Специално за ECON.BG

- Г-н Ганчев, какво ново ще предложи списание "Финанси"? Не е ли пренаситен пазара на периодични икономически издания?

Ганчо Ганчев:

- Периодичният печат в България наистина не страда от липсата на заглавия в областта на икономиката, финансите и мениджмънта. И все пак, трудно би могло да се каже, че българският читател получава пълна, достоверна и интелигентно интерпретирана информация. Именно интерпретацията е един от аспектите, който често е игнориран, за сметка на обема и стремежа към създаване на сензации, характерен за много издания.

Не трябва да се забравя, че човекът е същество, създаващо теория. Свързването на отделните факти в завършена картина с причинно-следствени връзки е възможно само в рамките на определени теоретични схеми. Извън теорията съществува единствено хаос. Всяко обяснение, колкото и елементарно да е то, представлява проекция на определена теоретична схема. При това, винаги съществува възможност за множество интерпретации. Единствено плурализмът на прилаганите теоретични подходи е някаква гаранция срещу манипулация. В областта на икономическите анализи манипулирането на читателя с подбрана информация и тенденциозни интерпретации е по-скоро практика, отколкото изключение.

- Бихте ли дали конкретен пример?

Ганчо Ганчев:

- Няма проблем. Можем да започнем с твърдението, че нарастването на бюджетния дефицит води до увеличаване на лихвения процент и изместване на частния сектор от капиталовите пазари (crowding out) е нещо което може да се прочете почти всеки ден в повечето икономически издания, при това тази теза е в основата на макроикономическата политика на всички правителства от 1997 г. насам.

Тази теза обаче са базира на няколко скрити допускания, които не са нито очевидни нито разбиращи се от самосебе си:

• първо, че съществува пазар на държавни дългови инструменти;
• второ, че на този пазар действа закона за търсенето и предлагането, като лихвата и цената на парите във времето (първото и второто твърдение, колкото и да е парадоксално, може и да не са напълно верни, ако съществуват законови изисквания, задължаващи определени инвеститори да поддържат определен дял държавни ценни книжа в своите портфейли);
• трето, че нарастването на търсенето на заемни средства не е свързано с предлагането, освен по линията на лихвения процент;
• четвърто, че националният пазар не е перфектно интегриран с международните пазари (в противен случай, тъй като националният пазар е пренебрежимо малък, в сравнение със световния, нарастване на лихвата не би следвало да се наблюдава, при условие, че кредитният рейтинг на страната остава неизменен);
• пето (което не е очевидно), че дефицитът не е породен от обслужване на вътрешния дълг (в обратният случай дефицитът автоматично увеличава дохода и съотношението търсене/предлагане не се променя);
• шесто, икономиката се намира в състояние на пълна заетост (ако това не е така, не можем да твърдим, отчитайки сложните взаимозависимости в икономиката, че всяко нарастване на държавния дефицит повишава равнището на лихвата);
• седмо, че търсенето на държавни ценни книжа с ниска премия за риск, необходимо за оптимизиране на портфейлите на инвеститорите, е вече задоволено (ако не е- увеличеното предлагане няма да повиши лихвата) и т.н.

Ако някоя от посочените хипотези не е вярна, то първоначалното разсъждение губи смисъл. Следователно, или нарастването на дефицита няма да доведе до увеличаване на лихвения процент, или нарастването на лихвата и дефицитът имат обща причина - примерно нарастването на цената на заемните ресурси на международните пазари.

Примерът с динамиката на лихвения процент може да бъде продължен с широко дискутирания напоследък въпрос с намаляването на данъците. Намаляването на данъците несъмнено е нещо приятно. Съкращаването на приходите означава обаче и свиване на разходите на правителството. Изтеглянето на държавата от определени дейности, особено ако последните са в сфери с естествен монопол или други форми на неефективност на пазара, може да доведе косвено до нарастване на производствените разходи, с което ефектът от ниските данъци не само да бъде компенсиран, но обществото в последна сметка да се окаже в загуба.

- Добре, но как все пак да се ориентираме в икономическата проблематика, как да избегнем възприемането на погрешни тези?

Ганчо Ганчев:

- За съжаление няма гаранция в това отношение. Никога не трябва да забравяме обаче, че причинно-следствените връзки в икономиката имат винаги контекстен характер, т.е. зависят от фазата на икономическия цикъл и цял комплекс от институционални, социални и политически фактори.

Събитието А води до събитието Б само при определен набор от обстоятелства. Този "набор" определя най-подходящата теоретична схема, която може да се използва за малко или повече точно обяснение на това, което наблюдаваме в икономиката.

Отсъствието на адекватна теоретична база винаги се запълва от силно идеологизирани схеми, целящи да облекчат правеното на "правилни" изводи.

