте приоритета на италианското председателство на българското интегриране?
Ингрид Шикова:
- Разчитам, че по време на италианското председателство, България ще продължи същия ход на преговорите и ще имаме Пътна карта. Разчитам също на положително развитие по отношение на Редовния доклад за България. Надяваме се процесът по присъединяването на България да върви, така както самите ние сме го предначертали, преговорите да приключат през 2004 и през 2007 да бъдем пълноправен член на ЕС. Това до много голяма степен зависи от нас.