Това ни кара да изведем като основен принцип на нашето издание плурализмът на гледните точки, в това число и плурализмът на теоретичните подходи.

В това отношение водещ за нас е постулатът на пост-модернизма, отричащ самата възможност за създаване на теории, които обясняват всичко. Истината има локален характер и възниква при сблъсъка на конкурентни теоретични позиции, опитващи се да обяснят реалността. Отричането на този факт ни води към системно "фалшифициране" на действителността. Последиците от това в областта на финансите и политиката са особено тежки.

За съжаление, типично за българския печат е механичното обвързване с позиции, чиито генезис, концептуална база, институционални предпоставки и практически последици са не напълно ясни дори за тези, които ги защитават.

- Какво друго ще характеризира стила на "Финанси "?

Ганчо Ганчев:

- Освен избягването на едностранчивата идеологизация, друг наш принцип ще бъде отчитането на комплексната обвързаност на сферата на финансите с реалната икономика, икономическата политика, с т.нар. социален капитал, информатиката, международните отношения, международните финансови институции и т.н. В тази връзка, като пример за неочаквани взаимодействия между финансовите пазари и останалите социални сфери, е опитът на Пентагона да прогнозира бъдещи терористични действия чрез котировките на специални ценни книжа.

Списание "Финанси " ще се опита да запълни и друга празнина - отсъствието на периодичен орган, акцентиращ върху проблемите на финансовия сектор както цяло, при това както в прагматичен план, така и като теоретична интерпретация. Излизащите в момента вестници и списания са относително тясно специализирани и като правило придържащи се към определен тип стандартни интерпретации на събитията във финансовия свят.

Плурализмът на подходите означава също, че списание "Финанси" няма да носи отговорност за позициите, оценките и предложенията, направени от авторите. Нашата задача е единствено в това, да подберем интересни и логически състоятелни материали, засягащи важни аспекти на развитието на българските финансови пазари и световната валутно-финансова система.

Редакцията, подобно на редица реномирани издания в областта на финансите, ще поддържа специална рубрика "Писма до редактора", в които читателите ще могат да изразяват своята гражданска позиция по важни въпроси в областта на икономиката и финансите. Единственото ограничение е обема- до една стандартна страница.

- Освен аналитичните материали, ще предоставя ли списания "Финанси " някаква информация с чисто практическа насоченост?

Ганчо Ганчев:

- Определено да, като напомним, че няма нищо по практично от добрата теория. Списание "Финанси" ще се старае да дава обобщена информация за развитието на българския и международните финансови пазари, както и коментари на водещи експерти. Списанието ще публикува и годишни макроикономически прогнози, които ще бъдат актуализирани всеки шест месеца.

- Г-н Цветков, вие смятате ли, че специализираните финансови издания в България са малко?

Станислав Цветков:

- Малко са изразените различни мнения.  А в много от публикациите често не съществува ясна граница между факти и желан резултат, информацията се изопачава или с преувеличаване, или с омаловажаване, или с комбиниране на двата похвата. 

- И на страниците на вашето списание хората ще прочетат истината?

Станислав Цветков:

- На страниците на нашето списание ще намерят още информация, която ще им помогне да се доближат до истината. И също така, къде и каква работа могат да си свършат.

- Какво повече от наличното в Интернет можете да дадете като информация за финансовите институции?

Станислав Цветков:

- Как стояха нещата преди нашето появяване. Представете си, че аз съм служител във фирма и искам да намеря телефона на банка Х в Горна Оряховица. Отивам на директории – банки – намирам линк към банката,ако имам късмет, го отварям, после чакам да се заредят тежки банери, флашове - дечица, животинки, плодове и зеленчуци, намирам "клонове" или "контакт" и - щрак! – ето ме пред  картата на България. А аз нямам време.

Във "Финанси" решихме да дадем статична информация, а линкът да е най-отдолу. Разбира се , трябва да съберем и "качим" още много информация

- Не изобилстват ли медиите от финансови анализи?

Станислав Цветков:

- Нека изобилстват, ние ще дадем още и нека подчертая – не само на привържениците на едно икономическо виждане, нито на експерти от една политическа сила или пък на бизнес- кръгове. Ще прозвуча банално, но ще кажа, че публикуваните от нас заключения ще бъдат подкрепени с факти. Цените на недвижимите имоти растат? Ако публикуваме материал с такова заглавие ще дадем  данни от даден регион или град за цените на които имотите там не се предлагат, а се купуват и се сравнява с предишни месеци или години, а и кой дава тези данни. Ако някой ми заяви, че това е поверителна информация, ще му предложа да я запазим в тайна цялата. Както се дава информация за другите цени – на стоковата борса са реализирани сделки, при цена…, количества.

- В кои среди очаквате да откриете вашите читатели?

Станислав Цветков:

- Ще ви кажа, че не очаквам да ги открия сред щастливците, които финансовата тема не касае - хора, които живеят в пещери със семействата си и добитъка, не плащат сметки и данъци и рядко разменят вълна, мляко и яйца за кибрит, сол и олио.

- В какъв стил ще излагате информацията – в строго научен или достъпен?

Станислав Цветков:

- Всеки автор си има стил, който ще запазим, а що се отнася до стила на списанието, в "Алиса в страната на чудесата"  Луис Карол  разказва как веднъж животните се намокрили и Орелът им предложил да ги изсуши, като им прочете исторически доклад. Ще се постараем следващия път да не им предложи нашето списание.

• първо, че съществува пазар на държавни дългови инструменти;
• второ, че на този пазар действа закона за търсенето и предлагането, като лихвата и цената на парите във времето (първото и второто твърдение, колкото и да е парадоксално, може и да не са напълно верни, ако съществуват законови изисквания, задължаващи определени инвеститори да поддържат определен дял държавни ценни книжа в своите портфейли);
• трето, че нарастването на търсенето на заемни средства не е свързано с предлагането, освен по линията на лихвения процент;
• четвърто, че националният пазар не е перфектно интегриран с международните пазари (в противен случай, тъй като националният пазар е пренебрежимо малък, в сравнение със световния, нарастване на лихвата не би следвало да се наблюдава, при условие, че кредитният рейтинг на страната остава неизменен);
• пето (което не е очевидно), че дефицитът не е породен от обслужване на вътрешния дълг (в обратният случай дефицитът автоматично увеличава дохода и съотношението търсене/предлагане не се променя);
• шесто, икономиката се намира в състояние на пълна заетост (ако това не е така, не можем да твърдим, отчитайки сложните взаимозависимости в икономиката, че всяко нарастване на държавния дефицит повишава равнището на лихвата);
• седмо, че търсенето на държавни ценни книжа с ниска премия за риск, необходимо за оптимизиране на портфейлите на инвеститорите, е вече задоволено (ако не е- увеличеното предлагане няма да повиши лихвата) и т.н.

Ако някоя от посочените хипотези не е вярна, то първоначалното разсъждение губи смисъл. Следователно, или нарастването на дефицита няма да доведе до увеличаване на лихвения процент, или нарастването на лихвата и дефицитът имат обща причина - примерно нарастването на цената на заемните ресурси на международните пазари.

Примерът с динамиката на лихвения процент може да бъде продължен с широко дискутирания напоследък въпрос с намаляването на данъците. Намаляването на данъците несъмнено е нещо приятно. Съкращаването на приходите означава обаче и свиване на разходите на правителството. Изтеглянето на държавата от определени дейности, особено ако последните са в сфери с естествен монопол или други форми на неефективност на пазара, може да доведе косвено до нарастване на производствените разходи, с което ефектът от ниските данъци не само да бъде компенсиран, но обществото в последна сметка да се окаже в загуба.

- Добре, но как все пак да се ориентираме в икономическата проблематика, как да избегнем възприемането на погрешни тези?

Ганчо Ганчев:

- За съжаление няма гаранция в това отношение. Никога не трябва да забравяме обаче, че причинно-следствените връзки в икономиката имат винаги контекстен характер, т.е. зависят от фазата на икономическия цикъл и цял комплекс от институционални, социални и политически фактори.

Събитието А води до събитието Б само при определен набор от обстоятелства. Този "набор" определя най-подходящата теоретична схема, която може да се използва за малко или повече точно обяснение на това, което наблюдаваме в икономиката.

Отсъствието на адекватна теоретична база винаги се запълва от силно идеологизирани схеми, целящи да облекчат правеното на "правилни" изводи.

Това ни кара да изведем като основен принцип на нашето издание плурализмът на гледните точки, в това число и плурализмът на теоретичните подходи.

В това отношение водещ за нас е постулатът на пост-модернизма, отричащ самата възможност за създаване на теории, които обясняват всичко. Истината има локален характер и възниква при сблъсъка на конкурентни теоретични позиции, опитващи се да обяснят реалността. Отричането на този факт ни води към системно "фалшифициране" на действителността. Последиците от това в областта на финансите и политиката са особено тежки.

За съжаление, типично за българския печат е механичното обвързване с позиции, чиито генезис, концептуална база, институционални предпоставки и практически последици са не напълно ясни дори за тези, които ги защитават.

- Какво друго ще характеризира стила на "Финанси "?

Ганчо Ганчев:

- Освен избягването на едностранчивата идеологизация, друг наш принцип ще бъде отчитането на комплексната обвързаност на сферата на финансите с реалната икономика, икономическата политика, с т.нар. социален капитал, информатиката, международните отношения, международните финансови институции и т.н. В тази връзка, като пример за неочаквани взаимодействия между финансовите пазари и останалите социални сфери, е опитът на Пентагона да прогнозира бъдещи терористични действия чрез котировките на специални ценни книжа.

Списание "Финанси " ще се опита да запълни и друга празнина - отсъствието на периодичен орган, акцентиращ върху проблемите на финансовия сектор както цяло, при това както в прагматичен план, така и като теоретична интерпретация. Излизащите в момента вестници и списания са относително тясно специализирани и като правило придържащи се към определен тип стандартни интерпретации на събитията във финансовия свят.

Плурализмът на подходите означава също, че списание "Финанси" няма да носи отговорност за позициите, оценките и предложенията, направени от авторите. Нашата задача е единствено в това, да подберем интересни и логически състоятелни материали, засягащи важни аспекти на развитието на българските финансови пазари и световната валутно-финансова система.

Редакцията, подобно на редица реномирани издания в областта на финансите, ще поддържа специална рубрика "Писма до редактора", в които читателите ще могат да изразяват своята гражданска позиция по важни въпроси в областта на икономиката и финансите. Единственото ограничение е обема- до една стандартна страница.

- Освен аналитичните материали, ще предоставя ли списания "Финанси " някаква информация с чисто практическа насоченост?

Ганчо Ганчев:

- Определено да, като напомним, че няма нищо по практично от добрата теория. Списание "Финанси" ще се старае да дава обобщена информация за развитието на българския и международните финансови пазари, както и коментари на водещи експерти. Списанието ще публикува и годишни макроикономически прогнози, които ще бъдат актуализирани всеки шест месеца.

- Г-н Цветков, вие смятате ли, че специализираните финансови издания в България са малко?

Станислав Цветков:

- Малко са изразените различни мнения.  А в много от публикациите често не съществува ясна граница между факти и желан резултат, информацията се изопачава или с преувеличаване, или с омаловажаване, или с комбиниране на двата похвата. 

- И на страниците на вашето списание хората ще прочетат истината?

Станислав Цветков:

- На страниците на нашето списание ще намерят още информация, която ще им помогне да се доближат до истината. И също така, къде и каква работа могат да си свършат.

- Какво повече от наличното в Интернет можете да дадете като информация за финансовите институции?

Станислав Цветков:

- Как стояха нещата преди нашето появяване. Представете си, че аз съм служител във фирма и искам да намеря телефона на банка Х в Горна Оряховица. Отивам на директории – банки – намирам линк към банката,ако имам късмет, го отварям, после чакам да се заредят тежки банери, флашове - дечица, животинки, плодове и зеленчуци, намирам "клонове" или "контакт" и - щрак! – ето ме пред  картата на България. А аз нямам време.

Във "Финанси" решихме да дадем статична информация, а линкът да е най-отдолу. Разбира се , трябва да съберем и "качим" още много информация

- Не изобилстват ли медиите от финансови анализи?

Станислав Цветков:

- Нека изобилстват, ние ще дадем още и нека подчертая – не само на привържениците на едно икономическо виждане, нито на експерти от една политическа сила или пък на бизнес- кръгове. Ще прозвуча банално, но ще кажа, че публикуваните от нас заключения ще бъдат подкрепени с факти. Цените на недвижимите имоти растат? Ако публикуваме материал с такова заглавие ще дадем  данни от даден регион или град за цените на които имотите там не се предлагат, а се купуват и се сравнява с предишни месеци или години, а и кой дава тези данни. Ако някой ми заяви, че това е поверителна информация, ще му предложа да я запазим в тайна цялата. Както се дава информация за другите цени – на стоковата борса са реализирани сделки, при цена…, количества.

- В кои среди очаквате да откриете вашите читатели?

Станислав Цветков:

- Ще ви кажа, че не очаквам да ги открия сред щастливците, които финансовата тема не касае - хора, които живеят в пещери със семействата си и добитъка, не плащат сметки и данъци и рядко разменят вълна, мляко и яйца за кибрит, сол и олио.

- В какъв стил ще излагате информацията – в строго научен или достъпен?

Станислав Цветков:

- Всеки автор си има стил, който ще запазим, а що се отнася до стила на списанието, в "Алиса в страната на чудесата"  Луис Карол  разказва как веднъж животните се намокрили и Орелът им предложил да ги изсуши, като им прочете исторически доклад. Ще се постараем следващия път да не им предложи нашето списание.